В момента чета... 58

  • 87 381
  • 737
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 24
След дълга битка с То на Стивън Кинг (филма беше крайно разочароващ) минах на Денят на Трифидите от Джон Уиндъм... намерих я в старата библиотека на Баба, никак не е лошо четиво, лека фантастика, съвсем реалистична бих казал, за края на света какъвто го познаваме. Препоръчвам.

# 556
  • Мнения: 1 232
Започнах "Ние, удавниците".
Скрит текст:
Windekind, предполагам, че е тази.
На мен ми е в списъка,защото ми я препоръчаха, че е хубава.
Би ли казала какво е твоето мнение?

Аз приключих "Пиафе" на Недялко Славов. Чете се за един ден. Не знам за мнение. Мен ме шокира.

Заедно с това приключих и 4321 на Пол Остър. Хубава книга , но ми вървя тегаво. Човекът си описва живота със своите душевни терзания и търсения.

Сега продължавам със "Йохан Себастиан Бах" на  Алберт Швайцер. Оставих я преди време. Книга, която биха я разбрали повече онези с музикално образование. Въпреки, че аз не съм а такова ми е интересен животът на този велик композитор. 

Последна редакция: ср, 15 авг 2018, 18:23 от ябълка

# 557
  • Мнения: 13 058
Успях да прочета 50 страници само, но книгата е обещаваща.
Отсега надушвам, че ще ми е сред любимите за тази година.

# 558
  • Мнения: 6 170
Winderkind, аз съм прочела 380 страници от нея и мисля съвсем скоро да я подновя отново. Изключителна книга, която искам да я поемам на малки глътки, за да ѝ се наслаждавам максимално. Стилът на автора е най-силното ѝ оръжие и за мен е способен да компенсира и най-голямата дупка в сюжета. Никога не съм си падала по морски истории, но Карстен Йенсен е сторил чудото с мен.
Прочетох "Кметълски истории" за няколко часа. Не съм запозната с Каварна Рок Фест и ми беше любопитно да науча някои факти. Жалко, че е толкова кратка, искам повече Twisted Evil

# 559
  • Мнения: X
Доста полезна тема!

В момента чета "Крадецът на книги".

# 560
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 976
Прочетох "Отворени рани" на Джилиан Флин. За 2ри път се убеждавам, че явно това не е моят автор. Краят ми се стори доста набързо претупан,  главната героиня - инфантилна. Загледах една серия по НВО. Може би сериалът би ми попаднал повече. Но защо я наричат там Камил?

Последна редакция: чт, 16 авг 2018, 16:39 от Лолита

# 561
  • София
  • Мнения: 7 395
А как да я наричат? На мен пък ми хаареса книгата, и сериалът ми харесва.

# 562
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 976
В книгата е Камий. Затова се учудих. Simple Smile Нямам представа как е в оригинал.

# 563
  • София
  • Мнения: 26 251
Не съм чела книгата, но не издържах и 20 минути от първата серия на сериала. Grinning

# 564
  • София
  • Мнения: 7 395
В книгата е Камий. Затова се учудих. Simple Smile Нямам представа как е в оригинал.
В оригинал е Camille, което се чете Камийл. Simple Smile

# 565
  • Мнения: 356
Здравейте ,
още в понеделник започнах да чета Мрак на Дж. Флин (дълго отлагана книга , която много исках да прочета)  и .... никак не ми върви. На 40% съм ,но историята още не ме е грабнала . Замисълът е интересен ,НО сякаш нещо ми липсва .... ще продължа да чета , надявам се да предизвика интереса ми , но дори една от главните героини Либи Дей ми е супер антипатична ...., предполагаемия убиец Бен ми е доста странен ,но все пак съм любопитна кой е извършителя на  ужасното престъпление.

# 566
  • Мнения: 978
Не е точно по темата, но какво мислите за "Правилата на милиардера"

# 567
  • Мнения: 1 592
Остават ми още 150ина страници от Грехът на Лилит на Радко Пенев, но днес прочетох едва няколко страници.Нещо не можах да се насиля за още.Определено последните години ме е хванал як мързел относно четенето. Даже на моменти от усилие да се съсредоточа,главата ми се надува и напряга и стоя на едни и същи изречения,без да мога да продължа.

# 568
  • Мнения: 1 001
Аз нали се засилих да чета Фидцджералд-катастрофа.
Претупах "Красиви и прокълнати".
Никаква динамика.
Едно повествование до степен приспивателно.
Минавам на нещо леко и лятно. Дано ми се получи.
И двете книги са на български автори.
Златото е винаги черно на Виолета Кирилова и Земя на сенки на Елизабет Костова.
Също така и Животът започва в петък на Първулеску.



Последна редакция: пт, 17 авг 2018, 07:21 от МАРИ77

# 569
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Остават ми още 150ина страници от Грехът на Лилит на Радко Пенев, но днес прочетох едва няколко страници.Нещо не можах да се насиля за още.Определено последните години ме е хванал як мързел относно четенето. Даже на моменти от усилие да се съсредоточа,главата ми се надува и напряга и стоя на едни и същи изречения,без да мога да продължа.
На мен така ми се случва с безинтересните книги. Изобщо не се насилвам да ги чета. Не ме ли кара една книга да искам да я чета във свободното ми време и да не усещам страниците, а не да ги броя колко остават, значи я зарязвам веднага и подхващам следващата.

Общи условия

Активация на акаунт