СЕДМИ клас–10–Заявленията са темата-в гнездо или в системата (25.06.18-01.07.18)

  • 61 829
  • 919
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 174
Ех, разнежихте ме, моите вкъщи двете ме гледат като оживяло праисторическо, като им казах, че съм набор 71 и завърших с випуск 90-та. Каквото и да си говорим си бяха славни времена, направо им съчувствам на дечицата ни. Музика слушахме всякаква, минахме през чавдарчета, пионерчета /при нас май никой така и не сложи връзката/, та накрая бяхме първия випуск на свободата. Премахнаха ни матурите, премахнаха забраната за пушене, та всички демонстративно си палеха цигарите на стълбите. Пропуших с ментови, но не си спомням вече как им беше името... А купоните бяха най-славното нещо, имаше ги всяка седмица, най-вече уикенда, когато родителите са на вилата. Сега правят ли купони по домовете, че не съм чула?!

# 706
  • София
  • Мнения: 7 671
В първи клас имаме някакви следобедни занимания, другарката ни е казала какво да правим с ножичките и хартията и е излязла. Имахме съученичка, която имаше разкошна, дълга, тъмно руса коса. За нейно нещастие, за няколкото месеца, в които сме на училище, въшлясва безброй пъти. При последният случай, майка и казала, че ще я обръсне. Ние, отбор девойки, даваме вещо мнение, че ако се подстриже ще е по-добре. Навиваме я. Еми..., подстригахме я, де! С малките ученически ножички. Добре и се получи, майка й не можа да я познае.
Години наред ходехме на бригада за ягоди. Обръщахме щайгите и сядахме на тях,за да ги изкорубим навътре и да събират по-малко. Пълнехме ги по средата и със слама от междуредията. Като разказвах на моето, че сме били сред декари ягоди, на него му светнаха очите Joy

# 707
  • Мнения: 1 297
Мандаринка и аз съм учила в 119-то, но след 7 клас. За скатаване от час свирех в духовия оркестър. Grinning На фанфар. И всички репетиции си правихме по време на часовете по химия.

С духовия оркестър и фанфара, много ме впечатли. Само аз ли съм пушил Ротманс плочка, а гаджето, или Ротманс Роял, или Море. На първата бригада почти, с мое съгласие, ме изнасили една майсторка. Не се дърпах много, без бой се дадох  Joy, да не казвам къде и как  Joy

# 708
  • София
  • Мнения: 18 685
Пропуших с ментови, но не си спомням вече как им беше името...
Горна джумая? Grinning

Облачна Joy

Мента, да, разбира се, че само ти Stuck Out Tongue Closed Eyes

# 709
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 149
Между другото - и мен са ме питали дали по наше време е имало телевизия.Satisfied

# 710
  • София
  • Мнения: 7 671
Само аз ли съм пушил Ротманс плочка, а гаджето, или Ротманс Роял, или Море. На първата бригада почти, с мое съгласие, ме изнасили една майсторка. Не се дърпах много, без бой се дадох  Joy, да не казвам къде и как  Joy
Аз пропуших на Честърфийлд. Не съм виждала такива цигари сега.
Май Горна Джумая бяха първите ментолки, наистина...

# 711
  • София
  • Мнения: 3 231
С мандаринка и биби май ще се окажем съученички 😉
Аз съм изкарала в 119-то от 1 до 12 клас, така че и със Санака се оказвам съученичка Simple Smile
До 7 клас - сендовче, учихме по цял ден, имахме "Чета, Пиша, Смятам" - още пазя учебниците с на Доньо Донев "глупаците"
После бях първият випуск на Димитър Димитров (сега математик в 125СУ) и понеже паралелката ни беше "физико-математическа" по физика имахме уникален преподавател - един доцент от физическия факултет, Надолийски. Човека идва в 8 клас да ни учи на физика, ние му задаваме въпроси от сорта - на голяма тетрадка ли да пишем или на малка, да има ли поле, датата в полето да слагаме ли, да почнем ли изречението "два пръста навътре", чертежа с молив ли - лудна! Наложи се Димитров да превежда и да ни обяснява, че студентите такива драми нямат - който иска на голяма тетрадка, който иска - на малка, който иска без поле, ама да се чете...та така...
На бригада не съм ходила, нито на военно, само легенди съм слушала за тези убавини. Помня, че ни мъкнеха по някакви заводи, да видим "родното БГ производство". Ходила съм в завод за стъкло - с кой акъл! Едни пещи, едни "духала" и ние крачим наоколо - сега по такива места не пускат без каска, специални обувки и обучение по БЗР...
Второто издание е набор 2008 и с него ще имам нужда от мнооого, мноооо съпорт и нещо по-хард от някакви си там бЕло

# 712
  • Мнения: 4 936
Азз съм 74 набор, захванах и една комсомолска година. Simple Smile Помните ли пионерските поръчения? Аз все бях звеневи и трябваше да измислям поръчения тип "Да прочете 5 книги", "Да посади дръвче", "Да помага на възрастни хора да пресекат улицата" и подобни безумия, около 10на на брой...Laughing  И с тимуровския пример наистина се лепвахме за баби - зор да им помагаме я с торби, я с пресичане. Бяхме намерили и една нещастна старица, та целият клас се редуваше да й пазарува и чисти, никой не я пита иска ли, не иска ли. Relaxed
Аз като примерен пионер бях намерила и едно ключе обикновено - та ходих в милицията да го предам, много ми се смяха, а аз мислех, че се радваха. Laughing

А в прогимназията стреляхме с пушки по Гражданска отбрана ли беше - имахме такъв час, в подземието на училището, имаше стрелбище. Голям кеф беше.

