Страх ме е

  • 1 498
  • 36
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 106
И аз бях така,по4ти през цялата бременност си мислех страшни неща,дори и като отидох да раждам също
и в крайна сметка вси4ко приклю4и 4удесно
Не се шашкаи,вси4ко ще мине добре
Леко раждане

# 16
  • София
  • Мнения: 1 488
И аз изпитвах такива чувства, преди раждането. Бях се панирала от страх от болката, бях изчела сума ти разкази за раждания и все си мислех, че моето няма да е от леките. Най-накрая се оказа, че мина бързо и възможно най-леко. Не че не ме боля, обаче май страхът беше по-голям...
Хубавото е, че като тръгнеш да раждаш, страхът вече го няма, просто изчезва и се съсредоточаваш върху това, което става с теб. Съветвам те да се поразровиш в нета за материали и методи за по-леко раждане и да се настроиш положително. Аз познавах лекаря, който ме израждаше (бях с уговорка) и му имах голямо доверие - това определено ми действаше успокояващо. Ще видиш, че като мине ще си най-щастливият човек на света  bouquet

# 17
  • Мнения: 566
СПОКО!напълно нормално е да се страхуваш. и аз минах в началото на бременността през такъв период, но го преодолях. сега се надявам да не се повтори с наближаването на момента! даже в момента не ми минават мисли и за самото раждане. наслаждавам се на почти непрекъснатите ритничета в корема и чакам с нетърпение да гушна малките крачета

# 18
  • София
  • Мнения: 39 772
И мен, и теб, и нас... било ни е страх.
Успокой се, мисли позитивно и всичко ще е наред.
пожелавам ти леко раждане и да гушкаш малък бебчо   bouquet

# 19
  • Мнения: 1 029
Нормално е да се притесняваме за самото раждане и за здравето на бебето, особено с наближването на момента. И аз изпитвам страх, но пък се успокоявам с факта, че всички жени минават през това и оцеляват, значи сигурно не е чак толкова страшно.  Rolling Eyes Пък и казват, че след това всичко се забравя бързо.
Кураж и леко раждане!  Peace

# 20
  • Мнения: 1 942
И аз усетих, че ме гепи страха накрая. Тресе ме ден или два и седнах да "поговоря със себе си". тогава осъзнах, че нищо не зависи от мен. Помолих се в църква и се отавих на съдбата си. Вечерта преди секциото ми /бях планово такова/ не се чуствах като пред заколение  Laughing, а бях май най-усмихната и спокойна от цялата рода, наспах се и всичко мина ОК. Кажи си  "Каквото ми е писано" и спри да мислиш за това. 

# 21
  • Мнения: 4 621
Нормално е да се приресняваш и да си задаваш всички тези въпроси. Аз бях същата, а предполагам, че и всяка бременна, очакваща своето съкровище. Скоро ще забравиш притеснянията и тревогите, когто се появи малкото човече Heart Eyes
Успех Grinning

# 22
  • Мнения: 683
Спокойно не си единствената. Аз бях много панирана преди да родя и мисля, че е нормална реакция. Всичко ще е наред бъди спокойна заради бебчо, че и на него предаваш тези вълнения. Леко раждане ти пожелавам и всичко ще е наред   bouquet
Спри да мислиш за раждането - пробвай да си представяш малкото човече, мисли как ще се грижиш за него и разни такива, помага.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 408
Нормални са ти страховете, миличка, всичко ще мине  Hug

# 24
  • Мнения: 86
ПО-ненормално щеше да е ако не се притесняваше.Страха е човешка емоция,която ти можеш да контролираш,защото е по-лошо за тебе като се шашкаш.Аз също родих много трудно,но това не е фактор за сравниение,защото при всеки е различно.Мисли си само хубави неща-как ще го гушнеш,как ще му барнеш ръчичката...и ще се почувстваш по-добре.Знаеш ли всичките тези болки,които се изпитват по време на раждане на мене ми дадоха да разбера колко ми е мило и скъпо това детенце.Хубавите неща се запплащат скъпо и трудно нали знаеш.В момента ,в който го чуеш да изплаче и ще си забравила за всичко. Hug

УСПЕх и Леко раждане!!!  bouquet





02.05.2006-50см. 3250кг.
07.05.2006-51 см. 3065 кг.
22.05.2006-54 см. 3900 кг.
02.06.2006-55 см. 4400 кг.

# 25
  • Smolyan
  • Мнения: 1 400
Не се притеснявай мила, това е повод за щастие, не за страх. Ще видиш, че всичко ще мине идеално и ще гушкаш малкото човече щастлива  Heart Eyes Това ще е най - хубавия миг в живота ти   bouquet

# 26
  • Мнения: 3 092
И на мен ми предстои да раждам - даже мако закъсняваме ама явно ще се ползваме от привилегията на всички госпожици да се появим по-късно даже и на първата среща с мама  и тати smile3522
Реших да не се страхувам.Не бива да го правя.Сигурна съм че всеки изпитва страх от неизвестното , но не можеш да се отдаваш на това.Бори се с него.
По-скоро си чети темата за първата среща и за емоциите на другите мами , които са гушнали бебтата си- а раждането е един естествен процес които ще мине.пожелавам ти леко и бързо раждане!  bouquet

# 27
  • Мнения: 1 416
Аз пък от нищо не се боях, въпреки проблемната бременност и гадната диагноза...  Rolling Eyes

# 28
  • Мнения: 8 769
И двата пъти изобщо не ме беше страх. Първия път си умирах от любопитство що е то раждането, а втория път нямах търпение да приключи, за да си гушна бебето (защото знаех вече процедурите...един вид-бях гърмян заек) Mr. Green
Успокой се, защото предаваш негативните емоции на малкото човече. Всичко ще бъде наред! Grinning

# 29
  • Мнения: 955
Всички сме минали през това .... Втория път дори направих нотариално пълномощно на мъжа да може да изтегли едни пари от сметката ми, ако нещо ми се случи  Laughing
Всичко ще бъде наред, съвсем скоро ще си имаш бебче и тогава отново ще имаш страхове, но малко по-различни .... когато проходи ще те е страх да не пада ...... когато почне да излиза сам на площадката ще те е страх от още повече неща ..... когато замине сам на море - пак ще се страхуваш .... когато се ожени - пак ....

Общи условия

Активация на акаунт