Философска тема за семейните отношения (по желание на читателките)

Вие хубаво говорите, че човек трябва да има накъде да се разкрива и отваря. Ами какво правим, ако допуснем, че сте си избрали и обичате човек, който не е на вашето ниво, така да се каже? Който няма като вашите интереси, но пък имате допирни точки и разсъждавате сходно за повечето важни въпроси?
Какво правите, ако има "непреодолими различия" и едната страна се съобразява с изискванията на другата въпреки че не са ясни аргументите за тези изисквания?
Какво правите с човек, който не обича да ходи на плаж, а вие обичате? Не иска да излиза на заведение вечер, защото работи в заведения всяка вечер и му е писнало? Не ви осигурява разнообразие - да отидем на ново място, ново кафе, извън града, ей така просто на разходка, да не говорим за изненади!
Какво правите с човек, който просто е свикнал и не ви обръща внимание?
Какво правите с човек, който живее на принципа "ти си ми мил, ама аз съм си по-мил"? Човек, за който сте готови да отидете на май*ната си, ако се налага и който винаги защитавате, обичате и е ваш пръв приятел и партньор?
Какво правите, ако чакате този човек да направи стъпка, която той не прави, а вие сте жена и си искате стъпката?
Ето малки фолософски размисли от мен тази вечер, тъй като умът ми е все още зает от тези въпроси. Те се породиха малко след като попаднах случайно на изключително красива фотосесия от сватбата на двама души в Америка. Изключително изчистена и скромна сватба, без натруфен кетъринг и шоу програма. Без префърцунени украси, чалгии, цигании, ядене и късане на жартиери.. не знам, просто ги вижте: Та, вместо да си чета книгата ме мъчат такива размисли, защото наближава моят 25-ти рожден ден и чувствам, че имам нужда от малко повече яснота в личен план. И тук ми засяда буцата в гърлото - пак гледам снимките и пак се опитвам да си представя...дали ние ще бъдем в същите роли някой ден..

Забравих да дам своите 5 стотинки по заформената тема. Да, вярно е, че масово семейства се разпадат или са пред разпад заради изневери. Обаче и много други семейства продължават да са "семейства", защото... 1. Така трябва 2. Заради децата 3. Заради ипотеката 4. Кво ши кажи леля Гинче от долния етаж 5. Щото то е голяма разправия да се разведеш 6. Кой ше ми бърше гъза като одъртя, я да си стоя на задника за сега...
И така, с тези причини годините си минават, хората са неудовлетворени и носят в себе си скръб и мъка. Мъка, която никой не може да изтрие от челото им и се изписва в работата, по телата им, по говора им и така.
Искам да ви кажа, че бях от организаторите на "Поход за семейството" в един от големите български градове. Видях толкова много хубави хора с по 2 и 3 деца. Видях щастливи деца, които играеха на игрите, на които играех и аз като малка, а не бяха забили пред шибаните компютри да им се сплескват дисковете...
Хората, които продължават да се обичат след 10, 20 и 30 години според мен имат много повече общо от това "кой филм ще гледаме днес". И ми се струва тъжно да прекараш живота си с някой, който не иска да се забавлявате, да го живее този живот, затваря се в някакъв дълбок свой свят и не излиза от него.
Пускам още един линк към историята на двама възрастни и истински обичащи се хора, прочетете и написаното, то е също толкова красиво -
Възхитена съм и се прекланям пред това, че са съхранили уважението и обичта си. Мисля, че всеки от нас мечтае за това.

По отношение на брака като акт на обвързване и сигурност в партньора - не мисля, че трябва да се разглежда само от тази страна. Аз бих се гордяла някой да ме нарича своя съпруга и аз да имам съпруг заедно с всички останали чувства и емоции, които произтичат от такова приятно изживяване. За съжаление наблюдавам странно явление - мъжете все повече се дърпат за брак дори да имат най-доброто момиче, за което твърдят, че са способни на всичко. Ама само с думи не става.

Стига сме философствали, давайте да гледаме практиката.
В основата на всичко са жените.  Семейството се създава поради три причини:

      1. От любов. Това е идеалният вариант;

      2. Защото й е време да роди дете. Той не е съвсем подходящ, но все пак годините ми напредват и дай сега да го излъжа, че между нас има нещо, да зачена, пък ....може и да го заобичам след време. В тези случай жените гледат следното: да може да се покаже пред хората с него, да има самостоятелно жилище, да има кола, защото фръцлата не може да се качи на тролей, където бъка от микроби и пенсионери, а и какво ще си кажат колегите, когато я видят да слиза от такава антика, да е потентен. Но когато е с наднормено тегло, а такъв тип жени винаги взимат коремлии и пушещи цигари, потентността се губи. В такива моменти идва оралната подкрепа, но както казахме дамата е гнуслива и тези работи са й под достойнството. И се започва едно оплакване, че този въпросния не става в леглото, едно вайкане ама как на нея й се е случило и в крайна сметка я онождат веднъж в месеца на загасена лампа с цел възпроизводство. Надделяват аргументите за колата и апартамента. Ами сестро, ти си си виновна.

