Боян Петров

Аз точно това правя тия дни, разглеждам имената на върховете и се опитвам да им хвана характерите и вибрациите. Санскритското име е Abode of God. Кой бог, не се знае, дали не е демон, дали не събира жертвоприношения този бог. Лично аз съм много суеверна и си мисля, дали Боян не е имал лошо усещане и заради това да не е искал да тръгва, и дали уговорките със спонсорите, не са го накарали да се чувства притиснат да катери. Във филма, който гледах снощи, той споменава за много качвания, от които се е отказал, заради лошо усещане. Знам,че ако не беше сам това нямаше да стане. И първоначално не е мислил да го качва сам джуджето, а с тия Калифа, но е бързал за Еверест.

Хората сме уникални в това, едновременно да се плашим и привличаме от смъртта. Затова и такива места са притегателни в голяма си степен. Ако вярваме на духове, има логика и да става все по-тежка енергията там, защото все пак много хора са си заминали по тези склонове. Но всичко е въпрос на гледна точка. Покрай случая с Боян темата за алпинизма ми стана особено интересна, въпреки че не бих тръгнала по планините, но любопитството ми е огромно. По същата причина, която споменах в началото. Но пък в случая страха е мнооооооого по-голям.

Ама много са ми любими такива изказвания... Трябва да се прави разлика между това да си различен с едната идея сакън да не си като другите (викам му гол кенцептуализъм на това положение) и да си различен с цел да постигнеш нещо, да има краен резултат който никой друг не е постигал и/или който ще донесе на някой друг нещо от което има нужда. Характерно е за пуберите да са "различни" само за да не са като другите, а всъщност всички са едни и същи.
Съжалявам, но в случая с Боян Петров, ако идеята му е била да е различен, излиза че защото няма да е първия качил върха сам или без кислород е зарязал всяко средство за комуникация и проследяване, за да е първия качил върха без съвременни технологии, примерно. И какво може да постигне с това? Ще се подобри ли неговия живот от това? Живота на семейството му? Живота на някоя група от хора? Не, нали...

Аз пък четох за другите двама българи, мъжът и жената Колчеви, начинанието им е струвало 100000 долара, в група с кислород и не знам какви екстри, иначе за сам идея си нямам но е скъпо, визи , разрешителни за катерене ,екипировка, билети. Според мен мин. 30000 долара . Яд ме е като чета че е имал телефон и го е оставил - според мен трябва да ги заължат да си носят такива неща, разказвах на дъщерята за прочетеното и тя още повече я е яд че трябваше да го познава. Беше на обучение преди 2 години и имаха среща с него и точно тогава го блъснаха и естествено срещата отпадна.

при мен не става за жалост

И при мен, линковете не са активни, сякаш. Отваря ми се моето местоположение.

Много мразя да се съдят хората. Ама защо така направил, защо не направил еди как си.
Всички сме различни, различни неща ни вълнуват, мислим, обичаме.
Не искам никой да ме съди, че натискам дивана, не съдя и тръгналите по скалите. Гмуркането да не би да е по-малко опасно? И там гонят световни рекорди и т.н.
Това, че не ги разбираме не ни дава право да ги съдим.

Единствено се ядосвам, че не е взел телефон, тракер....не го упреквам - яд ме е, защото това може да е струвало живота му.
Мъчно ми е за близките му.

Ама мен и за това ме е яд, казаха че е имал разрешително да изкачва с конкретна група и по конкретен маршрут...

Мисля, че всички се ядосваме и на всички ни е мъчно. А иначе тука съдници има и в двете посоки, някои се пткрояват повече от други... И аз не го упреквам, просто се чудя защо и се ядосвам, създал ми беше впечатлението на уравновесен и балансиран човек.

Да, нещо е отрязало част от линковете.

Ето директните координати. Отваряте гугъл мапс, копирате ги и ги поставяте в полето за търсене, после кликвате за сателитен изглед и пак със ctrl + мишката за триизмерен изглед.

