Мъж,обсебен от дъщеря си

Преди време се бях включила по темата с много краен съвет. Вероятно не много полезен и коректен. Но освен това зададох въпроси, на които, ако не греша, така и не получих отговор. Продължава да се споменава лошото отношение на майката и че не и обръща внимание, спомена се че нямат какво да ядат. Пак питам - къде е позицията на бащата по този, според мен по-важен въпрос и къде е вашата семейна позиция? Защо дете, което видимо не е обгрижвано, няма елементарни навици, няма нормално поведение и отношение към него, продължава да живее в тази среда? Смятам, че таткото трябва да заеме сериозна страна по въпроса, да решава съдбата на детето по-кардинално. Тогава мисля и други казуси ще бъдат решавани по-лесно. Та питам вече не знам за кой път - защо това дете продължава да живее при майка си, която по ваши думи нито се интересува, нито желае, а по последни данни и няма възмижност да се грижи нормално за дъщеря си?!?

Здравейте.
Причината поради която детето живее все още при майка си е,че нежелае да живее при нас.Многократно баща и и предлага, дори и за някакъв период особенно сега,ваканцията а тя неиска.Аз също смятам,че за детето е отровна среда майката ако е истина всичко това,но тя явно се страхува или просто иска да манипулира ситуацията. Не изключвам варианта, да представя и пред майка си различна версия, а и може жената просто да изисква някакви неща от детето и тя да се лигави пред тати,защото  не желае да има никакви задължения.
Хващам я на моменти че лъже и си противоречи, и настоявам пред баща и да вземе мерки, но той неиска да и се налага - щом тя така искала.....

Наистина много сложна ситуация. Макар че по мое мнение, ако положението при майката е толкова сериозно, няма какво да се пита иска ли, не иска ли. Отива бащата, събира багажите и си прибира детенцето. Тази среда ще определи в голяма степен и възгледите и за живота, и поведението и. Не е модел за подражание и не бива нещата да се оставят така. Точно поради тази причина смятам са и проблемите, когато идва при вас. При мама е станала самостоятелна (относително разбира се - просто си прави каквото иска, защото няма кой да я закача, няма кой да обърне внимание). И като дойде при вас нещата излизат извън контрол. Колкото повече расте, толкова по - трудно ще става. Смятам, че е редно наистина въпроса да се проучи по - сериозно и да се предприемат действия. Съдейки по поведението на госпожицата - вече има сериозно отклонение от нормалното поведение за възрастта. Проблемите няма да се решат сами нито със спане в собствената стая, нито с гости веднъж седмично. Извинявам се за първия си пост по темата (доста по - краен беше), но ако сте се хванали на това хоро с искрени намерения, действайте по - сериозно.

Колкото до това дали лъже за живота при майка си - при следващо такова оплакване бих я вдигнала веднага с идеята щом е толкова зле - да ходим да и събираме багажа. Обаче ще искам (тоест бащата разбира се, не вие) като отидем за багажа да каже на майка си защо го събира - да видим колко ще е смела тогава. Така ще си проличи до къде лъже и преувеличава и докъде е истина положението.

Това, че майката не гледа добре детето го знаете, защото сте го виждали или са думи на детето? От написаното оставам с впечатление, че се позовавате само на думите на детето. Не е коректно да изкарвате майката толкова лоша, при положение, че момичето има склонност да лъже. Аз бих си поговорила с майката, да й кажа какво разказва детето и заедно да се справим с проблема. За да не иска да живее с баща си, значи й е добре при майката, просто се опитва да получи съчувствие. Добре е майката да знае какви ги твори детето и как я очерня. И родителите да проведат сериозен разговор с него.

Извинявай, ама ти наистина изпадаш в крайности!
Момичето е на 11 години и няма как да отидат, и да му съберат багажа.
Глупаво е и да се подтиква бащата да вземе родителските права на майката, тъй като пак детето ще питат и то няма да се съгласи.
Твърде много искаш от авторката- тя достатъчно се старае, за да я накараш да се завре съвсем в шамарите.

Дребното манипулаторче, дето не вижда по- далеч от смартфона и ерекцията на татко си, най- вероятно лъже, че майка му не се грижи за него. Примерно прави показно с ноктите. Само че не  е толкова умно, да се сети че на 11 е негова работа, но св опитва да злепостави майката.
Със сигурност пред нея говори по подобен начин за вас. Че не му давате да спи, да яде, когато всъщност не желаете да спи при вас и изисквате да си отсервира.
Чака го или депресия, или някакво разстройство.

Според мен не е трудно да се провери как живее детето с майка си . Ако наистина живеят лошо, то непременно щеше да е очевадно и без разкази от детето. Със сигурност сама жена  с дете си прави прецизен разчет на разходите независимо за какво са й. Може да е казала, че няма какво да ядат например, ако детето е прекалило с искането и е казало, че иска последен модел телефон, маратонки или най-скъпото ястие от менюто в ресторант. И е гадно да се говори против майката, без да има доказателства различни от разкази. И според мен не може да се заключи и да седи в ъгъла и да не излиза, понеже бащата на дъщеря й си има нова жена. А пък тази жена (авторката) пак смея да твърдя, че също се тормози. Според мен имат нужда от сериозен подход към ситуацията с обща среща бащата, майката, момичето, жената. И много разговори. Заедно. Но това трудно се получава. А би било най-правилното в ситуацията. И ако не може да се получи, значи нещата са сериозно опорочени и значително подобрение едва ли някога би имало. Децата също са хора и нищо човешко не им е чуждо . И според почвата се затвърждават определени качества...

