- Публикувана: 6 юли 2018, 10:04 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2018, 22:25 ч.
Роднини на гости!
Имам леко професионално изкривяване може би, но бих помолила Сашито да дойде поне да каже какво направи с резултатите от анкетата-изследване 
И въобще, какъв беше смисълът от нея, след като въпросът и е друг, а именно: "Какво да правя с чувството, че не съм най-важна на света за мъжа ми?". Което е значително по-голям проблем от 2те седмици със зълва в леглото.
И въобще, какъв беше смисълът от нея, след като въпросът и е друг, а именно: "Какво да правя с чувството, че не съм най-важна на света за мъжа ми?". Което е значително по-голям проблем от 2те седмици със зълва в леглото.Нито една вечер. Най ми е неприятно други хора да пипат вещите ми и да се разполагат в дома ми, сякаш е тяхен. На който му се почива в друг град или му е скучно в тях, да си плати хотел/airbnb или там-каквото-намери.
Да, ама децата пораснаха и сa семейни , като ни идват на гости с дедо спим в трапезарията, щото другите стаи са заети.Внучетата ми пипат вещите, пък аз им се радвам , после една седмица не мога да си влезна в < релсите >.
.....всеки си гледа от своята камбанария....
Имам леко професионално изкривяване може би, но бих помолила Сашито да дойде поне да каже какво направи с резултатите от анкетата-изследване И въобще, какъв беше смисълът от нея, след като въпросът и е друг, а именно: "Какво да правя с чувството, че не съм най-важна на света за мъжа ми?". Което е значително по-голям проблем от 2те седмици със зълва в леглото.
И въобще, какъв беше смисълът от нея, след като въпросът и е друг, а именно: "Какво да правя с чувството, че не съм най-важна на света за мъжа ми?". Което е значително по-голям проблем от 2те седмици със зълва в леглото.Само дето мъжът й хал хабер си няма за това.
Нито една вечер. Най ми е неприятно други хора да пипат вещите ми и да се разполагат в дома ми, сякаш е тяхен. На който му се почива в друг град или му е скучно в тях, да си плати хотел/airbnb или там-каквото-намери.
Да, ама децата пораснаха и сa семейни , като ни идват на гости с дедо спим в трапезарията, щото другите стаи са заети.Внучетата ми пипат вещите, пък аз им се радвам , после една седмица не мога да си влезна в < релсите >.
.....всеки си гледа от своята камбанария....
Който както си го направи... Но не мисля че темата е за Внуците ми пипат вазата... А Сестра ми много обича брат си, и се натресе в нас... Но пък ако толкова се обичат, защо тя му създава този дискомфорт... Имаше и коментари от типа Нека си чистят и готвят, и да останат.
На мен лично проблема не ми е, че ще сваря 5 картофа повече или ще измия 2 чинии, а че с други хора в къщата, губя личното си пространство и не мога да правя каквото си поискам, понеже трябва да се съобразявам с тях. Пък и гости да си канят... Ай, сиктир.
Това някаква хипербола ли е, или наистина вече са се намерили хора, които прекарват целият си живот у дома без никога никой да дойде, за да не би да им се наложи да си обуят гащи? Примерно, съученици на детето позволено ли е да дойдат? Любим приятел от студенските години? Не е задължително да са роднини на партньора, но някои от нещата описани тук не звучат като здравословно поведение: биологичната и емоционална норма определя човекът като социален индивид, а основните функции на дома са две. Първо, моят дом е моята крепост, но и второ, домът е и един от най-фундаменталните ресурси за споделяне с близкият социален кръг. Не е казано да го превърнем в ден на отворените врати всеки ден, но непоносимостта дори само на мисълта някой да ни обезпокои с нещо у нас, това си има съответното патологично описание в учебниците.
Това някаква хипербола ли е, или наистина вече са се намерили хора, които прекарват целият си живот у дома без никога никой да дойде, за да не би да им се наложи да си обуят гащи? Примерно, съученици на детето позволено ли е да дойдат? Любим приятел от студенските години? Не е задължително да са роднини на партньора, но някои от нещата описани тук не звучат като здравословно поведение: биологичната и емоционална норма определя човекът като социален индивид, а основните функции на дома са две. Първо, моят дом е моята крепост, но и второ, домът е и един от най-фундаменталните ресурси за споделяне с близкият социален кръг. Не е казано да го превърнем в ден на отворените врати всеки ден, но непоносимостта дори само на мисълта някой да ни обезпокои с нещо у нас, това си има съответното патологично описание в учебниците.
Пак ще поясня - темата не е да ни дойдат внуците и приятелите, а да се натресе някой роднина, за Дни, Седмици или Месец (както е анкетата) и да си канят техни си приятели... Понеже брадската любов е много силна.
Нито една вечер. Най ми е неприятно други хора да пипат вещите ми и да се разполагат в дома ми, сякаш е тяхен. На който му се почива в друг град или му е скучно в тях, да си плати хотел/airbnb или там-каквото-намери.
Да, ама децата пораснаха и сa семейни , като ни идват на гости с дедо спим в трапезарията, щото другите стаи са заети.Внучетата ми пипат вещите, пък аз им се радвам , после една седмица не мога да си влезна в < релсите >.