Базов лагер - 28°20'03.6"N 85°49'31.2"E

Лагер 1 - 28°19'50.7"N 85°48'34.3"E

Лагер 2 - 28°19'51.3"N 85°48'06.9"E

Лагер 3 - 28°19'56.7"N 85°47'44.5"E

Връх - 28°21'09.6"N 85°46'45.8"E

В едно от последните интервюта на Боян


Какви технологии използвате в ежедневието, по време на тренировки, подготовка за експедициите и изкачванията? А, използвате ли т.нар. wearables?
Технологиите безспорно улесняват управлението на подготовката ни, но потъването в тях ни прави прекалено зависими. През 2014г. се предоверих на възможностите на лаптопа си и още с първото му пускане на 5600 метра, хард-дискът му гръмна и аз останах без информация и комуникации за повече от месец. За следващата експедиция вече имах 256Gb SSD драйв и всичко беше наред. Основното в джаджите, които нося на експедиции ми е да са със здрави корпуси, да са водоустойчиви, да имат издържливи батерии и да могат да се свързват едно с друго. Гледам да не прекалявам с броя им, защото вместо да мисля за върха, аз се разфокусирам и започвам да мисля дали и колко са заредени, къде се намират и дали ще издържат 5-6 дни на минус 20С. Над 6000м обикновено нося две камери, outdoor модел телефон (за музика и водене на бележки) и малка соларна батерия за презареждане на GPS-часовника. Той мери местоположение, външна температура, тракове, пулс, възстановяване, но може да играе и като дистанционно за екшън камерата ми. Следя непрекъснато какво ново излиза на пазара, тествам ги 2-3 месеца у нас и преценявам кое да взема към върховете. Модерният алпинизъм вече не зависи изцяло от звездите.


Планирате ли да напишете втора книга?
В момента заедно с историка на българския алпинизъм доц. Санди Бешев, работим върху книгата “Българските осемхилядници”. Това ще бъде енциклопедична книга за всичките осемхилядници, с маршрутите, първите изкачвания, както и пълен списък и справка за българите, които са правили опит или са изкачвали осемхилядници. Тя ще излезе ако успея да изкача връх Шиша Пангма, който е първият заплануван от мен през април 2018г. Това е последният неизкачен от българи осемхилядник и при успех, книгата ще бъде напълно готова. Върху нея ще работя до края на лятото, за да я довършим и илюстрираме добре. „Първите седем“ тръгна изключително добре и с изненада установихме, че пазарът в момента добре приема подобни документални произведения. Втора лична книга, в която да разкажа за останалите 7х8000, може би ще издам догодина. Все пак обаче трябва първо да ги изкача всичките върхове от Хималайската корона.

https://devstyler.io/2018/02/19/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D … 1%80%D0%BE%D0%B2/

Ако е носил камери и ги намерят, ще дадат отговор на много въпроси

Експедиция на Еверест е струвала 65 000 долара - поне такава сума срещах на няколко места. За Боян не знам.

Хора, много ме е яд за това момче!
Много!

Ето цени кое колко струва.

http://www.alanarnette.com/blog/2017/12/08/how-much-does-it-cost … est-2018-edition/

