"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

От доста време чета тази тема,но никога не ми е достигала смелост да пиша в нея.И все си мисля,че все още не съм стигнала моите 17 съдбовни мига.Имам няколко,които мога да ви споделя,такива които са оставили траен спомен в съзнанието ми:
-всички лета на село,аромат на сладко,деца,спокойствие,шир,първи любовни трепети
-почина дядо,после и баба,мъката на половинките им и родителите ми.Ужасът в очите на майка ми,че майка и я няма вече.
-първата голяма истинска любов-страст,скандал,секс,първичност,неразбиране,сърцето е по-силно от мозъка...Край!Не те обичам вече!
-срещнах го!случайно!не го приемам насериозно!Хубава жена съм,знам,но той е прекалено изкусителен,дори за мен!Влюбвам се-защо пак?Той иска да се оженим!Да,ама не.Не искам.Живеем заедно.Толкова ни е хубаво заедно,само аз и той!
-хайде да имаме дете
-бременна съм!не мога да повярвам!ама как забременях още от първият път?видеозона-бебето е на 5седм и 3 дни,той е ужасно горд,а аз най-накрая спокойна,че всичко е ок.3D видеозона-видях го,видях му лицето,моето малко бебе,видях го,здраво е,развива се добре,а е само на 10 седмици;видях че е момче,а толкова исках момиче;не спирам да броя седмиците и месеците,кога ще родя най-накрая,искам да си видя бебето
-14 март 2007 г той идва в болницата сутринта,за да ме види преди да вляза в операционната.отново е уплашен,пак е плакал,успокоявам го ,че всичко ще е ОК.Вървя към операционната,превъзбудена,щастлива,без никакъв страх,единствено ми е гадно,че той е толкова уплашен.Събуждам се след около 1ч,бебето ми било 3,550 кг,виждам доктора,виждам него,целува ме,казва че ме обича.Следобяд виждам сина си-толкова е малък,толкова е красив,колко е кротък.Кърмя след няколко дни и така 11 месеца.
-вече 2 години живея в приказка,дано така да е винаги.оттук нататък всеки ден е мой важен миг,миг с детето ми,миг ,в който сме тримата и сина ни иска да го прегръщаме и целуваме едновременно.Толкова ни е хубаво тримата заедно,само аз ,той и малкото наше човече
-

От много време следя темата. Ревала съм като луда за вашите мигове. На три чаши вино мисля, че сега е момента да напиша и моите. Не знам колко ще са..;

