ФЕВРУАРЧЕТО да ходи може, но и да се сърди, тръшка - тоже (тема 3)

Ееееех, Бона, същата работа сме и ние. Само че и с още едно дете, водене на курсове, следене за домашни, а май ще си купуваме и нов апартамент, което си е от най-готините разправии. Да не казвам, че миналата седмица ММ ходи на бар и о, чудо, откарднали му документите на колата, заедно с моята шофьорска книжка. Колата, и тя на мен се води, та сега и с това се разправям Не, че е много успокойтелно, че има и по-зле, но Господ дава, колкото можем да носим Аз с това се успокоявам. Вчера чета някакви въпроси "Кога за последно сте си писала шестица?" И си викам "Ми, аз, всеки ден си пиша огромна шестица, ама какво от това". Вечер се чувствам изцедена, като лимон в текила. Направо изядена, тоест Таткото поема след 7-8 вечер, а аз се изнасям на терасата, че жилището ни е супер тясно и всички ми навлизат в аурата. Това са ми двата часа насаме с главата. Той протестира, че никога не съм къпала беба, че не съм вътре и т.н., но наистина не мога, иначе ще пръсна. Аз му напомням, че тия два часа, на фона на останалите 22, даже са ми малко И така си я караме.

Гледам да се настройвам, че децата не са тук да ни пречат, а да ни радват. С второто дете по-лесно ми се удава. Почти не крещя, не помня да съм повишавала тон даже, извън някое по-категорични "не", при облизване на нож, да речем. Знам, че не е инат, а пробване/отстояване на граници; знам, че много съм ревала от вина и някак гледам по-отгоре да минавам. Правя, каквото трябва, без да забивам (особено) в негативни емоции.  А и ме мързи да крещя напоследък, за кво да си го причинявам.

хаха, да, ние още нямаме гърне

Радина, браво и на вас Здравите деца са палави деца, това на мен много ми помага. Днес малката взела от кофата за боклук някакво празно бурканче от манджа и доволно се омазала. С усмивка до ушите ми се показва, голяма радост.

Ние кошарка никога не сме ползвали и тя ходи и рови навсякъде. Пръстите и са все затиснати в чекмеджетата, ама се учи, то си е за нея. Има някаква зверска алергия от шоколад. Ама зверска, зверска. Не, че и давам, ама и ми е трудно да я пазя, че ние сме големи любители на сладкото.

С прахосмукачката има странни отношения. Хем плаче, като я вадя, хем плаче, като я прибирам. Двуполюсно и въздейства.

Юхууу, тук сме и ние. Проходи, 1 седмици преди да направи 1 г и 6 месеца се пусна. Сега обикновено тича, рядко ходи и разбира се пада. Дерматита до никъде, другата седмица ще ходим за тестване за метали по някакви програми, безплатно.
Преди почти месец изби 1 брой кътник от последната четворка.
Ужас е навън постоянно пищи за нещо, особено ако види кола за бутане с крачета, голям каскадьор е, чака  детето да слезе, качва се и потегля.
Аз съм нон стоп с нея, бърбори и иска петити - песни на телевизора и телефона, дали сме и един стар и тя си сменя там каквото иска, е хвърля го, онзи ден и в гърнето го потопи. Един вече пусна зад спалнята и няма как да се извади защото е цяло с гардероби отстрани и над спалнята.
Шоколад още не съм дала, солети не купувам, ако някой я почерпи между другите.
На гърне слагам след хранене и тя си става, когато реши, но също понякога отива пред гърнето и чака.

Шоколад аз давам ама някакви микропарченца, яде и неща с какао, напр. десерти от тези на Бебивита, както и домашни (не редовно, понякога), но няма алергия от шоколад. Солети обаче редовно се зобят, има дни, в които се живее на солети, особено покрай никненето на зъби.
И ние с дерматита сме доникъде, ту се прибере и се успокоя, преди няколко дни пак изби на сгъвките на краката му, без при това да правя никакви промени в хранене или препарати за пране, къпане и прочее.
Надявам се просто да го израсте, никак не ми се тръгва по лекари и тестове, имам чувството, че ще пада голямо хвърляне на боб и не ми се впуска в това. Имам разни "вещерски" мехлеми, от които се повлиява добре при проява и докато няма някакво яко влошаване, като предишния път, когато ходихме на дерматолог, мисля да си караме така.

