Здравейте! Аз съм момче на 19 и за съжаление изпитвам ужасни терзания. Искам да споделя нещо с вас което последната една седмица ме мъчи страшно много. Пиша за втори път тук, като първият път наистина много ми помогнахте и ви благодаря. Та така историята е:
След предната ми депресия (бях споделил голи снимки на приятелката ми в интернет пространството и това ме мъчеше и ме вкара в нея) която приключи около Великден, около 15 дни аз бях съвсем добре. Чувствах страхотна любов към приятелката си, към родителите ми, към всичко. Живеех както преди и не вярвах, че пак ще попадна в такова състояние. Дойде датата 16ти април и баща ми и майка ми решиха да отидем на леячка на куршум/олово за да премахне и "останалият" ми страх. И това бе грешката може би най-голямата в живота ми. Отидохме и още първата фигурка от олово беше "змия" (разбирате, че това значи лош човек около мен). Бабата която лееше оловото ме погледна и попита, този въпрос няма да го забравя никога: "Имаш ли си приятелка". В този момент вътрешно умрях. Аз и приятелката ми която си МИСЛЯ(пиша мисля сега, по нататък ще разберете защо), че обичам повече от родителите си дори сме вече година и половина заедно и не сме спирали да се обичаме ...до този момент МИСЛЯ. От думите на тая бабичка аз сякаш за момент изгубих цялото си доверие в момичето ми.
След като казах на бабката, че това момиче го познавам и го обичам с цялото си сърце и, че няма начин да е тя, тя отговори: "Не е задължително да е приятелката ти, а някой близък около теб" , но първите и думи се забиха директно в сърцето ми и в подсъзнанието ми.
Тръгнах си от там за съжаление депресиран. Мислех си, ами сега ако Дарина(приятелката ми) е лош човек, ако не ме обича, а използва? Забележете, че точно това момиче ме изтърпя в предишната депресия да плача всяка вечер и да съм като зомби всеки ден. Това момиче е адски силно и седмица по-късно вече не се съмнявам в любовта ѝ към мен, но се съмнявам в моята към нея.
Мислих, мислих че може да е "змията", казах и за това дори и та се разплака. Обидих я, та тя беше с мен в най-трудния ми период. И изведнъж се случи нещо ужасяващо, някакво раздвоение при мен. 50% от времето когато си мислех за нея изпитвах нашата си любов, а през другото време си задавах въпроса ОБИЧАМ ЛИ Я ВЕЧЕ? И АКО НЕ Я, ЗАЩО?
Тя прие дори да отидем до бабката и да ни каже, тя ли е тази "змия". Отидохме втори път и бабката ми каза:"За това момиче нищо лошо не мога да кажа, тя е слънце, създадени сте един за друг, пази я защото ако скъсате на мен ще дойдеш да плачеш...не си първия."
Тогава съмненията, че тя е лоша напълно се изпариха, но съмненията дали я обичам все още са тук.
Казах на приятелката ми дори как се чувствам, тя го прие макар и със сълзи на очите и каза, че иска да прекара живота си с мен(АЗ СЪЩО ГО ИСКАМ!) ,и че няма да ме остави никога дори и да не я обичам вече. Но това не е решението. Искам да знам какво става с мен, някой друг губил ли е част от любовтта си към най-близкия си човек, има ли шанс да се оправим(по този въпрос каквото и да ми кажете, ще направя всичко възможно да си върна любовтта към нея)?
Баща ми ми каза, че е добре да си вземем почивка един от друг за малко, защото според него сме постоянно заедно и това не е добре.
Моля ви за помощ и мнения, ако може без обиди и негативност моля ви. Знам, че не заслужавам момичето, и че ще ме наречете глупак, идиот и т.н. Но знам, че вътрешно много я обичам въпреки тези съмнения. Трябва ми вашето мнение, моля ви!
След предната ми депресия (бях споделил голи снимки на приятелката ми в интернет пространството и това ме мъчеше и ме вкара в нея) която приключи около Великден, около 15 дни аз бях съвсем добре. Чувствах страхотна любов към приятелката си, към родителите ми, към всичко. Живеех както преди и не вярвах, че пак ще попадна в такова състояние. Дойде датата 16ти април и баща ми и майка ми решиха да отидем на леячка на куршум/олово за да премахне и "останалият" ми страх. И това бе грешката може би най-голямата в живота ми. Отидохме и още първата фигурка от олово беше "змия" (разбирате, че това значи лош човек около мен). Бабата която лееше оловото ме погледна и попита, този въпрос няма да го забравя никога: "Имаш ли си приятелка". В този момент вътрешно умрях. Аз и приятелката ми която си МИСЛЯ(пиша мисля сега, по нататък ще разберете защо), че обичам повече от родителите си дори сме вече година и половина заедно и не сме спирали да се обичаме ...до този момент МИСЛЯ. От думите на тая бабичка аз сякаш за момент изгубих цялото си доверие в момичето ми.
След като казах на бабката, че това момиче го познавам и го обичам с цялото си сърце и, че няма начин да е тя, тя отговори: "Не е задължително да е приятелката ти, а някой близък около теб" , но първите и думи се забиха директно в сърцето ми и в подсъзнанието ми.
Тръгнах си от там за съжаление депресиран. Мислех си, ами сега ако Дарина(приятелката ми) е лош човек, ако не ме обича, а използва? Забележете, че точно това момиче ме изтърпя в предишната депресия да плача всяка вечер и да съм като зомби всеки ден. Това момиче е адски силно и седмица по-късно вече не се съмнявам в любовта ѝ към мен, но се съмнявам в моята към нея.
Мислих, мислих че може да е "змията", казах и за това дори и та се разплака. Обидих я, та тя беше с мен в най-трудния ми период. И изведнъж се случи нещо ужасяващо, някакво раздвоение при мен. 50% от времето когато си мислех за нея изпитвах нашата си любов, а през другото време си задавах въпроса ОБИЧАМ ЛИ Я ВЕЧЕ? И АКО НЕ Я, ЗАЩО?
Тя прие дори да отидем до бабката и да ни каже, тя ли е тази "змия". Отидохме втори път и бабката ми каза:"За това момиче нищо лошо не мога да кажа, тя е слънце, създадени сте един за друг, пази я защото ако скъсате на мен ще дойдеш да плачеш...не си първия."
Тогава съмненията, че тя е лоша напълно се изпариха, но съмненията дали я обичам все още са тук.
Казах на приятелката ми дори как се чувствам, тя го прие макар и със сълзи на очите и каза, че иска да прекара живота си с мен(АЗ СЪЩО ГО ИСКАМ!) ,и че няма да ме остави никога дори и да не я обичам вече. Но това не е решението. Искам да знам какво става с мен, някой друг губил ли е част от любовтта си към най-близкия си човек, има ли шанс да се оправим(по този въпрос каквото и да ми кажете, ще направя всичко възможно да си върна любовтта към нея)?
Баща ми ми каза, че е добре да си вземем почивка един от друг за малко, защото според него сме постоянно заедно и това не е добре.
Моля ви за помощ и мнения, ако може без обиди и негативност моля ви. Знам, че не заслужавам момичето, и че ще ме наречете глупак, идиот и т.н. Но знам, че вътрешно много я обичам въпреки тези съмнения. Трябва ми вашето мнение, моля ви!
хаха 