Позволявам си да копирам едно мнение от един друг форум, поне на мен ми беше интересно
"Доколкото го познавах, не би имал някаква нужда от нашите съжаления. Започна игра със залози, чиито правила са му пределно ясни от години.
Както писах на едно друго място, хималайският алпинизъм по дефолт е гнъсно занимание. Вярно не съм ходил на място, но с години методично съм събирал информация от очевидци кога, къде, какво и как се случва. Веднъж опитах сам и замалко не умрях.
Та каква е същността на височинния алпинизъм: изключително скъпо занимание, отнемащо и много време за подготовка, изискващо почти пълно откъсване от другите обичайни занимания и работа за дълги периоди от време. Първи извод - занимавка за милионери с много свободно време/голяма част от клиентите на комерсиалните експедиции/, второ - за авантюристи, предлагащи "чудеса" на някой богат спонсор, който да си направи определена реклама с това , че е подпомогнал извършването на чудото. При втората хипотеза от кандидата се изисква популярност, обикновено медийна, и почиваща на вече извършено предходно чудо. Фаловете са почти недопустими, защото спонсорът ще заложи на друг кон, а кандидати винаги има в излишък. По-нататък - времеви ограничения - предмусон - около два месеца пролет и следмусон - няколко месеца есен - за Хималаите, в Каракорум мусонът рядко идва толкова навътре в континента и затова лятото също става. Във всички случаи има и срок на пермита. Колкото повече стоиш, толкова повече плащаш на носачи, готвачи и прислуга, шерпи, офицер за свръзка ... Трето - аклиматизация - нормално медицински поне три седмици. Четвърто - болести от мръсотията при подхода в низините. Така климатичните условия, биологичните потребности и самите срокове на разрешенията те вкарват в едни клещи, от които в повечето случаи само късмет може да те извади. Това е причината успешните изкачвания да се броят на пръсти, а загиналите и неуспелите да са доста. Този начален порочен кръг води до още по-порочни последици: за да оправдаеш доверието на спонсора твоят залог е много висок - трябва да рискуваш неаклиматизиран да атакуваш по-рано, ако има времеви прозорец, или пък ако ти изтича времето - да се пробваш в лошо време. И тъй като залозите са освен живота ти, то и дадените за теб пари, ставаш нещо като животно от най-долна порода, и всичко човешко изчезва от теб - имаш малко време и се тътриш нагоре, на пътеката до теб закъсал, умиращ - принципно можеш помогна, но това ще ту струва изкачването, защото още един ден и прозоречът се е затворил. Затова бързаш, подритваш го или подминаваш като се правиш на нищо невидял и стигаш върха. На връщане подритваш вече изстиналия труп, че ти пречи на парапета и продължаваш. Най-много шерпите да го съборят към ледника, че пречи и толкова с неуспелите. колкото повече разпитвате за подробностите, толкова по - отвратително става. Една особено еверестка експедиция е умален модел на гнъсното общество, не само българското, а и въобще човешкото. В базовия лагер се краде дотолкова, че има и услуга сейф. Височенните лагери се плячкосват. Мислиш, че имаш екипиран лагер, защото си платил или сам изнесъл нужното. Да ама не. Винаги ще се намери изрод, който да ти издиша кислорода, ако си си занесъл, да ти влезе в палатката, да ти изгори газта... Друг е платил на шерпи да опънат парапети. За да си избият парите организаторите на парапетите събират такса парапет. Който се прави на спортист и ходи около парапетите без да ги ползва, може да бъде бит от шерпите, защото дава лош за бизнеса пример. За да оправдаеш доверието на спонсора, а не си в състояние да се качиш, или крадеш на някого кислорода и се качваш, или си правиш фалшива снимка, или лъжеш, че апарата замръзнал.... От години почти всяка наша експедиция завършва със скандали. Защо? Защото няма кой да се съгласи да се прилага ред и команда, всички искат, а малко са съгласни само да дават. А зад успешните експедиции в миналото е прилаган почти военен ред. Трябвало е команда, трябва едни да бъдат принудени да свършат черната работа и да се скапят, а други, които си пазят силите и нищо не правят, накрая се качват и най-голямата несправедливост е, че точно те са под светлината на прожекторите. Затова при първото изкачване на К2 проф. Дезио е обявил, че експедицията е достигнала върха, без да сочи имена. И всички се чудели кои са стигналите горе. И се оказало, че наистина Компаньони и Лачедели надали са щели да стигнат донякъде, ако Бонати и Махди не са им изнесли багаж.
Ето това е реалната картина, която медиите спестяват от идеализирания образ на алпиниста височинник.
Първата експедиция на Боян и Дойчин на К2 бе неуспешна. Питах ги какво стана - отговориха ми - цяло лято опъвахме парапети и строихме лагери, накрая се уморихме и си тръгнахме. В последния момент дойдоха едни, май казахстанци, и се качиха по готовите парапети...
Затова смятам, че за да не участва в подобни игри, Боян предпочиташе да е сам и да не зависи от нечии рамене и гръб, на които да стъпи, за да се набере нагоре и това му изяде главата. Ходеше с леки дрехи, годни единствено за бързи изкачвания и още по-бързи слизания. Оставане на едно място с тези дрехи би било фатално, но пък така всичко беше по-леко за носене."