Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

Аз съм много претенциозна - към мъжа, към семейството му, средата и пр.
Тая работа "с идиот, но не сама" категорично не е за мен.

Да кажем да изкарва определена сума на месец, да е супер романтичен, да те води на почивки и културни мероприятия, да не пие, да не пуши, да има жилище, да е умен, да води интересни за жена разговори, да е амбициозен, щедър и т.н.
Сега колкото и аз да искам мъж отговарящ на горните критерии, съм реалист и знам, че съвършени хора няма. Аз не съм съвършена и ако някой мъж има горните очаквания за мен, то няма да отговоря на тях. Затова изискванията ми са до това, което аз мога да предложа на мъжа в замяна.
Аз също не бях зле като сингъл, но сега ми е по забавно с приятеля ми. Но това е защото явно и на него му харесва и се забавляваме заедно. Ако се чувствам като в капан или затвор, определено ще се махна от дадена връзка и няма да стоя някъде където не искам, само за да не съм сама. И да си сингъл и с гадже си имат предимства.
Хаха, като каза това за бара - че се сетих за една случка. Сестра ми ме покани на някаква сбирка на жени и обсъждане на зодии и т.н. глупости. Та събрани сме в един ресторант и влиза една група с мъже и веднага се чува "Малеее, врезнаха мъже, да идем на тяхната маса" и някакви такива подмятания. Ужас беше... Човек ще си помисли, че са на каишка държани и мъж не са видели.

Последните постове ми напомниха това нещо:


Не искам никого да засегна.

miss_chichi, да, аз имам приятелка, която се държи по същия начин и ми е безкрайно неприятно като излезем: " в този бар няма мъже/ няма красиви мъже/ (идват) хайде остави ги да седнат. Опитвам се да кажа, че това поведение отстрани изглежда отчаяна и загоряла, но за сега без голям успех. Относно другото - смятам, че двама се събират, за да им е по-добре. Ако ще им е по-зле и ще си късат нервите - няма нужда. Аз в горните критерии не видях нищо притеснително(под определена сума над 1500лв ли се има предвид- мисля, че това е средната), или трябва да желаеш ти да го издържаш и ти да купиш и обзаведеш апартамент). Какво значи и да те води - аз мога и сама да си се заведа, но той какво ще прави. Мога и да изляза с приятелки на смислен разговор, но той ще гледа мача сам. Аз съм имала изброените от теб неща + много красив(за мен) и супер в леглото.  За това приканих в темата(за да не е празнословене, а да има и полезен елемент) да кажат тези, които имат по-голям опит/по-здраво са стъпили на земята/имат успешни връзки/бракове и т н да кажат какво може да се очаква и какво не. Вероятно ако се изпълнят +-овете ще има -и, но ако се каже, че тези критерии са неизпълними излиза, че мъжа ще е неромантичен, без интересни разговори, без желание за кариерно развитие, без заплата и апартамент, няма да ходи на почивки/театър, ще пие(и ще побийва), може и да покръшква. Та, този екземпляр от кого би бил желан?

Точно така съм и аз. Като говоря не само материално, ами и като характер и възпитание - човек с ценности с друг човек с ценности; дама с кавалер; и прочее.

В някои среди се счита, че наличието на мъж компенсира кофти характера му. Не и за мен.

Ако аз съм с високи критерии, значи високи критерии ще рече да има работа, да не е мързелив и да е възпитан, самостоятелен и уверен. Мисля, че това са все неща, които се основополагат през първите седем години, основни са за един човек, което ги прави всъщност едно задължително и поради това - ниско ниво.

аз никога не съм имала някакъв списък. Но все си мисля, не е кой знае какво да те привлича, да ви е хубав секса, да има разбирателство. Обаче това последното е доста общо понятие, защото човек, който е свикнал след работа да му донеса ракията и да си пусне Преслава, а събота и неделя да гледа/рита мач, няма как да вирее с мен. За мен свободното време се прекарва в ходене на театър/четене на книги/ходене по екскурзии. Аз не гледам на партньора си като компромис, съответно искам и той да не гледа на мен така.
ПС - аз също бих казала, че изисквам само това, което мога да дам, но нека не се слага знак за равенство, защото колкото и да се набутва тая еманципация, мъжете и жените трябва да дават различни неща.

