- Публикувана: 19 май 2018, 19:17 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2018, 17:40 ч.
Да видя родата ти,да ти кажа какъв си...или трябва ли да отговаряме за постъпките на другите?
Чак да съдя не. Но средата и родата определено дават полезни насоки за някои бъдещи проявления на партньора. И обикновено не лъжат.
Тъй като родителите ми са се оженили сравнително възрастни, а и аз вече минах четиридесетте, имам много роднини. Майка ми имаше шестима братя, баща ми има две сестри, те имат деца и внуци, вече и правнуци. За малко по-далечната рода дума няма да отварям - имам десетки втори братовчеди, племенници, че и внуци. Толкова различни обаче са даденостите и характерите на всеки от тях, толкова различни постижения имат, толкова различни семейства създадоха, толкова различни семейни модели виждам, че не мога да генерализирам.
Да, има значение как си израснал, какви гени имаш и как си възпитаван. Но има значение и каква точно е твоята уникална смесица от гени, както и какво точно си решил да вземеш от семейния си модел и кое - да не повтаряш никога.
Да, има значение как си израснал, какви гени имаш и как си възпитаван. Но има значение и каква точно е твоята уникална смесица от гени, както и какво точно си решил да вземеш от семейния си модел и кое - да не повтаряш никога.
"Родата" е твърде обширно понятие. Повечето хора изобщо не познават - нито някога са позмавли - по-голямата част от родата си.
За да се търсят паралели м/у някакви черти на даден човек и черти на негови близки роднини трябва да се познават - наистина да се познават - както дадения човек, така и въпросните му роднини. Което се случва след години близки контакти, не след няколко срещи.
И на мен "родата" ми идва много общо. Не, не можеш да съдиш някой, защото там нам си кой братовчед или леля са отрепки примерно. Но от родителите можеш да си направиш извода за децата, съвсем нормално е, все пак те ги възпитават, не комшиите. Има и изключения, но тук говорим за общия случай.
Личи си, че въпросите са зададени от човек под 30, даже сигурно под 25 
. Не, никой не може и не трябва да носи отговорност за действията на друг. Не мисля, че човек става точно като тях, но особено майката и бащата и възпитанието, което дават, изграждат в голям процент характера, също съществени неща като самооценка, комплекси, базово с
доверие или липсата му. В примера с алкохолика, много е вероятно човекът да е пълен трезвеник, но също така да е много несигурен в отношенията си, на подсъзнателно ниво да се чувства недостоен да бъде обичан. И оттам, да избира, без да си дава сметка, партньори, които го неглижират или пък изцяло да избягва сериозни отношения, или да влиза в ролята на спасител (особено за дъщерите) и да търси партньор за спасяване. Никой не знае накъде ще избие, но няма как да не даде отражение върху психиката. Това, разбира се, не значи, че всеки израсъл в неподходящо семейство, не става. Напротив, тези хора често се борят съзнателно с демоните си и са състрадателти и "дълбоки", но няма как да няма "демони". Относно цялостната среда - ако един човек расте в среда, в която всички пият, бият, не учат и слушат чалга, почти невъзможно е да стане нещо по-различно. Та доста са сложни нещата, въобще не са черно-бели. На млади години презирах "снобските" възтледи на майка ми. И сега не към напълно съгласна с тях, но мисля, че семейството и средата оказват много силно влияние върху това какви ставаме.
. Не, никой не може и не трябва да носи отговорност за действията на друг. Не мисля, че човек става точно като тях, но особено майката и бащата и възпитанието, което дават, изграждат в голям процент характера, също съществени неща като самооценка, комплекси, базово сдоверие или липсата му. В примера с алкохолика, много е вероятно човекът да е пълен трезвеник, но също така да е много несигурен в отношенията си, на подсъзнателно ниво да се чувства недостоен да бъде обичан. И оттам, да избира, без да си дава сметка, партньори, които го неглижират или пък изцяло да избягва сериозни отношения, или да влиза в ролята на спасител (особено за дъщерите) и да търси партньор за спасяване. Никой не знае накъде ще избие, но няма как да не даде отражение върху психиката. Това, разбира се, не значи, че всеки израсъл в неподходящо семейство, не става. Напротив, тези хора често се борят съзнателно с демоните си и са състрадателти и "дълбоки", но няма как да няма "демони". Относно цялостната среда - ако един човек расте в среда, в която всички пият, бият, не учат и слушат чалга, почти невъзможно е да стане нещо по-различно. Та доста са сложни нещата, въобще не са черно-бели. На млади години презирах "снобските" възтледи на майка ми. И сега не към напълно съгласна с тях, но мисля, че семейството и средата оказват много силно влияние върху това какви ставаме.
