Аз май се досещам и ми е в списъка с предстоящи, но не съм я чела и няма да пиша заглавие. За жокер да питам - прилича ли на "Ужас" на Дан Симсън?
- Публикувана: 17 май 2018, 08:24 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2022, 17:09 ч.
Познай коя е книгата - 16
Да, има прилики. И двете книги се базират на реални исторически събития, преплетени с легенди за свръхестественото и зловещи мистерии. И в двете има мечти, надежди, егоизъм, интриги, студ, глад, зло.
Dahlia:, ако се сещаш коя е книгата - пиши. Не е задължително да е прочетена.
И направо мисли за нова загадка
Нов цитат:
И направо мисли за нова загадка
Нов цитат:
Цитат
Той винаги палеше лагерния си огън встрани от другите; през нощта обичаше да бъде сам. Виждаше фургоните на останалите от другата страна на една горичка — палатките им бяха опънати за сън, а огньовете им догаряха в нощта; във въздуха се носеше уханието от вечерята им. Но всяко огнище, край което минаваше, бе пусто. Бащите бяха прибрали семействата си в палатките. Всеки път ставаше така, когато се случеше нещо страшно: кръговете се стесняваха. Естественото желание на хората бе да защитят най-близките си.
С. си даваше сметка, че обезобразеното тяло на онова момче трябваше да го тревожи… и наистина бе така. Но го тревожеше и друго, упорито като миризмата на кръв във въздуха. Беше мъчителното усещане, че нещо жизненоважно — някаква невидима нишка — ще се разплете всеки миг. Никога не беше обичал враждите, но думите на Д. тази вечер се бяха запечатали с болезнена острота в главата му. „Не подценявай колко е важно да те харесват.“ С, не си беше направил труда да направи така, че да го харесват; единственият му истински съюзник бе Б., а той си тръгваше.
Предположението, че убиецът на момчето може да е сред тях, бе накарало С. да бъде нащрек. Сред членовете на експедицията имаше мнозина мъже, които се отличаваха със склонност към насилие и дори с откровени отклонения. Той се замисли за онова, което беше казал Б.: опасните наклонности могат да бъдат прикрити. Носеха се слухове, че К. бие младата си жена, когато си мисли, че няма свидетели, и С. беше склонен да им вярва. К. беше самоук измамник на карти и не забравяше никога нищо — точно от онези хора, които бяха в състояние да си отмъстят, защото имат зъб на някого.
С. си даваше сметка, че обезобразеното тяло на онова момче трябваше да го тревожи… и наистина бе така. Но го тревожеше и друго, упорито като миризмата на кръв във въздуха. Беше мъчителното усещане, че нещо жизненоважно — някаква невидима нишка — ще се разплете всеки миг. Никога не беше обичал враждите, но думите на Д. тази вечер се бяха запечатали с болезнена острота в главата му. „Не подценявай колко е важно да те харесват.“ С, не си беше направил труда да направи така, че да го харесват; единственият му истински съюзник бе Б., а той си тръгваше.
Предположението, че убиецът на момчето може да е сред тях, бе накарало С. да бъде нащрек. Сред членовете на експедицията имаше мнозина мъже, които се отличаваха със склонност към насилие и дори с откровени отклонения. Той се замисли за онова, което беше казал Б.: опасните наклонности могат да бъдат прикрити. Носеха се слухове, че К. бие младата си жена, когато си мисли, че няма свидетели, и С. беше склонен да им вярва. К. беше самоук измамник на карти и не забравяше никога нищо — точно от онези хора, които бяха в състояние да си отмъстят, защото имат зъб на някого.
Добре - предполагам, че е "Глад" от Алма Катсу
С нетърпение чакаме нова загадка
Това чета в момента:
"Самият Ч. никога не е изпитвал това усещане - това мистично, удовлетворяващо усещане - от години, но всяко движение му се струва съвършено. Вдига крак и се завърта на пета на другия. После събира ръце на кръста си като ученик, излязъл да рецитира стихотворение, и изпълнява лунната разходка на тротоара до куфарчето.
Барабанистът се провиква: "Само така, чичка!" с изненада и искрено удоволствие. Забързва темпото и с лява ръка редува звънеца и големия барабан, помпа педала, без да изпуска металическите въздишки на панела. Събират се хора. Пари валят във Вълшебната шапка: не само монети, но и банкноти. Тук става нещо.
Двама млади мъже с еднакви баретки и тениски на Коалицията на дъгата стоят най-отпред сред зрителите. Единият пуска в шапката банкнота, май от пет долара и вика:
-Давай, човече, давай!
