Американски Versus Латино сериали - Тема 10

В къщата на Стефи Фин признава, че целувката е била по-хубава, отколкото си бил представял. Стефи не може да повярва, че той е искал да я насочи към друг лекар.
Част от Фин все още иска, защото „това“ може да усложни нещата. Стефи твърди, че това може да направи възстановяването й по-приятно.

Фин се интересува дали Стефи все още изпитва дискомфорт. Вглеждайки се в очите му, Стефи казва „Не и в този момент“. Той си спомня, че тя е искала нова рецепта, пита я дали разбира защо не може да го направи. Стефи заявява, че единственото нещо, което иска, е още една целувка. Няма нужда от повече хапчета. (Но си спомня за хапчетата от Вини.)

Пристига Хоуп и уведомява Стефи, че Кели е в колата. След като вижда Фин, Хоуп се ухилва и пита дали моментът е неподходящ.

По-късно Стефи е завела Кели в детската стая. Хоуп се чуди дали Кели не трябва да остане още малко с нея, тъй като лекарят е там. Фин уточнява, че това не е професионално посещение. В отговор Стефи му се усмихва. Хоуп отбелязва, че Стефи изглежда по-добре, започнала е да прилича на себе си. Стефи не сваля очи от Фин, казва, че е отнело известно време, но най-накрая се чувства оптимистично.
„Приятно е да се види“,  казва Хоуп, наблюдавайки Фин и Стефи.

Хоуп отново предлага да се грижи за Кели, ако Стефи се нуждае от малко време за усамотяване. С многозначителен поглед към Фин Хоуп твърди, че се опитва да направи всичко, кето може, за да помогне. Стефи отново казва, че всичко е наред. Хоуп повдига вежди, поглежда ту Фин, ту Стефи. И казва: „Знам. Просто искам да кажа ...“

„Довиждане, Хоуп“, казва Стефи, като се мъчи да сдържи усмивката си.
Хоуп весело се насочва към вратата и се усмихва на Стефи още веднъж, преди да излезе.
Фин се надява, че присъствието му не е предизвикало неудобство. Стефи казва, че Хоуп просто се опитва да помогне. Разговорът се насочва към Кели, която прекарва с баща си повече време, отколкото на Стефи й харесва. Стефи заявява, че й е трудно да е далеч от Кели.
„И да си разделена с баща й“, добавя Фин.

Стефи отбелязва, че Лиам е продължил живота си с Хоуп. „А аз се опитвам да го приема.“
Фин смята, че някои рани се лекуват по-трудно от други. Необходимо е търпение и време. Той мисли, че колкото повече време си дава човек, за да се излекува, толкова по-траен е резултатът.
Стефи започва да си мисли, че се движи в правилната посока. Фин казва, че ще направи всичко, каквото може, за да помогне.

Точно тогава пристига Томас, защото си е оставил портфейла у Стефи. Томас вижда д-р Финеган и пита дали всичко е наред. Стефи обяснява, че Фин е дошъл, за да провери как е. Фин изразява убеждението си, че Стефи ще се възстанови напълно.
Фин получава обаждане от болницата и казва, че ще се отбие пак по-късно.
Фин си тръгва, а Томас намира портфейла си в кухнята. Чуди се дали Фин често извършва домашни посещения. Стефи не иска да говори за това, но признава, че Фин се интересува от нея.
„Сигурен съм, че е така“, ухилва се Томас.

Стефи отказва да води този разговор. Томас се надявал, че може да има разговор, заслужаващ да се проведе. Както и Стефи да замени „постоянното напомняне“ (снимката) с нещо ново. Стефи настоява, че портретът е за Кели. Но Томас казва, че портретът е там заради нея, за да го вижда всеки ден.
Томас коментира притеснението на Лиам заради интереса на Фин. Стефи решава, че е време Томас да си ходи.

Томас се отказва да я разпитва и си тръгва. Стефи проверява Кели в детската стая, влиза във всекидневната и наблюдава с монитора как Кели спи. Спомня си целувката с Фин.
После се обръща към портрета с Лиам и я пронизва остра болка. Стефи измъква шишенцето от Вини иззад възглавницата на дивана и изпива едно от хапчетата.




Уайат и Лиам работят нещо в СП, но Лиам се тревожи за Стефи. Лиам казва, че Ридж и Томас си мислят, че реагира прекалено. Но Лиам се притеснява, че интересът на лекаря към Стефи е повече от професионален. Лиам обяснява, че лекарят не е отрекъл чувствата си, а ако продължава да лекува Стефи, това ще е проблем.

Уайат пита дали Стефи знае за чувствата на лекаря. Лиам не е разговарял със Стефи, но планира да я види скоро.
„О, не“, охка Уайат. Лиам пита какъв му е проблемът. Уайат съветва Лиам да бъде внимателен, защото като Томас и Ридж Стефи може да заподозре, че Лиам ревнува.

Лиам обявява, че Стефи е майка на детето му. Той отказа да спре да се грижи за нея, ако и тя да си мисли, че ревнува.
„Нека да сме откровени“, предлага Уайат. И пита за какво всъщност се тревожи Лиам, защото и двамата с Лиам знаят, че Стефи не се нуждае от защитник. Също така мрази, когато хората й казват как да живее живота си.

Лиам повтаря дежурното: „Той е неин лекар“. И как това ще се отрази на обективността му. Уайат чурулика, че със сигурност няма да се грижи по-зле за Стефи.
Лиам твърди, че Уайат няма как да знае това. На един добър лекар му се налага да казва на пациентите си неща, които не искат да чуят.
Уайат пита дали красивият лекар протака лечението, за да прекарва повече време със Стефи.

Лиам дори не се е замислял за тази възможност. Уайат му каза да забрави, че го е казал.
Лиам казва, че точно това имал предвид, има толкова много начини нещата да се объркат. Той настоява, че Стефи е уязвима и това е труден период за нея.
Уайат разбира, че Лиам се чувства виновен, казва му да не си го причинява. Лиам чувства, че е можел да се справи и по-добре. Уайат вярва, че това е било невъзможна ситуация, Лиам е трябвало да направи избор. По един или друг начин истината е трябвало да излезе наяве и някой да бъде наранен.

Пристига Хоуп и ги уведомява, че току-що е оставила Кели у Стефи. Лиам се обзалага, че Стефи е доволна, че Кели е обратно при нея.
Хоуп казва, че това е една от причините Стефи да е в добро настроение, но се обзалага, че Лиам и Уайат никога няма да се досетят за другата причина. Хоуп е доловила промяна в отношението на Стефи. Въпреки че не е напълно сигурна, Хоуп вярва, че Стефи има нов мъж в живота си.

По-късно Лиам и Хоуп остават сами. Уайат има служебна среща, а Лиам не е с него, защото Уайат ще се справи чудесно сам. Лиам иска да чуе за посещението на Хоуп при Стефи и за новия мъж.

Хоуп разказва, че Стефи е била вкъщи с лекаря си. Лиам отбеляза, че той е бил там и предишния път, когато Хоуп се е отбила.
„Е, мисля, че знам причината“, подхвърля Хоуп.
Лиам се дразни, че лекарят дори не се е преструвал убедително, докато се е опитвал да се държи професионално пред него.

Хоуп го пита какво има предвид. Лиам съобщава, че е ходил да говори с д-р Финеган за възстановяването на Стефи, но „всичко, за което искаше да говори, беше какъв невероятен човек е Стефи“. Лиам отбелязва, че Стефи не е казала, че е взаимно. Хоуп е сигурна, че е така.
Лиам я пита защо го казва така, сякаш е нещо добро.
Хоуп мисли, че е добре, че Стефи продължава напред.
„Да, с лекаря си“, подчертава Лиам.
Лиам пита Хоуп дали не й се струва, че това ще породи проблеми.
Хоуп казва, че Фин няма завинаги да бъде лекар на Стефи, те трябва да се радват заради нея.

Лиам би се радвал, ако Стефи се е възстановила; но ситуацията не е такава. Лиам няма представа в какво се състои лечението й. Лекарят бил казал, че ще се погрижи за Стефи, но като се имат предвид обстоятелствата, Лиам не е сигурен, че това е най-доброто за нея. Освен това Лиам се безпокои и за Кели.
Хоуп отблязва, че той звучи така, сякаш се притеснява за безопасността на Кели.
Повдигайки рамене, Лиам казва, че Стефи трябва да се съсредоточи върху възстановяването си. Това е единственото нещо, върху което и лекарят й трябва да се концентрира. Лиам се изправя и излиза от офиса.

По-късно Хоуп приключва телефонен разговор, проверявала е как са децата.
Влиза Уайат, надявал се е да завари Лиам, преди да си е тръгнал. Хоуп му каза, че е Лиам отишъл в къщата на Стефи. Хоуп разбира тревогите на Лиам заради лекаря, но не е сигурна, че и Стефи ще разбере.
„Значи той не слуша и теб, а?“, коментира Уайат. Той я пита дали новият мъж в живота на Стефи наистина е лекарят.

Хоуп потвърждава. Надявала се, че Лиам ще е доволен като нея.
Уайат разсъждава, че Лиам се притеснява за обективността на лекаря и лечението на Стефи. „Знаеш какъв е. Превръща се в закрилник.", обяснява Уайат. И добавя, че Лиам обича да взема нещата в свои ръце, а Стефи вече е преживяла достатъчно.

Хоуп знае, че нещата се усложняват, защото Фин е лекар на Стефи. Но Лиам не ги е виждал заедно. Стефи изглеждала много по-освежена. Хоуп разбира Лиам, но би й се искало той да се съсредоточи върху положителната страна на нещата. Хоуп се надява, че лекарят може да помогне на Стефи да се изправи на крака.




Лиам пристига у Стефи. Стефи лежи в безсъзнание на дивана. Лиам чука на вратата, но никой не му отваря. Опитва се да се обади и чува през вратата, че телефонът на Стефи звъни. Вади ключовете си, отваря входната врата и намира Стефи на дивана. Първоначално си мисли, че тя спи, но когато се опитва да я събуди, тя не реагира. Лиам е безкрайно разтревожен и проверява пулса й.

Хоуп и Томас оставят Дъглас да си играе навън и влизат в колибата.
Томас е признателен, че Хоуп обича сина му.
Хоуп: „Томас, ако не съм ти казвала досега, благодаря ти. Благодаря, че ни послуша и работиш върху себе си, за да му бъдеш по-добър баща. А аз винаги ще ти бъда благодарна, че ми позволи да го деля с теб.“
Томас: „Искам синът ми да има възможно най-добрия живот. Това означава да му предоставя всички възможности. Ти да му станеш майка – изобщо не беше трудно решение. Виждаш колко е щастлив заради теб. Толкова съм благодарен за теб. Благодаря ти, че остави вратата отворена, че ми прости. Е, поне продължаваме напред.“
Хоуп: „Трябва да се разбираме за доброто на Дъглас.“
Томас казва, че Хоуп е създала прекрасна среда за Дъглас – той тича наоколо и си играе с Бет. Би му се искало да прекарва повече време с него, но Дъглас заслужава да бъде с майка си.

След размяната на комплименти и благодарности двамата си говорят за заниманията на Дъглас с бейзбол.

Томас е прекарал края на седмицата с Дъглас: „Затова няма да оставам дълго. Болезнено съм наясно с отношението на Лиам към мен. Не искам да ти създавам неприятности.“
Хоуп: „В безопасност си. Лиам не е тук. Отиде да спасява Стефи.“


Томас: „Лиам е със Стефи сега?“
Хоуп: „Не можеше да тръгне по-бързо.“

Томас: „Очевидно не си особено щастлива.“
Хоуп: „Е, не. Като се имат предвид обстоятелствата, кой би бил? Стефи е константа във връзката ми с Лиам от самото начало. Вече съм на етап, на който го приемам. Особено сега, когато Лиам и Стефи имат Кели. Той реши да се ожени за мен. С него, Бет и Дъглас сме семейство, той е обърнал тази страница. Ако Стефи най-накрая е готова да направи същото, смятам, че трябва да й позволим.“
Томас: „Хей, аз съм съгласен. Стефи няма нужда Лиам да й държи ръката през целия й живот. Той я нарани повече от всеки друг. Дори не знам защо продължава да търпи това. Любов ли е? Или навик? Не е здравословно за нея и за теб. Ти си жената, с която Лиам реши да прекара живота си. Той трябва да я остави да продължи напред. И може би да свали проклетата снимка от стената.“
Хоуп е сигурна във връзката и брака си с Лиам, но се тревожи за Стефи: „Ако някой заслужава малко спокойствие, това е тя. И този красив лекар може да е точно това, което се изисква по лекарско предписание.“
Томас: „Мислиш ли, че Лиам ще се опита да спре Стефи да продължи напред?“
Хоуп мисли, че Лиам ще опита: „Там е работата, че Стефи може да се грижи за себе си. Трябва да е нещо специално, ако се интересува от лекаря. Не че тя се опитва активно да започне връзка. Но понякога нещата се случват, когато най-малко ги очакваш. Може да се появят във формата на д-р Любов, който да грабне вниманието й. Мисля, че е фантастично. А и той няма още дълго да й е лекар. Стефи е страхотна, има приятели и семейство, които да се грижат за нея. Не се нуждае от Лиам наоколо.“


Въпреки това Хоуп изпитва съмнения: „Може би реагирам погрешно.“
Томас: „Не. Реакцията показва как се чувстваш. Не може да е погрешна, а е, каквато е.“
Хоуп: „Имаме дълго минало. Със Стефи се съревноваваме за Лиам от години. Той е избирал да бъде с нея повече от веднъж. Така че имам личен интерес Стефи да продължи напред.“
Томас: „И?“

Хоуп: „Може би Лиам има право за лекаря, а аз просто не желая да го проумея.“

Томас: „Не. Съжалявам, не е така. Лиам прави това, което върши винаги. Опитва се да контролира и теб, и Стефи по възможно най-любезния начин. Стефи няма нужда Лиам да регулира личния й живот. Има нужда той да отстъпи и да я остави да живее живота си. Това винаги ме е дразнило. Как само се държи за теб и Стефи. Той взе решение да бъде с теб и твоето семейство. Трябва да държи на избора си и да остави Стефи на мира.“
Хоуп: „Когато си прав, прав си.“

