Да, беше. И за двама ни това е един от най-ценните и емоционално заредени моменти в живота ни!
- Публикувана: 1 юни 2006, 03:10 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2006, 18:39 ч.
Беше ли до теб...?
...
Не съм се притеснявала, че ще припадне, въпреки че иначе и по телевизията да види кръв му става лошо, просто това е съвсем друга ситуация и стреса и адреналина дават сили. Плюс това раждането не е само кървища, а преди всичко поява на човече, така че кръвта не трябва да се слага на преден план като оправдание
Не съм се и притеснявала в какъв вид ще ме види, защото не сме от вчера заедно в края на краищата, а и на него му е било ясно, че отиваме на раждане, а не на конкурс по-красота.
...
Не съм се притеснявала, че ще припадне, въпреки че иначе и по телевизията да види кръв му става лошо, просто това е съвсем друга ситуация и стреса и адреналина дават сили. Плюс това раждането не е само кървища, а преди всичко поява на човече, така че кръвта не трябва да се слага на преден план като оправдание
Не съм се и притеснявала в какъв вид ще ме види, защото не сме от вчера заедно в края на краищата, а и на него му е било ясно, че отиваме на раждане, а не на конкурс по-красота.
...
Абсолютно съм съгласна!
И ние бяхме заедно по време на раждането, беше ми страхотна емоционална опора, а и физическа
- държеше ми единия крак, даваше вода, сок, абе супер изживяване! По-близки не сме били никога!
Виждам че темичката ми се е разширила за което ви благодаря.
На нас след раждането не ни бяха останали думи а на мен да си призная и глас бая виках,затова пък ни изнесоха цяла лекция .Акушерката ни запозна с плацентата и аз очаквах вече мъж ми да е на земята ,самоче той беше прекалено зает да следи какви ги върши бебка .Радвам се че беше до мен и ако пак ми се случи искам да е с мен че ми липсваше при второто ми раждане.
На нас след раждането не ни бяха останали думи а на мен да си призная и глас бая виках,затова пък ни изнесоха цяла лекция .Акушерката ни запозна с плацентата и аз очаквах вече мъж ми да е на земята ,самоче той беше прекалено зает да следи какви ги върши бебка .Радвам се че беше до мен и ако пак ми се случи искам да е с мен че ми липсваше при второто ми раждане.
Не, не присъства. Остана отвън,, но това никак не ме притесни. Напротив - бях по - спокойна така. Ако имаме друго бебе, пак не бих искала да присъства. Те и на мен огледало ми предложиха да ми дадат, та и аз да присъствам един вид 
, но и това отказах. Не смятам, че е необходимо... това е. 
, но и това отказах. Не смятам, че е необходимо... това е.
Бе немисля ,че трябва да гледа от къде излиза бебето мигър не знае от къде е влязло .Моят съпруг стоеше до мен да ме усрокоява , носи ми чай донесе ми чисти дрехи да ме преоблекът , събра ми багажа като ни върнаха в предродилната стая сред раждането после ни прави снимки и така стояхме заедно още 3 часа докато ни преместиха в отдерението .Бе все полезна работа върши и мога да твърдя ,че сега е различен .По внимателен е с мен от преди да види че не е лесно да дадеш живот ,аз съм за присъствието!
присъства иначе нямаше да може ме замъкне в болницата каквато съм страхлива , като си помислех за всички чужди хора там и всичко ми се струваше толкова страшно. а и голяма работа свърши - следеше как се чувствам и ходеше да вика през 5 мин лекарите и се грижеше всичко да е наред. накрая за съжаление се наложи секцио по спешност. паднаха тоновете, бебето не беше добре 
извадиха го в последния момент та постоя в интензивното . на секциото не го пуснаха да присъства. според мен очакваха и не добър изход, страшно се разбързаха и засуетиха по едно време - затова му казаха да чака отвън. Слава Богу всичко мина добре и сега сме добре.
