Май ме е страх да се изнеса

  • 10 342
  • 73
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 142
А, не знам за това дали нещата са непременно свързани. Много исках да живея с мъжа ми, но две общи жилища и собствена къща по-късно, още ми липсва последната моминска квартира, защото беше на много хубаво място и с прекрасна гледка Simple Smile И около местенето честно казано бях повече стресирана, отколкото развълнувана.

# 46
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Авторката просто я тресе стреса от промяната. Не го разбирам, не страдам от такива неща, но майка ми е точно такава, и съм виждала как много търсена промяна може да се окаже ужасен стрес. Нищо че година по-късно си напълно щастлив с взетото решение.

# 47
  • Мнения: 19 465
Ами просто й трябва време да свикне. Да пробва нищо не губи. 😊

# 48
  • Мнения: 1 024
Ако хората се разеелят толкова лесно, колкото някои от потребителките тук коментират, не знам как същит са си намерили мъже. В следващия момент, се чудя дали вие всичко приемате без колебение, несигурност и леко напрежение. Ако е така, ми е мъчно за вас, липсват ви някои неща. Simple Smile

Привързана съм към жилището си, но това не значи, че не обичам приятеля си много, като не е тук мястото, където ще го доказвам/обяснявам. Направила съм хо където трябва. Ок ако не ме разбирате, но се успокойте с крайните мннения.

Към останалите: обичам го и искам да живея с него, не искам да се отказвам. Ако не искам нещо, нито 1 поет антяжимент нма да ме спре да не го правя, така че не говоим за ангажименти въобще, да не е трудов договор връзката. Аз дори се чувствам тъпо да обсъждам темата вече тук. Simple Smile

# 49
  • Мнения: 2 629
Авторката, не ме разбра. Под ангажимент имах предвид, че си дала положителен отговор за съвместния живот (тоест поела си ангажимент пред твоя човек, че ще живеете заедно) и не можеш да се отметнеш сега. Разбира се, че обичаш приятеля си, но една част от потребителките вероятно искат да ти насочат вниманието към нещо друго - дали подсъзнателно изпитваш някаква несигурност относно вашите отношения и жилището, към което си толкова привързана, да се явява един вид убежище.  Ако това ти е първото съвместно съжителство, нормално е да изпитваш несигурност.

# 50
  • Мнения: 7 702
Според мен е по-добре да насочиш енергията си в мисли колко ще ви е весело и интересно заедно, отколкото да я фиксираш в жилището и тъжни мисли.

# 51
  • Мнения: X
Ако е така, ми е мъчно за вас, липсват ви някои неща. Simple Smile
Това защо? Надявам се, че не съм пропуснала нещо, но останах с впечатлението, че повечето потребителки ти съчувстваме и сме добронамерени към теб в желанието си да те успокоим. Сигурна ли си, че това е подходящият тон? Или имаш нужда от подобно поведение, за да се почувстваш добре?

# 52
  • Мнения: 19 465
Повечето бяхме съвсем добронамерени към авторката. И се опитахме да дадем съвет.

# 53
  • Мнения: 1 024
не беше към добронамерените, това го оценявам, и ми помагате, и се вслушвам. Беше към потребителките, които казаха, че на мястото на приятеля ми, биха ме зарязали, или че държа на апартамента повече от него. Тъпо е просто, да не говорим, че е основано на едно мнение/първото/. Не знам как се правят такива изводи, аз не бих била така смела.

# 54
  • Мнения: 19 465
Ти не се вталясвай толкова в мненеята и не се засягай. Това е форум. Мнения ще срещнеш всякакви. Всеки казва своето и това е нормално. Щом питаш ще трябва да си готова да чуеш различни мнения. Ти отсей това, което смяташ за полезно.
Аз не бих си правила такива гръмки изводи. Сигурно си обичаш приятеля. Просто мисля,че това са твои страхове. Те са съвсем нормлани. Но наистина помисли от положителната страна. Може и да не си готова на тази стъпка.Няма лошо. Но го изясни за себе си. Ще поговорите, ще обясниш.
Според мен опитай, ще поживеете, ще видите. Може след някой друг месец да ти се сторят смешни тези страхове и изобщо да не се сещаш за тях. Колкото по-рано опитате съвместно съжителство, по-добре. Там се разбира става ли човека до теб за семейство, ще ви бъде ли, как са ви характерите; ще се напаснете ли. И това е ценен опит.

# 55
  • Мнения: X
Чехите имат една поговорка - "Уцелената гъска най-много кряка".

# 56
  • София
  • Мнения: 22 583
Не ти липсва апартаментът като площ. Просто не си напълно готова за съвместно съжителство с произтичащото от него съобразяване с друго същество. Което не значи, че няма да се адаптираш, щом се разбирате. То пък не може винаги да сме на 100% готови за всичко.
Успех, ще свикнеш.

# 57
  • Мнения: 1 243
Здравей , напълно те разбирам .Преди година се чувствах по същия начин когато се изнасях от вкъщи . И аз съм млада, на 20. Всяка промяна е трудна, особено   когато трябва да се разделиш с нещо, в случая апартамент . Не си толкова малка на 23 все пак си имала опита да поживееш самостоятелно, ако наистина обичаш приятеля си не виждам причина да не се изнесеш.  Промяната понякога е страшно , но и хубаво нещо . Успех

# 58
  • Мнения: 2 629
И с личното пространство, което смяташ, че ще изгубиш, няма да се случи нищо. Ако с приятеля ти сте на една и съща вълна по отношение на битовизмите, няма да имате никакъв проблем.

# 59
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Личното пространство може да е апартамент само за теб или половин час на терасата/дивана само за теб. Може да е пространство, но може и да е време искам да кажа. Ако другият не е обсебващ живеенето заедно ще ти освободи толкова много време, че ще се чудиш как сте живели преди това. Никой няма да пътува/отделя време за да сте заедно. Закуска или вечеря дават колкото половин стара среща Simple Smile. Понякога ще домакистваш, понякога няма да пипваш нищо. Нали сте двама! Това също е ново време. Същото важи и за пазарене и всякакви други неинтересни ти дейности. Ако го правиш сама ще е наполовина, ако сте заедно - няма да го усещаш.

Общи условия

Активация на акаунт