Томас: „Стефи преживя толкова много. Взеха й детето, което мислеше, че е нейно. И го върнаха на истинската му майка, на теб. И след това Лиам си тръгна. И тя е сама в къщата си. Опитва се да се преструва, че това няма значение. Затрупва се с работа и се грижи за Кели, държи се така, като че ли емоционалният й живот няма значение. И на всичкото отгоре се появява Бил с абсурдния си спрей тен и я блъска. Сега към емоционалната болка, с която се справя, се добавя и физическа.“

Хоуп: „И един привлекателен лекар.“
Томас: „Да. Точно навреме. Надявам се, че той е мечтаният мъж за Стефи. Защото тя заслужава радост. Заслужава да е с някой, а не някой, за когото да копнее. Тя трябва да продължи напред, заслужава повече от това. И точно това казах на Лиам. Казах му, че трябва да остави Стефи да продължи напред. Ако това те ядосва, съжалявам.“
Хоуп ни най-малко не е ядосана, мисли същото.
Томас: „Тогава трябва да кажеш на Лиам. Той действително те слуша. Кажи му колко грешно и неуместно е да продължава да се навира в живота на Стефи. Че е неуважително към теб. Защото е. Ако Лиам наистина иска да помогне на Стефи, най-доброто, което може да направи, е да стои далеч от нея.“


Двамата явно са излизали да видят Дъглас, защото пак влизат в колибата.
Хоуп казва, че обожава въображнието на Дъглас. Той умее да се забавлява чудесно и сам.
Томас: „Дъглас е щастлив. Приспособил се е добре. Това е заради теб. И двамата с Дъглас сме по-добре, защото те имаме в живота си. Благодаря ти.“
Хоуп: „Дъглас сега е и мое дете. Правя това, което всяка майка би направила.“
Томас: „Не точно. Но да оставим темата.“
Хоуп: „Ти също имаш влияние върху него.“
Томас: „Невинаги е било положително.“
Хоуп: „Дъглас те обожава. Като че ли нищо не се е случило. По-рано ти говори за това, което преживява Стефи. Съгласна съм. Независимо от това, което преживяхме през годините, искам тя да намери щастие. Ако начинът, по който гледа лекаря, е показателен, той има потенциал да й помогне, за да го направи. А Лиам не трябва да се бърка.“




Лиам разтърсва безрезултатно Стефи: „Хей, Стефи, събуди се. Чуваш ли ме? Събуди се!“

Стефи не помръдва.

Лиам: „Хей, Стефи!“ Поглежда монитора, уверява се, че Кели е добре и мълви беззвучно молитви.

Лиам: „Добре, добре. Хайде, трябва да се събудиш. Това не е смешно. Стефи! Стефи, събуди се!“
Започва да пляска с ръце, Стефи леко се размърдва.
Лиам: „Да, да, да! Здравей. Хайде, отвори очи. Това не беше добре. Изплаши ме до смърт. Какво се е случило? Стефи, хей! Какво става?“

Лиам: „Хей, говори ми. Добре ли си?“
Стефи е изтощена: „Да. Заспала ли съм?“
Лиам: „Ти .. ти не знаеш? Не можех да те събудя, Стефи. Никога не съм те виждал такава.“

Стефи се надига: „Добре съм.“
Лиам: „В съзнание си. Това е подобрение. Нека ти помогна.“
Стефи: „Мога и сама.“ Изведнъж се сепва: „Кели! Къде е Кели?“
Лиам: „Тя е добре, добре е. Спи.“
Стефи се изправя: „Трябва да отида при нея.“ Но залита и се стоварва на дивана.

Лиам е втрещен: „Какво ... Болна ли си? Имаш нужда от помощ. Какво става? Нищо тук не е нормално и ме плашиш. Ако искаш да те закарм в болницата, кажи ми, Стефи.“
Стефи сякаш ще повърне.


Стефи благодари на Лаим за водата, която й е донесъл.
Лиам: „Да, разбира се. По-добре ли се чувстваш?“

Стефи: „Да.“
Лиам: „Искаш ли да ми кажеш какво се случи?“
Стефи пъшка: „Вече ти казах. Заспала съм.“
Лиам: „Неее! Беше повече от това. Стефи, ти спиш много леко, а аз не можех да те събудя. Кели беше в детската, а мониторът просто беше захвърлен встрани.“
Стефи вдига рамене, трябва да е била уморена.
Лиам: „Какво имаш предвид с „трябва да си била“? Не си ли спомняш?“
Стефи: „Разбира се, че си спомням, Лиам.
Лиам: „Не звучи така.“
Стефи се дразни: „Защо го правиш на въпрос? Заспала съм на дивана, непрекъснато се случва. Не знам защо ме разпитваш. Защо изобщо си тук?“

Лиам искал да разговаря с нея, но очевидно това не е моментът.
Стефи не става по-мила: „За какво?!“
Лиам: „Говори ли ти се изобщо, защото имам нужда да ме чуеш.“
Стефи: „Казвай, каквото ще казваш, Лиам.“
Лиам: „Аз ... Боже мой. Добре. Безпокоя се заради теб и този лекар.“
Стефи: „Какво за него?“
Лиам: „Очевидно го привличаш и това в известен смисъл създава проблем.“

Стефи: „О-хохо. Ти сериозно ли? Да не ми казваш кого мога и не мога да виждам?“

Лиам: „Не ти казвам ... Чуй ме, сигурен съм, че като ухажор е един път. Но като твой лекар не му се доверявам.“
Стефи: „Не е необходимо. Той е мой лекар, а не твой.“
Лиам: „И иска да е повече от това, нали?“
Стефи: „И какво, ако иска?! Какво те интересува?“
Лиам: „Ти шегуваш ли се? Това изобщо сериозен въпрос ли е? Това влияе на преценката му, Стефи. Ти си майка на детето ми. Съжалявам, но ме е грижа за теб!“
Стефи мърмори: „Да, на едното от тях.“

Лиам: „Не прави това! С Кели сте мое семейство и винаги ще бъдете.“
Стефи: „С Кели сме си добре.“
Лиам: „Кели е добре. За теб не съм толкова сигурен. Не се държиш като себе си. И не искам възстановяването ти да е в ръцете на някой, който не може да е обективен.“
„О, боже мой!“ изкрещява Стефи: „Приключих с това!“

Става, вика и се държи налудничаво: „Няма да слушам повече това! Приключих, приключих!“
Лиам е ужасен: „За какво ... говориш?!“

Стефи го имитира с носов глас: „О, колко ме е грижа за теб, Стефи! (после ядосано) Приключих с това! Може ли да си тръгнеш?!“

Стефи: „Дори не се нуждая от теб! Вече не се нуждая от теб! От никого нямам нужда!“

Стефи: „Аз съм добре! Добре съм. Добре съм.“

Лиам се е смръзнал.

Стефи: „Няма нужда да си ми бавачка. Добре съм.“
Лиам: „Това не си ти. Агресивна, отбранителна. Стефи, нещо не е наред. Кажи ми, за да ти помогна.“
Стефи: „Знаеш ли какво не е наред, Лиам? Ти да идваш в къщата ми и да ме разпитваш, като че ли си от полицията. След като не съм направила нищо, за да го заслужа.“
Лиам: „Ти си в отрицание, Стефи. Знаеш ли, че беше в несвяст на дивана?! А Кели е в къщата.“
Стефи: „Дремнах си! Нещо не беше ли наред, когато нахлу тук? Тя пищеше ли, беше ли наранена, плачеше ли?!“
Лиам: „Не!“
Стефи: „Тогава какво, по дяволите, Лиам?! Махни се от главата ми! Остави ме на мира!“
Лиам: „Знаеш ли, толкова много държа на теб. А тревогите, които ми причиняваш ...“
Стефи: „Все тая. Върви у дома при Хоуп! Разкарай се оттук.“


Лиам: „Добре. Трябва да ти задам много важен въпрос. Трябва да си честна с мен. Още ли вземаш онези хапчета?“
Стефи го гледа и си спомня как е изпила хапчето: „Какви хапчета?“
Лиам: „Болкоуспокояващите, които лекарят ти предписа. Още ли ти даде?“
Стефи: „Лекарят отказа, не помниш ли?“
Лиам: „Тогава не си на никакви лекарства в момента? Това ми казваш, нали? Че нямат нищо общо с това, което се случи току-що ?!“
Стефи: „Боже мой! Спри с тия въпроси! Трябва да си тръгнеш. Може ли да си ходиш?“
На Лиам му се изчерпва търпението: „Какво?! Защо го правиш толкова трудно, Стефи?!“
Стефи: „Аз ли? Ха! Ха!“
Лиам: „Ясно е, че криеш нещо от мен. Ясно е, че не си честна с мен! И си мислиш, че просто ще зарежа нещата така?“

Стефи: „Сега лъжкиня ли ме наричаш?“
Лиам: „Да! Не ми харесва да не ти вярвам, Стефи, но да! Не се връзвам на този блъф и за секунда! Ти криеш нещо и вече съм съвсем сигурен какво!“
Стефи: „Ти още ли си тук?! Напусни!!!“

Това е последната капка за Лиам: „Това е ... Дъщеря ми живее тук, Стефи. Дъщеря ми жевее тук! И ако ти злоупотребяваш с лекарства ...“
Стефи крещи през него: „Няма хапчета в къщата!“

Лиам: „Тогава нямаш против да потърся!“

И започва да тършува из стаята, разхвърля всичко, докато Стефи му крещи да спре, защото няма хапчета.

За ужас на Стефи, Лиам намира хапчетата.

Лиам: „Помолих те да си честна. Попитах вземаш ли хапчета, ти каза ‚не‘. Попитах те има ли хапчета в къшата, ти каза ‚не‘. Ти ме излъга!!!“

Хоуп и Томас пак влизат в колибата.
Играли са бейзбол с Дъглас. Томас е убеден, че синът му ще стане професионалист.

Хоуп мисли, че Дъглас е още много малък.
Докато Томас описва бъдещата бейзболна кариера на Дъглас, Хоуп си гледа телефона.

Томас забелязва, че си говори сам: „Какво правиш?“
Хоуп настройва таймера. Казала на Дъглас, че може да си поиграе още малко навън, но после настъпва време за ужасяващата баня.
Томас се шегува за банята, но Хоуп продължава да се занимава с телефона: „Нещо не е наред ли?“
Хоуп: „Не. Само съм изненадана, че Лиам не се е прибрал от Стефи все още.“

Томас е изненадан, че Лиам изобщо е отишъл: „Той не е съпруг на Стефи. И няма думата за живота й. Няма значение, че имат дете.“

Хоуп: „Мисля, че той се тревожи, че Стефи не приличаше много на себе си напоследък.“
Томас: „Как би могла да прилича на себе си? След всичко, което преживя. Дори само физическата болка. Дори не знам как се справя сега, когато спря болкоуспокояващите.“
Хоуп се надява, че всичко със Стефи е наред. Знае, че Лиам няма да я остави, ако не е така.
Томас: „И затова го няма толкова време. Той е там, защото си мисли, че Стефи има неприятности. И прави това, което прави винаги – спасява девойката в беда.“

Хоуп се смее: „Първо, Стефи никога не е била девойката в беда. Тя е една от най-силните жени, които познавам.“
Томас: „Знам това. Мисля, че и Лиам би трябвало да го знае. Но това няма значение, защото той си мисли, че става нещо. И има зъб на лекаря.“
Хоуп не мисли, че е така, но Лиам определно е нащрек.
Томас: „И защо? Защото харесва сестра ми? Стига, Хоуп. Той се отбива, проверява как е Стефи и й повдига духа. какъв е проблемът?“

Хоуп: „Всъщност аз съм съгласна с теб. След като се срещнах с него, не знам, изглежда страхотен. Мисля, че може да е точно това, от което Стефи се нуждае. А и няма да й е лекар завинаги.“
Томас: „Точно така. Бих искал и Лиам да го проумее. Но може би не иска.“
Хоуп: „Какво трябва да означава това?“

Томас: „Стефи преживя много напоследък. И все още преживява емоционална болка. Не й помага това, че Лиам се меси така в живота й. Дори ако е по разумни причини. Или това, което той възприема като разумни причини.“


Хоуп е сама в стаята, вижда снимка от сватбата с Лиам на полицата, усмихва се и си спомня прекрасни и важни моменти, които са им се случили.

Томас влиза в колибата: „Е, Дъглас пак си играе с гущера.“
Хоуп: „Знаеш ли как го е кръстил? Арло.“
Томас: „Арло? Такова интересно име. Чудя се как го е избрал.“

Томас: „Опитах се да се запозная с Арло. Не се получи, той се покатери на едно дърво. Но Дъглас притежава магията.“
Хоуп се усмихва, но Томас вижда, че мислите й са другаде.
Сяда на един стол: „Добре. За Лиам. Лиам трябва да спре това, което прави. Не харесва отношенията й с лекаря. Кого го е грижа? Стига се е бъркал.“
Хоуп: „Не мисля, че той гледа така на нещата. Той се тревожи за Стефи и дъщеря си.“
Томас: „Кели? Стига, Хоуп. Знаеш, че не е това. Това е типичният Лиам. Опитва се да се преструва на изумителния бойскаут. Но какво толково е направил д-р Финеган? Освен че е прекалено внимателен към Стефи. Точно с това има проблем Лиам. Има проблем с всеки мъж, който проявява повече от професионален интерес към нея.“
Хоуп: „Казвам ти, той е искрено загрижен и се опитва да се грижи за нея.“
Томас: „Няма нужда да го прави. Аз съм й брат, аз се грижа за нея. Баща ни се грижи за нея. Вини й изпраща подаръци. Тя има толкова много хора в живота си, които я обичат. А и ти я видя. Тя е в чудесно настроение, нали? Ако Лиам престане да се бърка, може би ще осъзнае, че тя се справя много добре. Много по-добре от преди.“

Хоуп се занимава с Дъглас на двора, Томас ги наблюдава от вратата.

