Домакини 65/ Работата си е работа, но трябва и нещо полезно да се свърши

Даа скъпи мои, годините се изнизват като пясък в пясъчен часовник. Като че съвсем скоро слънцето изгря, издигна се бързо в зенит, а сега вече клони към залез...
       Разказах ви през какво съм преминала. Както се казва, с възрастта спомените„порозовяват“. Всеки има в живота си трудности, препятствия, житейски кризи и събития. Не ме отминаха и мен, но от особена важност е да извлечем положителното от всяко такова изпитание. Казвам ви това, но честно ще бъде да ви кажа и другото-не е лесно справянето с житейските предизвикателства, а те никак не са малко: появата на болести, намаляващите физически сили, загубата на социални позиции и роли, раздялата със скъпи хора, намалените финансови възможности, мисълта, че моето поколение си отива, че бъдещата времева перспектива е все по-ограничена, понякога се прокрадват и моменти на отчаяние. Много важно е в нашата Късна зряла възраст да можем да намерим стратегии за справяне с предизвикателствата, да постигнем интегритет, за да се почувстваме цялостни, завършени и удовлетворени от преживяното и постигнатото.  Да виждаме смисъла на извървяния път. От голямо значение е човек да запази надеждата и доверието и да остане доколкото е възможно по-здраво свързан с живота, да не се предава въпреки упадъка. Така казано звучи добре, но това е възможно при съхранен когнитивен потенциал. Преди всичко е важно да съхраним здравето си. За хората от моята възраст са от изключителна важност ежедневните, редовни леки физически упражнения, начина на хранене, всеки ден да даваме работа на мозъка-дали ще учим чужд език, или стихотворения на изуст, ще решаваме кръстословици и судоку или пък ще учим Психология на здравето, важното е мозъкът да не бездейства. Нужен е и достатъчно сън, а защо не и секс. До тук било, каквото било. Не малко постигнахме заедно двамата, но аз имам  и планове за бъдещето. Мисля, че това ми дава сили и настроение, поддържа тонуса ми. Дано да съм здрава, за да довърша заплануваното. Дано още много години да усещам безрезервната подкрепа на моето семейство. Дано още много години да чувствам обичта и уважението на моя съпруг. Ако може Господи, нека да е така до края...И понеже ви чувствам близки, ще ви доверя мечтите си.  Та какви са моите планове:
1.Искам да успея да завърша образованието си по Психология. Искам да бъда пример за внуците си.
2.Искам да направя за четирите си внучета по една тетрадка за спомен, в която да им напиша някои мисли, интересни притчи, спомени с всеки един от тях, как сме се запознали, на момичетата-готварски рецепти от тефтера на баба и разни други нещица. На момчето дядо да подскаже хитринки за домашни ремонти. Разбира се, че ще помага и дядо. Това мисля, ще ни отнеме доста време, защото искам да се подготвим добре и да се справим така както трябва, с всичката отговорност!
3.Искам да имам време за съпруга ми и за себе си-да седим с чашка чай, на люлката в градината, да съзерцаваме пеперудите, да слушаме как тревата расте. Да се връщаме пак и пак в спомените си. Да се радваме на всичко това, което получихме като база от нашите родители и надградихме и на това, на което ние сложихме темелите, за да надграждат децата ни.
4.Искам да имам още време за децата и внуците ни. Да се радваме на успехите им. Да виждаме как децата ни остаряват и побеляват, а внуците ни растат.
5.Искам да имам още време за приятелите ни. Обмислям съвсем скоро, когато всички напуснем работните места и се оттеглим за заслужен отдих,  да им предложа да заживеем в комуна. Е тогава да видите вие младите какво е купон и веселба!
6. Искам да имам още време, за да дочакаме със съпруга ми правнучетата. Колко са 15 - 20 години? Нищо работа!
       Колко важно е да покажем на децата и внуците си, че не се страхуваме от смъртта, за да не се страхуват и те от живота. Колко важно е да можем да оптимизираме положителните преживявания и да минимизираме отрицателните, което от своя страна допринася за издържливостта и поддържане на оптимизма. Колко важно е хората от моята възраст да виждат връзката между своя живот и живота на поколенията, които остават след тях. Тогава отчаянието не е опустошително, защото има на кого да предадем щафетата.
       Е, след направената равносметка и след признанието - Имах мечти и направих своя избор, след като сбъдна и последната мечта, вече спокойно ще мога да се сбогувам с най-голямото предизвикателство наречено ЖИВОТ!  
       Коментарът на моя съпруг за финалното изречение беше такъв: Ти си толкова позитивен човек, че не бива така да завърши тази история. Измисли нещо.
       ПП. Напоследък усещам, че имам необходимост да се откъсна от шума и хорската суета и да се отдам на размисъл и съзерцание, да остана сама със себе си и тогава ме навестяват мисли за кръговрата на човешкия живот-представям си го като пъстрото виенско колело-едни слизат, други се качват, след тях други ще дойдат... Мисля си за безсмъртието на човешката душа и за срещи в едно друго измерение!

Началното училище е до 11годишни и включва две нива ks1/5-7г./и ks2/7-11г./. Академичния стил на обучение започва след това в ks3/11-16г./ В този сайт можеш да видиш всичко което учат, но тук няма ограничение, че примерно като си в 7клас да не учиш материала за 9-ти... децата са разделени според нивото на достигнати знания. Трудно е да го обясня... но ако имаш време и поразгледаш ще ти стане ясно.