Все си мислех, че жените се омъжват и раждат, защото искат, а не за да се жертват и да очакват компенсация. Ами тогава защо се възмущават, че мъжете не искали да се женят? На когото повече му харесва да си живее без партньор и без деца - има пълната свобода да вземе такова решение. Само дето жените много по-трагично изживяват оставането без постоянен партньор и деца и гонят последния влак. Всякакви крайности не са здравословни. Хората би трябвало да се събират, защото в човека до тях, виждат този, с който ИСКАТ да си прекарат живота. Естествено, че всеки има отговорности в семейството, те би следвало да се изяснят и да има баланс според двойката и никой да не се чувства прецакан. Но няма длъжни, няма компенсации. По тази логика, мъжът също може да каже, че му тежи да издържа жената и прав й път.
- Публикувана: 14 май 2018, 09:40 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2019, 15:46 ч.
Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът
Да, ама практиката показва, че човекът, с който ИСКАШ да си прекараш живота, не е същият, с който МОЖЕШ да си прекараш живота. На земята има много хора, с доста от тях можеш да си прекараш чудесно, стига да не се
вкопчваш в един.
Жените НЕ искат да раждат безусловно, разбира се. Искат с определен човек и ако са умни, при определени условия. Разбира се, че е по-добре без партньор и деца, ако животът с партньор и деца ще е мизерия.
В моя случай мъжът повече искаше и мен, и деца, но все пак имаше нещо насреща на това искане. И дори с неговите усилия, пак е трудно, а не мога да си представя какво щеше да бъде, ако поне нямаше материални възможности.
вкопчваш в един.
Жените НЕ искат да раждат безусловно, разбира се. Искат с определен човек и ако са умни, при определени условия. Разбира се, че е по-добре без партньор и деца, ако животът с партньор и деца ще е мизерия.
В моя случай мъжът повече искаше и мен, и деца, но все пак имаше нещо насреща на това искане. И дори с неговите усилия, пак е трудно, а не мога да си представя какво щеше да бъде, ако поне нямаше материални възможности.
Зависи на кое му викаш "общи усилия". Ако усилията са общи за финансовото скърпване на месеца - не е гот. Ако усилията са от жената Х, от мъжа У, особено в периода на раждане и ранните години на децата, това пак са общи усилия, но в различни области. За мен не е оферта от мен да дойде гърчът И за раждане/гледане, но И за финансово скърпване. Ако печеля пари в брака, те са бонус, моят принос е основно друг.
Ако искам и мога да си прекарам живота с Х не съвпадат, просто не правя семейство с Х. А това сали наистина искаш и можеш си проличава по време на съжителството/брака. Не всичко може да се предвиди .Никой в двойката не трябна да е привилегированият, който поставя условията, това искам да кажа. Мъжът не е задължен по презумпция, също и жената.
Не е задължен, но ако иска семейство от мен, вече е задължен, защото то не се дава даром. Никой не е задължен да си купи сирене, но ако иска сирене, е задължен да го плати.
Сирената много хубаво го казва, към брака трябва да се подхожда с любов, но и с разум. Защото това което всички искаме е по-добро бъдеще за децата ни. А това става с разни неща, като допълнителни занимания, спорт, екскурзии, изобщо всичко което може да обогати един човек. Или пък дори частни уроци по предмети, по които му е трудно. А това става с пари.
Сирен, ти не си искала мъж, който да не е осигурен и да не може да настани и да носи парите, но много жени нямат такива претенции. Има семейства, в които жената осигурява 90-100% от доходите. В този смисъл това, което ТафТаф пише за еднаквите желания и виждания е вярно. Тя самата имала провайдър, но се развела. Добре, че е родила, защото иска, че иначе щеше да се вайка сега.
Сиренето, че е с пари е с пари. СирЕната и тя с пари. Обаче само пари не са достатъчни, особено когато трябва да убедиш друг да ги извади. Представи си много богат мъж, който, като се наредят децата спира да се интересува от тях, но иска да продължите с бекярски живот отпреди децата! Несъмнено възниква напрежение. Или който иска дете, но не какво да е, а задължително момче, умно, силно, здраво, а роденото от тебе не е такова.
Сиренето, че е с пари е с пари. СирЕната и тя с пари. Обаче само пари не са достатъчни, особено когато трябва да убедиш друг да ги извади. Представи си много богат мъж, който, като се наредят децата спира да се интересува от тях, но иска да продължите с бекярски живот отпреди децата! Несъмнено възниква напрежение. Или който иска дете, но не какво да е, а задължително момче, умно, силно, здраво, а роденото от тебе не е такова.
Все си мислех, че жените се омъжват и раждат, защото искат, а не за да се жертват и да очакват компенсация. Ами тогава защо се възмущават, че мъжете не искали да се женят?
В едно семейство нещата се раздават двустранно. След като са решили да имат деца, жената ги ражда и в повечето случаи отглежда. Покрай другото, както свидетелстват много писания тук, и мъжа си обслужва. И накрая се опитват някои мъже да разправят, че на тях издръжката на семейството им е много. И много искали жените, алчни били. Те изобщо отдавна подценяват всичко, което жените правят - това бременност, раждане, отглеждане после за нищо го нямат. И не се замислят какво може да струва на всяка жена. Ама както каза Сирената - на чужд гръб и сто тояги са малко. И на фона на това на мъжете им се струва голяма жертва да си поемат функциите и задълженията като съпрузи и бащи. Каквито никой не ги е карал насила да стават, като не искат.
Не е задължен, но ако иска семейство от мен, вече е задължен, защото то не се дава даром. Никой не е задължен да си купи сирене, но ако иска сирене, е задължен да го плати.
Да, ама той плаща с пари, аз - с време, младост, здраве и риск. Понеже знам какво се иска за работа и изкарване на пари, и какво се изка за "изкарване" на семейство, буквално, то в доста случаи първото е доста по-лесна, че и приятна задача. Така че няма какво да мрънкат мъжете, че струвало скъпо да имаш семейство.
Образно казано, двамата заедно купувате сиренето и заедно ще го ядете и плащате. Това е разликата в нагласата.
Препоръчани теми