Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

Факт е, че дебати върху това доколко е добре патриотизмът и националната идентичност да имат място в образованието има. Защото националните истории имат своите тъмни моменти и не е ясно дали гражданите трябва да обичат страната си /мисля, че това беше доводът във Великобритания преди десетина години/. Но като погледнеш популярната култура, която има доста по-голямо въздействие, виждаш например, че без тази или онази държава и нейните храбри хора светът просто нямаше да се състои, пък ти ако искаш, не се гордей.
Но да, преплитането на държави, мултикултурализмът просто изискват ревизия.

Вапор, а защо трябва да поддържаме митове? Много народи и нации нямат хилядолетни писани истории, но не са умрели от този факт.

Александрия, пишеш, че помаците не са се смятали за българи. Така е. Може би с тях имаме общи балкански прародители, които не са се самоопределящи като българи. Нали не мислиш, че предии 2000г е имало в Родопите хора, които  са били българи? Техните предци са говорели балкански славянски език, но може и да не са се самоопределящи като българи. Помаците не са се смятали за турци въпреки общата религия и никога не са приели турския език за майчин. Има и турци християни. С българите не ги дели само религия а с турците мюсюлмани изповядват една и съща религия, но различен бит, култура и език.

Пълни глупости - казвам го като живяла с помаци вече 36 години. Имам приятели, съученици, учители, с които все още поддържам връзка и всички винаги са били горди, че са българи. Говоря за нерелигиозните помаци с български имена, които преобладават в Централните Родопи.

Не са умрели, естествено, само че ако наистина сме сбирка от случайници на определена територия, без история и без нищо, което да ни свързва нито помежду ни, нито с територията, защо трябва да сме загрижени за каквото и да било извън собствения си праг? Който може да се мести на различни места разбира се.

Vapor, мисля, че с теб се сбогувахме, но щом се обръщаш към мен, а и си си направила труда да прочетеш текста, ще отговоря, разбира се.

Танзиматът като трансмисия на европейските влияния. Ако той отразява просвещенски отзвуци ("свобода", "равенство"), защо да не проникнат и сред българите. Може да се мисли в тази насока. Османският контекст наистина е много подценяван. Защо Възраждането е успоредявано с Ренесанса (от Иван Шишманов, да кажем), при все че нямат много общо? Защо е съпоставяно с Просвещението? С Романтизма? До всички европейски културни движения е полагано, търсени са прилики, разлики. Но никога - до Везенков - не е обвързвано с Османския танзимат, при все че протича в неговите рамки и това е най-близкият пункт за сравнение. Ако не приемем Възраждането за продукт на Танзимата, то поне - редно е - да не зачеркваме най-близкия му контекст.

Защо се зачерква? Защото е "османско", "турско", "робско", тоест - непрестижно. Друго си е да мериш Възраждането с европейските културни направления.

Приключването на един диалог не е сбогуване, но аз и нищо не питам. Просто споделих общото си впечатление от този универсален учен.

Неуместна е иронията в това "универсален учен". Един учен, независимо дали е историк, или литературовед, или философ и пр., трябва да има общохуманитарна компетентност - би трябвало, инак не е никакъв учен. Хубаво е - освен тясната специализация - да е чел и повече неща. Везенков прави тъкмо това.

Разбира се, че са си  "наши"- след Освобождението масово се изнасят от страната, а няма никакви сведения да са дошли оттогава насам някои от Турция..
От планините слизат в равното българите, които са уземлени от държавата със земите, напуснати от турците.
Постепенно се размножават- темпото е много по- високо от това, на българите.

В един момент Турция вече не я устройват изселническите спогодби, подписани с България, защото масата народ се устремява към тях.
Което опразва териториите, заселени с мюсюлманско население.
И застрашава великата идея на Османската империя.

Не мисля, че някой твърди, че нямаме история. Ясно е, че имаме обща история - щом я обсъждаме тук на общия си език.

