Публикувана: 3 юни 2006, 17:31 ч.
Последно мнение: 5 юни 2006, 23:46 ч.

Първата среща!?

1 774
51
1

Гост

# 15 3 юни 2006, 20:42 ч.

Мнения: 1 910

Абсолютно нищо. После ми се губят моменти. Като се поосвестих, си мислех, че е много оформено, чисто и хубаво (разбира се) бебе за новородено.

# 16 3 юни 2006, 20:47 ч.

София
Мнения: 1 057

Цитат на: vera i asen в сб, 03 юни 2006, 18:25

Когато го видях за първи път си помислих,че е много грозен,изобщо не беше розовото бебче,което виждах да се ражда по филмите...

Родих нормално, дадоха ми го след два часа. Целунах го по главичката и се разплаках. Изпитах облекчение, че всичко свърши добре и бебето е здраво и жизнено.

# 17 3 юни 2006, 21:03 ч.

Мнения: 3 205

Първата ми реакция беше: "Колко е красив!", щото и аз като Pipinka очаквах някакво червено смачканко и грозничко човече, а той един рус, бял, с дълги мигли и пухкави бузки... Разтопих се.

# 18 3 юни 2006, 21:03 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

Разревах се, едва дишах от вълнение и с триста зора успях да се надигна от леглото, за да го прегърна, а то едно вързопче, спящо....

# 19 3 юни 2006, 21:07 ч.

Мнения: 922

И двата пъти се разплаках. И двата пъти бях категорична, че по-хубави бебета не съм виждала...
И двата пъти, веднага щом ми подадоха бебета (още преди да ги отнесат, за да ги изкъпят), ги погледнах и им казах добре дошли и че много ги обичам...
не може с думи да се опише, за миг забравяш всичко, времето спира, дъхът ти - също.
Заради този миг си заслужава да изживееш контракциите и напъните преди това.
Успех и леко раждане Hug

# 20 3 юни 2006, 21:17 ч.

Мнения: 5 140

Тя е нещо страхотно, първата среща.
Направо си се разревах от кеф и ми трепереше всичко.
Мъж ми и той се разрева при първата среща с бебка.

# 21 3 юни 2006, 22:41 ч.

Мнения: 1 448

След като прочетох постингите на момичетата преди мен ме е срам да напиша какви чувства изпитах като го видях за първи път Cry

# 22 3 юни 2006, 22:51 ч.

Мнения: 2 885

Като го видях между краката ми току-що излязал извиках: Принце мой!
Само това повтарях. Най-хубавото бебе - бял, с руса коса. СТРАХОТЕН!
Още и е пред очите сцената, с едната ръчичка вдигната нагоре.
На доктора му виках, докато ме зашиваше: Стефан се роди, докторе.....Стефан.....Колко е хубав! Hug

# 23 3 юни 2006, 22:57 ч.

Петрич
Мнения: 321

Цитат на: baileys в сб, 03 юни 2006, 22:41

И аз се чудя дали нещо не съм сбъркана newsm78

.Почуствах някакво облекчение, когато го видях,но не съм плакала от умиление.По-скоро ми беше някакво странно,все едно не се случва на мен.В интерес на истината сега като гледам "Такъв е животът" плача когато бебето се ражда,когато майката го види за първи път,но когато родих аз не изпитах такова нещо.

# 24 3 юни 2006, 23:02 ч.

София
Мнения: 1 488

Като го видях за първи път, няколко секунди, след като се роди моето слънце, видях просто едно малко свито пашкулче и ми се стори много мъничък (роди се 3200). В първия момент не можах да повярвам, че излезе толкова бързо, направо не очаквах да е само с три напъна. Изпитах щастие, когато му проплака два пъти и му чух гласчето - някак си не можех да повярвам, че чувам гласа на детето ми. След това го занесоха някъде, а аз си поохках, докато ме шиха. Но след три часа, когато го сложиха при мене на носилката, за да ни качат в стаята, си го нацелувах и бях убедена, че това е най-съвършеното, красиво и мило бебе на света. Цяла нощ след това не спах и бях в еуфория от това, че раждането е минало и резултата е прекрасен Laughing

# 25 4 юни 2006, 01:22 ч.

Мнения: 1 416

Аз раждах със секцио и спинална упойка. Минутите преди да извядят Маргарита, имам чувството, че бяха по-емоционални, отколкоот мига, в който проплака. Плачех, вълнувах се, чудех се...
Когато видях лилава мишка (роди се в осмия месец, заради прееклампсия), по-скоро бях шашната, че съм майка... Е, радвах се и че е жива и в добро състояние. Не са ми я давали, наблюдавах я отдалече... Sad

После ми я донесоха чак на другата сутрин. Изживяването беше страхотно, ново и интересно. Най-мило ми стана, че тя ме позна и се опитваше да се гушка, ама аз - окована в системи... Sad

# 26 4 юни 2006, 01:39 ч.

Мнения: 4 621

То не може да се опише с думи...просто е невероятно Heart Eyes

# 27 4 юни 2006, 01:41 ч.

Мнения: 683

Цитат на: Beb4o в сб, 03 юни 2006, 17:50

Разплаках се и си пожелах господ да го дари със здраве и късмет в живота. Чувството е неописуемо, трябва да го изживееш Hug

облеклчение - че се роди, че е здраво /уж/, че е момиче - за това си мечтаех,...изобщо мноооооооооого емоции наведнъж Hug

# 28 4 юни 2006, 09:39 ч.

Мнения: 2 237

Мъчно ми е да го напиша,но не изпитах нищо...Само исках да легна и да спя Sad

Още тогава си казах че нещо с мен не е наред.(в последствие се оказах права,разболях се от тежка следродилна депресия )
Радвах се че имам дете,но някак си не осъзнавах какво ми се е случило.
Чак в последните два-три месеца взех да идвам на себе си и се светнах какво всъщност ми се е случило ! (не ми се смейте,доста късничко е,ама пуста депресия чак сега ме поотпусна....)
Искрено се надявам следващия път да изпитам това,за което говорите !

# 29 4 юни 2006, 10:00 ч.

Мнения: 3 447

Раждах със секцио и само ми го подадоха да го целуна. Поревах си малко от облекчение, че всичко е наред. Беше стряскащо грозен - виолетово-червен, със стърчаща черна коса, голяма глава като телевизор и много, много гневен Laughing

През следващите 24 часа исках единствено да се наспя (за последните 2 години нощта след операцията май ми е единствената със здрав, непробуден сън). На другия ден ми го донесоха. Разглеждах го, изучавах го... Беше ми по-скоро интересно, отколкото вълнуващо. Едва на четвъртия ден, когато бебо ми заспа на гърдите, внезапно ме споходи "онова" чувство. Но за сметка на това със страшна сила Simple Smile

Препоръчани теми

Немскоговорящ нотариус в София?

Работещ нотариус в София!!!

2
На пазар

тежест ниско в коремната област

Ясла “Слънчево зайче” кв. Изток

Причина:

Причина: