Проблем с майка ми, надробих голяма каша.

Вие се майтапите, обаче...
Съвсем реални ситуации с приятел и бивш съсед на мъжа ми. На 40+ е, живее с мама. Мама е много притеснена, че детето няма жена и няма перспектива за внуци. До такава степен е притеснена, че беше звъняла на мъжа ми няколко пъти, за да го кара да му намирал жена. Мъжът ми не се справи с тази тежка и отговорна задача, съответно мама звънна на мен. Никога не съм я виждала. Нито веднъж. Буквално онемях. След като си възвърнах дар-словото, реагирах малко по-остро и мама повече не ми е звъняла. Мама не пуска 40-годишното дете да спи извън тях, защото се притеснявала, то пък я слуша. Но иска внучета. Очаква да паднат от небето, явно. Въобще картинката е...

Животните са така устроени, че като им се роди някое повредено малко, те просто го изоставят. И да им го връщаш в котилото, майката пак го избутва настрани. Само хората се борим до край за децата си и ги приемаме такива, каквито са. Та, майка ти ще те приема и обича такъв, какъвто си- учил-недоучил,мързеланко или работливко....Не я подценявай. Пък, ако събереш кураж да излезеш на квартира- тя и това ще приеме. Няма лошо в това. Като й се обаждаш всеки ден за 1 минута, като я посещаваш веднъж на седмица/две за половин -един час, тя пак ще те обича и ще знае, че може да разчита на теб. Но...и за това трябват топки.

При мен нещата са малко по-различни. Аз прекарвам много време в "шастане" и "хойкане". Може би, до известна степен, така компенсирам това, че вкъщи нямам какво особено да кажа. (Освен приказки за ежедневни случки, хойкане, обсъждане на чуждите проблеми, но НИКОГА НА СВОИТЕ. Вероятно майка ми се чувства сама и все пак си намира отдушници и компании, приятелки, с които да пътешества. Както и да е, това е офтопик.
По отношение на момичетата, нямам такъв проблем и повсеместен контрол, но си давам сметка за друго. 2/3 от тези, с които съм имал сериозна връзка, са същия тип жени (момичета). С нагласа, че са слаби, че се нуждаят от подкрепа, с някакво изначално убеждение за неизпълнени очаквания (неясно какви). Това със сигурност говори много (лошо) за мен, но е обективен факт. Както и да е, аз се регистрирах в темата с идеята да получа мнения от майчински гледна точка, не оценка като потенциален партньор.

Четох, четох. Мислех да пиша точно това. Както си тръгнал, ще си вземеш жена - копие на майка си . И там какво... Пак ли ще се налага да се криеш и да лъжеш. Накрая ще знаеш ли кой си.
Порасни. Когато вземеш решение, го отстоявай, носи си и последствията.

Много полезни неща бяха казани, но накрая всички отговори придобиха вида на "обвиненията на маминка"- тя, като се ядоса, го упреква, че ще стане пройдоха, ще попадне защото не е учил, ще се провали. Вие го почнахте със същото: ако не се отделиш, ще станеш стар ерген вързан за полата на маминка и т.н.и т.н....
 А младия мъж има нужда от подкрепа и разбиране. Да - не разсъждава като голям мъж, но за това не е виновен той. До толкова обсебен от майка си, но започва да разсъждава правилно. По-добре късно, отколкото никога. Но и като от малък живееш живот, изпълнен с крясъци и обвинения, да излъжеш е съвсем естествено - нарича се чувство за самосъхранение. И да - има такива майки. Аз самата бях такава и синът ми също ме лъжеше. За щастие аз се осъзнах навреме. За разлика от майката на автора.
 Също така много грозно ми прозвучаха всички тия обвинения - мижитурка, ще избягаш като плъх ... или нещо подобно. Да искаш да се спасиш и да не слушаш истерични крясъци и обвинения, които си слушал цял живот, си е напълно оправдано поведение.
   И гаранция - няма да мине без крясъци от страна на майката. Просто авторът трябва психически да се подготви, че каквото и да каже, го очаква сцена. И да се подготви стоически да изтърпи, без да се афектира, обяснява, без чувство за вина, без да се опитва да обяснява. И да може, поне привидно, Спокойно да каже:Извинявай за лъжите. Реших да направя това и това ... А сега ще изляза за да се успокоим и двамата. И не желая повече да ми повишаваш тон.

Сцените се потушават много бързо, когато насреща има спокойна увереност, твърдо решение. Направо се спихват желанията за сцени и вменяване на вина.

На автора може да му подейства окуражаващо простият факт, че като каже истината на майка си и се извини за лъготенето, тя ще вика, ще вряска, но в един момент ще спре. Нищо фатално не може да се случи. Фатално ще е да продължи да живее под чехъла на майка си и да се омотава в нови и нови лъжи.