Просто нито е най-великата, нито най-злощастната история на света. Има и по-невзрачни истории от нашата, при това на по-задружни и по-проспериращи народи. Даже бих казала, че това помага за повече фокус в настоящето.

Не знам кой пръв казал, че "Народ, който не познава миналото си, няма бъдеще" - излизат всякакви. Но според мен са разменени следствието и причината:
"Народ без бъдеще се втренчва в миналото си."

Явно   

Ейййй Соросчоо, Балканската война е срещу Османската империя бре 

Малеййй, много зле тези НПО кадри

Преди 2000 г. никой на Балканите не е говорил славянски.
Произхода на помаците е ясен - били са българи, които през 16-17 век доброволно приемат исляма по икономически причини. Османските власти никога не са практикували масова ислямизация, само отделни лица са били потурчвани насилствено. (Да, "потурчване" значи именно помохамеданчване в нашия контекст.
Турци християни няма, има турскоезични християни, които се наричат гагаузи. В Мала Азия също е имало турскоезични християни, които са се смятали за гърци/ромеи. След сключването на конвенциите за размяна на население м/у Турция и Гърция, те се изселват в Гърция като гърци. Т. е. религията е много по-важна от езика за националната идентификация.

Съгласих се айше, само да знаеш, че не е било доброволно, ми доброзорно.

"Потурчването на Чепино или Чепинският летописен запис е летописна записка, написана от поп Методий Драгинов от село Корова през 17в. В нея е описано насилственото потурчване на българското християнско население в Родопите. Събитията за които е приписката са описани като такива и в още два независими един от друг източника - Беловската хроника и Хрониката от Бактун. Текстът на поп Методий е публикуван за първи път от Стефан Захариев, "Географико-историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза", Виена, 1870 г., стр. 67-78. Приема се, че оригиналът на ръкописа, съставен в края на 17в., е загубен. Някои изследователи напълно отричат съществуването на подобен оригинал,както и на неговия автор.

Захариев пише в публикацията си: „Преди 34 години старият поп Илия ми даде един на кожа писан Требник, разкъсан до половината, дето се е увардило следното достопаметно забележение … (следва текста на поп Методий Драгинов) … Покойният поп Илия, старец на 96 години когато ми даде този ръкопис, казваше, че неговият дядо, поп Иван, разказвал, че в цепинските черкви се намирали български книги, които тогавашните попове не можели да прочетат, но и тях изгорили помаците заедно с черквите”.

Историци като проф. Петър Петров, посочват, че хрониката описва действителни събития, отразени в други две хроники от Пазарджишко - "Баткунски летописен разказ" и "Бельовски летописен разказ". Те описват същите събития, както и поп Методий Драгинов, но не са толкова обстойни. Запазени са преписи на беловския разказ и превод от гръцки на баткунския, като оригиналите не са открити. Публикувани са от Христо Кодов в "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките", София 1969. През 1965 г. проф. Петров посочва, че е възможно трите хроники да се базират на по-стар общ източник. Петър Динеков изследва текста и уверил се в автентичността и значението му включва летописната приписка в програмния си научен труд "Старобългарски страници"

Кой напира да я представя като най- велика, та сте се засилили да обяснявате, че е просто като на другите?

Когато теб те изнасилят или пребият до смърт, дали ти олеква от факта, че и на куп други това им се е случило?
Ами, ако ти отвлекат детето, дали ще те грее, че по цял свят стават такива неща и дали ще ти помогне за повече фокус в настоящето??

Едно и също въртим, но който е кастриран емоционално по рождение или просто е на служба с такава характеристика, няма как да схване.

Не съм чела статията на Везенков, но ми се струва малко вероятно нашето Възраждане да е продукт на Танзимата. Самият Танзимат е продукт на европейското влияние, както и нашето Възраждане, което е силно повлияно, провокирано и до голяма степен копирано от гръцкото.