Ч. не се нуждае от подкана. Вече е набрал скорост. Банкирането през двайсет и първи век съвсем му е излязло от ума. Разкопчава сакото си, отмята дрехта назад с опакото на ръцете, пъхва палци в колана си като стрелец, каубой, прави полушпагат и става. След това се приплъзва встрани и се завърта. Барабанистът се смее и кима."
"Самият Ч. никога не е изпитвал това усещане - това мистично, удовлетворяващо усещане - от години, но всяко движение му се струва съвършено. Вдига крак и се завърта на пета на другия. После събира ръце на кръста си като ученик, излязъл да рецитира стихотворение, и изпълнява лунната разходка на тротоара до куфарчето.
Барабанистът се провиква: "Само така, чичка!" с изненада и искрено удоволствие. Забързва темпото и с лява ръка редува звънеца и големия барабан, помпа педала, без да изпуска металическите въздишки на панела. Събират се хора. Пари валят във Вълшебната шапка: не само монети, но и банкноти. Тук става нещо.
Двама млади мъже с еднакви баретки и тениски на Коалицията на дъгата стоят най-отпред сред зрителите. Единият пуска в шапката банкнота, май от пет долара и вика:
-Давай, човече, давай!
Ч. не се нуждае от подкана. Вече е набрал скорост. Банкирането през двайсет и първи век съвсем му е излязло от ума. Разкопчава сакото си, отмята дрехта назад с опакото на ръцете, пъхва палци в колана си като стрелец, каубой, прави полушпагат и става. След това се приплъзва встрани и се завърта. Барабанистът се смее и кима."
Ако има кръв на Стивън Кинг
"Ако има кръв" е коледен подарък от дъщеря ми. Обажда ми се и казва:
- Виж какво, купувам ти книга, обаче за да не се окаже, че я имаш, чела си я или не харесваш автора, спряла съм се на...изрежда три фентъзите.
- Купи ми "Ако има кръв" на Кинг - казвам. Тя се съгласява и затваря. След малко звъни пак:
- Как беше заглавието? - Повтарям - Питах няма такава, а аз им твърдя, че майка ми знае всички книги на Кинг и трябва да я има. А ти защо мислиш, че може да я няма?" Докато разбера, че детето си мисли,че книгата се казва "Кръв" и да ми я купи, ако я има:smiles: как обаче продавачите не са се досетили какво търси е загадка:laughing:
Д. натисна звънеца в малката им каюта и след доста време в нея се дотътри някакъв стюард.
— Не търся вас — каза му Д. — Кой се грижи за женските каюти?
След още толкова време се появи камериерка. Д.й даде монета.
— Искам да ви попитам нещо. Вижте дали ще си спомните. Случвало ли се е да влезете сутрин в някоя от женските каюти, за които отговаряте, и да намерите койката недокосната, никой да не е спал в нея?
Тя с готовност кимна.
— Охо, колко пъти. Кога има хора, кога няма. Някога повече от половината каюти са празни.
— Не, значи трябва да попитам по друг начин. Случвало ли се е да влезете в някоя от женските каюти, която първо да е била заета, а после да намерите койката непипната?
Това, изглежда, я затрудни.
— Викате никоя да не е спала вътре, нищо че си е платила койката.
— Добре, може и така да зададем въпроса.
Тя не беше сигурна; въртеше се, почесваше се, но не беше сигурна.
Той се опита да й помогне.
— Да е имало в каютата нечии дрехи? Да сте видели нечии вещи? А пък на койката да не е лягал никой?
Тя пак не беше уверена.
Той хвърли най-силния си коз.
— Да е имало в каютата клетка за птички?
— Не търся вас — каза му Д. — Кой се грижи за женските каюти?
След още толкова време се появи камериерка. Д.й даде монета.
— Искам да ви попитам нещо. Вижте дали ще си спомните. Случвало ли се е да влезете сутрин в някоя от женските каюти, за които отговаряте, и да намерите койката недокосната, никой да не е спал в нея?
Тя с готовност кимна.
— Охо, колко пъти. Кога има хора, кога няма. Някога повече от половината каюти са празни.
— Не, значи трябва да попитам по друг начин. Случвало ли се е да влезете в някоя от женските каюти, която първо да е била заета, а после да намерите койката непипната?
Това, изглежда, я затрудни.
— Викате никоя да не е спала вътре, нищо че си е платила койката.
— Добре, може и така да зададем въпроса.
Тя не беше сигурна; въртеше се, почесваше се, но не беше сигурна.
Той се опита да й помогне.
— Да е имало в каютата нечии дрехи? Да сте видели нечии вещи? А пък на койката да не е лягал никой?
Тя пак не беше уверена.
Той хвърли най-силния си коз.
— Да е имало в каютата клетка за птички?
"Валс в тъмнината" ♥️