Понеже собственика в никакъв случай не може да си извади нотариален акт хихи
- Публикувана: 19 май 2018, 13:27 ч.
- Последно мнение: 24 май 2018, 12:10 ч.
Проблеми със семейството на половинката ми
Е това не беше ми и хрумнало 
Има потенциал в мен да тровя живота на неродените ми деца
Не, Абсурт, не е нужно да наритва майка си, а да обясни като мъж какво е позволено и какво не. От нейна страна позволено, имам предвид. Щото мама съвсем се е самозабравила. Прибрала му ключовете и документите и го изгонила от апартамента, а той седи и циври на бъдещата си жена да си оправела отношенията с тях щото "те ще се променят". Съжалявам, льольо е.
Ами, не го виждам така, независимо от напъна на авторката точно така да изглежда!
Вече констатирахме, че доста премерено едностранчиво са дадени няколко факта, заобикаляйки основни неща, които явно не са в нейна полза.
Като така се изкривява картината.
На втория месец от познанството им, момъкът пристава- явно, не трепери от страх пред мама и не седи до полата ѝ.
Нищо ненормално не намирам в инициирането на среща, което авторката определя като "нареждане да дойдем", за да се разбере какви са намеренията на младите.
Не ги викат да ги питат по колко тека правят и в какви пози, че авторката да е толкова възмУтена.
Питат ги ще се женят ли, къде ще живеят, с какви пари ще живеят.
Много голямо прегрешение- да питаш хора на по 32 години какво са решили!?
По- добре ли щеше да привикат сина си, все едно тя е никоя?
По- добре ли щеше да се обадят родителите на нейните, за да се осведомят?
Само да не излезе, че е нормално нейните да знаят, но неговите да не се месят........
Но, авторката се озъбва, че нямало да позволи да я питат, щото те помежду си не били решили- лъжа, която сама опровергава, признавайки че са смятали да строят къща наесен, че и да се женят, и да забременява.
Това с документите на апартамента, ако е така, е тъпо, разбира се, но дали е точно така, също е спорно.
Аз пък не мога да разбера какво е това привикване на 32 годишни, да ги разпитват къде ще живеят и какво ще правят. Ми достатъчно големи са, за да не се обясняват на мама и тати.
Бях на 27, когато заживях с ММ, а той беше на 33. Никой не ни е питал смятаме ли да се женим. Заявихме, че ще живеем заедно, което нямаше как да стане без да кажем, защото аз смених града заради него. Ние си имахме наши си планове, но не сме сметнали за редно да ги обявяваме на цялата рода. Като му дойде време за сватбата им раздадохме поканите. След това, като му дойде времето, научиха и че съм бременна. Нито сме обявявали кога и дали смятаме да имаме деца и т.н. Това са неща, които не ги касаят.
Бях на 27, когато заживях с ММ, а той беше на 33. Никой не ни е питал смятаме ли да се женим. Заявихме, че ще живеем заедно, което нямаше как да стане без да кажем, защото аз смених града заради него. Ние си имахме наши си планове, но не сме сметнали за редно да ги обявяваме на цялата рода. Като му дойде време за сватбата им раздадохме поканите. След това, като му дойде времето, научиха и че съм бременна. Нито сме обявявали кога и дали смятаме да имаме деца и т.н. Това са неща, които не ги касаят.
Да си призная, чувствам се адски безотговорна и неглижираща майка. Ако Говендър Мой реши да съжителства с гадже, последното което би ми дошло на ум е изобщо да питам къде, как и с какво ще живеят. Има ли някакво жилище? Има. Има ли образование, работа и доходи? Има. Ми, да живее както намери за добре. Ако иска да заменя жилището с Версайския дворец, ако иска до някой контейнер да живее. Негов си е животът. Както иска и с когото иска да си го живее.
Да си призная, чувствам се адски безотговорна и неглижираща майка. Ако Говендър Мой реши да съжителства с гадже, последното което би ми дошло на ум е изобщо да питам къде, как и с какво ще живеят. Има ли някакво жилище? Има. Има ли образование, работа и доходи? Има. Ми, да живее както намери за добре. Ако иска да заменя жилището с Версайския дворец, ако иска до някой контейнер да живее. Негов си е животът. Както иска и с когото иска да си го живее.