Телефонът му подава сигнал. Томас започва да пише съобщение, но въздиша и си спомня моменти от изминалите месеци с Хоуп.
Хоуп влиза: „Всичко наред ли е?“
Томас: „Да, да. Вини иска после да караме сърф.“
Хоуп: „Мисля, че е много мило, че изпраща на Стефи подаръци за бързо оздравяване.“
Томас се смее: „Първо й изпрати цветя. След това любимото й кафе. Заедно с плюшена играчка за Кели. Много си пада по нея.“
Хоуп: „Не знам, Томас, понякога хората просто правят мили неща.“
Томас: „Още ли се тормозиш, че Лиам е при Стефи?“
Хоуп: „Ако ще ми обясняваш, че Лиам все още иска Стефи и въздиша по нея, спести си приказките. Защото аз не съм несигурна. Вярно е, че прекарва малко повече време с нея. Но щом тя се почувства по-добре и прстане да я боли, животът за всички ще продължи нормално. Стефи ще се оправи и може би ще намери отново любовта.“
Томас: „Не и ако зависи от Лиам.“
Хоуп: „Той се държи така, защото я закриля. Тя е майка на Кели. С Лиам искаме да помогнем за Кели, колкото можем, докато тя се възстанови напълно.“



Лиам държи обвинително шишето с хапчетата и обявява, че е знаел, че Стефи не е на себе си. Тя е припаднала, защото е взела хапчета. Лиам й описва неприятен сценарий – какво би се случило, ако Кели е имала кошмар и е викала за Стефи, която в същото време лежи в безсъзнание на дивана.

Стефи му отговаря, че Кели е добре.
Лиам не е сигурен, че майката на Кели е добре. Той е сигурен, че Стефи не е добре, щом като се преструва, че може да се справи с болките, докато тайно взема хапчета.
Стефи: „Никога не съм се преструвала, че не ме боли!“

Лиам размахва шишенцето: „Но се преструваше, че си приключила с тези. Попитах те дали има хапчета в къщата. Ти каза ‚не‘. А виж какво намирам!“
Стефи: „Знаеш ли какво? Нямаш право да ми ровиш в нещата, не сме женени! Ти си съпруг на Хоуп, не мой.“
Лиам: „Това не означава, че ще престана да държа на теб. Това не си ти, ти не си такава.“
Стефи: „Няма да слушам повече това. Трябва да си ходиш, трябва да си ходиш.“
Лиам: „Може ли да бъдеш честна с мен? Колко хапчета си взела? Едно, две или повече?“
Стефи: „Не съм вземала. Не съм ги вземала!“
Лиам: „Спри, спри, спри да ме лъжеш! Спри да лъжеш себе си!“

Стефи: „Прекаляваш.“
Лиам: „Мислиш, че ми харесва да те наричам лъжкиня? Ненавиждам това, което се случва. Но съм наистина разтревожен за теб.“
Стефи: „Правиш от мухата слон.“
Лиам: „Аз буквално крещях името ти. Ти беше в безсъзнание. А когато се съвзе, едва се крепеше. Никога не съм те виждал такава. Знаеш ли, че ми изкара акъла? Да дойда и да те намеря припаднала на дивана.“
Стефи: „Ня бях припаднала! Спях! Като Кели, която спи в другата стая. Така че говори по-тихо, не искам да я разстройваш.“

Лиам: „Аз също не искам да я разстройвам. Представяш ли си, ако тя те беше намерила и не беше успяла да те събуди? Знаеш ли колко травматизиращо щеше да е за нея?!“

Стефи: „Кели е в безопасност! Нищо не се е случило! Престани да го изкарваш така, сякаш се е случило! Кели е най-важното нещо на света за мен, знаеш това!“

Лиам: „Също така знам, че искаш всички да си мислят, че си добре. Но ти не си! (Лиам пак размахва шишенцето.) Използваш тези, за да се справяш с болката.“
Стефи маха с досада с ръка.

Лиам: „Защо просто не го признаеш?“
Стефи го гледа като наранено животно.

Стефи: „Как смееш! Не съм те молила да идваш тук. Не съм искала нищо от теб. Мислиш, че може да нахлуваш тук. И да ме принуждаваш да кажа, че вземам хапчета, като не е така. Боже мой!“
Лиам: „Стефи, не обръщай нещата срещу мен. Само се опитвам да помогна.“
Стефи: „Винаги се опитваш да помогнеш! Лиам Спенсър се опитва да спаси поредната заблудена душа! Не се нуждая от спасяване! Аз съм добре! Грижа се за себе си.“

Лиам: „Грижиш се за себе си?! С тези хапчета ли се грижиш за себе си?! Те са ти отнели контрола!“
Стефи: „Казах ти, че не съм вземала хапчета!“
Лиам: „А аз ти казах, че не ти вярвам и за секунда! Ти вземаш изключително силни ... Нали разбираш, че това са опиати? Разбираш ли го?! Предизвикват зависимост. Съсипват живота на хората. (Сочи към Стефи с шишенцето.) Променят изцяло характера им!“
Стефи: „Това ли си мисиш, че се е случило с мен? Не можеш да ме познаеш, защото злоупотребявам с лекарства?“
Лиам: „Не, Стефи, не мога да те позная. Човекът, с когото разоварям сега, не е човекът, когото познавам и обичам.“
Стефи: „Не мога да повярвам. Мислиш, че съм пристрастена.“
Лиам: „Не казвам, че си пристрастена, Стефи!“
Стефи: „Не, не. Ти мислиш, че съм наркоман.“
Лиам: „Просто ме чуй! От седмици се тревожа за теб! Знаех, че нещо не е наред. Сега поне знам, че са хапчетата. Но не са само хапчетата, а и лекарят, който ги е предписал. Знаеш ли защо изобщо дойдох? Исках да говорим за връзката ти с него, която е повече от неуместна на този етап. И очевидно замъглява преценката му! Защото никой съвестен лекар няма да позволи това да се случи на пациент!“
Стефи, която обикаля напред-назад, му крещи: „Да, Лиам, да! Взех хапчета! Признавам. Доволен ли си сега?!“

Стефи: „Прав си! Взех две хапчета и заспах на дивана. Чудо голямо! Имах нужда от малко помощ, за да се справя.“
Лиам: „Малко помощ?! Стефи, тези лекарства са взривоопасни, ако не внимаваш.“
Стефи: „Знам това. Лекарят ми обясни.“
Лиам: „Ооо, лекарят ти е обяснил, но продължава да ти ги дава?! В това състояние, шегуваш ли се?! Какво стана с хипократовата клетва, Стефи, какво стана с ‚да не вредя на никого‘?!“
Стефи хленчи: „Той не знае.“
Лиам: „Какво?“

Стефи: „Той не знае!“
Лиам: „Значи по някакъв начин ги криеш от него като от всички нас? Защо?“
Стефи: „Защо?!“

Стефи: „Не е ли очевидно? Боли ме. Изпитвам болки от инцидента с мотора насам. Не е минал нито ден, нито час без да ме боли. Единственото, което ме облекчава, са тези хапчета. Опитах се да ги спра. Опитах! Лекарят ми каза и го направих. Преминах на лекарства без рецепта, но не помагаха. Болките само се влошиха. А трябваше да мога да функционирам. Трябваше да се грижа за дъщеря си.“
Лиам: „Разбирам това.“
Стефи: „Не, не разбираш! Защото ти продължи напред! Ти изостави Кели и мен за бъдеще с Хоуп и Бет! Имаш перфектното семейство, всичко е префектно за теб! А къде съм аз? Аз съм сама. Аз съм сама!!!“


По-късно Стефи се е успокоила малко: „Защо си толкова шокиран? Или е вина? Защото остави Кели и мен заради другото си семейство?“

Лиам: „Стефи, сега съм тук. Няма нужда да разчиташ на тези хапчета. Вече не вярвам на този лекар.“
Стефи: „Този лекар, на когото не вярваш, винаги е бил мил с мен. Не ме съди, както ти ме съдиш в момента.“
Лиам: „Не те съдя. Опитвам се да те накарам да разбереш ...“
Стефи: „Знаеш ли какво разбирам? Майка ми не е в града, баща ми преживява собствената си лична драма. А твоят живот е изцяло погълнат от Хоуп и Бет. Знам, че преди съм казвала, че нямам нужда от никого. Но точно сега имам нужда от някого. Имам нужда от някой, който слуша и го е грижа. Лекарят е този някой.“
Лиам: „Стефи, ...“
Стефи: „Не искам да те слушам! Не можеш да нахлуваш в живота ми и да казваш, че не може да съм с него! Ти си тръгна! Не аз!!!“

Стефи: „Кели още спи. Не искам да я разстройваш. Трябва да си вървиш. Сега.“
Лиам: „Няма да си тръгна ...“
Стефи: „Не искам да слушам! Напусни! Няма да те слушам повече! Трябва да се махнеш. Веднага!“
Стефи излиза ядосано от стаята. Лиам се оглежда кахърно към другата стая.


Стефи се връща в стаята. Лиам влиза откъм външната врата.

Стефи: „Какво правиш тук? Казах ти да си ходиш.“
Лиам: „Трябва да стигна до теб.“
Стефи: „Не, трябва да не ми се бъркаш! Не съм поредният ти благотворителен случай. Горката Стефи, трябва да я спася от нея самата. Тя си съсипва живота, взема хапчета. Имам новини, не съм някаква наркоманка. Тялото ме боли, сърцето ме боли, но не злоупотребявам с лекарства! Омръзна ми да намекваш друго! Само влошаваш нещата.“
Лиам се опитва да каже нещо: „Стефи. Съжалявам. Стефи.“
Стефи: „Махай се, махай се!“
Лиам: „Стефи, съжалявам! Съжалявам, че те разстроих. Съжалявам, че те накарах да си мислиш, че не съм на твоя страна. Защото съм. Но няма да си затворя очите, докато ти затъваш все по-дълбоко.“
Стефи: „Приключих, приключих! Не искам да те слушам! Не искам да ме спасяваш! Нямам нужда от никого! Просто се махай! Сега!“

Лиам: „Тръгвам си. Но вземам дъщеря ни с мен.“

Стефи е разярена и изплашена: „Не можеш да направиш това! Няма да ти позволя да вземеш дъщеря ми! Преживях ужасен инцидент заради баща ти!“
Лиам: „Така е. И затова съм разтревожен за теб.“
Стефи тръгва към вратата: „Спести си грижите! Не се нуждая от съжалението ти! И със сигурност не се нуждая да ме съдиш“
Лиам: „Спри се, спри! И за какво говориш? Аз не те съдя!“

Стефи: „Мислиш, че съм ужасна майка!“
Лиам: „Не мисля, че си ужасна майка!“ Стефи му крещи нещо.

Лиам: „Почакай за секунда! Тя е добре. Тя е в безопасност. За щастие. Но ти трябва да поработиш върху някои неща.“
Стефи: „Това е нейният дом. Това е нейният дом с мен.“
Лиам: „Не казвам, че е за постоянно. Но трябва да направя нещо.“
Стефи: „Не, не трябва! Реагираш прекалено!“
Лиам: „Това е единствената ми опция в момента!“
Стефи: „Това е толкова погрешно! Не виждаш ли какво правиш?! Излязох за две секунди, а ти отиде до люлката й, сграбчи я и я сложи в колата! Не смей да вземаш детето ми! Не смей!!!“

Лиам клати глава.

Стефи: „Нямаш никаква представа какво е. По цял ден съм тук с Кели, докато ти си щастливо женен за Хоуп.“
Лиам: „Знам. Затова се опитвам да ти дам време, за да се фокусираш върху себе си.“
Стефи: „Защо ме наказваш? Защо винаги ме наказваш?!“
Лиам: „Не те наказвам. Нямам такова намерение. Виждам, че изпитваш затруднения. Виждам, че ставаш зависима от тези хапчета.“

Стефи: „Не съм някаква наркоманка! Ребрата и гърбът ме болят. Затова взех хапче. Чудо голямо!“
Лиам: „Стефи, ами ако Кели се нуждаеше от теб? Ако беше се събудила, ти си тук, а тя отиде право при скалата.“
Стефи: „Никога не бих я изложила на опасност!“
Лиам: „Ще я изложиш, ако си в безсъзнание! Това се опитвам да кажа, Стефи! Ти не мислиш ясно!“
Стефи плаче: „Не мога да слушам това повече. Отиди отвън и я доведи тук.“
Лиам: „Съжалявам, не. Това няма да се случи. Мога да я видя оттук. Прозорците са отворени.“
Стефи умолява: „Тя е в безопасност тук с мен!!!
Лиам: „Не мисля, че е вярно.“
Стефи: „Как изобщо можеш да го кажеш? Идваш тук и разхвърляш всичко. Мислиш, че си перфектен. Мислиш, че знаеш какво е най-добре за всеки. Но аз знам какво е най-добре за дъщеря ми! Никога няма да я изложа на опасност! Как смееш да ме държиш далеч от детето ми!“

Стефи: „Правиш от мухата слон. Няма да ти позволя да вземеш дъщеря ми заради едно глупаво хапче.“
Лиам: „Едно хапче? Стефи, ти лъжеше за хапчетата. Каза, че изобщо не ги вземаш.“
Стефи: „Боли ме! Какво да направя?!“
Лиам: „Знам, че страдаш. Но собственият ти лекар, който очевидно си пада по теб, дори не знае за хапчетата! Цялата ситуация е извън контрол! Кели не може да е подложена на това. Ако беше на мое място, щеше да мислиш същото!“
Стефи: „Аз съм майката на Кели! Тя е единственото ми дете! А сега ще я заведеш при Хоуп! Ти отне Фийби от мен, а сега ще вземеш и Кели?! Мислех, че ме обичаш.“

Лиам: „Обичам те.“
Стефи: „Не ме обичаш. Не и както преди. Не и както би трябвало.“
Лиам: „Стефи, любовта не работи по такъв начин.“
Стефи: „Бяхме свързани, бяхме щастливи! Бяхме наистина щастливи. А ти си тръгна. Остави ме сама с Кели. А сега искаш и нея? Няма да позволя това! Няма, няма да позволя това да се случи! Можеш да имаш малкия си живот с Хоуп, но няма да го имаш с детето ми!“
Лиам: „Стефи, Стефи, спри! Спри! Хей, хей!!! Ти имаш проблем! Ситуацията е извън контрола ти!"
Стефи внезапно си променя настроението: „О, боже мой. Толкова си драматичен. Добре, бях уморена. Дремнах си. Чудо голямо.“

Лиам се хваща за главата: „Семейството ти трябва да види какво се случва.“

Стефи отново се ядосва: „Не, не, не! Не смей да разпространяваш слухове за мен! Като че ли съм зависима  от наркотици!“
Лиам: „Не те наричам зависима! Но е ясно, че имаш проблем! Докато не се прегледаш и не получиш професионална помощ ... Не мога да правя това! Не може да си около Кели! Съжалявам.“

Лиам излиза.
Стефи вика след него: „Какво?! Не! Не прави това! Върни дъщеря ми тук!“ И крещи името на дъщеря си.