1. Летата на село с баба, дядо, леля ми, която почина много млада. Събираме сено и се хвърляме в него. Имаме си козички, зайчета, кокошки и много кучета. Никога няма да го забравя. Преди време ме беше срам да си го призная, но знам, че това е било  прекрасно време. Бъдещите ми деца няма да го имат.
2. Същото село.. всяка събота и недея ходим из планината. Къщата ни е от последните. На една от тези разходки баща м се покатери на един бор. Борът се счупи и той падна от поне 3 метра. Глътна си езика...паниката, ужасът...леля ми, Бог да я прости, го извади...не си спомням как сме се върнали до къщата.
3. Живеем при родителите на баща ми. Една зима, когато сестричката ми е на 4 месеца ни изгониха... за 1 лъжичка какао. Отидохме да живеем при другите баба и дядо. Голяма къща без отопление и топла вода. Всички сме в една стая, но ни е хубаво.
4. Гадно ми е...всяко лято ходя на село...моите приятели нямат такова. Всеки септември се чувствам кофти...селянка съм... /сега ми е смешно и съм благодарна за тези дни/.
5. Никой не иска да си играе с мен...живеем в къща. Викат ми, че съм "частничка" и не искат да играем на жмичка...колко глупаво, сега ги е яд за къщата в центъра...
6. Труден пубертет, ако не беше така, сега щях да съм завършила медицина...гъска...но...
7. 31.10.1996...една ужасна вечер. Три месеца на легло и излизане навън на 8 март 1997. Повторение....
8. Една седмица по-късно след голяма борба със себе си излизам отново. Срещнах "него". Връщам се към живота. Щастлива съм.
9. От две години сме заедно, аз съм на 22, той на 23. Разбирам, че ми изневерява. Достигам до панически атаки само при мисълта, че ще го загубя. Не мога да дишам....опитвам се да отворя вратата и се задушавам. Той не е вътре.
10. Прибирам се по-рано и го виждам да излиза от входа ни хванат под ръка с нея. Друг ден... прибирам се и намирам в коша за боклук пластмасови чашки с червило. Питам го какво е това и той признава.
11. Смазващата сила на предателството...за една седмица отслабвам с 10 кг. Баща ми идва на работното ми място, носи ми дюнер и ме кара да го изям пред него.
12. На същото работно място се запознавам се НЕГО, този път е с главни букви.
13. Не знам защо, но си давам телефона. Не знам защо, но го правя. Никога преди и след това не съм го правила.
14. Илизаме заедно и се забавляваме...беше незабравимо... и още е...
15. Той не е българин, след 6 месеца командировка, трябва да си тръгне. Обичам го и той ме обича, знам го. Ревем...целуваме се и ревем...малки сме и двамата го знаем...аз съм на 22, студентка, той на 24... реалисти сме....
16. Бившия "него" решава, че не може без мен и се сеща, че иска да е с мен. Съгласявам се, но...
17. Подвавам си документите за студентска програма "au pair". Никой не вярва, че ще замина, но аз не искам да съм тук.
18. 31.10.2001 летя за Ню Йорк, малко повече от месец след атентатите. Оставам 2 години там....да ме питаш защо и се върнах...ще кажа...заради онзи "него" с малките букви.Успя да ме омагьоса отново. Предложи ми брак....
19. С НЕГО не сме загубили връзка, въпреки че са минали 3 години си пишем. Споделяме...
20. Още 5 години с онзи "него"... напълно загубени. Изневери, караници...обсебване. Слава Богу, че не направихме дете. Малко допълнение..започна първата си работа на 31 години, т.е. 2007. Аз работя от 10ти клас и оттогава не съм искала пари на родителите ми. За това съм горда със себе си.
21. 11.09.2007 летя за Рим, ще видя НЕГО за първи от 7 години...няма разлика, не само за мен е така, знам със сърцето си, че и той се чувства по този начин. Не може да се опише с думи! Не може! Най, ама НАЙ-щастливите 2 дни в моя жовот. Само два са, защото той заминава командировка. Работи към НАТО. Това е най-дългия срок даден му за "отпуска". Радарен инженер е...
22. Още 3 мъчителни месеца с онзи "него". Решавам, че не мога повече така.
23. Новата 2008 изкарана със сестра ми. Срещата със СЕГАШНИЯТ НЕГО.
24. Заедно сме, искаме бебе.
25. 12.06.08. отивам на рутинен преглед и се оказва, че имам ПАП 3А.
26. Два дни преди рождения ми ден ми правят тест за ЧПВ – положителен – следва биопсия...слава Богу, няма място за притеснение.
27. Минали за 10 месеца...още няма бебе...надявам се скоро нещата да се променят! Коледния подарък - ПАП 2!
28. Все още поддържаме връзка с НЕГО....обичам го... той е спасителната ми жилетка. Когато не се чувствам добре се обръщам към НЕГО. И за него е така....знам, че ме обича, а как го обичам аз...... може би ще сме заедно в някой друг живот. Благодарна съм му дори затова, че заради него научих езика му... Прекрасен е, обожавам го! Както и невероятната им музика и гласове.

Моля да ме извините за грешките.. не ми се иска да се връщам за проверка... може би бих променила нещо. А не би било честно!
 
Благодаря ви, че ви има! 

П.П. Дано някой да има нерви да ме прочете...като видях колко е много....

  Red tree, пожелавам ти едно страхотно бебе от някой, който е с главна буква!

Хапка, благодаря ти! 