Нещо са омесени малко отговорите в анкетата от авторката. Да съдиш за качествата на човека по роднините му и да го държиш отговорен за постъпките им, са различни неща. Съответно двата отговора, освен че са по замисъл две крайности, дори не са истински алтернативи.
Все едно да питаш "обичате ли ябълки?" и възможните отговори да са "обичам всякакви ябълки, защото са сладки" и "не обичам набити плодове".
Все едно да питаш "обичате ли ябълки?" и възможните отговори да са "обичам всякакви ябълки, защото са сладки" и "не обичам набити плодове".
Имах много приятелки с такива майки със "снобски" възгледи, и мен така лошо ме гледаха. Все се чудех ако видят децата си в истинската им светлина в коя дупка ли ще се скрият.
TafTaf, не визирам теб или някой от темата, просто ми напомни за един период от живота ми.
TafTaf, не визирам теб или някой от темата, просто ми напомни за един период от живота ми.
. В тийнейджърските ми години, добре че майка ми не знае точно какво съм правила. И все пак не излиза от рамките на "традиционното" бунтуване. 
Като цяло не.
Скрит текст:
Генетиката не може да се пренебрегне, но не е фатална присъда и невинаги човек наследява именно "лошите" черти. Аз, например, имам безотговорен баща, който ме е оставил като малка. Като тийн изпитвах ужас, че може да заприличам на него. После започнах да осъзнавам, че майка ми ми е направила голяма услуга като се е разделила с него навреме и реално не съм имала досег с неговия пример. Израснах в много топла и весела среда с любящи баба и дядо и доста попих от техните отношения. Със сигурност в някакви неща съм го наследила, но не долавям в себе си тези му черти, които действително са били проблем - например, моногамна съм, много влюбчива, все ме тегли към сериозни връзки, не съм хаотична с пари... От друга страна също като него съм доста месоядна, на моменти съм малко разхвърляна, имам склонност да се отпускам от време на време и да се нося по течението, но бързо се стягам де.
Моите два цента по въпроса:
Като малък много обичах да седя върху краката си и леко приведен напред. На под, на стол, на диван - навсякъде. Отучиха ме, защото било некултурно.
Двадесет години по-късно, видях и двамата ми сина седнали в абсолютно същата поза, като извадени от ксерокс... Никога не са виждали някой да седи така и никой не ги е учил.
От този момент нямам никакви съмнения за огромната роля на гените при формирането на всеки човек. Ако се добави и семейното възпитание до 7-мата година ...
Като малък много обичах да седя върху краката си и леко приведен напред. На под, на стол, на диван - навсякъде. Отучиха ме, защото било некултурно.
Двадесет години по-късно, видях и двамата ми сина седнали в абсолютно същата поза, като извадени от ксерокс... Никога не са виждали някой да седи така и никой не ги е учил.
От този момент нямам никакви съмнения за огромната роля на гените при формирането на всеки човек. Ако се добави и семейното възпитание до 7-мата година ...
Провокирана от едно изказване във форума,реших да пусна тази тема и да чуя мнението ви.
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Съдите ли за хората по техните роднини ?
И смятате ли,че трябва човек да носи негативите и позитивите от постъпките на своите близки ?
Обременявате ли мнението си за даден човек от мнението си за околните му и как приемате когато и вас ви оценяват така ?
Гласувах с - Не.Всеки човек си е личност и не бива да отговаря за постъпките на роднините си.
Но невинаги е така. Има хора не могат да се откъснат от средата си и копират модели, но има и други приличат на роднините си. Въпреки, че са отраснали там.
Това зависи дали човек ще се откъсне от тази среда.
Родата на баща ми е е ужасна. Алкохолизъм, насилие, простотии, грозно поведениие и отношение. Добре че майка ми се разведе и се откъснах.
Чудя се какво би станало ако бях отгледана от тях. Може би от мен човек нямаше да стане и щях да съм като тях. Дали щях да надскоча средата им - не знам.
Впрочем същата рода отвлече буквално брат ми, когато беше на 8 някъде за година. От отличник се превърна в пълен хаймана - двойкаджия, мързелан и 20 кила отгоре. Като си го върнахме, майка ми видя голям зор за да го вкара в правия път.