В седми слас ни забраниха да носим дънки, били упадъчно облекло. Униформа не носех - бях после в езикова гимназия, тамън ги купихме, и дойдоха промените, та всички баби в града се оборудваха с ученическите поли и якета. Smiley

Втората щерка е набор 2007, ама е шестокласничка наесен, че е от шестгодишните. Плаааааааавно преминавам на новия формат на НВО. Rolling Eyes

# 713
  • София
  • Мнения: 18 685
Второто издание е набор 2008 и с него ще имам нужда от мнооого, мноооо съпорт и нещо по-хард от някакви си там бЕло
Ще се подкрепяме в мъката Beers

# 714
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 462
 Горна Джумая и ние сме пушили, ментови, уж да не ни мирише дъха на цигари. И вино меча кръв ходихме да пием на алпинеума в парка.  Crazy

Купони наистина имаше най-редовно по домовете на хората, веднъж една приятелка ни остави ключовете да храним кучето и котката им, докато нея с техните ги няма и познайте - спретнахме страшен купон, по някое време дойде полиция, а ние като чухме патрулките, спряхме музиката, загасихме лампите и се направихме, че ни няма.  Joy Много добре сме били, нали ...

# 715
  • Мнения: 174
Пропуших с ментови, но не си спомням вече как им беше името...
Горна джумая? Grinning

Облачна Joy

Мента, да, разбира се, че само ти Stuck Out Tongue Closed Eyes
Май да, Горна Джумая, но и Слънце си ги биваше! На бригада в Любимец ходихме, къпане на двора - заградени душове и отгоре синьо небе и надничащо момче чат-пат:sweat_smile:

# 716
  • София
  • Мнения: 16 194

А каква история имам с кларковете... Най-срамният епизод в живота ми! Pensive  Няма да ви го разказвам.


О, хайде дееее Hug Виж ние как всичко си изпяхме.

Абе такова баш, никой не си е изпявал, ама 'айде:

Скрит текст:
Била съм на около 15 /не помня точно/. Имахме някакви практики по предприятия и се прибирах от нея /с дънки и кларкове/. Отивам на спирката да чакам трамвая. На спирката чака и един симпатичен младеж, който ме зяпва с възхищение. След 5 минути /тъй или иначе, нищо не се случва, само ме зяпа/ решавам да не чакам трамвая, а да хвана рейса. Врътвам се със самочувствие, вирвам нос, хвърлям му един надменен поглед и смело тръгвам напред и... на втората крачка цопвам до колене в прясно излят бетон. Scream Както знаете, в България тогава не се хабяха да слагат много обозначения за такива опасности /не че сега се престарават/. Ако трябва да съм откровена, то си личеше, че е току що излят, но само ако гледаш. А с нос в небето, имах само частична видимост с периферното зрение и от този ъгъл си изглеждаше ОК. Joy Та тръгвам да излизам аз от бетона, стараейки се да го направя с възможно най-голяма грация и достойнство, предвид ситуацията. Докато изкарвах краката си с бетоновите блокове около тях, хвърлих плах поглед към насъбралата се на спирката тълпа. В името на истината, повечето от хората бяха милостиви и полагаха всички усилия да прикрият неистовия смях, който ги напираше. Онзи пич обаче... Trollface Само 'дето не се търкаляше по земята от смях. Искаше ми се да му кажа, че отмъщението е кофти работа, но не събрах смелост.
Успях да изляза от бетона. Разбира се, за прибиране с градски транспорт, вече не можеше да става и дума. Прибрах се на прибежки - от дърво на дърво и от храст на храст, оглеждайки се за познати. Добре де, но докато се прибера, бетонът около кларковете и дънките ми вече беше започнал да стяга. Scream Мъкаааа!
В крайна сметка, историята приключи с окончателен и необратим отказ от кларковете и няколко важни житейски урока. Научи ме на смирение и емпатия към странните хора. Joy И поуките: не си вири носа и ВИНАГИ, ВИНАГИ гледай къде ходиш.

# 717
  • Мнения: 174
Второто издание е набор 2008 и с него ще имам нужда от мнооого, мноооо съпорт и нещо по-хард от някакви си там бЕло
Ще се подкрепяме в мъката Beers
И моят е 2008, отсега му препоръчвам Бузема, а той ме пита защо изобщо трябва да ходя на училище, не може ли ти да ме учиш вкъщи с компютъра. Направо си е за страх:scream:

# 718
  • София
  • Мнения: 18 685
Joy Санака Hug Това е за темата за муните, трябвало е там да го разкажеш!
Аз имам подобна случка с кожен панталон - без бетон, но с летящ плонж. А, и за момъка, когото трябваше да впечатля, впоследствие се омъжих. Та, добър плонж ще да е било. Оттогава по улиците ходи плътно до мен, в случай че пак реша да се хвърлям на земята по очи.

# 719
  • Мнения: 257
Ох, къде ме върнахте назад. Аз съм дърта - 67-и набор, та помня доста. До гимназията учех в 12-о, което тогава се зовеше Ленин.
Значи - никакви такива с край след първо класиране. Ние нали чакаме трето и четвърто, така че редиците трябва да се поддържат. А и след 3 години ще повтарям одисеята. Има ли и друг с набор 2007?

Девойката най-малка моя, трето прасенце и може би последно? Не се знае знае ли се...

Общи условия

Активация на акаунт