Имам самоубийствени мисли. Не знам дали..искам помощ. Депресията е част от живота ми вече няколко години. Единствената причина хората около мен да не подозират за нея е силната маска, която си поставям пред тях. Единствената причина да не съм го направил все още е болката, която ще причиня на близките си.
- Публикувана: 30 май 2018, 17:38 ч.
- Последно мнение: 30 май 2018, 22:06 ч.
Самоубийство
Посещавал съм, няколко на брой. Файда никаква. Причината за тези мисли е, че най - вероятно ми предстои тежка раздяла. С човек, за когото повярвах, че е моя спасител. Който ме накара да повярвам, че живота е хубав. Преживях веднъж такава. Със сигурност не искам да преминавам през още една.
Ами посети психолог, говори, излез от депресията и си живей живота.
Те предписват едни ситни дребни хапчета и тогава става още по-страшно ... говоря го от опит, не лично мой.
Много неща в този живот съм искала да не ми се случват, ама той-животът не пита. Случва се! И никой на никого не може да бъде спасител, ако човек в себе си не се спаси сам.
Не се хващай за никого, като за спасител Този живот , хубав, лош, ни е даден за живеене. Сам идваш, сам си отиваш., сам решаваш дали и как да живееш. Друг не ти е крив.
Стягаш се, приспособяваш се, решаваш, че трябва да се справиш и да живееш. И го правиш! САМ!
Не се хващай за никого, като за спасител Този живот , хубав, лош, ни е даден за живеене. Сам идваш, сам си отиваш., сам решаваш дали и как да живееш. Друг не ти е крив.
Стягаш се, приспособяваш се, решаваш, че трябва да се справиш и да живееш. И го правиш! САМ!
Има само един съвет тук: запиши си час за психиатър (може и без направление) и започни антидепресанти. Съвместно с лекарствата - редовно на психолог. Вълшебна пръчка няма.
От форуми помощ няма да получиш, само се губи време във фантазия, че уж правиш нещо за себе си, по някое време ще започнат и да те обиждат, ще излезат редовните тапири с шегичките и т.н.
От форуми помощ няма да получиш, само се губи време във фантазия, че уж правиш нещо за себе си, по някое време ще започнат и да те обиждат, ще излезат редовните тапири с шегичките и т.н.
Ще намериш друга. Не се обсебвай с нея. Много близка моя роднина сложи край на живота си само на 27. Не можеш да си представиш болката и празнината, която остави след себе си. Не го причинявай на близките ти, ако ги обичаш. Отиди на психиатър, лекувай се. Всичко минава!
От психиатър до психиатър има разлика. Трябва ти някой наистина добър, който да вникне в проблема. Заедно с това и психотерапия.
Там за където си се запътил ,всички ще отидем, повечето не искаме, но е неизбежно. Животът е един,втори шанс да живееш няма да имаш. Светът, животът, красота на живота , както и неговите болки не започват и не свършват с един човек, просто трябва да го видиш .
Имаш ли хоби? Нещо,което като правиш да ти носи удоволствие и да те кара да се чувстваш добре?
Там за където си се запътил ,всички ще отидем, повечето не искаме, но е неизбежно. Животът е един,втори шанс да живееш няма да имаш. Светът, животът, красота на живота , както и неговите болки не започват и не свършват с един човек, просто трябва да го видиш .
Имаш ли хоби? Нещо,което като правиш да ти носи удоволствие и да те кара да се чувстваш добре?
otherguy Депресиятя е болест и като сяка таква трябва да бъде лекувана.Малцина се измъкват от там без професионална помощ. Явно не си случил на професионалисти.Потърси мнения и отзиви и продължавай да търсия твоя си лекар. Потърси и група или форум където моеж да споделяш с други манващи през същото.
Точно последствията за близките ми ме спират за момента. Затова варианта, на който съм се спрял е в друга държава.. Просто хората ще си мислят, че съм поредния млад човек забегнал да си търси щастието зад границите. Мисля, че по този начин ще им спестя чувството на вина.
Когато казах, че депресията е част от живота ми вече години, имах предвид че се е появявала в определени ситуации и съм успявал да я преборя с редица инструменти. За жалост, тези инструменти вече са ми на привършване и ме е страх..
Относно хобито, имах. То беше и нещото, в което се вкопчих предния път. За нещастие получих няколко доста сериозни травми, които в момента ми пречат да го практикувам. Разберете между чука и наковалнята съм. Не желая да прекарам Бог знае колко време живеейки живота си буквално като призрак. Без цел и желание. Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.
