Публикувана: 29 май 2006, 14:22 ч.
Последно мнение: 14 юни 2006, 22:15 ч.

За раждането заедно

4 331
63
1

# 15 2 юни 2006, 13:23 ч.

Мнения: 463

Когато обсъждахме тази тема, аз нямах изявено мнение, май не бях изобщо наясно какво и как ще ми се случи, не бях изплашена, много ведро очаквах раждането през цялото време.
С две думи - не настоявах. Като го попитах дали иска да присъства, той потрепери, каза, че ужасно го е страх, че само като си представи картинката е готов да припадне.
Взе дъщеря ни на ръце близо 2 часа след раждането, аз бях още в коридора пред родилната зала, разплака се, каза че е много красива, че ми благодари и че съжалява за дето не е бил до мен и не я е чул как изплаква....
За второто - вече няма съмнения!

# 16 2 юни 2006, 16:07 ч.

Мнения: 483

Аз не искам мъжа ми да присъства защото не искам да ме гледа в подобно състояние, той също не иска и когато сме споменавали нещо той ме помоли най-сърдечно да не го моля за това. Аз го разбирам и не му се сърдя. Незнам как бих реагирала ако аз исках а той не. Но май пак щях да го разбера. Скоро се шегувах с един приятел, който е супер забавна личност и се пошегувах, че раждането ми би минало по леко ако се окаже наоколо в този момент и ме разсейва и забавлява а той отговори, че ще поприпадне няколко пъти и няма да ми е от полза!
Laughing

# 17 2 юни 2006, 16:21 ч.

Мнения: 302

Категорично съм за присъствието на таткото по време на раждането!

Преди не ми позволиха (нямали такава практика и т.н.), но този път няма да пропусна!

За нищо на света!

# 18 7 юни 2006, 12:44 ч.

София
Мнения: 2 374

Цитат на: kartinka в пн, 29 май 2006, 16:59

Но не бъди толкова категорична може би някой мъже не се толкова силни да могат да го преживеят Cry

Не съм съгласна Naughty

Как жените щат не щат го преживяват, а мъжете не можели ?! Много ги глезим и в не едно отношение
За радост моя нашия татко по собствено желание иска да присъства на раждането, каза, че иска да види първите глъдки въздъх на детето си и т.н., което не би желал да пропусне. Изобщо той много активно участва - винаги е с мен по прегледи, консултации и то по негово настояване. Наистина се чувствам страхотно когато е до мен в такива моменти, тази подкрепа, съпричастност и т.н. Heart Eyes

# 19 7 юни 2006, 13:11 ч.

Мнения: 2 214

Цитат

Не съм съгласна Naughty

Аз мисля че всяка жена иска в този момент мъже и до нея но рядко кой може особено когато е бремена да си признае дори на себе си че мъже и не толкова силен и внимателен колкото тя би искала. Може би затова жените измислят си причини по ради които успяват да оправдаят мъжете си.
Незнам дали съм права знам че не бих успяла без него.

# 20 7 юни 2006, 13:30 ч.

Мнения: 46 518

Цитат на: Kity в пт, 02 юни 2006, 16:07

Аз не искам мъжа ми да присъства защото не искам да ме гледа в подобно състояние ...

Животът не е само кеф и рози, затова съм избрала да имам човек до себе си, да дели и лесното и трудното, в трудното човек има повече нужда от подкрепа, на лесното всеки е печен ...

# 21 7 юни 2006, 14:23 ч.

София
Мнения: 2 374

Цитат на: Никол в ср, 07 юни 2006, 13:30

Цитат на: Kity в пт, 02 юни 2006, 16:07

Аз не искам мъжа ми да присъства защото не искам да ме гледа в подобно състояние ...

Относно: "Аз не искам мъжа ми да присъства защото не искам да ме гледа в подобно състояние"
- четох една тема във форума за татковците беше за присъствието им по време на раждане - и бащите и майките са доволни, даже майките казват нещо от рода на: че мъжете им сега ги гледат с много повече възхита, по по-друг начин, но в положителен смисъл.

Все пак всеки си има право на избор, нали така

# 22 8 юни 2006, 10:47 ч.

Мнения: 4 806

категорично не съм съгласна с твърдението, че ако е истински мъж, баща и т.н. трябва да го докаже - покаже чрез присъствие на раждането. Хората са различни и съображенията им по този повод също.

година и половина след като се роди дъщеря ни, за пръв път го попитах, дали би искал да присъства. Както и очаквах, реакцията изобщо не беше "за". По много причини. Основната - не може да преглътне, че се мъча. И вярвам, че е така. Знам, че когато нещо ме боли, прави всичко възможно да облекчи болката. Знам, че когато заспивам и не съм добре, че наблюдава съня ми. Знам, че всяко неразположение на дъщеря ни преживява с огромно притеснение. Знам за всичко, което е готов и прави за нас. Това, че не би присъствал на раждането не го прави по - малко мъж.

# 23 8 юни 2006, 10:59 ч.

Мнения: 14 654

Цитат на: Асса в чт, 08 юни 2006, 10:47

категорично не съм съгласна с твърдението, че ако е истински мъж, баща и т.н. трябва да го докаже - покаже чрез присъствие на раждането... Това, че не би присъствал на раждането не го прави по - малко мъж.

нито по-лош баща Peace

# 24 8 юни 2006, 11:51 ч.

Мнения: 46 518

Цитат на: Асса в чт, 08 юни 2006, 10:47

Кой го е казал това?

Но не мисля, че полът има значение, когато половинката ти се нуждае от подкрепа, та било то и само морална ...

# 25 8 юни 2006, 11:53 ч.

Мнения: 14 654

Цитат на: kartinka в пн, 29 май 2006, 16:59

Но според мен само мъжете, които наистина искат да станат бащи са способни да преживеят истинското раждане, с всички красиви и страшни моменти.Останалите се успокояват с бутилка и мислено благодарят,че не са се родили жени....което е много жалко.

мисля , че Acca го е казала по повод това изказване

# 26 8 юни 2006, 12:05 ч.

Мнения: 46 518

Цитат на: radeto в чт, 08 юни 2006, 11:53

мисля , че Acca го е казала по повод това изказване

Честно да ти кажа, ако бях мъж и аз щях да благодаря на Бог, че ми се е разминало раждането Laughing

# 27 8 юни 2006, 15:03 ч.

Мнения: 22 902

Цитат на: Tali Dan в пн, 29 май 2006, 19:23

Подкрепям 100% таткото да присъства на това важно събитие! Нашият татко е присъствал и на двете и с гордост заявява, че СМЕ родили децата си заедно! Това сплотява семейството, поглеждаме се в очите и думи не са нужни Heart Eyes

# 28 8 юни 2006, 18:57 ч.

Мнения: 2 723

Нашият татко също присъстваше на раждането на бебо.
И за двама ни това е най-прекрасното и незабравимо преживяване в живота ни.
Той видя нашия слънчо преди мен, и до сега доста често ми разказва с гордост какво съм пропуснала Laughing

Току що бях родила и още не ми бяха дали да гушна бебо, а той ми разказваше с как изглежда... каза ми, че има дълга коса, че има моите очи, че си е отворил очичките веднага след раждането...
Никога не сме се чувствали по-заедно