Права си, аз също не съм се интересувала с кого движи сина ми и само с последната ме е запознал по своя инициатива- живееше си сам и когато е решил, е поканил девойката да съжителстват.
Когато ми дойдоха на гости двамата, разбрах.
Само че, тук случаят е друг- момъкът пристава на 100 километра, има разправии между бабата на момата и родителите му за присъствие/ отсъствие от семейно тържество, което до този момент е било традиция, явно.....
Има родители- нейните, при които младежът се е приютил и които знаят какво става, докато другите са държани в неведение.
За себе си знам, че ако някое от двете ми деца беше си било камшика на 100 километра, заживявайки на семейни начала 2 месеца след запознанство, бих се поинтересувала какво става и какви планове има.
И да, бих уважила гаджето- не бих извикала само моето на спявката, не бих набивала канчето за каквото и да било, но бих се поинтересувала от плановете им и дали могат да се оправят финансово.
А, ако гаджето се отяде, че това не било моя работа и че " забранява" да питам, ще оставя мойто да гледа, слуша и мисли.......
Аз пък не мога да разбера какво е това привикване на 32 годишни, да ги разпитват къде ще живеят и какво ще правят. Ми достатъчно големи са, за да не се обясняват на мама и тати.
Скрит текст:
Бях на 27, когато заживях с ММ, а той беше на 33. Никой не ни е питал смятаме ли да се женим. Заявихме, че ще живеем заедно, което нямаше как да стане без да кажем, защото аз смених града заради него. Ние си имахме наши си планове, но не сме сметнали за редно да ги обявяваме на цялата рода. Като му дойде време за сватбата им раздадохме поканите. След това, като му дойде времето, научиха и че съм бременна. Нито сме обявявали кога и дали смятаме да имаме деца и т.н. Това са неща, които не ги касаят.
Скрит текст:
Когато с моя мъж се заженихме, бяхме на 22 и 23 години, бедни студенти.Живеехме в град, различен от родните ни градове.Нито моите, нито неговите родители намериха за задължително да ни държат сметка защо се женим, как ще се женим, къде ще живеем и как ще се оправяме.Просто приеха решението ни и се отзоваваха, когато сме имали нужда.
За мен това е адекватно и зряло отношение към решенията на двама възрастни, пълнолетни хора.
Споменавала съм, че големият ми син-на 29 г., от година и половина живее с приятелката си.Като какви живеят, съквартиранти ли са, съжителстват ли, ще се женят ли, идея нямам.Като решат да ме уведомят, о.к.Ако така им е по-удобно, пак съм о.к.Аз моя принос към неговия живот съм го дала, когато е трябвало.Сега е негов ред да определя как иска да живее и да подрежда живота си.Моята работа е да стоя "в сянка" и да помагам, ако ме помолят.
За мен това е адекватно и зряло отношение към решенията на двама възрастни, пълнолетни хора.
Споменавала съм, че големият ми син-на 29 г., от година и половина живее с приятелката си.Като какви живеят, съквартиранти ли са, съжителстват ли, ще се женят ли, идея нямам.Като решат да ме уведомят, о.к.Ако така им е по-удобно, пак съм о.к.Аз моя принос към неговия живот съм го дала, когато е трябвало.Сега е негов ред да определя как иска да живее и да подрежда живота си.Моята работа е да стоя "в сянка" и да помагам, ако ме помолят.
Но жилището не е на мама му. Придобито е чрез покупко-продажба от баба му. Т.е. мама му няма принос за това жилище на детенцето.
Аз като разправям, че е най-гот и свежо милият мамин сам да си купи жилище, да няма подаръци, даряваници, връзки и въженца за подръпване...ама накрая историите от форума сами ще ви го покажат.
Никой не ни е питал нито за бюджети, нито къде ще живеем - първо под наем както ни е кеф, в свежо и ново, след това се стегнахме и купихме и така, никакви баби. Жилището на бабата и дядото минава към децата им, правят каквото искат с него.
То пък и да се обясняват кога ще имат деца...сори, ама ако детето ти е на 30+ и му нямаш доверие, че сам ще си реши тия въпроси, това си е точно родителски провал.
Няма такова нещо като пристанал мъж - ако ще накрай света ще ходи за жена, негово право си е.