Фентъзи и фантастика - Тема 15

Мерси , ще видим

Записвам се да ви следя. Чете ми се някоя класическа фантастика с пътуване във времето, например 

Аз типично в мой стил се чудих за едни книги и накрая започнах такава, за която дори не се сещах Снощи докато не можех да заспя си преглеждах електронната книга и БААААМ - реших да хвърля поглед на "Нивганощ" на Джей Кристоф. ЕЕееми , ще се чете.

Morríghan ще чакам отзив

Втори месец се мъча с " Колелото на времето" стгнах трета книга и още не мога да разбера прехласването по нея. Толкова неинтересно написана книга не бях чела. Приликите с Властелина ме дразнат допълнително. Все пак ще опитам да довъша поне третата, за останалите нямам интерес.

Много искам да прочета "Белова" , но я имам свалена на компютъра който се развали. Ще го поправя чак след седмица, бих си я свалила отново, но не помня от къде с таблета по-трудно намирам това което търся
Май ще метна една "Чернова" че бегло я помня, четох я преди години

Дането, приликите с Властелина общо взето спират след трета книга (въпреки че първите две книги и мен ме дразнеха. С нетърпение чаках кога ще оживее Гандалф след след сцената с Балрога....така де Том Мерлин след сцената с Мърдала)*. Джордан е мислил да бъдат шест книги, до там е интересното, после се е разлял..Общоприета истина е че в книги 7-11 нищо съществено не се случва ( ту с друг , а най същественото е че - останалото е пълнеж)
Джордан обаче е велик
1.Защото е написал супермащабна поредица
2. Защото е един от първите автори на фентъзи излезли от шаблона и  класическото, героичното и епичното фентъзи и опитал се да създаде "сивеещи" персонажи - впоследствие това бе развито от Мартин.

*За да сме честни една голяма част от писателите на 90-те са копирали Толкин. Реймънд Фийст (Арут, Пъг, Мартин - АРагон, Гандалф, Леголас),  Тери Брукс (Гандалф-Аланон;)и разбира се - Джордан. вероятно може да се търсят и други примери. Джордан обаче е първият който опита да разчупи калъпа на Толкин. Следващият голям писател е Мартин.

П.С. Точно преди да отида на морето  исках да поръчам "Ние удавниците", но в нашата книжарница я нямаше и  сега ще трябва да я търся в Хеликон, като се върна.

Никога не би ми хрумнало, че между Колелото и Властелинът има прилика, дори ми е трудно да ги сравня. Властелинът е много... цялостна... там има едно усещане за мирозданието и неговите закони, всичко се вписва някъде, можеш да почувстваш благоговението на елфите и мъдростта им,  хобитите с тяхната безметежна радост и смирение и т.н.; Колелото е силно приключенска книга, носи дух на авантюризъм и оригиналност.

От моя гледна точка Колелото превъзхожда Властелина отвсякъде. Съжалявам само, че не се доразви напълно идеята за паралелните светове.

Kally_May, Ник Харкауей явно е прихванал от стила на баща си, макар двамата да пишат в коренно различни жанрове. Все пак четох две от книгите на таткото преди доста време и е напълно възможно в момента този стил да ми допадне. Отдавна не съм чела фантастика и ми е време. Имам "Машина за ангели" и като типичен литературен мазохист и психопат да си я причиня цялата.
Джон Сняг, значи окончателно реши да я четеш. Аз съм в доста кофти период на четене от началото на годината и съвсем очаквано ще заявя, че още чакам вдъхновението си да я довърша. Стигнах до 380 страница и до момента се очертава да е най-силната книга, прочетена от моя милост през 2018 година. Не си спомням от колко време насам не ми се е случвало стилът на автора да ме омагьоса по такъв начин, че колкото и да куца историята, да не ми дреме грам от този факт. Карстен Йенсен е сътворил някакво чудо, дано впечатлението ми не се промени в негативна посока в оставащите 450 страници.

Да, Балкай окончателно реших да я чете - на море се чете морска книга. Но така стана че явно ще я чета след морето. Пък и тази година не излязоха достатъчно силни книги - Хоб и Мартин не са писали нови, Легион 3  май още не е излязъл, а поредният Мъглороден не го купих, изчаквам отзиви за него. МБГ също пропуснаха втори пореден пролетен панаир. През октомври очаквам Мартин да издаде новата си книга Огън и кръв е евентуално за декември да я има за панаира, но дотогава  смятам за купя "Ние удавниците" и да я прочета.Веднага щом я купя и прочета ви обещавам отзиви.


..........
Първите две книги на Колелото на мен ми биеха страшно на Властелинът.
героите - Пипин и Мери - Перин и Мат. В началото на Властелинът има  нязгул, когото виждат само Фродо, Пипин, Мери и Сам. В началото на Колетото има Мърдал когото виждат сами Ранд, Перин и Мат.  ОСновните герои  и в двете произведения са четирима, новото е - имаме момиче (ЕГвийн) в Колелото.
И двете произеведения започват със селска забава и появята на Том Мерлин/Гандалф в селото и бързото напускане на групата от селото. И в двете  призведение имаме крал, който не е крал  -Арагорн/Лан и неговата любима - АРвен/Моайрейн. Случката от хана с Брее също е въпроизведена съвсем точно.

Влиянието на случката с Мория личи поне на няколко пъти в Колелото - първо когато групата  разбужда Моридин. Вторият път Когато Том Мерилин се жертва срещу Гандалф. А Предсказанията на ЕЛайда и отсъджанията на Мургейз са добър опит да се имитира престояването на Фродо в Ломидол. Срещата на Мери и Пипин ЕНта Дъровбрад -  в колелото приятелите срещат огиер.  Кралят на Манедерен бил Торин ал Торен - колко познато звучи - Торин Дъбовия Щит. Срещата с ИЛияс пък ни напомня  срещата с Бьон в първата част....и т.н.

