Един добър готвач може да изкарва доста добра заплата. Може дори заведение да си отвори след време и дори повече да изкарва. Сигурна съм, че всеки работещ човек може да се изнесе, ако не е желан на дадено място. Нормалните хора знаят, че ако тръгнеш да биеш, не дай боже и да убиеш, последствията може да са много големи.
Хората, които са стигнали до крайност, по скоро имат психични отклонения, не е свързано с недостиг на пари. Но само психолог може да каже какво е довело до крайност.
съгласна съм с първото.
За съжаление първите в един момент преминават във вторите. Целта и всички положени усилуя са само насочени към постигане на статут. Лошото е че смачкват всички по пътя си, дори и близки хора и собствените си деца. Факта, че нямаш никакви скруполи при развитие на бизнеса в един момент притъпява сетивата ти, разбираш колко е по лесно, когато мачкаш другите, харесва им като ги гледат като големия шеф. 5 години работих за един такъв типаж. Издигнал се от нищото и станал голям бизнесмен. Разведе се със жена си и още повече се озлоби, до степен да не се търпи да работиш там. Нормални хора не се задържаха там, само роми. Жена му пък беше точно от кифлите, но явно и парите не можеха да я накарат да остане. Децата му са глезени и за 5 пари работа не вършат.
Ако ще имам мъж с пари и това ме чака, а не, благодаря.
Хората, които са стигнали до крайност, по скоро имат психични отклонения, не е свързано с недостиг на пари. Но само психолог може да каже какво е довело до крайност.
Да, но не само финансово бедният, а и този, който няма акъл и, накратко, ценностна система. Такъв да се види с малко пари, си мисли че може да коли и беси, само защото малко уиски му струва колкото моята вечеря в пицария.
Не претендирам за обективност, но доколкото съм видяла, има разлика между шефовете, които работят за фирмата си, и онези, които харчат всеки лев за парцали, екскурзии до Милано и скъпи возила. Първите са читави, вторите са абсолютна сволоч.
Не претендирам за обективност, но доколкото съм видяла, има разлика между шефовете, които работят за фирмата си, и онези, които харчат всеки лев за парцали, екскурзии до Милано и скъпи возила. Първите са читави, вторите са абсолютна сволоч.
За съжаление първите в един момент преминават във вторите. Целта и всички положени усилуя са само насочени към постигане на статут. Лошото е че смачкват всички по пътя си, дори и близки хора и собствените си деца. Факта, че нямаш никакви скруполи при развитие на бизнеса в един момент притъпява сетивата ти, разбираш колко е по лесно, когато мачкаш другите, харесва им като ги гледат като големия шеф. 5 години работих за един такъв типаж. Издигнал се от нищото и станал голям бизнесмен. Разведе се със жена си и още повече се озлоби, до степен да не се търпи да работиш там. Нормални хора не се задържаха там, само роми. Жена му пък беше точно от кифлите, но явно и парите не можеха да я накарат да остане. Децата му са глезени и за 5 пари работа не вършат.
Ако ще имам мъж с пари и това ме чака, а не, благодаря.