А я ми кажете, "приключихме" ли с ваксините (който ги слага сравнително своевременно по календара, де) на този етап, че аз не ходих последните два пъти на консултацията (каква безотговорона майка!!) и хич не съм в час?
Редакция: Да, погледнах имунизационния календар, последна е 5валентна дифтеткок и точно нея са му сложили (на 20 месеца, не на 16, но така се получи), така пише в картона, т.е. вече "чааааак" на 6 г има реваксинация.

Да, приключихме с ваксините за дълго. Последната и ние я сложихме септември, пентаксим беше май.
Много приятно се изненадах като видях, че сте писали радвам се, че всички сте добре!
Ние също сме ок. Няма големи промени при нас. Тръшкането и реването за всяко нещо си ги има. Дори последните две седмици се увеличиха, подозирам, че никненето на кътниците (останаха само те), има пръст в тази работа. Съответно често си изпусках нервите (крещя му), но работя по въпроса да си налагам да приемам по-спокойно нещата. Все пак няма да е вечно малък и трябва да се наслаждаваме ако не на всеки, поне на повечето моменти от този период
 Не яде кой знае колко, напоследък отказва кухнята и иска хляб, сухари и солети. Затова малко ще я поспра да почине от нея. Ще гледам менюто и ще му взимам само нещата,които харесва. Шоколад обича, но гледам да не давам често.
Кърмим си се още. Имаше вероятност да се наложи да отбивам заради моето здраве, но днес бях на преглед и всичко е ок, затова ще изчакам да порастнат всички кътници и чак тогава.
 

Ние заради дерматита не сме сложили 2 ваксини - шарковата и следващата.
Ох, преди малко потопи телефона си на който гледа песнички в гърнето, след като се беше количествено изпишкала. Дано да проработи, разглобих го и го ставиха да съхне.

Дописвам: Тцъ, телефона предаде богу дух

Пингвинче, така се радвам и за вас. Всичките ми прогнози се сбъднаха С дерматита, хем го гледай, хем не толкова, ще мине и ще забравиш. Само гледай рани да няма.

Бона, ти пробвала ли си да ограничиш млечните и за него, и за теб, примерно две седмици и да видиш какъв е ефектът с дерматита? Почти съм сигурна, че млечните предизвикват 90% от него, както и, че морето го лекува на 100%, колкото и козметиката да обяснява изсъхване на кожата и всякакви други глупости.

Електра, ти и от преди те помня, че се изнерваше. Казва си по-често, че и това ще мине. Много си права, че децата растат, а пропускаме много, като сме нервни, за нещо, което сме си наумили. Всички ги правим, това е неминуемо, ама пускай. Ето един поздрав от мен (малко е насипно, но простете):


мигове

премигваш с очи и отлитат завинаги,
помниш, забравяш, а тях вече ги няма
беззъби усмивки и детски сълзи
без да имаш шанс за промяна.

Казваш - "спри се време, остани тук. сега."
Но то не слуша - утре, вече е късно.
ние - родители, те - малки деца,
действа безобразно чевръсто

и минава, минава, сее все суета,
тук разхвърляно, там пък е мръсно
колко малко ни трябва да бъдем деца -
две-три пръски от супа, брокат и мъниста.

а децата ни... вече големи "деца",
приглаждат перчеми, бръснат мустаци,
космонавтите бебешки събират прахта,
а те самите ще стават пилоти.
от собствените ни минали грешки.

и изискваме навици, етикет, възпитание,
сякаш светът, ей сега, ще се срине,
и следиме прилежност, образованост, знание,
сякаш това ще ги направи щастливи.