Много са сериозни имитациите.

Същото важи и за Шанара . Всяка следваща книга започва идентично с Властелинът. Бащата/чичото/дядого който е свършил работата на Аланон/Гандалф в предната мисия първо му се опъва че не иска пак да се хваща на мисия;Аланон му казва че идва да иска нова усляга от племенника/внука. Тогава старият герой започва да настоява той да изпълни и тази мисия, но Аланон му казва че всяка мисия е за времето си. - класика от Властелина, разговора на Гандалф с Билбо.

Повечето автори от 90-те са копирали от  от Толкин.  Съливан и  Мартин също признават, че когато те са започнали да пишат всичко е било Толкин, Толкин , Токлин и те е трябвало да съобразяват с него, и така се решили да променят представата за Толкин.

То всеки вижда това, което иска да види. Но да ти пооправя малко грешките:
- освен Егвийн имаш и Нинийв;
- Моарейн не е любима на Лан;
- Лан не е кръшкал от позицията си на крал;
- Цялостната философия и сили, измайсторени в Колелото, нямат нищо общо с тези на Властелина.

Джон, детайлите, които си изброил, изобщо не правят нито сюжета, нито книгата. И в живота си човек пренася, или мултиплицира образи, които са му любими. Това не е имитация, напротив, нещо хубаво е.
И, разбира се, всеки има право на собствен прочит

Аниш то имаш още  сума ти герои. Ако тръгнем да ги изброяваме ще открием че броят на героите е общо 7, а на Задругата 9, близко е до това число,и пак свещено число. Но инак основните герои са четирима и в Колелото и в Властелинът, останалото е пълнеж - те са обикновени селянчета, които тръгват на път.. Нинив е наставница на Егвийн, някак отделна е от другите, тя е и малко по-голяма и с по-висок сан. (Премъдра). Трудно можем да кажем че е част от "бандата". До края тя се изживява като наставница на Егвийн и Ранд.

Моайрейн и Лан са съответностражник и Айейз Сейдай имат специална връзка. Когато Моайрейн  иска да предаде връзката му над руга жена - Миреле - Лан не приема това. ОСвен това дали Моайрейн не е любима на Лан - прочети прелюдията на Колелото. Да,  връзката им не е толкова ясно показана както при Толкин е показана между Арагорн и АРвен, но си има характерните закачки като между гаджета.

ОСвен това и Арагорн също не е кръшкал от позицията си на крал.  Дедите на Арагорн са изгубили кралската позиция,  защото е наследник на несъществуващо кралство (Нумено )но той има кралската си кръв, като се уповава на името си, родословието си и един меч който указва че той е кралят.
О, каква изненада - Лан има едно кралство което е вече не съществува (Малкиер), но той има кралската си кръв, родословието си и един меч на чаплат, който се носи само от умели майстори на меча.

Самият Джордан е признавал, че в началото е бил под влияние на Толкин, но после е променил страшно много неща, за да се разграничи от  влиянието на Толкин в литературата. В началото е мислил да бъдат само 6 книги.

Имитацията не е  непременно нещо лошо. Мога да покажа редица интервюта на фентъзи-автори - Мартин, Съливан и прочие-  всички са на мнение в началото на 90-те всички са имитирали Толкин. Мартин твърди че именно това е било мотивацията му да направи нещо коренно различно.

Мариша, когато абсолютно всеки детайл ти се повтаря това ти определя сюжета.
Когато започнах да чета Окото на света имах повтаряемост
-  случката приятелиете да видият Мърдала/Нязгула
-Поява на вълшебник/веселчун, който прави забавление
- Принудително бързо напускане от селото с един крал, който не е крал
-случката в Брее където хана е нападнат
-случката със сала
-случката със Мория
-разпръсване на героиге
-случката от Хобит с Бьорн
-отново случката от Мория
- случката от Ломидол, както и поява на огиер/ент
За мен не представляваше никакво съмнение че ще видим Том Мерилин жив и здрав.Та нали Гандалф оживява? Появата му във втора книга ни най-малко не ме изненада. Твърде дълго време всичко си следваше сюжета от Властелинът.

За разнообразие - имената в Колелото са взети все от Крал АРтур и Рицарите на Крълглата маса - Моргейз, ЕЛейн, Гарет Брин,
Артур Пендрагон Ястребовото крило, са копи -пейстнати  Гавин е Гауин,  Галад - Галахад,  Том Мерилин ще и подсети за Мерлин, а името Моридин ще ни подсети за Мордред.

Както написах, виждаш това, което искаш да видиш.

Аниш, специално за АРагорн.

П.П.С. явно не си чела добре нова пролет -
П.С. По принцип Р.Хауърд също е ползвал мотиви от Блаватска, тя пък от митологията... Това не прави произведението на Хауърд за Конан Варварина по-малко стойностно. Всеки автор който създава нещо ново се опира на нещо старо - или за да го използва като мотив или за да му влезе в опозиция и  но винаги взимаме основата на сътвореното преди нас. Дълго време Толкин е бил еталон за фентъзи, от когото са се ръковедели Тери Брукс, Ранният Р.Фийст и Ранният Джордан, Майкъл Съливан и прочие. Впоследствие много от тези автори са развили писането си. Сега еталон за фентъзи е Мартин, от когото се ръководят писатели като Абъркромби, Брет и т.н.. утре ще е някой друг - да речем Сандърсън. Времената се менят - вкусовете също.

ИНак съм съгласен - няма смисъл да се разводнява темата с повече разсъждения за Колелото. ИМаше конкретен коментар от читател на Колелото, казал съм моето мнение,  за него спирам.