Да споделя стратегията за капките. Ако са тип спрей (като Стеримар) е лесно, казвам му, че ще има "пръс-пръс в нослето" и той доброволно ми дава. Сложното идва при смукането на сополите с аспиратора с накрайник за прахосмукачка и слагането на капки, които са с капкомер (както Виброцил например). В такъв случай е задължително в стола за хранене, завързан с коланите и сложена табла, че да няма много въртене и мърдане. Пускам му детски песнички на телефона, регулирам облегалката да е на максимално легнало положение и действам. Смукането става "насилствено" като го натискам и му държа главата, което си е голям зор през деня, когато съм сама. Капането е по-лесно, показвам телефона отвисоко, за да е максимално облегнат и светкавично бързо изсипвам капкомера в ноздрите. Инквизиционна процедура е, но без нея няма как, минимум по 3 пъти ня ден.
Две октомврийчета, а? 

Ами знае, че не трябва да го тъпче с въглехидрати, но само чака удобен момент... Тук ми е спокойно. Утре ще е забавната част 😃

Този път докато не изтребим всичко, хич няма да го пусна, защото виждам, че е лабилен и го повтаря. Педиатърката каза, че стресът от новостите в яслата, както и това, че масово там не се хранят добре, допринася за атаките от страна на всички мутирали вируси. Той с тези прекъсвания и отсъствия няма и как да свикне и да приеме яслата за свое място, даже още не е оставал да спи. До януари ще се гледаме когато се налага и е болен, после просто не ми се мисли. Лошото е, че много родители са принудени да не взимат болнични и масово се видят болни деца и се взимат бележки от педиатрите, че са здрави и така сестрите в яслата няма как да ги върнат (каза ми го лично сестрата в нашата група), та се въртим в порочен кръг.