Именно за това писах да се провери ситуацията. Ако е само на думи ще си проличи. А и в крайна сметка се изказвам на база споделеното от авторката. Освен това не съм писала тя да предприема действия, а бащата. Просто считам, че така представена (както съм писала и преди това), цялостната картина изглежда много по - сложна и проблематична от спането в леглото с тати. Ако очернянето на майката е опит на момиченцето да спекулира когато е при тати, разбира се че майката трябва да знае и нещата да се обсъждат на ниво родители. В крайна сметка детето има баща, който би трябвало да познава бившата си жена и да знае до колко всичко това е вярно. Но пък ако не са предприети действия за разнищване на истината, не виждам причина и авторката да споделя такива мнения без потвърждение. Именно на това исках да наблегна - ако е лъжа, няма никакъв смисъл да го знаем, а ако е истина - имат много по - сериозен проблем за решаване. Опитвам се да разбера картината.
Аз съм в подобна ситуация - съпруга ми има син от предишна връзка. Но при нас нещата са много по - различни, тъй като малкия живее с нас и ние не сме минавали през такива проблеми.

Така е,да,не бива да се вярва само на думите на детето- инициирала съм таткото и родителите водят разговори, но майката отхвърля всякакви такива твърдения на детето и се получава омагьосан кръг. В никакъв случай не искам да оплювам майката ,само предавам думи. Все пак аз също съм майка ,опитвам се да постигна хармония,но пък немога да се примиря с цялата ситуация. За това се обърнах към вас за мнение, защото никога не съм си представяла че ще съм в подобна ситуация,а и споделения опит винаги е от полза.

Авторке , според мен правиш всичко по силите си правилно , според ситуацията.
На мен ми е чудно защо тези двама възрастни индивида- майка и баща , не заровят томахавките вече и не изберат единна позиция по възпитанието на това дете. За да няма спекулации. Те сами си сриват авторитета , като се плюят един друг и детето , естествено , възпроизвежда модела в своя полза.
Ти реално нямаш механизъм , освен да си подкрепящ партньор. Но родителите ще изпуснат контрола и тогава вече нещата ще са необратими. Бащата проявява някакви вини и компенсира с нездрава любов дете , което вече никак не е дете.
Като започне то да плюе майка си , или да се оплаква- конкретика във въпросите от негова страна- кога , как , защо. И задължително тези "споделяници" се предават на отглеждащия родител. Пак с кога , как , защо . И обратното. За да няма лавиране между двамата на малкото, нещастно, ограбено дете. Ей , че и ситуация! Аз бих била по-твърда- и с детето , и с бащата. колкото и да го хващате в лъжи , трябва да му се показват те. Да не си мисли девойката , че е най-умната от всички. Никаква услуга не му правят родителите с такъв разнобой във възпитанието.

Точно в десятката! А на авторката въобще не и трябва да се прави на майка и да го обгрижва. Не искам да бъда крайна, но аз такъв психотрилър не бих издържала и сигурно щях да раздам някой шамар досега.

Не знам как си представяш на практика канализирането на отношенията и превъзпитанието на момичето, но тези разпити " кога, как, защо" са най- прекия път към непостигането на нищо.
Или на точно обратен ефект.
Истината е, че бащата нито е с педагогически наклонности, нито има намерение да го играе лошото ченге.
А, да "доносничи" на майката какво са говорили и от какво се е оплаквало детето, е най- сигурния начин то да го намрази и да хукне по улиците.

Аз пък бих искала да знам, ако детето ми лъже, че с мен гладува, оставям го само и не го гледам добре. За да говори така, значи имаме голям проблем. И бих потърсила помощ от психолог, например, за да помогна на детето да преодолее стреса от раздялата ни, бих провела разговори с него. Но не бих оставила така нещата, все едно нищо не се е случило и да оставя детето да си измисля и да живее във въображаем свят.
И защо да "доносничи" бащата? Това означава само, че е загрижен и го интересува какво се случва с детето. А ако то лъже, тъкмо ще разбере, че лъжата обикновено има последствия.

Всички ли сте с бебета и деца до 7 години максимум?
Никоя ли от вас не е разведена с друг човек до себе си?

Разбира се, че на 11 години, ако е успял да я предразположи да разкаже нещо и после го " изтропа" на майка ѝ, ще е най- долния доносник в очите на дъщеря си.
Едновременно ще влоши силно и отношенията на майката с детето.
И от всичкото това, вратата към улицата е широко отворена.

Ако родителите имат ум, ще кореспондират без знанието на дъщерята, за да разберат колко и дали лъже, и топи единия пред другия.
Само че, надали ще се получи, щом досега нищо не е направено.

Съгласна съм. Няма никаква логика майката да не полага грижи за детето, а то да иска да остане при нея. Като прибавим и противоречието, че детето не иска да живее с бащата, но иска да спи в едно легло с него, съвсем издиша версията.