Стефи търси ключовете от колата си.

Пристига Томас: „Хей, какво се е случило тук?“
Стефи: „Томас, върви си!“
Томас: „Какво не е наред?“
Стефи търси трескаво: „Не мога сега! Просто си върви.“
Томас: „Стефи, добре ли си?“

Стефи: „Добре съм, върви си!“
Томас: „Няма да си тръгна, докато не говориш с мен.“
Стефи: „Не мога да си намеря ключовете!“
Томас: „Ще ти помогна да ги намериш. Защо откачаш?“

Стефи: „Лиам тъкмо си тръгна.“
Томас: „Да не би да е дошъл, за да говори с теб за лекаря? Няма нужда да го слушаш. Той няма думата за живота ти или с кого си прекарваш времето.“
Стефи: „Трябва да отида там, трябва да отида там.“
Томас: „Какво имаш предвид? Не може да излезеш, докато Кели е тук.“
Стефи: „Нея я няма. Тя не е тук.“
Томас: „Къде е? Играе си с някое дете?“
Стефи: „Не, не, не! Лиам я взе! Той открадна бебето ми!“
Томас: „Какво?!“

Стефи: „Той я взе! Води я при Хоуп! Трябват ми ключовете! Ключовете! Ключовете!“
Томас я гледа втрещено: „Какво имаш предвид с ‚Лиам открадна Кели‘?“
Стефи: „Той нахлу тук и започна да рови из нещата ми.“
Томас: „Защо?“
Стефи: „Не знам. Държеше се толкова странно. Не заслужавам това!“
Томас: „Какво искаш да кажеш? Заплашваше ли те? Той е странен с този доктор.“
Стефи: „Той ми крещеше, обиждаше ме. Само защото бях задрямала на дивана. Като че ли съм извършила нещо лошо! А не съм!“

Томас: „Това ли е?“
Стефи: „Да, това е! Говореше така, като че ли съм изложила Кели на опасност! Че не съм добра майка!“
Томас: „Това е лудост.“
Стефи: „Така се случи. И тогава отидох в другата стая. А той отиде в детската, взе Кели и я сложи в колата! Той открадна детето ми!“
Томас: „Ти сигурна ли си?“
Стефи: „Да!!! Нея я няма!!!“
Томас: „Стеф, спри за секунда. Моля те. Мразя Лиам, не мога да го понасям. Но това звучи прекалено.“
Стефи: „Не, не! Вярно е! Не преувеличавам! Не съм направила нищо лошо!“
Стефи намира ключовете под масата: „Боже! Отивам там!“
Томас се опитва да я спре.: „Не. Не.“
Стефи: „Отивам да си взема детето!“
Томас тръгва след нея: „Не, Стефи, спри!“ Ама Стефи изфирясва.




В къщата на Брук – Хоуп и Брук влизат във всекидневната.

Брук казва, че е мило от страна на Дона да гледа Бет и Дъглас в колибата: „Ще имаме възможност да поговорим.“
Хоуп е съгласна, има много неща, които да каже на Брук.
Брук: „Всичко наред ли е? Къде е Лиам?“

Хоуп: „Смешно е, че питаш.“
Брук: „Какво?!“
Хоуп: „Нищо лошо. Само е малко дразнещо.“


Брук: „Защо Лиам е у Стефи? Нали нищо не се е случило?““
Хоуп не знае: „Той се тревожи, че Стефи не прилича съвсем на себе си напоследък.“
Брук: „Тя се възстановява от катастрофата.“

Хоуп: „Тя още е малко уморена. Но изглежда освежена, по-щастлива, не знам. Изглежда, че се чувства по-добре.““
Брук: „Това е чудесно. Но защо Лиам е толкова загрижен?“
Хоуп: „Мисля, че е заради лекаря й.“
Брук: „Наистина?!“
Хоуп: „Ъхъм. И лекарят й беше там отново, когато оставих Кели. Не казвам, че има нещо. Но може би нещо все пак се случва.“
Брук мисли, че ще е добре за Стефи да продължи с някого.
Хоуп мисли същото: „Но Лиам не се доверява на лекаря. Реазтревожен е за намеренията му и как се отразява на лечението на Стефи.“
Брук: „Изпитвам усещането, че си малко уморена от тревогите на Лиам за Стефи.“
Хоуп: „Мамо, грижа ме е за Стефи. Искам да е здрава и щастлива като всеки друг.“

Разговорът се прехвърля върху грижите за децата.
Брук: „Вие сте страхотен екип.“
Хоуп: „Кой можеше да си помисли, че три мъничета ще търчат наоколо.“
Брук: „Обичам да ги гледам да играят на двора, тичат из къщата, смеят се.“
Хоуп се наслаждава на всеки момент: „Знам, че Кели не е мое дете. Но я обичам по същия начин.“
Брук: „Да, виждам, че е така. Тя е късметлийка, че те има. Ти се справи чудесно, когато Стефи пострада.“
Хоуп не е изпитала никакво колебание: „Стефи се нуждаеше от почивка, бях щастлива да помогна. Освен това мисля, че стресът малко се отразяваше на Кели.“
Брук: „Децата са много интуитивни. Ти беше същата на тази възраст.“
Хоуп: „Така ли? Само искам Кели да има стабилност. С Лиам ще се грижим за нейното добро.“
Продължават да обсъждат колко е забавно за всички с децата наоколо.
За Хоуп е удоволствие, че е можела да осигури възможност на Стефи да се излекува: „Освен това тук е вторият дом на Кели. Искам да съм сигурна, че се чувства добре дошла.“
Брук е уверена, че е така.

Пристига Лиам: „Хоуп, тук ли си?“
Хоуп: „Здрасти, Лиам. У Стефи ли беше през цялото време?“
Лиам: „Ъъъ, да.“

Брук: „Защо изглеждаш толкова разстроен?“

Хоуп: „Нещо не е наред ли?“
Лиам: „Да, нещо не е наред. Стефи е лъгала всички ни.“
Хоуп е недоверчива: „Лъгала? За какво?“

Лиам: „Как да го ... Отивам там и Стефи лежеше на дивана. По средата на деня.“
Хоуп: „Кели там ли беше?“
Лиам: „Кели беше там. Спеше в стаята си, мониторът беше включен. Но не можех да събудя Стефи. И започнах да се плаша. Най-накрая тя се съвзе.“
Брук: „Какво искаш да кажеш със ‚съвзе се‘?“
Лиам: „Тя не спеше. Беше в безсъзнание.“
Хоуп: „Пила ли беше?“
Лиам: „Нали?! Това се опитах да разбера. Започнах да й задавам въпроси. Тя ставаше все по-отбранителна. Особено когато я попитах дали още взема болкоуспокояващи.“

Хоуп мислела, че Стефи е приключила с лекарствата, които лекарят й бил изписал.
Лиам: „Точно това си мислех и аз. Но тя се държеше странно. Нещо не беше наред. От известно време имах това усещане. Чашата преля и започнах да ровя навсякъде. Хвърлях възглавници наляво и надясно. И намерих шише. Шише с болкоуспокояващи.“

Лиам: „Тя каза, че е приключила с тях. Но не е. Първо отричаше, но после призна.“
Хоуп: „Лекарят й ги е предписвал през цялото време?‘
Лиам: „Не! Той дори не знае!“
Брук: „Тогава откъде ги има?“
Лиам: „Там е работата. Всеки път, когато я притисках да ми каже, тя ми се нахвърляше. Никога не съм я виждал толкова извън контрол. Беше истинска лудост. Крещеше срещу мен, викаше ми да се махам. ‚Не се нуждая от теб! Не се нуждая от никого!‘ Истинска лудница.“
Хоуп: „Не можем да оставим Кели там, ако е в такова състояние.“
Лиам: „Повярвай ми, Стефи ме умоляваше да не вземам Кели. Тя беше гневна, но взех Кели. В колибата е с Дона и децата. Но трябваше да го направя. Нали? Трябваше да предпазя дъщеря си.“


Хоуп: „Пращам й съобщения, но още нямам отговор.“
Лиам: „Ще съм шокиран, ако ти отговори сега.“
Брук влиза, говорила е с Дона, която ще заведе децата за сладолед: „Не й казах.“
Лиам: „Добре. Дори не знам какво правя. Просто реагирах.“
Хоуп: „Взел си правилното решение. Стефи сега не е в състояние да се грижи за Кели.“
Брук не може да повярва на случилото се: „Трябва да си бил изплашен.“
Лиам: „Да, защото продължавах да се питам ‚Ами ако‘. Ами ако нещо се случи с Кели, а аз не съм направил нищо, за да го предотвратя. Никога не бих си простил.“
Хоуп: „Само си се опитвал да защитиш дъщеря си.“
Лиам: „Да. За щастие тя беше заспала през цялото време.И не видя майка си. Но трябваше да я измъкна от собствената й къща, докато Стефи беше в другата стая. Това беше едно от най-трудните неща, които съм вършил.“
Хоуп: „Лиам, не се измъчвай. Нямало е как да оставиш Кели сама, когато майка й е под влияние на болкоуспокояващи.“
Брук: „Трябва да се е пристрастила след инцидента.“
Лиам: „Да. Чували сме тези истории. Колко са опасни опиатите. Как трябва да се внимава. Но това е Стефи. Нашата Стефи. Никога не съм мислел, че ще се случи на нея.“
Хоуп: „Може да се случи на всеки. Сърцето ме боли за нея. Но сега не можем да й вярваме, че ще бъде отговорна, за да се грижи за дете.“
Лиам: „От една страна съм облекчен, че Кели е тук. Тя е в безопасност, добре е. Но продължавам да чувам крясъците на Стефи, която вика дъщеря си. А аз съм този, който я взе.“
Хоуп: „Лиам, погледни ме. Знам, че ти е било трудно. Но безопасността на Кели е приоритет. Докато Стефи не признае, че има проблем ...“
Чува се гласът на Стефи: „Лиам!“

Стефи влиза: „Лиам, къде е тя?!“
Лиам: „Да не би да си карала дотук?“
Стефи: „Къде е дъщеря ми?! Горе ли я скри?! (към Брук) Каза ли ти, че взе дъщеря ми?“

Лиам: „Стефи, първо се успокой. Не съм взел дъщеря ти. Ще се грижа за нея, докато получиш помощта, от която се нуждаеш. Запиши се в програма или нещо подобно.“
Стефи: „Програма?! Не се нуждая от програма! Нямам нужда от нищо! От когото и да е от вас! Имам нужда от дъщеря си! Само тя има значение за мен! Няма да ви позволя да я държите далеч от мен. След всичко, което сте направили! Всеки един от вас! Няма да ви позволя да вземете единственото нещо, което още е мое! Лиам не е ли достатъчен, Хоуп? Сега искаш и дъщеря ми?! Няма начин да го позволя! Дайте ми дъщеря ми! Веднага! Искам дъщеря си! Сега!“ И ги гледа като подивяла.

Стефи: „Не се шегувам. Дайте ми дъщеря ми.“
Лиам: „Стефи, никой не те спира да видиш дъщеря си. Но не трябва да си сама с нея. Не и в това състояние.“
Стефи: „Аз съм добре!“
Хоуп: „Знам, че така си мислиш. Защо не останеш с нас тази вечер? Всички ще бъдем заедно, ще се грижим за Кели.“

Лиам: „Това е добра идея.“
Брук: „А ако в колибата ви е тясно, има достатъчно място тук.“
Хоуп: „Още по-добре.“
Стефи: „Тази вечер ще спя в къщата си. Също и дъщеря ми.“
Лиам: „Стефи, дъщеря ни ще си отиде у дома с теб, когато си готова. Дотогава ...“
Стефи: „Готова? Когато съм готова?“
Лиам: „Наистина ли не разбираш защо го правим?“
Стефи: „О, разбирам прекрасно. Хоуп има мисия. Да вземе Фийби не беше достатъчно. Да вземе Дъглас не беше достатъчно. Сега се опитваш да вземеш и дъщеря ми?“

Хоуп: „Не!“
Стефи: „Що за извратен човек ще колекционира децата на чуждите семейства?! Няма да вземеш дъщеря ми! Дай ми я! Сега!“
Хоуп я гледа с отворена уста.
Стефи: „Това е отмъщение, нали? Да ми го върнеш, защото взех Бет. Въпреки че я обичах като свое дете! Въпреки че ме излъгаха. Точно като теб! А сега се опитваш да ме накажеш!“
Лиам: „Стефи, не разсъждаваш ясно.“

Стефи: „Само защото взех едно проклето хапче?! И не мога да мисля ясно?!“
Брук: „Лиам каза, че си припаднала.“
Стефи: „Сериозно ли, Брук? От теб?“

Брук: „Само ти и Кели сте били в къщата.“
Хоуп: „Опитваме се да предпазим Кели.“
Стефи: „От майка й?“
Хоуп: „Само временно.“
Лиам: „Ти си страхотна майка, Стефи. Всички тук го знаят. Веднага щом зарежеш хапчетата ...“
Стефи: „И Хоуп ще ми я върне просто ей така?“
Лиам: „Да!“
Стефи: „Боже мой! Толкова си наивен! (към Хоуп) Няма да вземеш дъщеря ми!“
Хоуп: „Разбира се, че няма да я взема! Ще я гледаме само за известно време!“

Лиам: „За да се фокусираш върху здравето си!“
Стефи: „Не, не! Махайте се от пътя ми! Ще си взема дъщерята!“
Стефи тръгва да се качва по стълбите: „Кели!“
Хоуп: „Тя не е горе.“
Стефи се обръща: „Какво?!“
Хоуп: „Тя не е тук.“
Стефи: „Къде е тя? Къде е дъщеря ми?! Къде е тя?!“
Лиам: „Тя е добре, Стефи.“
Стефи: „Кажете ми къде е! Сега!“