Да те заведе - значи да намери нещо, което ти харесваш, да те покани и съответно да плати.
За доходите трудно е се определи. Тук лесно се хвърлят заплати и големи суми, които мъжът трябва да изкарва. В малките населени места не е толкова лесно. Сама съм се борила за всяка стотинка и знам, че не е лесно. Не мога просто да ида и да кажа на някой - искам те с такъв и такъв доход, ако искаш да имаш семейство. Това просто означава да си остана сама или да попадна на печелещ, но арогантен, стиснат и агресивен, ако поискам 10 лв за детето примерно. Още повече, че доходите се менят. Днес може да е по малко, но след години да е повече.
Такава е ситуацията с моя приятелка. Мъжа има потенциал да изкарва много, но държи да си ги къта, не желае жена да му ги харчи. Казал и е, че всички разходи ще делят на половина, но той иска да определя каква ще е квартирата, храната и т.н. т.е. иска да му е комфортно, което е и скъпо. А приятелката ми, която ще изкарва по малко, как ще се справи финансово, един бог знае. Или какво после ще се тупа в гърдите и ще каже аз те издържам, без мен си нищо.
Тъпо ми е мъжа да ме води на скъпо заведение за да се покаже най, а после да ми каже вади 10 лв да си платиш салатата.
Летящата, ако си имала такъв мъж, защо сте се разделили? Явно е имало нещо, което не достига?

За четене на книги и ходене по театри мъж не ми трябва. Скучая на театър, а мъжът ми много обича да ходи. Много чета, а той по-малко. Не ни пречи. Ненавиждам екскурзии, а той ги обожава, че в началото държеше да ме мъкне и мене, като финансираше 100%, обаче не ми беше приятно. Сега всеки води децата някъде и толкоз.

Според мене не е важно да правим непрекъснато нещо заедно, а да сме толерантни взаимно и да си понасяме, без да страдаме, характерите и хобитата. Не бих изтърпяла да ми надуват оперна музика или рок всяка вечер и съответно не бих излизала с мъж, който живее така.

За пушене и пиене претенции нямам, стига да не е пияндур или алкохолик.

В бар и пари да ми дават не отивам. Не е мирате ли от скука? Мъжете, ходещи по барове обикновено са самотници, досадници и евтинджоси. Налагало ми се е да ходя на бар с колеги като работех, оле мале! Едвам утрайвах да си ида.

дадох пример 1500лв, защото е толкова за София, нормално ако е в друг град да е по-малко. Също има значение под апартамент - едностаен в ж.к." Левски" или мезонет в ж.к. "Иван Вазов" се очаква. Щом е средна заплата, значи много хора я изкарват. Аз очаквания да ми плащат Малдиви и да кара Бентли не съм имала, за това не съм разочарована. Но 1500лв си мисля не е непостижимо или меркантилно. До сега имам платени от мъжа 3 уикенда по морето(разбирай не Слънчака и не 5* хотели) и една НГ(около 600лв беше). Извън това аз съм си плащала моя дял, а  други екскурзии - и за двамата. Стиснат мъж по никакъв начин няма да търпя- той обикновено е стиснат и емоционално, което е по-големия проблем. Относно приятелката ти - и аз имам такъв случай - дивяла съм се как той изкарваше(преди години е) 2500лв, а тя 700лв и искаше всичко да делят по равно; сърдеше се, че му изяла маслините.Като иска толкова бих казала -моя доход е толкова и аз мога да си позволя това, ако искаш повече - ще трябва или ти да го поемеш, или да си траеш в панелката (примерно)...или си намери жена, с по-високи доходи от моите. Това, което написах се отнася за почти всички мъже, с които съм била - смятала съм ги за най-доброто; чувствала съм се най-обичаната на света. Разделяли сме се за ревност, различни идеи за бъдещото развитие в живота(цели/желания).Аз не бях готова/не исках брак/деца - не ми беше дошло времето. С това говедо се разделих( случая с НГ), защото егоцентризма му беше по-голям, от колкото аз можех да изтърпя. Той е единствения човек, за когото направих компромис да не е точно каквото искам, но нали компромиси трябват, ала-бала и точно той е неблагодарния, който ми се изсра на главата. За това и отстъпки не искам - после се чувстваш дваж по-зле, че си прецакан.