        3. За да не остане сама. Ето това е наистина жалка гледка. Цял живот отхвърля кандидатите с безумни аргументи, от сорта на: този не е достатъчно интелигентен, онзи е интелигентен, но тъй като е такъв, то той обезателно е скучен. И тук да подчертая, че тези които искат мъж с чувство за хумор най-накрая стигат до такъв дето разказва вицове, пълни с цинизми. Други аргументи са: не е диалогичен, има повече самочувствие, отколкто трябва, все пак той е един оперативен работник в полицията и нищо повече, ама как изчезна това говедо, ето че не става; живее с майка си; държавен служител е, какво бъдеще имам аз с него? В един момент стават на 40 г. и виждат, че няма накъде и поради това хващат онзи същият дето са го отхвърлили преди 20 г. и с когото иначе биха имали деца, но от толкова насландисване сега не може да зачене. В народната приказка, такъв тип кавалери се наричат „за продухване на тръбите“. Дори и до секс не се стига, защото на 40 г. половите органи между партньорите могат само да се милват по психологически причини.

 Семейството се създава от минимум двама.

купища глупости с цел бг-маммите да обясняват и да спорят, а алехандро.ссф да гледа сеир

Намирате си друг човек!
Колкото и грубо да звучи, това е правилното решение.

Сексуалното, чисто физическото привличане е до време.
Ако двама души са чаааак толкова различни като описаното, трудно биха съжителствали безпроблемно дълго време.

Защо, има доста такива мъже.
Алесандро се интересуваше дали жените искат да ги бият и въобще какво искат жените. Ами осветлих го по въпроса.

Сашко, що ги отписа 40-годишните?

Защото е виждал жена само на снимка.

Да бе, ще си правя заключения от мангалите в Съдебен спор...
Ами онези, които не си развяват бельото при Нана? Има и такива, да знаеш. Жълтите вестници не са напълно достоверен източник на инфо, пък и да са - може хората да са си ОК с такива отношения.
Ако пишем в СО, то е за проблеми. Не съм видяла тема "Живея си много добре"

Това един вид петъчна тема ли е?

Не си права за Сашето, аз вярвам в него.
Сега ме гризе например на коя ще се спре - булката от Елин Пелин или онази с апартамента в Люлин.

Сашко, дай ги тук, да ти помогнем в това трудно решение.

Това е един вид тема за разтягане на локуми.
Общо взето семейството е търкулнало се гърнето...
Избираме себеподобни.Понякога изборът е малък,нямаш контакт с много хора и изборът тесен.На младини  сексът е водещ и като ти направят бебе се връзваш.После се оплакваш.
Но редовно се отписват 40 и повече годишни, един за жена не ги иска ,друг смята 55 годишните за умрели.
И никой не казва той къде и какво бърка.

Да, но забелязвам, че някои фамилии си осигуряват наследниците, докато проповядват максимата " живей за мига" и " каквото изчука- изпука".

Хората не са статични във времето. Личен пример - когато се запознах с ММ, бяхме от един дол дренки - студенти, с горе-долу еднакви ценности, в етапа на първоначално натрупване на капитала, но възпитани в други времена.
За 25 години направихме различни избори и както казват често по филмите - изборът на човек говори много за него. За съжаление тези избори ни раздалечиха доста.

Аз препоръчвам онази от Люлин, кварталът вече не е това, което беше преди години.

Има и много мъже, които като са по- млади отказват да се обвързват сериозно и в един момент осъзнават, че са 45 годишни и нямат семейство и деца. Дори и тези, които са така да се каже финансово осигурени също имат проблем да срещнат подходяща жена. Същевременно и са свикнали никой да не нарушава подреденото им самостоятелно съществуване и много трудно се съгласяват на компромиси.

Cuckoo
и при нас стана така, но накрая някак се сближихме задоволително,да се харесваме.Само че краят бе близо и останах сама.И други съм чувала да са така, минават търкания и различия  и се примиряват или действително преоткриват,ама...късно.Аз все упреквам съжителството със свекъри за нашето време, сами щяхме да изгладим нещата бързо.Но може да не съм права.Основно недоволство имах от абдикация ,"вие сте две жени ,аз ли да ти правя това".А всъщност точно да ми "прави" нещо сближава,грижата един за друг.И въпреки всяко недоволство ние си влияхме много, в добра посока.Може би така е писано, да научим уроците си ни събира онзи отгоре по този начин.
Най дразнеща ми е била циганията, идваща от семейството и средата.Големи сметки за дребни неща и без сметка за съществени.То всички наоколо така бяха, от бедност предишна сигурно, все по тънката линия да минат,назаем от съседи машинка за месо, дето може да имаш на часа примерно и  я  счупи мъжа ми, но мен пращат да взема и върна.И дума да не става да купи нова на човека ,завари  я.Много ме е било яд на такива неща.


Малкия ми син от ходене в чужбина и обратно остана сам на 40, имаше възможности, но някак го теглеше натам и връзките се разпадат.Сега съжалява ,но нямам големи надежди да направи нещо по въпроса.И не е някой дето избира по обществено мнение, приказваше по едно време, че като няма свои  деца е благородно в повече да отгледа изоставени от баща.Ама трябвало да се разбира с човека,а разбирателството се гради и изглажда от време.Та така...едни имат семейство и реват от него ,други нямат и реват за него.

На 40 хич не е престарял. Вярно, че свободните жени са по-малко, но пък има разделили се със сериозен приятел, разведени без/със дете. В момента говоря на теория, но все повече сами бг жени работят в чужбина, ако той още е там. Има форуми на живеещите в различни държави, може там да открие някоя.
Моя колежка се ожени за българин в Щатите, от сайт за запознанства. Не че всекиму се случва, но все пак...