Лиам: „Разбираш, че не можем да го направим, нали? Заради Кели. Не може да се втурнеш при нея, плачейки. И да я грабнеш, докато е със сестра си. Ще я травматизираш!“
Стефи хленчи: „Не бих го направила! Лиам, моля те.“
Хоуп получава съобщение: „Дона е, върнала се е с децата. В колибата са.“
Лиам (към Стефи): „Виждаш ли? Тя е добре, в безопасност е. Прекарва си страхотно със сестра си и братовчед си.“
Брук: „Много са сладки, като са заедно.“
Хоуп: „Стефи, точно това искахме. Да отглеждаме децата си заедно като едно голямо семейство.“
Стефи, която се е умълчала за малко, пак се надъхва: „Да вземеш дъщеря ми като свое дете? Изобщо не искахме това.“
Хоуп: „Никой не взема Кели ...“
Стефи: „Абсолютно права си! Никой няма да вземе дъщеря ми. Днес ще я отведа вкъщи. Не ме интересува какво ще трябва да направя. Ако се наложи, ще повикам полицията.“
Лиам: „Не прави това.“
Стефи: „Не, не! Ще извикам полицията! Искате да стане грозно! Ще им се обадя!“
Лиам: „Няма никаква причина да се обаждаш на полицията.“
Стефи: „Ти отвлече дъщеря ми!
Брук: „Стефи, престани.“
Хоуп: „Наистина ли го казваш? Точно на мен? Не! Кели не е отвлечена! Изобщо не е това.“
Лиам: „Стефи, аз съм баща на Кели. Тя принадлежи и на мен.“
Стефи: „Не през цялото време.“
Лиам: „Не през цялото време. Но сега? Определено!“

Брук: „Иска ми се да видиш положителната страна. Докато Кели е при Лиам и Хоуп, ти ще можеш да се фокусираш върху здравето си.“

Стефи: „Да се фокусирам върху здравето си?! Знаеш ли какво? Уморих се да го чувам! Фокусирам се единствено върху дъщеря си!“
Хоуп: „Ние знаем това, Стефи. Но ти злоупотребяваш с лекарства и  лъжеш за това.“
Лиам: „Криеш от всички, които ги е грижа за теб.“
Брук: „И очевидно ти се отразява. Идваш тук и ни се нахвърляш. Ти не си на себе си, Стефи.“
Лиам: „Нуждаеш се от помощ.“
Стефи: „Не, не. Нуждая се от дъщеря си. Тя принадлежи на мен, не на теб.“

Стефи: „А сега отивам в колибата и ще прибера дъщеря си у дома! (към Лиам) Не смей да се опитваш да ме спреш!“

Стефи тръгва да излиза, Лиам се опитва да я спре: „Чакай, чакай, чакай! Задръж, спри. Ето какво ще направим. Всички заедно ще отидем в колибата. Ще направим едно приятно посещение.“

Стефи: „Посещение?! Като разрешено от съда посещение с надзорник? Ти чуваш ли се?!“
Лиам: „Не казвам това, Стефи.“
Стефи: „Точно това казваш! Ти не ми се доверяваш да остана насаме с дъщеря си! Не ме е грижа дали ми вярваш! Нямаш право да ми отнемаш дъщерята!“
Хоуп: „Колко пъти да ти кажем, че не се опитваме да ти я отнемем? Грижим се за нея вместо теб. Няма нужда да се тревожиш, защото ще се уверим, че получава любовта и вниманието ...“
Стефи: „Които не може да получи от надрусаната си майка?! Схващам! Разбирам ви напълно добре!“
Брук: „Те само се опитват да предпазят Кели.“
Стефи: „От мен?! Единственият човек, който се грижи за нея, откакто се е родила!“
Лиам: „Ти пак ще се грижиш за нея! Но първо трябва да получиш помощ! Трябва да сме честни, ти не приличаш на себе си.“
Стефи: „А ти ще приличаш ли на себе си? След инцидент, какъвто преживях аз?“
Лиам: „Не.“
Стефи: „Тогава защо ме обвиняваш, че преживявам това?!“
Лиам: „Не те обвинявам! Нищо от това не е по твоя вина! Трябваше да вземаш болкоуспокояващи. Но нещо се е случило, Стефи. Не те обвинявам, но тези хапчета са ти отнели контрола.“
Стефи: „Нямаш представа за какво говориш.“
Брук: „Стефи, няма от какво да се срамуваш. Не е нещо необичайно.“
Стефи пак подивява: „Спести си го! Нямам нужда от интервенция, от фалшивата ви загриженост! Говорите чисти глупости. Не ви е грижа за мен! Никога не ви е било грижа за мен! Или да защитите дъщеря ми! Само искате да ми отнемете Кели! Това е цялата работа! Лоуган вземат от Форестър!“

Стефи: „Но стига вече! Ти отнемаше от баба ми, от майка ми, а сега от мен! Това приключва сега! Няма да ви позволя да докоснете дъщеря ми!“

Лиам: „Стефи, изслушай ме. Обичам връзката, която имаш с дъщеря ни, ценя я. Затова се намесвам сега,  за да запазя тази връзка. Докато ти се оправиш, независимо колко дълго ще продължи.“
Стефи: „Аз не съм зависима! Аз не съм зависима!“

Лиам: „Ти разбираш, че съм баща на Кели. Целта на живота ми е да правя най-доброто за нея. Дори да е трудно, дори да означава да се изправя срещу теб. И ти казвам, че най-доброто за Кели сега е да остане при Хоуп и мен, докато ти се оправиш. И не ме интересува колко време ще отнеме.“
Стефи: „Аз съм добре. Подобрявам се. Нормализирам се с всеки изминал ден. Мислиш, че ще се оправя без дъщеря си? Като знам, че си я откраднал?! Не!!! Искам момичето си! И я искам сега! Сега!“

Брук: „Плашещо е да осъзнаеш, че имаш проблем.“
Стефи: „О, моля те. Само защото не можеш да се контролираш около алкохол, не измисляй зависимости за всички останали.“
Брук: „Не става въпрос за мен, Стефи.“
Стефи: „Правилно си разбрала. Така че не се бъркай.“
Брук: „Независимо дали го признаваш, имаш сериозен проблем. Иначе защо ще лъжеш?“
Стефи: „Аз не лъжа! Ти си тази, която лъже и се преструва, че не ми отнема Кели!“
Хоуп: „Лъжеш, че не вземаш хапчетата, Стефи.“
Лиам: „Което трябва да ти подскаже нещо. Че нещо не е наред. Не може ли да признаеш поне това? Стефи, знаеш ли, че ми изкара акъла, когато отидох в къщата ти и не можех да те събудя? Ами ако не бях дошъл? Колко дълго нямаше да си в съзнание? Колко дълго Кели щеше да плаче, да се опитва да те събуди, изплашена и гладна?!“
Брук: „Имаш нужда от помощ, Стефи. Трябва да осъзнаеш това.“
Стефи: „Знаете ли какво осъзнавам? Някои неща никога не се променят. Лоуган винаги ще отнемат от Форестър.“
Хоуп: „Това е нещо, което си въобразяваш, Стефи. Какво са ти отнели Лоуган?“
Стефи: „Ти, Хоуп! Ти си най-лошата от всички! Без да се съобразиш с чувствата ми, ти се втурна в къщата ми и ми отне Фийби!“

Хоуп: „Имаш предвид Бет.“
Стефи: „О, боже мой! Ти не ми даде дори минута да го осъзная! Нито ден или два, за да си взема довиждане! Ти просто я взе!“
Лиам: „Стефи ...“
Стефи: „Млъквай, Лиам! Млъквай! Също така и Дъглас. Племенникът ми живее с теб! Майка му си отиде, но това не те спря да го изманипулираш, за да я забрави напълно.“
Хоуп: „Какво?!“

Стефи: „Колко още ще отнеме, преди да изхвърлиш напълно Томас от живота му? Защото знам, че точно това правиш! Това е планът ти! Точно както планираш да направиш с Кели. Някога ще бъдеш ли доволна? Ти имаш Лиам, съсипа семейството ми. Точно както майка ти постъпи с моята майка. Имаш всичко! Стига вече! Имаш Лиам, имаш две красиви деца! Иска ми се майка ми да види това, това е лудост.“
Брук: „И аз бих искала същото. Ще ни е необходима всякаква помощ за теб.“
Стефи: „Приключих, приключих с вас! Вземам дъщеря си.“
Стефи тръгва към вратата, Хоуп запречва пътя.

Стефи: „Изобщо не се опитвай.“
Хоуп: „Знам, че много те боли. Преживяла съм го. И знам, че сигурно ме мразиш в момента. Може би някой ден ще ми благодариш. Защото си спомням месеците, когато ти се грижеше за Бет. Ти се грижеше толкова добре за нея. Винаги ще съм ти благодарна. Време е да ти върна услугата. Кели ще остане тук, докато получиш помощта, от която се нуждаеш. Ще бъде в безопасност, ще бъде обичана, ще се грижим за нея, ще й дадем всичко, от което се нуждае. Но ти трябва да се погрижиш за себе си. И се надявам да го направиш. Защото искам пак да станеш жената, която познавам. Силната и безстаршна жена, която не разчита на наркотици. Докато с Лиам не видим доказателство, че се бориш, за да се оправиш, нашият дом ще е дом за Кели.“



Ридж влиза забързано в къщата на Стефи, Томас го е повикал.
Ридж: „Какво става? Каза, че е спешно. Къде е Стефи?“
Томас: „Тръгна към Лиам и Хоуп.“
Ридж: „Добре.“
Томас: „Не. Не е добре. Изобщо не е добре.“

Ридж: „Какво се е случило?“
Томас: „Опитвам се да го проумея.“
Ридж: „Томас! Плашиш ме.“
Томас: „И аз съм малко изплашен.“
Ридж: „За Стефи?“
Томас: „Тя не приличаше на себе си.“
Ридж: „Какво означава това?“
Томас: „Тя сновеше напред-назад. Ломотеше, че трябва да отиде у Лиам, ровеше за ключовете си. Беше странно.“

Ридж: „Томас, ти ломотиш! Какво? Търсила си е ключовете, за да кара до къщата на Лиам? Това ли е?“
Томас: „Беше по-странно. Каза, че Лиам отправял обвинения. Тя, тя каза, че Лиам... ще закара Кели при Хоуп.“
Ридж: „За през нощта?“
Томас: „Не. Взел е Кели. Стефи каза, че Лиам е отвлякъл Кели.“
На Ридж нещо не му се вярва: „Значи Стефи ти изтърси всичко това и излезе? Няма никакъв смисъл. Лиам е странно момче, направил е много неща. Но не е похитител.“

Томас: „Нашият лобим бойскаут? Но да, тя каза точно това.“
Ридж: „Може би е само недоразумение. Помисли. Детето е ту тук, ту в тяхната къща. Може би са объркали графика.“
Томас: „Той я е нарекъл неспособна майка. Това как се връзва?“
Ридж: „Това също не звучи като Лиам.“
Томас: „Може да не е казал това, но тя определено така е чула. Ако съм я разбрал правилно.“
Ридж: „Как така, ако си я разбрал правилно? Не си ли чул какво казва?“
Томас: „Не, можех да разбера какво казва, думите й. Но не можех да следя мисълта й. Нямаше никакъв смисъл. Сякаш се беше паникьосала. Или беше в параноя.“
Ридж: „Вероятно е била. Заради адреналина. Мислела си е, че някой й взема детето. Напълно човешка реакция.“
Томас схваща идеята за майка, която свирепо закриля детето си: „Но беше повече от това. Тя страдаше.“ Томас си спомня разговора със Стефи: „И ако отиде при Лиам и Хоуп така ... Ще стане още по-лошо.“

Ридж ходи напред-назад: „Не съм сигурен какво да правя. Вярвам на Стефи. Но ако тя си мисли, че Лиам е отвлякъл дъщеря й, има проблем и тя се нуждае от помощта ни.“ Ридж вади телефона си.
Томас: „На Стефи ли ще се обадиш?“
Ридж: „Не, тя няма да отговори сега, нито пък Лиам. Обаждам се на Брук.“

Томас: „Ако Лиам и Хоуп замислят някакво попечителство, Брук ще знае.“
Брук явно не отговаря, включва се гласовата поща. Ридж й оставя съобщение с молба да му се обади веднага, когато чуе съобщението: „Мисля, че Стефи отива към вас. Случва се нещо с Лиам и Кели. Не знам какво е, не знам какво се случва. Нуждая се от помощта ти. Тревожа се за дъщера си. Обади ми се, моля те.“

Ридж продължава да крачи из стаята.
Томас: „Брук не отговаря ли?“
Ридж: „Не.“
Томас: „Може би трябва да се обадя на Хоуп.“
Ридж: „Тя няма да ти отговори. Няма просто да седя и да чакам. Отивам там, за да видя какво става. Ако Лиам си мисли, че просто ще вземе детето й, няма да стане. Ти остани тук, в случай че Стефи се върне.“
Ридж излиза, Томас въздиша.

Във ФК Томас се опитва да рисува, но отново си спомня разговора със Стефи.

Влиза Зоуи, Ридж й е казал, че е готов с поредната рокля, а тя не е знаела, че в кабинета има някой.