Дааа... Мисълта ми беше, че дори най перфектния има недостатъци. В случая зависи, кой недостатък би изтърпяла и кой не.
Аз съм склонна да изтърпя по малко физически удобства, за сметка на това да се чувствам ментално ОК. В случая на приятелката ми, явно е обратно и до някаква степен я блазни това, че той може да изкара повече пари.

Егоцентрици не мога да търпя. Бившият ми беше с нарцистично личностно разстройство , стига ми два живота подобно "отношение". Не случайно е казано: "не с пари, с хора се живее".  Егоцентризъм, манипулативност, високомерие, липса на емпатия  са качества несъвместиви с дълготрайни интимни отношения. 

И преди съм писала- човекът трябва да е съвестен. Това е.
Като е съвестен, ще драпа за по- висока заплата, за да осигури семейството си. Няма да поставя само своите нужди над чуждите. Ще иска и ще се старае нещата да работят. Няма да оставя жена си в дълбокото и т.н. И най- важното- самокритичността и съвестта автоматично изключват цитираните от rosi81 персонажи.

" Егоцентризъм, манипулативност, високомерие, липса на емпатия  са качества, несъвместими с дълготрайни интимни отношения. " - да не е моето говедо? сетих се 2 случая - през деня стана голям скандал в работата и аз го отнесох - понижиха ме и тн. Аз съм разстроена вечерта, място не мога да си намеря. Той: "е хубаво де, разбрах за проблема, ма ти не мисли сега това, нали сме двамата, хайде да  "ме удоволстваш". Другото ми любимо (той към мен) -  "аз пък да ти кажа, все още съм перспективен мъж и поне на 2 сега ако се обадя, веднага ще си съберат багажа и дойдат да живеят у нас", а по-сериозните проблеми бяха други. Мерси, предпочитам сингъл!

В днешно време повечето хора, особено жени, сме доста егоистични, егоцентрични и леко нарцистични. Ако и двамата партньори са такива и не прекарват много време заедно връзката може да просъществува без сътресения. Много егоистични мъже са доста щедри към половинката си, защото я възприемат като част от егото си и искат да са представителни и да са харесвани като двойка навън. Същото с децата.

Не мога да изисквам алтруистичен, обичлив, топъл мъж след като самата аз съм завършен егоист и семейна топлота и заедност даже не са ми потребни, стига да има удобства, хубав, задоволителен секс и достатъчно пари и да не искат от мене да посещавам чужди, стари родители, кина, театри, паркове, ресторанти и барове.

Мъжът ми е естествено алтруистичен. Без проблем посещава престарели самотни, опикани съседи, семейства с по няколко малки деца, самотници, непопулярни мъже и го прави елегантно и без да очаква нищо в замяна. Следи нуждите на оцелели след земетресения и веднага изпраща пари. Хубаво е, но е много тъжно. Сега вече разбра и не ме занимава с това, макар че сигурно би искал да проявят интерес. Не мога. Не е моето.

Нарцисизъм това да се гледаш непрекъснато в огледало или витрини ли беше? Ако е така, дъщеря ми и аз основно това правим. Повечето жени сме такива.

Като ви слушам кви мъже има ми действа успокоително - моят е скъперник ама поне не ме кара да си делим разходите по равно. То няма и как да стане де - трябва да се свираме в тристаен ако така ще бъде. Не че ще ми е зле да чистя по-малко пространство ама децата ще се избият. И аз търсих и избирах уж ама те - пак се нахендрих на олигофренясало мамино момче.