Доста тежки провинения, но ти не искаш да си нарушаваш спокойствието със скандали и сълзи.
Ако искаш да започнеш начисто и истински, ти трябва катарзис, трябва ти почтено и отговорно поведение, а не мишкуване. Говори откровено с майка си, признай грешките си, помоли я за прошка. Изтърпи каквото и да има да ти каже/изкрещи. Прояви милост и любов към нея, а не малодушие. И бъди категоричен, че вече ще живееш отделно. Не защото не я обичаш, не защото ти вика, не защото нещо ти е крива. А защото просто ти е време и си готов. Направи си план със срокове и действай.
Ти да не би да си от онези мамини момченца, които са неспособни да функционират, ако няма кой да им изпере гащите и да им сипе яденето в устата?
Самостоятелният живот не е много лесен, но пък си има големи предимства. Чувството за свобода не може да се сравни с нищо друго.
За гащите и яденето в устата, определено не. С готвенето, пазаруването и някои други домакински задължения се занимавам аз.
Не казвам, че лъжата ми не е провинение, много тежко такова е. Но и аз изтърпявам доста. Майка ми по презумпция се смята за слаба, незащитена жена, и има мнение, че води "тежък живот". Животът и, впрочем, не се отличава с нищо от живота на другите хора средна ръка в България. Аз правя каквото мога, за да я подкрепям, но повярвай ми, никак не ми е лесно при тези нейни нагласи. И освен реалната подкрепа и създавам някакви фалшиви илюзии за мен, които едва ли могат да се нарекат "подкрепа", но костват усилия.
Ама такъв льольо коя ще хареса.