Томас я моли да не си тръгва.
Зоуи: „Ти работиш.“
Томас: „Да, но не съм свършил много работа. Ако имаш минута, искам да ти кажа нещо.“

Томас: „Ако трябва да тръгваш, не искам да те задържам. И да те карам да се чувстваш неудобно.“
Зоуи казва, че няма проблем.
Томас: „Знам, че не сме говорили известно време. Когато се върнах на работа, се надявах, че ще имам възможност да се извиня.“
Зоуи: „И двамата знаем, че обичам тази работа. Ние сме колеги, сигурна съм, че ще се държим професионално.“
Томас: „Да, мисля, че нещата бяха странни след сватбата. И нямах възможност да ти обясня.“
Зоуи: „Може би е най-добре да оставим всичко в миналото.“

Томас: „Ти вероятно си превъзмогнала това, което ти причиних, надявам се, че е така. Но аз не съм. Което ти сторих, беше ужасно, егоистично и жестоко. Ти не го заслужаваше. Но заслужаваш да знаеш, че, че ... не те излъгах за всичко. И не го казвам, за да се почувствам по-добре. Или за да изкарам това, което направих, по-малко ужасно. Но наистина държах на теб.“

Томас: „Не всичко беше измама, Зоуи. И не очаквам да ми простиш. Но не бих ти предложил, ако нямах чувства към теб.“
Зоуи разглежда роклите: „Томас, достатъчно ми се извинява.“
Томас: „Не мисля, че е достатъчно.“
Зоуи: „Добре.“

Томас: „Надявах се, че можем да започнем начисто.“
Зоуи: „Оценявам откровеността и разкаянието ти, но ...“
Томас: „Чувствам, че е по-добре, ако си кажем всичко. Поне ще е казано. Сега виждам сестра си, това, което преживява. Болката, гнева ...“
Зоуи: „Почакай. Какво се случва със Стефи?“
Томас: „По-рано бях с нея ...“
Зоуи: „Нещо случи ли се?“
Томас: „Мислех, че Стефи е добре. Но сега ... наистина се тревожа за нея.“


Зоуи: „Лиам е възможно най-почтеният човек, когото съм срещала. Няма ей така да отвлече дъщеря си. Не и ако Стефи е била задрямала.“

Томас: „Да. И аз не виждам смисъл. Трябва да има нещо повече.“
Зоуи: „Кели къде е била?“
Томас: „В детската. Очевидно Стефи е напуснала стаята за минутка, Лиам я грабнал и я сложил в колата си.“
Зоуи: „Това е лудост.“
Томас: „Да, той няма да открадне детето й без причина.“
Зоуи: „Стефи трябва да си е загубила ума.“
Томас: „Виждал съм да я боли, виждал съм я да се справя в различни ситуации. Но това беше различно. като че ли беше в мъгла и нестабилна.“
Зоуи: „Ти си бил там преди Лиам. Тогава всичко ли беше наред?“
Томас: „Да. Просто проверявах как е. Оставих й подарък от Вини.“ (Хайде бе, Томас, кога ще се сетиш? )
Зоуи: „Това е много мило. Знам, че Стефи преживява много. Всички сме загрижени.“
Томас: „А сега аз съм наистина разтревожен. Никога не съм виждал Стефи да се държи така.“

Зоуи: „Ако Лиам е взел дъщеря й, трябва да има сериозна причина.“
Томас: „Тя отказа да говори за това. И е извън контрол. Опитвам се да разбера защо.“
Зоуи: „Стефи е силна. При нормални обстоятелства бих казала, че може да се справи с всичко.“
Томас: „Казах на баща си, а той отиде у Хоуп и Лиам, за да се опита да разбере какво се случва.“
Зоуи: „Да се надяваме, че Ридж ще узнае всичко. Хей, всичко ще се оправи.“
Томас: „Надявам се.“


Стефи: „Не се нуждая от помощ или терапия! Имам нужда само от дъщеря си!“

Хоуп: „А тя има нужда да се оправиш.“
Стефи: „Какво си мислите, че правя?! Аз се възстановявам. Сега я искам обратно!“
Лиам: „Ти си извън контрол. Трябва да се успокоиш и да ни изслушаш.““
Стефи: „Не, не, не! Вие трябва да ме чуете! Защото нямаш право да идваш в дома ми и да вземаш моето дете!“
Лиам: „Ти беше припаднала, не можех да те събудя. Ами ако Кели имаше нужда от теб? Ако нещо й се беше случило?“
Стефи: „Тя не беше в опасност! Тя беше добре! (към Хоуп) Сега се махни от пътя ми! Отивам да я взема!“


Точно тогава влиза Ридж: „Какво става тук?“

Стефи: „Татко, трябва да ми помогнеш. Те взеха Кели.“

Брук: „Не го прави, Ридж.“
Стефи: „Те я взеха. Лиам открадна Кели! Тя е в колибата. Трябва да ми помогнеш.“
Ридж: „Защо държите Кели далеч от дъщеря ми?“

Стефи: „Кели е в колибата. Трябва да я вземем.“
Брук: „Дона гледа децата. Кели е добре там, където е.“

Стефи: „Тя трябва да е с мен!“
Ридж гледа страховито Лиам: „Томас каза, че си взел това малко момиче от къщата на плажа. Това ли се случи?“

Лиам: „Да, не можех да я оставя там.“
Стефи крещи през него: „Нямаш право! Аз съм й майка!“
Хоуп: „Той само се опива да я защити.“
Ридж: „Да я защити от какво? Какво става тук?“
Брук: „Дъщеря ти има нужда от помощ.“
Стефи: „Опитвате се да ми вземете детето!“
Брук: „Случват се много неща, за които никой от нас не е имал представа.“
Стефи: „Не ги слушай! Те лъжат. Искат да ми вземат бебето.“

Ридж: „Ти добре ли си. Томас се тревожеше за теб. И аз се тревожа за теб.“
Стефи: „Бившият ми дойде в къщата и отведе Кели. Разбира се, че ще откача! Но всичко ще е наред, всичко ще е наред, когато се разкарат от пътя ми и заведа малкото си момиче у дома.“
Лиам: „Няма да я отведеш у дома, Стефи. Кели трябва да остане тук. Иска ми се да не трябваше да правя това.“

Лиам: „Ридж, помниш ли, че ти казах, че си мисля, че нещо не е наред? По-лошо е, отколкото си мислех.“
Ридж: „И всичко това е заради Стефи и лекаря?“
Лиам: „Не, не е.“
Стефи: „Той реагира прекалено. Задрямах, нищо не беше. (святка се към Лиам) Нищо не беше!“
Лиам: „Задрямала си?! Дойдох в къщата, защото се тревожех за теб.“
Стефи: „Ако наистина те беше грижа за мен, нямаше да правиш това.“
Лиам: „Правя това, защото ме е грижа за теб! Правя това, защото знам, че обичаш дъщеря си! Знам, че не искаш да я нараниш! Но почти го направи!“
Стефи: „Нищо не й се е случило!“
Ридж се намесва: „Какво, какво?! Какво се е случило с Кели? За какво говориш?“

Лиам: „Нищо не се е случило с Кели.“
Стефи: „Виждаш ли? Нищо.“
Лиам: „Но можеше да се случи, ако не бях дошъл! Ридж, Стефи още е на лекарства. Злоупотребява с болкоуспокояващи и излага Кели на опасност.“
Ридж: „Значи сега дъщеря ми е наркоманка?“


Стефи (към Ридж): „Възстановявам се след инцидента.“
Ридж (към Лиам): „Тя изпитва болки заради стореното от баща ти.“
Лиам: „Аз не казвам, че не е ...“
Ридж: „А какво казваш, Лиам?! Че злоупотребява с лекарствата? Това ли казваш?!“
Стефи: „Не е така.“
Лиам: „Не казвам, че е зависима, защото не съм лекар. Но тя има проблем.“
Стефи: „Проблемът ми е, че с Хоуп си играете на мама и татко с малкото ми момиче.“
Лиам: „Стефи, престани, моля те! Моля те, престани!“

Хоуп: „Стефи, баща ти е тук. Може би той ще ти помогне, ако не искаш да слушаш нас.“
Брук: „Точно така. Говори с него. Бъди честна, кажи му какво става.“
Стефи: „Аз заспах! Почивах си!“
Ридж я поглежда по-внимателно и май започва да забелязва нещо.
Лиам: „Стефи, аз буквално не можех да те събудя.“
Стефи: „Спя, когато бебето спи!“
Хоуп: „Стефи, престани да си търсиш извинения и бъди честна със себе си. Дъщеря ти има нужда да си честна.“
Стефи: „Да, тя се нуждае от мен, не от теб!“
Лиам: „Трябва да започнем да се държим като семейство. Стефи, когато дойдох у вас, ти ми изкара акъла. Чуках на вратата, ти не отговори. Звънях по телефона, ти не отговори. Най-накрая влязох в къщата, крещях името ти на сантиметри от лицето ти, а ти не реагираше! Не чуваше какво говоря. Когато най-накрая се съвзе, беше неориентирана, говореше нечленоразделно, ти не беше на себе си. И още не си!“
Стефи: „Не съм на себе си, защото съм изплашена! Боря се за детето си!“
Лиам: „Попитах те за хапчетата! Попитах те! А ти каза, че няма никакви хапчета в къщата. И че не си взела нито едно ...“
Ридж го надвиква: „Защото не е вземала нито едно! Тя говори с мен, говори с лекаря, тя знае колко са опасни. И не би ме излъгала за това.“
Брук: „При нормални обстоятелства не би. Но тя страда.“
Стефи: „Спрете да се държите, като че ли не съм тук!“
Брук: „Защо просто не признаеш, че имаш проблем? Никой не те обвинява, че го правиш нарочно. хапчетата могат да причинят зависимост. И покрай всичко, което преживяваш, естествено е да се пристрастиш.“
Стефи: „Не знаеш за какво говориш. Не знаеш какво преживях. Никой от вас не знае!“
Лиам: „Не знаехме. Но сега знаем. И затова се опитваме да ти помогнем.“
Стефи (злобно към Лиам): „Защо се опитваш да ме изкараш лоша майка? Искаш всички да си мислят, че съм опасна!“
Лиам: „Намерих шишето, Ридж. Намерих шишето, пълно с хапчета. Тя призна, че са нейни. И че ги е вземала. Съжалявам, толкова съжалявам, но Стефи лъже всички. Включително и теб.“
Ридж оглежда бавно всички, последно поглежда към Стефи.

Ридж: „Стефи, истина ли е? Намерил ли е хапчета в къщата?“
Стефи се оправдава истерично: „Не, не, той извърта нещата срещу мен. (сочи Лиам) Той не искаше да ме изслуша. Излязох от стаята, а той взе Кели и я сложи в колата! Дори не знаех какво се случва!“
Ридж: „Стефи, ти привърши хапчетата. А лекарят не ти е предписвал други, нали?“
Стефи: „Не, не е.“
Лиам: „Мислех, че проблемът е в лекаря. Но той дори не знае за хапчетата.“
Ридж: „Ако той не ги е предписал, откъде ги взе?“
Стефи се оглежда подивяло.
Лиам: „Един бог знае.“
Стефи си спомня за подаръка от Вини.
Ридж: „Стефи, не знам какво се случва. Трябва да ми кажеш. Кажи ми какво става. Говори с мен.“
Стефи: „Ти не може да слушаш това ...“

Ридж изревава: „Сега слушам!!! Слушам всички! Но точно сега слушам теб. Така че ми кажи истината. Вземаш хапчета, това ли правиш?“

Стефи се предава: „Да, да, взех две хапчета. Не е голяма работа. (Започва да реве, цялото й лице се изкривява.) Изпитвам болки. Блъсна ме кола. Можех да умра. Ти не разбираш! Ти не знаеш какво е. Никой от вас не знае! Аз преминавам през ада! Едва функционирам. И съм сама! Нямам дъщеря си, нямам Лиам! (Крещи и сочи Хоуп) Исках живот с него, а ти ми го отне! Ти ми го отне!!! (към Ридж) Точно както Брук отне теб! Отне те от мен, Фийби и Томас! Лоуган това правят! Те вземат, вземат и вземат! Тя унищожи връзката ти с мама! А сега Хоуп унищожи връзката ми с Лиам. Взе Фийби от мен! А сега искаш да вземеш Кели! Ще си загубя ума!“
Хоуп: „Това не е вярно.“
Стефи: „О, боже мой!“
Лиам: „Стефи, знам, че беше съсипващо да загубиш Фийби. Затова ми беше трудно да взема Кели. Знаех, че това ще върне ужасните спомени. Знаех това.“
Стефи: „За теб е само трудно. Това са само спомени. Аз живея с болката всеки ден. А ти го правиш по-лошо! Искаш да съм сама ли? Искаш да съм напълно сама. Това ли искаш? Защо ми го причиняваш? Защо продължаваш да го правиш?“
Лиам: „За да защитя дъщеря ни. Ако аз се държах като теб, щеше да направиш същото. Знам, че обичаш Кели. Ти си й майка. Проблемът е, че сега не можеш да се грижиш за нея. Защото трябва да се погрижиш за себе си. Ридж? (Ридж си бърше окото.) Ридж, моля те да ми кажеш, че виждаш какво се случва. Моля те, кажи ми, че разбираш защо направих това, което направих.“
Ридж: „Да, Лиам. Ти направи, каквото направи. Стефи, говори с мен.“
Стефи (поверително): „Те те настройват срещу мен.“
Ридж: „Всичко ще се оправи.“
Стефи: „Нищо ми няма.“
Ридж: „Не. Тези хапчета са причината. Ще ти осигурим помощ.“
Стефи: „Не! Не, добре съм ... (презрително) Нямам нужда от съжалението ти. Приключих с това. (обръща се към останалите) Приключих с това! Искам малкото си момиче! (вади автоматичен нож) И я искам сега.“

Всички са в потрес.
Ридж: „Стефи, какво правиш?“
Лиам: „Хей, остави ножа.“
Хоуп: „Помисли какво правиш. Ами ако Кели те види сега?“
Стефи: „Дайте ми дъщеря ми! Сега!“
Ридж: „Кели няма да ходи никъде! Погледни ме!“
Стефи се обръща към него.

Ридж: „Тя ще остане тук. С Брук, с Лиам и с Хоуп. Докато се почувстваш по-добре. Ние ще си отидем вкъщи.“
Стефи: „Ти се съюзяваш с тях.“
Ридж: „Не се съюзявам с никого.“
Стефи: „Така е. Отново избираш Брук и Лоуган. Никога не избираш истинското си семейство, винаги ни изоставяш. А сега предаваш внучката си.“
Ридж: „Не правя това.“
Стефи: „Стой далеч от мен!
Ридж: „Ще поговорим. Може да се обадим на майка ти, ако искаш.“
Стефи: „Когато дъщеря ми разбере какво си направил, ще те намрази, както те мразя аз.“

Ридж поглежда встрани и преглъща с мъка.

Ридж: „Можеш да ме мразиш, колкото искаш. Аз те обичам. И ще направя всичко по силите си, за да преодолееш това. Погледни се. Какъв е планът сега? Ще ме намушкаш? Или Лиам? Това ще реши ли проблема? Каква е следващата стъпка? Кажи ми.“

Стефи бавно се разкапва.
Ридж: „Нека те заведа у дома и да се погрижа за теб.“
Стефи плаче, поглежда Ридж и пуска ножа: „Никога няма да ти простя! (към другите) Никога няма да простя на никого от вас!“ И излиза през вратата.

Ридж взема ножа от земята и сочи Брук: „Ти се погрижи за внучката ми. Аз ще се погрижа за Стефи. Няма да остава сама.“

Ридж излиза.
Хоуп плаче.