а пропускаме, пускаме, тук-там улавяме,
гоним щастие някъде, някога, с някой
мислим, че раснем заедно с наште деца,
а те израстват, въпреки нас, сякаш.

и сме строги, изискващи, неглижираме смях,
"умно" сериозни, "красиво" умислени,
а животът празно не дълго търпи,
дечко днес пропълзя, утре следва училище.

а ние сме тук и така си я караме -
кво сготви днес, гришо ще бие ли,
профуча битието ни, съвсем покрай нас,
после няма, после с 200 го минахме.

Много точно казано ❤

здравейте и от нас!не пишем поради липса на всякакво време, но вие знаете как е.
иначе сме добре, малчо вече си има характер , и в хубавия и в лошия смисъл . понякога излизаме без количка , но още му е рано държи се като отвързано кутре 😅
с храната нямам никакви проблеми, яде си всичко което му предложа, гърнето му е за игра, думи казва без да прави изречения...и това е в общи линии. с баткото ни е по сложно, защото е е ученик а си го помръзва чесно казано...
пс: мими разчувства ме!

Ехооо има ли някоооой ?

Има, има 😁
Аз съм в предрожденденническа треска. Измислих нова дума,хахаха 😂 Имам напредък, мг бях в депресия. Сега съм лека обърквация. Чудя се какво да правя като не е приет и ако не приемат и тази година Кайо в държавна ясла/градина, понеже не мога да си позволя частна.
Иначе, расте човекът, неусетно дори. Не говори много, но не се притеснявам засега, нали ни разбира. Дано скоро се отпусне. Иначе още изпада в истерии и тръшкане, но като цяло е много добричък и разбран.

Ники е на частна градина от миналата сряда и ще се ръсим по 400 лв на месец

Ето ни и нас, Цвети за сега няма да ходи на ясла, ще си се гледаме двете.
И аз съм като Електра в треска. Иска ми се да го направим с няколко деца, ама ще видим началото на другата седмица как ще е времето, да не е много студено.
Днес и пристигна подаръка, и нямахме търпение да го видим, а и тя с нас, така че вече го ползва за сега в къщи.


Отписаха ни вече от физиотерапията още в началото на декември, докторката беше доволна, че сваля от отчет още едно дете.

Здравейте и от нас, вчера ни изписаха от болницата, бяхме с бронхиулит /усложнение след грип/. Беше ужасно , няколко пъти направи бронхоспазъм и едвам сме се оправили. Сега вкъщи продължаваме лечението .
Иначе хубавата част е че вече си е едно много мило и разбрано човече, наистина е много послушен , пълна противоположност на батко му, хаха чак не ми се вярва. Всичко разбира, не говорим много , пишкаме в едно гърне специално за път с кола но аз го ползвам вкъщи. Влизаме с банята пъхаме пишлето в отвора и пускам водата от чешмата, и така го провокирам да пишка. Иначе ака с лампата
Рождения ден го отложих заради група, сега мислим за кръщене вече.
Друго , друго....няма да ходи на ясла до 3, мисля да пускам документи за детегледачки в трудовата борса.,...свекър ми ще е детегледачка а и честно казано не е жал да го пусна след това боледуване, някак стана още по привързан към мен...явно от болничната обстановка и тн.
Туй от нас

Михаела, тази ясла с такса 400 ми звучи като да не е в София?
Аз съм пуснала платената отпуска, а сигурно и неплатена ще пускам. Раздвоена съм. Хем ми е мило и ми се ще да си го погледам още малко, хем ми се работи вече.
Днес и аз купих подарък, тротинетка, но ще си я дам на деня, да разбере,че е за рд.
Поканила съм вкъщи 3-4 приятелки с децата, които са му приятелчета и така ще празнуваме.
Супер, че Цвети вече не трябва да ходи на физиотерапия
Дано са ни здрави, а пък останалото ще се подреди ❤