Не се чувствам психически болен. Може да ви се струва странно.. Правя разлика между правилно и грешно, добро и зло. Знам за какво си струва човек да живее. Но ме е страх от болката, празнината и самотата. Не желая да изпадам в тази дупка отново.
Когато казах, че депресията е част от живота ми вече години, имах предвид че се е появявала в определени ситуации и съм успявал да я преборя с редица инструменти. За жалост, тези инструменти вече са ми на привършване и ме е страх..
Относно хобито, имах. То беше и нещото, в което се вкопчих предния път. За нещастие получих няколко доста сериозни травми, които в момента ми пречат да го практикувам. Разберете между чука и наковалнята съм. Не желая да прекарам Бог знае колко време живеейки живота си буквално като призрак. Без цел и желание. Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.
Не се чувствам психически болен. Може да ви се струва странно.. Правя разлика между правилно и грешно, добро и зло. Знам за какво си струва човек да живее. Но ме е страх от болката, празнината и самотата. Не желая да изпадам в тази дупка отново.
Имам самоубийствени мисли. Не знам дали..искам помощ. Депресията е част от живота ми вече няколко години. Единствената причина хората около мен да не подозират за нея е силната маска, която си поставям пред тях. Единствената причина да не съм го направил все още е болката, която ще причиня на близките си.
Не искай помощ, няма кой да ти помогне реално. Дали ще го направиш, не знам. Ако го направиш, ще отхвърлиш бремето на суицидните мисли. Но този модел ще трябва да го отиграваш отново. Ще трябва не просто да го отречеш, но и да се бориш за правото да не го повтаряш. Сигурно не ме разбираш, но е адски трудно втория път. Ако удържиш, ще е голяма лична победа. Изцяло твоя воля е.
Точно последствията за близките ми ме спират за момента. Затова варианта, на който съм се спрял е в друга държава.. Просто хората ще си мислят, че съм поредния млад човек забегнал да си търси щастието зад границите. Мисля, че по този начин ще им спестя чувството на вина.
Когато казах, че депресията е част от живота ми вече години, имах предвид че се е появявала в определени ситуации и съм успявал да я преборя с редица инструменти. За жалост, тези инструменти вече са ми на привършване и ме е страх..
Относно хобито, имах. То беше и нещото, в което се вкопчих предния път. За нещастие получих няколко доста сериозни травми, които в момента ми пречат да го практикувам. Разберете между чука и наковалнята съм. Не желая да прекарам Бог знае колко време живеейки живота си буквално като призрак. Без цел и желание. Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.
Не се чувствам психически болен. Може да ви се струва странно.. Правя разлика между правилно и грешно, добро и зло. Знам за какво си струва човек да живее. Но ме е страх от болката, празнината и самотата. Не желая да изпадам в тази дупка отново.
Когато казах, че депресията е част от живота ми вече години, имах предвид че се е появявала в определени ситуации и съм успявал да я преборя с редица инструменти. За жалост, тези инструменти вече са ми на привършване и ме е страх..
Относно хобито, имах. То беше и нещото, в което се вкопчих предния път. За нещастие получих няколко доста сериозни травми, които в момента ми пречат да го практикувам. Разберете между чука и наковалнята съм. Не желая да прекарам Бог знае колко време живеейки живота си буквално като призрак. Без цел и желание. Абсолютно единствения вариант за мен това да не се случи, е тя да превъзмогне страховете си и да направи компромис.
Не се чувствам психически болен. Може да ви се струва странно.. Правя разлика между правилно и грешно, добро и зло. Знам за какво си струва човек да живее. Но ме е страх от болката, празнината и самотата. Не желая да изпадам в тази дупка отново.
Не те съветвам да ходиш при психиатри, ще те натъпчат с хапчета, това не е помощ. Решението на конфликта е в теб, защото това е вътрешен конфликт. Нищо че визираш друг като "виновник" за състоянието.
Абсолютно не си болен. Имаш нерешен вътрешен конфликт, който трябва сам да решиш. Остави "нея", тя е само катализатор. Всичко е в теб.
Живота е за двама.. If she's gone, then what's the point?
Ти също трябва да можеш да дадеш нещо на човека до теб- обич, подкрепа, идея, ако щеш.
Върви на психиатър, намери първо себе си, за да се изправиш като равнопоставен до жената, а не като просещ милостиня.