Познай коя е книгата - 16

Аз малко позакъсняло. Попаднах на едно издание от 1957 г. Чудя се дали в по-новите издания е друг превода  ....

Ти си!

Не можах да намеря нищо коледно-новогодишно, ама поне да е зимно (и лесно ):

"Двадесет и седми Февруарий. Аааа! Туй не е живот! Много е студено, дърво и камък ся пука. Днес тръгваме от Котел и досега да съм ся аз отправил, ако не трябваше да чакам Асенча от Жеруна, моят другарин. Дали не му е затънала каруцата в снега? На него ся разчита и кон да набави, като го купи ил' открадне, според както падне случай, защо аз от къщи не мога да зема. От мен ся други някои неща очакват...Голям, голям студ! Котел е баш в Балкана турен, Господ сякаш насън го е правил."

много интересна микстура между стиловете на Захарий Стоянович и Никола Крумов.

ще следя.

Много издайническа също, ама това е целта.

„Възвишение“ Милен Русков

Ако съм права, моля някой друг да пусне загадка.

Да, тя е - знаех си, че много бързо ще я познаете.

Загадка?

Ако, Спунк няма нищо против, пускам цитат от една любима книга:

След като остави дрехите на най-видно място в гостната – върху масивната дъбова маса с платнена салфетка отгоре (вдигнеш ли крайчето, ще видиш двете ясни дълбоки следи от удари на брадва), сложи върху купчинката дрехи плик с пари – за погребението, извади от раклата старата мушама и отиде в спалнята. Там си оправи леглото, разряза мушамата на две, сложи едното парче върху чаршафа, легна, зави се с второто, заметна се отгоре с юргана, скръсти ръце върху гърдите си, намести глава върху възглавницата – да ѝ е удобно, въздъхна тежко и затвори очи. Но веднага стана, разтвори докрай двете крила на прозореца, подпря ги със саксиите мушкато – да не се затворят, и отново легна. Сега вече можеше да не се притеснява, че след като напусне тленното тяло, душата ѝ ще се лута объркана из стаята. След като се освободеше, тя веднага щеше да излети през отворения прозорец – към небесата.

"Три ябълки паднаха от небето" - обаче не съм много сигурна, но там героинята си мислеше, че умира, а друго се оказа.

Правилно, очакваме следващата загадка.

Нещо тематично:
     "Казвам ви, завесите на леглото му се дръпнаха настрани от една ръка. Не завесите при нозете му, нито завесите при гърба му, а тези, към които беше обърнато лицето му. Завесите на леглото му бяха дръпнати настрани и С., като скочи изплашено в полулегнало положение, се озова лице в лице със свръхестествения посетител, който отмахна завесите: толкова близо до него, колкото аз съм сега до вас, а съм застанал вътре в духа до лакътя ви.
     Странна фигура беше това — като дете; и все пак не толкова като дете, колкото като старец, видян чрез някакво свръхестествено средство, което създаваше впечатление, че се е отдалечил от погледа и се е смалил до детски размери. Косата му, която висеше около врата и надолу по гърба му, беше бяла като от старост; и все пак по лицето нямаше ни бръчица, а кожата му беше нежна като цветче. Ръцете бяха много дълги и мускулести; също и китките, сякаш притежаваха необикновена сила. Краката н стъпалата му, оформени най-изящно, бяха, подобно на горните крайници, голи. Носеше ослепително бяла мантия; а около кръста му бе опасан лъскав колан, с красив блясък. В ръката си държеше клонче свежа бодлива зеленика; и като необикновено противоречие на тази зимна емблема, дрехата му беше украсена с летни цветя. Но най-странното беше, че около главата му струеше блестяща, ярка струя светлина, посредством която се виждаше всичко това; и безсъмнено тя беше причината съществото да употребява, когато искаше да е на тъмно, голяма шапка, служеща за гасител, която сега то държеше под мишницата си."

Никой?
Освен да се престраша аз Обожаваната от мен "Коледна песен" от Чарлз Дикенс

Пускам новия цитат като предполагам, че съм права с отговора си

"Външната врата била отворена, къщата тънела в непрогледен мрак. Нито един електрически ключ не работел. Полицаите тръгнали по коридора, влезли в дневната с фенерчета и осветили стаята. А. стояла до камината. Бялата ѝ рокля проблясвала призрачно на лъчите от фенерчетата. Изглежда, не забелязвала присъствието на полицаите. Неподвижна и замръзнала, приличала на статуя, изваяна от лед.
Изражението на лицето и било странно и уплашено, сякаш е изправена пред невидим ужас. На пода лежала пушка."

Жалко, че така не върви темата, а е толкова приятна...

Li77le Devil, естествено си права.
Имам чувството, че темата не върви просто защото не сме много участниците в нея и се редуваме едни и същи. Ето, аз сега знам отговора на загадката, но няма да бързам - ако има друг желаещ да се включи.

Аз например следя темата, но до сега само 1-2 пъти бяха цитати от книги, които аз чета, а вече ме бяха изпреварили с отговорите.
Повечето автори и жанрове, които се "загатват" тук не са сред моите четива.
Може би затова и някои от другите хора не могат да се включат.

Аз май само цитати от т.нар. любовни романи не съм чела - иначе смятам, че са доста разнообразни жанровете. И идеи за книги черпя от темата.