.....всеки си гледа от своята камбанария....
Който както си го направи... Но не мисля че темата е за Внуците ми пипат вазата... А Сестра ми много обича брат си, и се натресе в нас... Но пък ако толкова се обичат, защо тя му създава този дискомфорт... Имаше и коментари от типа Нека си чистят и готвят, и да останат.
На мен лично проблема не ми е, че ще сваря 5 картофа повече или ще измия 2 чинии, а че с други хора в къщата, губя личното си пространство и не мога да правя каквото си поискам, понеже трябва да се съобразявам с тях. Пък и гости да си канят... Ай, сиктир.
След години и аз обичам племенниците си, етървата е най-добрата ми приятелка, макар и да е с 10г. по-голяма от мен.
Винаги са добре дошли! Макар, че си губя личното пространство....Ай, сиктир!
Съученици на детето е позволено да дойдат, защото това е и негов дом, а не само мой. За няколко часа ги изтрайвам, стига да е рядко. С преспиване, веднъж на високосна може. Неприятно ми е, но се жертвам. Толкова. Тъкмо ще дам своя принос към учебниците по патология. Не че ме е особено грижа за тях. Повече се грижа за своя собствен комфорт.
Ама как ще се е натресла роднината? От описанието става ясно, че визитата е с покана и планирана, случвала се е години наред.
Предполагам, че ако сестрата прочете тези терзания и описанията към нея и децата и като към някаква мърлява натрапница, "проблемът" ще се реши още тази вечер, за сметка на доста по-голям такъв.
Предполагам, че ако сестрата прочете тези терзания и описанията към нея и децата и като към някаква мърлява натрапница, "проблемът" ще се реши още тази вечер, за сметка на доста по-голям такъв.
Ама как ще се е натресла роднината? От описанието става ясно, че визитата е с покана и планирана, случвала се е години наред.
Предполагам, че ако сестрата прочете тези терзания и описанията към нея и децата и като към някаква мърлява натрапница, "проблемът" ще се реши още тази вечер, за сметка на доста по-голям такъв.
Предполагам, че ако сестрата прочете тези терзания и описанията към нея и децата и като към някаква мърлява натрапница, "проблемът" ще се реши още тази вечер, за сметка на доста по-голям такъв.
Аз останах с впечатлението, че родата си живее в чужбина, но много се обича с брат си, и навремето са решили да ги посетят, която явно е станало навик и вече не е нужна точна покана... Щом е толкова голяма тази любов, защо не се редуват и едната година в България, другата година - в чужбина?
Надали живота им е толкова скучен, за да го поставят на пауза и да посрещат роднини всяка година, съобразявайки се с тях и с техните гости. За първи път чувам приютен човек да си кани гости.
Много услужлив народ... Направоооооо...
Това някаква хипербола ли е, или наистина вече са се намерили хора, които прекарват целият си живот у дома без никога никой да дойде, за да не би да им се наложи да си обуят гащи? Примерно, съученици на детето позволено ли е да дойдат? Любим приятел от студенските години? Не е задължително да са роднини на партньора, но някои от нещата описани тук не звучат като здравословно поведение: биологичната и емоционална норма определя човекът като социален индивид, а основните функции на дома са две. Първо, моят дом е моята крепост, но и второ, домът е и един от най-фундаменталните ресурси за споделяне с близкият социален кръг. Не е казано да го превърнем в ден на отворените врати всеки ден, но непоносимостта дори само на мисълта някой да ни обезпокои с нещо у нас, това си има съответното патологично описание в учебниците.
За съжаление, вече го има и това- в темата за гостите беше жестоко!
Не канят никого, защото щял да им ползва тоалетната.
Не били слугини да приготвят вечеря, че и да заредят миялната.
Канят приятели на гости в ресторант.
И да, има го описано като патология, но е жалко при колко много хора се среща вече.
Братът е ходил 2-3-4 пъти на гости само за последната година. Сашито сама е купила билетите за зълва си. И после, ама натресоха се.
Уиш, спокойно, учебниците нямат нужда от твоя принос. Редица други анкети и изследвания, като това на Сашито почти, са дали през годините отговор на въпроса кои социални поведения се считат за приемливи и кои насочват към лични и междуличностни проблеми. А и все пак, докато не станеш по гащи и сутиен пред съучениците на детето само при вида им, крещейки да се махат, имаш мегдан за развитие, за да бъдеш описана дори като учебен частен случай.
Уиш, спокойно, учебниците нямат нужда от твоя принос
. Редица други анкети и изследвания, като това на Сашито почти, са дали през годините отговор на въпроса кои социални поведения се считат за приемливи и кои насочват към лични и междуличностни проблеми. А и все пак, докато не станеш по гащи и сутиен пред съучениците на детето само при вида им, крещейки да се махат, имаш мегдан за развитие, за да бъдеш описана дори като учебен частен случай. 
Братът е ходил 2-3-4 пъти на гости само за последната година. Сашито сама е купила билетите за зълва си. И после, ама натресоха се.
Не съм запознат с историята на авторката, признавам... След като е факт това, което Вие споменавате... Защо е тази тема? Защо се канят гости, които няма да можеш да изтърпиш до края на престоя им? Обърках се. Имам нужда от глътка.
Наздраве.