Лиам се срива и избухва в сълзи.

Хоуп влиза в колибата.
Лиам: „Хей, децата още ли са в къщата?“
Хоуп: „Да, Дона се грижи за тях.“
Лиам: „След като това приключи, трябва да направим нещо хубаво за Дона. Тя наистина помогна много.“

И двамата изглеждат уморени.
Лиам: „Как е Кели?“
Хоуп: „Добре е.“

Хоуп сяда на дивана: „Дори не знам откъде да започна. Стефи припада в къщата си, докато Кели е там, лъже за лекарствата, вади нож.“
Лиам: „От известно време знаех, че нещо не е наред. Но никога не съм си представял, че ще стигне дотам.“
Хоуп: „От инцидента насам изпитва силни болки.“

Лиам: „Да. Това ме съсипва. Но Стефи не е в състояние да се грижи за дъщеря си в момента.“
Хоуп: „Ти постъпи правилно, като доведе Кели вчера. Ще я държим в безопасност.“
Лиам: „Да. В безопасност от собствената й майка. Как стигнахме дотук?"
Хоуп: "Благодарна съм, че ти успя да сглобиш пъзела, преди да е станало прекалено късно.“
Лиам: „Бесен съм на себе си.“
Хоуп: „Защото взе Кели?“
Лиам: „Не, защото съм бил сляп. Как можах да не забележа, че Стефи е в беда с тези хапчета.“
Хоуп: „Защото тя не е искала, Лиам. Тя не иска никой да знае, че има проблем. Така е при зависимостите.“
Лиам получава съобщение, отива до вратата и вика на някого, че са в колибата.

Хоуп: „Кой е това?“
Лиам: „Обадих се на лекаря на Стефи и му казах, че е спешно.“
Фин влиза и поздравява Хоуп. Дошъл е толкова бързо, колкото е могъл: „За какво става въпрос?“

Лиам: „Добре, ъъъ ... Виждаш ли, изобщо не трябва да ти го съобщавам, защото вече би трябвало да си го разбрал. (Към Хоуп, която го гледа с интерес.) Съжалявам, но е истина. Той не трябва да е лекар на Стефи, ако си пада по нея.“
Фин пуска лека усмивка, преди да стане отново сериозен.

Фин: „С цялото ми уважение, Лиам, но не зависи от теб. Рабирам, че със Стефи имате дълго минало, но бих могъл да възразя, че е неуместно да си толкова ангажиран с личния й живот, като имаш съпруга и семейство. Кажи по каква причина ме повика, защото имам други неща за вършене.“
Лиам: „Нещо сериозно се случва със Стефи. От медицинско естество. А ти си го пропуснал. Или пък не си? Ти наясно ли си със ситуацията на Стефи?“

Бидейки негов пациент, доброто състояние на Стефи е приоритет за Фин: „Има ли нещо, което трябва да знам?“
Лиам: „Има. Стефи е в беда.“



По-късно Фин е шокиран от новините за Стефи.
Лиам уточнява: „Бейби мониторът беше там. Но нямаше шанс Стефи да го чуе в нейното съсътояние.“
Фин: „Стефи е много грижовна към Кели. Не би я оставила без надзор.“
Хоуп: „Не и при нормални обстоятелства.“
Лиам: „Да. А след това стана ненормално отбранителна, това ме убеди, че съм прав. Започнах да разхвърлям всичко. И така намерих шишето с хапчетата. Нали прекарваш толкова време със Стефи? И не си забелязал, че употребява непредписани лекарства?“
Фин: „Явно е така.“
Лиам: „Това не трябва ли да ти подскаже нещо? Ако толкова много искаш да се срещате, не трябва ли да се обвиняваш, като човек, който е отговорен за възстановяването й?“
Хоуп се намесва: „Лиам, това не помага на Стефи.“
Лиам се извинява.
Фин: „Тя как реагира, когато ти намери хапчетата?“
Лиам: „Нямаше как да отрече, че ги използва. Затова започна ‚О, от време на време вземам едно или две, за да преодолея труден момент‘.“

Фин: „А Кели е спяла в детската през цялото време?“
Лиам: „Да, но най-накрая доведох Кели с мен.“
Фин: „Взел си Кели от Стефи?“
Хоуп: „Нямал е голям избор.“
Лиам: „Аз съм й баща, трябва да правя най-доброто за нея.“
Фин: „Не възразявам, че си го направил. Само съм загрижен как ще се отрази на Стефи. Да й вземат детето може да е огромна стъпка назад в емоционално отношение. Като се има предвид случилото се с Бет, може да засили желанието на Стефи да взема хапчета.“

Лиам: „Говорих с баща й. Той я закара у дома и остана през нощта.“
Хоуп: „Не бих се учудила, ако не мръдне оттам, докато тя не се откаже напълно от лекарствата.“ (Стефи да побърза, че Ридж има сватба да вдига. )
Лиам: „Де да беше така. Но това няма да се случи с тази Стефи. Стефи, с която си имаме работа сега, ще извика полицията и ще накара да го изхвърлят.“
Фин: „Тази Стефи? Какво й е различното?“
Лиам: „Ъъъъ, ааа, например постоянно лъже.“
Хоуп: „Характерът й се промени напълно. Все едно е друг човек. Тя ни извади нож.“
Фин: „Какво?!“

Лиам: „Извади нож. Беше много напрегнато. Там е работата, обикновено Стефи е уверена. Тя знае коя е, не се извинява за това. Но лъжите и криенето, гнева – това не е тя.“
Фин: „Това са симптоми на пристрастяване.“
Лиам си е помислил същото: „Затова взех Кели с мен. Не само заради дъщеря ми, но и заради Стефи. Защото ако нещо се случи с Кели, докато тя е на лекарства, Стефи никога няма да си прости.“
Фин разбира. Но се тревожи, че раздялата с Кели ще предизвика Стефи да зачести употребата на лекарства.
Хоуп: „А ние не искаме това.“
Фин: „Може би аз ще успея да стигна до Стефи. За да се реванширам за това, което е било пред очите ми. Чувствам се ужасно. (към Лиам) Прав беше да ми се обадиш.“
Хоуп: „Никой не вменява вина. И Стефи няма за какво да бъде обвинявана.“
Фин: „Не. За съжаление това се случва все по-често. Все повече хора стават зависими от болкоуспокояващи.“
Лиам заключава, че всички трябва да убедят Стефи да получи помощта, от която се нуждае.
Фин: „Можем да подходим по няколко начина, но каквото и да решим, трябва да стане сега.“
Хоуп се притеснява, че ако участва, ще нанесе повече вреда: „Последното нещо, което искам, е да предизвиквам Стефи.“
Лиам (към Фин): И двамата сме единодушни по въпроса, това може да й направи впечатление. Стефи знае, че не ти бях фен.“
Фин предлага да тръгват. Хоуп пожелава късмет  на Лиам.




Стефи влиза във всекидневната си.
Ридж: „Добро утро.“

Стефи: „Татко? Мислех, че си си тръгнал.“
Ридж: „След това, което се случи вчера у Брук, не мислех, че е добра идея. Не исках да те оставям сама. Как се чувстваш?“
Стефи: „Знаеш как се чувствам. Хоуп и Лиам откраднаха детето ми.“

Ридж: „Хоуп и Лиам не са откраднали детето ти. Те се грижат за нея, докато ти ... възвърнеш способността си да го правиш.“
Стефи държи играчка на Кели: „Намекваш, че не съм добра майка?“

Ридж: „Не. Никога няма да го намекна, да го мисля или да го кажа, защото не е вярно. Ти си най-изумителният родител, когото познавам. Не си го наследила от мен. Ти си изключителен родител, когато не вземаш болкоуспокояващи. Знам защо си го направила, но вече не ти помагат. Само затъваш по-надълбоко. Към място, където не желаеш да бъдеш. Стефи, трябва да престанеш. Не го прави заради мен или дори за себе си. Направи го за малкото си момиче.“

Стефи: „Преувеличаваш всичко неимоверно. Не съм зависима от лекарства. Вземам ли някое хапче, когато ме боли? Да. Но ако бях наистина зависима, това щеше да е тайна. Но аз съм като отворена книга.“
Ридж: „Отворена книга, а? Мисля, че си в отрицание.“
Стефи: „Иначе казано, каквото и да кажа, ще е симптом на зависимост.“
Ридж: „Не знам. Не съм експерт. Но знам, че ако не признаеш, че имаш проблем, няма начин да го решиш.“
Стефи: „Да, прав си. Имам проблем. А ти можеш да ми помогнеш. Можеш да отидеш в къщата на Брук и да доведеш дъщеря ми у дома. Защото единственият ми проблем е, че дъщеря ми не е с мен.“

Ридж: „Ето я моята красива, силна, войнствена дъщеря. Разбирам. Животът ти е труден, преживя много. Фийби, Бет, Лиам и изборите, които направи. И Бил, който те блъсна и те прати в свят от болка. И отглеждаш това красиво момиче съвсем сама. Разбирам го. Разбирам, че искаш да вземеш хапче, за да ти помогне да прекараш деня. И зависиш от това.“
Стефи: „Не завися от тези хапчета! Ти се връзваш на казаното от Хоуп и Лиам! Не съм пристрастена, не съм! Те имат план. Първата стъпка беше да ми вземат Кели, както направиха с Фийби.“
Ридж: „Знаеш, че не е така.“
Стефи: „Точно това се случи! Лиам взе Кели и я даде на Хоуп.“
Ридж: „Лиам и Хоуп се грижат за детето ти, както аз се опитвам да се грижа за моето дете.“
Стефи: „Вече не съм дете, татко. Аз съм голяма жена. Аз контролирам живота си, а не лекарствата. Иска ми се да ми повярваш. Но вместо това заставаш на страната на Хоуп и Лиам.“

Ридж: „Никой не застава на ничия страна! Въпросът не е в страната на някой! Опитваме се да ти помогнем да се възстановиш. Всички те обичаме. И се опитваме да намерим начин да се убедим, че си свободна да вземаш тези решения. И да не вземаш повече хапчетата. Погледни се! Имаш нужда от помощ! Имаш нужда от рехабилитация!“

Стефи: „Боже, ти преиграваш. Вързал си се на историята, която Хоуп и Лиам си измислиха, че съм пристрастена към хапчета, че съм опасна за себе си и Кели. А това не е истина! Трябва да ми повярваш! Те се опитват да откраднат Кели! И защо не? Взеха всичко останало!“
Ридж: „Те се опитват да ти помогнат.“
Стефи: „Да ми помогнат?! Лиам нахлу тук и открадна дъщеря ми! А аз съм опасната! Да бе. Аз се грижа за нея от деня, когато се роди. Ще дам живота си за нея. Толкова е погрешно да го поставяш под въпрос.“
Ридж: „Никой не поставя нищо под въпрос! Никой не се съмнява в чувствата ти към дъщеря ти! Те не знаят коя си ти в момента. Заради тези хапчета, защото не приличаш на себе си.“

Стефи маха с ръка: „Това е безсмислено.“ Взема си ключовете от масата.
Ридж: „Какво правиш?“
Стефи: „Дъщеря ми беше отвлечена, татко.“
Ридж застава пред вратата: „И къде си мислиш, че отиваш?“

Стефи: „Отивам да я взема и да я доведа у дома.“
Ридж: „Няма да ходиш никъде.“
Стефи: „Моля?!“

Ридж: „Никъде няма да ходиш! Няма да излизаш от къщата. Мислиш, че ще те пусна, за да вземеш дъщеря си? Не. Не ми пука дали ме мразиш. Няма да ходиш никъде, докато не признаеш, че имаш проблем, и не получиш помощ!“

Стефи: „Леле, баща ми се съюзява с хората, които ми откраднаха детето. Това е такова предателство. Не мисля, че някога ще мога да ти простя.“

Ридж: „Риск, който трябва да поема.“


Ридж: „Изяж си закуската.“
Стефи: „Не искам закуска.“

Ридж: „Трябва да ядеш.“
Стефи: „Казах, че не искам! (Става и бута чинията.) Не искам нищо от теб! Колко мислиш, че може да продължи това? Не може да ме държиш като пленник завинаги.“
Ридж: „Доста съм мотивиран.“

Стефи: „Какво ще направиш? Ще ме завържеш за стола ли? Ще ме заключиш в стаята ми?“
Ридж: „Ще направя всичко, което трябва, за да защитя теб и Кели.“
Стефи: „Не смей да произнасяш името й! Ако се опитваш да държиш Кели далеч от мен, няма да стане. Точно като Лиам и Хоуп ...“
Влиза Лиам.
Стефи спира тирадата и пита с недежда: „Кели ли доведе?“
Лиам: „Не.“
Стефи: „Тогава не си добре дошъл.“
Лиам: „Доведох някой друг.“
Фин се появява драматично.

