Дали на мен или на друга дама това ѝ допада, също е индивидуално. Лично при мен, ако един мъж на първа или втора среща подходи по този начин, е по-скоро знак за характера му, че е твърде прагматичен, подреден, сух, подхожда без романтика, а като счетоводител в отношенията, което пък на мен не ми допада. И затова обикновено отпада като избор.
Подаръци съм вземала от айде не непознати, но само на здравей-здрасти. Срещаме се една вечер аз с приятели, въпросният сякаш знаеше, че ще сме там и ми подари кутия добре опакована. Много държал, аз "не, благодаря, не може така, защо?". Той "не, ще ме обидиш". Приех кутията, "чао-чао, хубава вечер". Оказа се парфюм. Скъп, но не по мой вкус (то пък да улучиш вкуса за парфюми на друг човек, си е късмет направо, та няма проблем). Ами... после този беше решил, че иска да се жени за мен. На следващата седмица настоя да се срещнем и директно човека го подкара. Държеше се свойски и един вид "аз нали те предразположих" с подаръче. А аз на 20 или 22. Бе някои хора си шетат на акъла, верно. Оттогава подаръци от малко познати, хора, които са ми чужди, примерно шефове (преди), клиенти (освен, ако не е служебен сувенир), НЕ вземам. Обикновено това заявка за ангажимент към човека, подарил подаръка. Мнем, мерси.