Моят Марс е ъглов, ретрограден - доста борбена съм, но тази енергия е насочена към мен, не към другите. Т.е. не ми е интересно да се "бия" с "този и онзи", да се съревновавам с някого, а да надскачам себе си, да се преборя със себе си. До към пубертета бях доста войнствена, агресивна, това е - когато не умееш да владееш енергията ... Не умееш да владееш и себе си. Аз имам и голям огнен тригон, в който участват двата У1 и Луната. Доста огън на пръв поглед. Най-големият житейски урок, който съм научила осъзнато до момента е - да се владея. И когато ми посягат - да не отвръщам със същото. Хората решават, че си тъп баламурник - щом не цвилиш срещу злобата и брътвежите ... но и това не ме трови. Реакцията ми ще е по-скоро, като в онази притча на "вихргонче" - за ведрото ... Снизходително подхождам. Повече боли, когато ударите са от хора, които си допуснал до сърцето си, но ... предпочитам да се разгранича и дистанцирам ... тях има кой да ги съди, не съм аз. В нашето комерсиално общество - такова поведение остава странно и неразбрано - за едни пораженческо, за други подвита опашка, аз го наричам - "раграничаване". Всеки гледа от свята камбанария и не очаквам да бъда разбрана. Осъзнатите - ще уважат избора ми, дори да не го разбират ... другите - нека си се подхилкват
Та, не зная при твоя син как е точно, едва ли е същото - още повече, че по сидерал Марс ми е заточен. Но аз по ведическата имам друг прочит. Много Марсово оцветяване на планетите - в лъчите на такива звезди. Мисля, че Марс точно беше на опашката на телеца в най-свирепото място, в комбинация със свирепия ми АС ... Трябва скоро да си изслушам пак записа от Трифон