В същото време го намирам за нормално, че не работих през първото майчинство, не работя и сега вече. Ако някой го намира егоистично - така да е.
Не може дефиницията да е според мъжа, който си е хванала дефиниращата. Значи понеже Програмистът-провайдер прави 3000, слагаме прайс таг 2500 за Пловдив. Пък за София да го направим двойно, щото така (вероятно да жегнем бг татко, нищо че няма индикации от негова страна къде се намира финансово). Та ако дефиницията така плува от човек на човек, става несериозно малко. Нали се сещате, че примерно маститият архитект, ще сложи 100 такива дребни провинциални програмистчета в малкото си джобче като доход, дори за местния стандарт? И ще вдигне толкова летвата, че ще почнат на пръсти да се броят съпрузите провайдери в бг мамма 
Та ако бяхте в тази ситуация, щяхте ли просто така да зачеркнете 5000-те, за да си седите вкъщи и да криете играчките на децата? И ако да - защо?
Къде е границата, къде е идеалната точка между провайдер и съпруг/баща? Да се комбинират от собствените Ви мнения става ясно, че не може - кариерата изисква много време и отдаденост, не е подходяща за майки, защото те трябва да са със семейството си. Но явно е подходяща за бащи, защото те трябва да са провайдери и не е необходимо да са със семейството си чак толкова
Съпругата ми си решава и винаги си е решавала сама дали да работи или не и какво точно, а яслата е частна и сме много доволни. Моят принос към работата ѝ е да помагам, когато мога, да изслушвам, да насърчавам, когато се колебае в способностите си (които са много по-големи, отколкото си мисли - истински умните и талантливи хора често са твърде скромни). Единственото ми подбутване е било в посока да не се страхува от по-високо квалифицирана работа, която е и по-лека и удовлетворителна за интелигентния човек. Но тя си е достатъчно амбициозна и без моя намеса
) Тя също има възможност да работи за повече пари това, което прави, но това предполага все пак известен стрес от новото място, така че предпочитаме да бере плодовете на усилията си на сравнително спокойна и нестресова работа. Както забелязвате говоря в множествено число - това е защото често си говорим по тези въпроси, правим планове, после ги осъществяваме, поставяме си цели (най-вече свързани с това да осигурим още по-добро бъдеще за детенцето) много е вълнуващо
Човек ако не работи и създава на 30-40г., когато е на върха на силите и кариерата си, кога? На 50 ли ще постига тепърва върхове в личното си или кариерното си развитие?
)
През соца беше някакъв измислен стандарт за класа и претенция това да мъчиш съседите в панелката от една страна с качването на пущината по стълбите, а от друга с некадърното дрънкане на малкото динозавърче след това 
И на всяко драчене с тях по темата, отговарят всеки да си гледа живота, те техните решения са си ги взели с техните си мъже и други не ги интересуват.