Стефи: „Какво правиш тук? С него. (Поглежда към Лиам)“
Фин: „Лиам ми се обади. Беше много разтревожен. След онова, което чух, аз също съм разтревожен.“
Стефи: „Знам какво ти е казал. Казва, че съм зависима. А не е вярно.“ Всички я гледат мълчаливо. „Признавам, че съм разстроена. Хоуп и Лиам взеха детето ми, Лиам каза ли ти това?“
Фин: „След като си припаднала. И е намерил скрито шише с хапчета, които не съм ти предписвал.“
Стефи: „Не е голяма работа.“
Лиам: „Ти чуваш ли се какво говориш?“
Стефи: „Нуждая се от още малко помощ, за да преодолея това. Всичко ще е наред.“
Фин: „На улицата ли ги купи?“
Стефи се развиква: „Няма защо да ти казвам! Вън! Всички се махайте!“

Лиам: „Стефи, погледни ме. (Стефи го поглежда сърдито.) Знаеш, че те обичам. Знаеш, че няма да те излъжа. Имаш голям проблем. Няма да се справиш сама. Имаш нужда от помощ, за да се събереш отново с Кели. За да й бъдеш чудесната майка, която беше, откакто тя се роди. Това не е по твоя вина. Случи ти се инцидент, който ти причини огромна болка. Ситуацията ти се изплъзна и сега трябва да се справим с това. Извърших нещо драстично, за да предпазя дъщеря ни за момента. Не съм взел Кели за постоянно. Искам отново да е тук с теб, колкото е възможно по-скоро. Но няма да се случи, докато не зарежеш хапчетата. Нека Кели те мотивира, за да получиш помощ.“

Стефи: „Не виждаш ли? Няма помощ! Няма помощ! Нуждая се от тях. Нуждая се от хапчетата си!“

Томас влиза в колибата и поздравява.
Хоуп е изненадана, трябвало е да приготви Дъглас: „Но загубих представа за времето.“

Томас казва да не се притеснява: „Той тук ли е?“

Хоуп: „В къщата е с Дона. Тя напоследък се грижи много за децата. Много мило от нейна страна, като се има предвид всичко, което се случва. (Хоуп се вглежда в Томас.) Ако ме разбираш.“
Томас: „Да.“
Хоуп: „Ти кога последно видя Стефи?“

Томас: „Вчера. Бях толкова объркан. Както се държеше, говореше, че Лиам е взел Кели. Усетих, че нещо не е наред. Обадих се на татко да дойде и ... Сериозно ли е? Хапчета? Имам предвид, тя наистина ли ...“
Хоуп: „Томас, тревожа се за нея. Наистина се тревожа какво може да й се случи. Когато дойде вчера, беше ясно, че злоупотребява с лекарства. Както се държеше ...Нещата загрубяха. Томас, тя извади нож.“

Гласът на Томас се разтреперва и става малко писклив: „Извадила е нож?! ... Слава богу, че татко е останал с нея, нали? Но това не е решение, той не може да е там непрекъснато. Тя страдаше ... Тя се нуждае от сериозна помощ.“

Хоуп: „Да се надяваме, че го осъзнава.“
Томас: „Да. Но когато говорих с татко, изглеждаше, че тя е в отрицание.“
Хоуп: „Така е. Но днес това може да се промени. Ако Лиам успее да стигне до нея.“
Томас: „Той там ли е сега?“
Хоуп: „Да. Той и лекарят на Стефи са там заедно. И двамата са решени да убедят Стефи да получи помощ.“

Хоуп и Томас обсъждат подробно събитията.
Хоуп вярва, че лекарят на Стефи няма нищо общо: „Знаеш, че Лиам имаше проблем с него. Мислеше, че романтичният му интерес към Стефи ще замъгли преценката му. Не казвам, че Лиам беше прав. Но ако предупредителните знаци са били налице и докторът ги е пропуснал ... Но очите на всички са отворени сега. И приоритетът е здравето на Стефи. Когато казахме на лекаря как тя се променя от защита към гняв и лъжа, той каза, че това описва някой, който се бори с пристрастяване. Затова отидоха там.“

Томас: „Значи не са отишли там да я поучават. Това е интервенция. (Томас скача от дивана.) Трябва да бъда там. Стефи има нужда от подкрепата ми.“
Томас тръгва към вратата: „Кажи на Дъглас, че има нещо спешно в работата. Ще се върна след няколко часа.“
Хоуп: „Томас, почакай. Знам, че искаш да си до сестра си. Знам, че си изплашен за нея. Но знаеш каква става, когато се чувства притисната. Тревожа се, че ще се почувства атакувана, ако толкова много хора са там.“
Томас се съгласява, сестра му е твърдоглава и понякога двамата не се разбират. Той не иска тя да се почувства атакувана, може би ще й помогне при възстановяването.
Хоуп: „Лекарят, Лиам и баща ти са все хора, които държат на Стефи. Те ще успеят, Томас, ще стигнат до нея. Ще й осигурят помощтта, от която се нуждае.“
Томас се просълзява и мълчаливо кима с глава.


Интервенцията в къщата на Стефи продължава.
Стефи: „Защо не го разбирате?“
Ридж: „Ненавиждам, че толкова те боли. Бих искал да отнема болката ти.“

Стефи: „Няма нужда да я отнемаш. Болкоуспокояващите го правят. Те ми помагат.“
Фин: „Такива лекарства не трябва да се вземат по-дълго от предписаното.“
Стефи: „Те са рискови за някои, не за мен.“

Лиам: „Стефи, ти криеш хапчетата и лъжеш всички.“

Стефи: „О, боже мой! Толкова преувеличаваш! Ще вземам хапчетата, колкото искам, по дяволите!!! И да не сте казали и дума повече! Не искам да слушам никой от вас! Нито дума повече!“

Ридж: „Това ли е? Това е последната ти дума? Просто ще те гледаме, че злоупотребяваш с лекарствата?"

Стефи: „Единствената злоупотреба, която се случва в момента, е емоционална. От трима ви.“
Лиам: „Не е възможно да го мислиш.“

Стефи: „Ти взе Кели. И ме обвиняваш, че вземам лекарства.“
Лиам: „Стефи, ти вземаш лекарства.“
Стефи: „Беше рецепта! Рецепта срещу болките!“
Фин: „Рецепта, с която вече не разполагаш. Ще ни кажеш ли откъде взе хапчетата?“

Стефи: „От аптеката.“
Ридж: „Значи отиде до аптеката и ги купи? Къде е тази аптека?“

Стефи: „О, боже мой, няма да слушам това! Вървете си! Махайте се от къщата ми! Сега! Махайте се! Вън! Сега!“

Стефи: „Напуснете! Напуснете сега!“
Лиам: „Това очевидно няма да стане, така че ...“
Стефи: „Леле! Наистина?! Мъжът, който ме изостави повече пъти, отколкото мога да преброя, най-накрая иска да е до мен! Моят герой!“

Лиам: „Стефи, до теб съм, независимо дали сме заедно или не.“
Стефи: „Е, не сме. Може да отиваш при Хоуп и да й кажеш, че отвличането е престъпление. Напомни й за Рийз Бъкингам. Може да свърши в килия като него.“
Ридж: „Никой няма да ходи в затвора. Знаеш ли защо? Защото никой не е отвлечен.“
Стефи: „Защо не попиташ внучката си защо не е у дома? Питай я къде е майка й.“
Ридж: „Бих искал да знам къде е майка й. Защото не е тук с нас. И не беше вчера у Брук, когато някой извади нож на всички.“

Стефи: „Боже мой! Не съм в най-доброто си състояние, защото ме блъсна кола! Ако не ти харесва как се възстановявам, просто се махни! (с досада и яд) Знам, че ще преодолея това, ще съм добре. Дайте ми малко време. Само ми дайте малко време!“
Ридж: „Да, ще го преодолееш! Искаме да го направиш! Не разбираш ли? Всички искаме да се оправиш! Няма да стане, докато вземаш хапчета. Ако продължаваш така, никога няма да видиш дъщеря си. Нито пък аз. (Ридж се чувства в безизходица.) Ти преодоля толкова много, можеш да преодолееш и това.“
Фин: „С нашата помощ.“
Ридж: „Огледай се наоколо. Всички сме тук – приятели, семейство. Опитваме се да ти помогнем, за да не стане проблемът по-голям.“
Стефи: „Единственият проблем, за който трябва да говорим, е, че Лиам и Хоуп взеха малкото ми момиче! Няма да позволя това да се случи!“
Ридж: „Няма да я видиш отново, не и така!“
Лиам: „Стефи, искаме да се оправиш, за да я видиш отново. Това е смисълът.“
Ридж: „Чуй го, чуй лекаря си. Чуй ни, искаме да се оправиш. Знаем, че те боли физически и емоционално. Хапчетата не ти помагат. Време е да престанеш. Трябва да го направиш за Кели.“
Стефи се разплаква: „Не мога.“
Ридж: „Разбира се, че можеш. Силна си, можеш да го направиш.“
Стефи: „Не, не мога. Не мога да спра!“


Стефи отново е сменила настроението: „Осъзнавам, че това е голямо разочарование. Ловът на вещици не протече, както го планирахте.“
Фин: „Стефи, нищо от това не беше планирано. Наричай го, както искаш. Но ние се събрахме, за да те убедим, че имаш нужда от помощ.“
Стефи: „Защото мислиш, че съм зависима от хапчетата, които ти ми даде. Обвиняваш ме, че вземам хапчета, които ти ми предписа.“
Фин: „Никой не те обвинява. Ти си претърпяла ужасен инцидент. Да се вземат болкоуспокояващи е подходящо противодействие.“
Стефи: „Оо, подходящо, докато ти не решиш, че не е.“
Лиам: „Да, Стефи, той ти е лекар. Работата му буквално е да решава кога трябва да се вземат лекарства и кога не.“
Ридж: „А да вземаш хапчета, които той не ти е предписал, е признак за проблем.“
Фин: „Признак за зависимост. Трябва винаги да се има предвид, когато става въпрос за опиати. С времето тялото става по-зависимо, но пристрастяването е следващата съпка. Очивидно си изградила толеранс, ще се нуждаеш от все повече хапчета, за да постигнеш облекчение.“
Стефи: „Боже мой, не знаеш за какво говориш. Нямаш представа как се чувствам.“
Фин: „Разбира се от агресивния начин, по който поиска да ти напиша нова рецепта.“

Стефи: „Толкова си мелодраматичен.“

Фин: „За симптоми като изпотяване, безсъние, гадене. Звучи ли познато?“
Стефи го прекъсва: „Спри! Просто престани!“
Фин: „Търсиш облекчение за нещо повече от болките от инцидента - за да не ти се гади, за да не се чувстваш като в ада. Защото това изпитва тялото ти, когато не вземаш лекарствата.“
Стефи: „Защо просто не млъкнеш! Престани!“

Лиам: „Стефи, ще престанем, когато ти престанеш. Пристрастяването, за което той говори, те накара да излезеш и да си намериш хапчета сама. Ако продължаваш така, какво още ще направиш? Докъде ще стигнеш, Стефи?“

Ридж: „На този етап дори не знаеш какво вземаш.“
Фин: „Нямаш представа за дозата, дали е синтетично, може да вземеш свръхдоза.“
Стефи: „Няма да взема свръхдоза! Няма да се случи на мен!“
Фин: „Никой не мисли, че ще се случи на него. Но се случва. Неочаквано. Дишането се нарушава и хората умират.“
Лиам: „Чуваш ли това, чуваш ли какво ти казва?! Разбираш ли, че си играеш с огъня?“
Ридж: „Стефи, хей, вече загубих една дъщеря. Няма да загубя още една. Няма да го понеса.“

Лиам: „Нито пък Кели. Дъщеря ти се нуждае от теб. Ще се нуждае от теб още много дълго време. Моля те, не рискувай да я изоставиш.“

Като че ли са достигнали до нея, но просветлението не трае дълго.
Стефи: „Сега внезапно си загрижен дали ще съм в живота на Кели? Няма да се вържа на това. Не и след това, което направи. Не и след като отведе дъщеря ми далеч от мен. Ако имам нужда да вземам хапчета няколко седмици, няма значение.“
Лиам: „Стефи, знаеш, че има значение, защото предпочете да излъжеш.“
Фин: „Лъжа, която директно оказа ефект на възможностите ми да те лекувам. Не мога да си върша работата правилно, ако нямам коректна информация. Опитвам се да обясня, че това засяга всички ни. Злоупотребата ти с лекарства има ефекта на доминото“
Ридж: „Ти се отдръпваш все повече през последните седмици. А аз не забелязах, съжалявам. Изплашен съм.“
Стефи: „Недей да бъдеш.“
Ридж: „Не мога да те позная. Не се държиш като дъщеря ми.“
Стефи: „Не се държа като себе си, защото се възстановявам от инцидент.“
Лиам: „Държиш се като пристрастена. Баща ти има пълното право да е изплашен. Аз бях. Намерих те припаднала, не знаех дали изобщо ще се събудиш. Беше ужасяващо. А още по-ужасно беше да разбера, че ти е толкова лесно да ме лъжеш.“
Фин: „Пристрастяването често е заклеймявано като слабост. Но не и от нас. Ние не сме тук да те съдим. Ти си болна.“
Стефи: „Заради хапчетата? Не! Защото дъщеря ми ми беше отнета. От това ми призлява. Семейството ми го няма. (сочи Лиам) Ти ми обърна гръб. Така че не би трябвало да е проблем, ако вземам хапче от време на време.“
Лиам: „Дефинирай ‚от време на време‘.“
Стефи се замисля за момент: „Сега. Сега е време. Сега имам нужда от помощ. Защото повече няма да слушам тези глупости.“

Стефи изважда шишето с хапчета от шкафа, всички викат по нея да спре. В беса си Стефи разсипва хапчетата на земята и се побърква: „О, боже мой! (Блъска с ръце по масата и започва да плаче.) Имам нужда от хапчета.“
Лиам: „Разбираме.“
Стефи: „Не, не разбирате.“
Лиам: „Опитай. Най-много от всичко искаш да се почувстваш по-добре. Мислиш, че единственият начин е да вземеш хапче. Но виж какво се случва. Цялото ти семейство е отчуждено. Има по-сигурни пътища към възстановяването и здравето, към дъщеря ти. Но трябва да намериш тази силна жена, която всички познаваме и обичаме.“
Стефи: „Няма я. Силата на волята ми си отиде.“
Лиам: „Не става въпрос за сила на волята. Ти си болна.“
Фин: „Но съществуват лечения.“
Лиам: „Само трябва да направиш първата крачка.“
Фин: „Като признаеш тук и сега, че имаш проблем.“
Стефи: „Не, не! Единственият проблем, който имам, е, че дъщеря ми не е тук. Боже мой, само я искам обратно.“
Лиам: „Ще я получиш обратно, когато се оправиш.“
Ридж: „Почакайте. Веднага ли я искаш? Искаш Кели да е тук? Искаш Кели да види как вземаш хапчета за закуска? Оправи се! И ще вземеш дъщеря си обратно.“ Ридж почти се е разплакал.
Стефи: „Вие не разбирате, не разбирате! Тялото ме боли, единствено хапчетата ми дават спокойствие. И аз ...“ Стефи внезапно млъква. „О, боже мой. О, боже мой. Аз ...“
Фин: „Можеш да го кажеш. Ако искаш да спреш, можеш. Мога да ти намеря отлична клиника. Ще ти помогнат.“
Лиам: „Всички ще ти помогнем.“
Ридж: „Това ли е? Сега ли е моментът, Стефи? Готова ли си?“
Стефи: „Готова съм. (през сълзи) Аз съм пристрастена.“ Започва да го повтаря и бавно сяда на пода. Повтаря, че се нуждае от помощ и че иска дъщеря си.

Ридж сяда до нея.