Радвам се, че са различни. А дано.
А за подчертаното - съжалявам, но нещата са свързани.
Родителското тяло, семейния модел влияе върху връзките.
Лъжеш най-близкия ти човек. Не си способен да отстояваш своето.
Какво ти пречи да лъжотиш някоя девойка тогава. Щом така смело лъжеш майка си, нищо не ти пречи да лъжеш за щяло и нещяло жена, която познаваш от 3 месеца примерно.
Затова е нормално да има и оценка като потенциален партньор.
Дано да си вземеш поука и да бъдеш по откровен в отношенията си с хората.
Назад писах. Зарязах мъж, който лъжеше майка си и дори реши да ме накара и аз да му подкрепя и украся лъжите.
Та какво доверие бих могла да имам в такъв човек, ако бях решила да продължа да се виждам с него? Никакво.

Сцени няма да има ако автора успее спокойно и обосновано да разкаже на майка си следващите си действия. Доколкото разбрах, говорим за съвсем съвременна, при това млада майка (все пак става въпрос за 50-годишна жена). Така, че подготви се, не повишавай тон и имай търпение по време на разговора.

 Като повтаряте на автора какъв е загубеняк и как никога няма да си намери жена, по-добре ли ви е? Насреща имате човек, дълбоко повреден от майка си. То ако ей така се решаваха такива поведенчески проблеми, ехеее... Пишеш в бг мама, наскачат ти лелите да ти кажат колко си зле и ти се хващаш в ръце и си пренаписваш живота. Хората се лекуват с години от такива щети, нанесени от родители, вие тук решихте, че му казвате що за негодник е и той веднага поправя всичко. Авторе, струва ми се, че си доста аналитичен и добре осъзнаваш в какви болни отношения сте с майка ти и как ти се отразяват. Почти е невъзможно човек сам да се измъкне от това блато, защото няма обективен поглед. Просто идете на фамилна терапия с майка ти, ако тя не иска - иди сам, но не продължавай да се въртиш в този омагьосан кръг. В този подфорум темите обикновено са сеирджийски, помощ няма да намериш тук. Още няколко страници ще се изредят да ти казват какъв си льольо и как никога не биха излезли с такъв като теб и една през друга да дават примери за 50-годишни чичовци, живеещи с майките си, което не виждам с какво ти помага и как е свързано с темата ти.

Благодаря ти! Да, сравнително млада, точно на 50 години. Само, че тя не се чувства млада. Нейният проблем е, поне според мен, че никога не е била самостоятелна. В детството ми винаги е разчитала на помощта на своите родители, и материална и емоционална... Имаше един кратък период, в който аз бях тийнейджър, баба ми и дядо ми не бяха с нас и тя все някак се оправи и ме доотгледа, при това много хубаво. (Поне като битови условия). Откакто и аз работя и започнах да осигурявам по-голям част от дохода в домакинството, тя като че ли се предаде. Не зная дали е почувствала някаква сигурност, (която аз разклащам с подобни изстъпления), но се измъква в някакъв паралелен свят и пак живее сякаш извън реалността.

Е не така грубо де. Никой не му е казал, че е льольо и все още не е такъв. Аз пък си мисля, че човека получи много от форума. Различни хора с едно и също мнение.
Стана му ясно, че нещо не е ок в отношенията. Все пак той има само една майка (авторе да ти е жива и здрава още дълги години) и един живот. От къде можеше да знае, че отношенията с майка му са МАЛКО, пак повтарям малко, по-различни от приетите.
Така, че според мен, а и по неговите думи съвсем полезен му беше форума. Виждам, че успява да си отсее точно каквото му трябва

Е, нали си наясно, че ти нито можеш, нито е нормално и редно да поемеш отговорност за нейните житейски избори?

Тя те приема за мъжът, който ѝ липсва в живота ѝ. Което е много тъжно и дори да ти желае доброто, подсъзнателно ти вреди като те обсебва с очакаванията си и ролята на жертва.
Не се притеснявай за нея, говори открито по въпроса какво се случва с теб и какво мислиш да правиш с живота си. Колкото и драматично да го приеме, на нея също ѝ е време да порасне и да приеме, че ти си вече възрастен човек, който заслужава да има личен живот.

Благодаря!
Отворих темата, понеже форумът е средище на майки, а все пак съм излъгал майка си. Честно, очаквах повече жени да се солидаризират с нея, защото вярвам, че мнозинството от майките в света са имали сериозни конфликти и са преживели разочарования от някое от децата си, и ги боли от това. А това, че много от коментаторките реагират подигравателно и разказват живота на стари ергени-комшии ме жегва, но и те са прави до известна степен. Много голяма част от проблема, който споделих в началото, вероятно се крие в моя характер, моето поведение и т.н. И сигурно са прави, че този поведенчески проблем ще продължи и в брака ми и във връзката с децата ми, ако продължавам така.