иначе нямаше да може ме замъкне в болницата каквато съм страхлива , като си помислех за всички чужди хора там и всичко ми се струваше толкова страшно. а и голяма работа свърши - следеше как се чувствам и ходеше да вика през 5 мин лекарите и се грижеше всичко да е наред. накрая за съжаление се наложи секцио по спешност. паднаха тоновете, бебето не беше добре извадиха го в последния момент та постоя в интензивното . на секциото не го пуснаха да присъства. според мен очакваха и не добър изход, страшно се разбързаха и засуетиха по едно време - затова му казаха да чака отвън. Слава Богу всичко мина добре и сега сме добре.
И наш тати беше с мен. Поддържаше ме, докато обикалях коридорите, а после пъшкахме дружно. Случихме и седмица с практиканти. Едно младежче дойде и като ми разкачи всичките кабели с които бях окичена, а аз с 8см разкритие. Мъжо като се разбуча 
...оказа се, че е трябвало кабелите на жената в другата стая да разкачи....ей такива смешки. Ама накрая тъкмо взех да напъвам и бебата се заклещи, а и бях от 20 часа с изтекли води, имаше опасност от инфекция и ме оперираха. Лекаря се извини, каза че неможе да влезе и таткото понеже нямат в момента допълнително хора. Акушерката след това ми изклюка, че като му връчили бебата и той плакал. Mи стана ми готино 
...оказа се, че е трябвало кабелите на жената в другата стая да разкачи....ей такива смешки. Ама накрая тъкмо взех да напъвам и бебата се заклещи, а и бях от 20 часа с изтекли води, имаше опасност от инфекция и ме оперираха. Лекаря се извини, каза че неможе да влезе и таткото понеже нямат в момента допълнително хора. Акушерката след това ми изклюка, че като му връчили бебата и той плакал. Mи стана ми готино
Боже, добре че присъства, иначе без него можеше и да се гътна. По едно време като изчезна сестрата, която ми пускаше дозите упойка, така яко ме болеше гърба, че само дето не виех. Той отиде да я търси, че да ми пусне поредната доза, е, не я намери бързо, добре се беше изпокрила, но си е друго, когато има някой до теб. Та беше с мен до край, естествено не гледа от другата страна на чаршафа, но преряза пъпната връв на бебко и даже и не се замисли, когато го попитаха дали иска или не.
Ако раждам второ, ще е задължително с мен. За какви принципи говорите не ми стана ясно.
Тук не съм разбрала някой татко да не е присъствал на раждането на детето си - имаме поне 6 приятелски семейства с бебета на възрастта на Поло.
Ако раждам второ, ще е задължително с мен. За какви принципи говорите не ми стана ясно.
Тук не съм разбрала някой татко да не е присъствал на раждането на детето си - имаме поне 6 приятелски семейства с бебета на възрастта на Поло.
и под душа ме водеше 
Нашият татко изпълняваше ролята на оператор.Стоеше зад лекарите на операционната маса и снимаше вси4ко.
Добре 4е не се струпяса на пода от гледката, беше бая побелял по едно време.
Майка ми беше тази,която ми държеше ръката и ми слагаше мокри кърпи на 4елото.Ама и на нея не и беше лесно,много емоции,много нещо.
Добре 4е не се струпяса на пода от гледката, беше бая побелял по едно време.
Майка ми беше тази,която ми държеше ръката и ми слагаше мокри кърпи на 4елото.Ама и на нея не и беше лесно,много емоции,много нещо.
не е бил и по-добре- аз съм трето секцио и преди операцията направих някакъв синдром , по4на комоцио , даваха кислород и са били на път да ни загубят с кръвно 0/20, ама българка ми бе анестизиоложката и много раз4итах на нея, не знам беба дали има последствия от кислорода и упойките, но не си отвори о4ите 26 дни само мяукаше за храна.тука не всеки се нагърбва с подобни операции, въпреки, 4е правят до 4.но съм искала да знае какво се преживява, за да не си мисли, 4е е лесно !