Red tree, знам какво е да имаш един НЕГО (с големи букви и по-тъмен шрифт)... И какво е никога никой да не достигне онази хармония, като при ин и ян... (а аз, овцата, си мислех, че това е любов като всяка друга. Явно нищо не съм знаела за любовта, щом съм си мислела, че лесно се постига такава - съвършена)

ivonska никой не знае,преди да му се случи и да го изгуби НЕГО с големи букви и тъмен шрифт.

ivonska, и съм съгласна, и не за моят НЕГО.... както писах той е моята "спасителна жилетка", но са минали 9 години...ОБИЧАМ ГО, т.е. влюбена съм в него... в една химера ...но горчивата истина е, че не го познавам. Времето променя хората...ИСКАТ, НЕ ИСКАТ... ТОВА Е... и аз съм се променила, както и той. Въпреки, че развалям впечатлението...РЕАЛИСТКА СЪМ....Реално погледнато, ако е било наистина истинско / хмм, как се казваше този парадокс?/ щяхме да СМЕ ЗАЕДНО! Затова твърдя, че обратно на разпространенот мнение... ЕДНАКВОСТИТЕ СЕ ПРИВЛИЧАТ. И когато имаш еднакво детство/минало с някой е много по-лесно. Когато имаш една и съща среда е по-лесно...доказано е. Не ме разбирай погрешно... ТОЙ винаги ще е НЕГО, в моят случай НЕГО, към който винаги съм копняла, но това не го прави най-правиният НЕГО...Обичам го, но той за мен е нещо недостижимо.... Пак да се върна на Земята.... всички НЕизживяни любови за така.... Всички! Искам да вярвам в това! Иначе бих ... гхрррррррррррр...умряла!

С други думи: Стъпила съм на замята!

Вече четвърти ден съм в тази невероятна тема  . Не мога да спра да ви чета, да съпреживявам споделените от вас радости,болки и мъки. И не мога  да сдържам сълзите си    още повече когато открия във вашите и моите дълбоко скрити моменти... Благодаря за ИСТИНСКАТА тема! Все още не мога да събера смелост да пиша и аз 

летата на село. мухите, комарите, мирисът, топлината, безмерната обич, с която съм обкръжена. с баба ми, в библиотеката, в която работи. откривам една много стара книга с корейски приказки, но ме е страх да я отворя, защото знам, че приказките ще са тъжни и ще плача много. права съм. с дядо на другото село. седим двамата в тъмнината на двора и гледаме небето, а той ми разказва за вселената.

смъртта на кучето ми. цял ден се чувствам ужасно и знам, че нещо лошо му се е случило. празния поглед на дядо ми и омразата след утехата "ще си вземеш друго". една песен след това, която слушах, докато се примирих.

срещам го. никой, абсолютно никой не прилича на него. започвам да чета всичко, което ми попадне, за да имаме теми на разговор. усещането за взаимност, за пълна себеотдаденост, за безвремие. чувствам се най-сигурният човек на земята, когато съм с него. първото 'обичам те' и свободата да мога да го изричам, когато си поискам след това.

студентка. никой не иска да пътува до едно село, за да преподава на едни дечица там. стотиците километри прекарани в един автобус с най-невероятните гледки на земята и хилядите мечти за сибир, за конго, за ... целия свят.

аз на другия край на света, един уличен телефон и вестта за смъртта на мама. толкова е невероятно и невъзможно, че дори не мога и да се разплача. вече нищо не е като преди. страхът от погребението и смесените чувства при новината за един отменен полет.

положителният тест за бременност. неговата готовност и моята нерешителност.

кърменето. и неговата липса сега.

сами със синът ми в калахари. сами в колата насред пустошта дни след като съм взела шофьорска книжка. вечерите с монахините и кучешките стъпки пред прозореца ни. пасъкът, нощното небе, хората. усещане за свобода както никога преди.

Здравейте 
1.Детството ми на село=синьо безгрижно лято при баба и дядо ,слънце и светлина ...Осъмване в Павликенската болница с братовчедка ми след като сме изяли по 3 купички течен шоколад от Кореком и съответно§ рядко щастие§,бялото езеро в кухнята ,което е станало от разливането на 10 литрова кофа с биволско мляко=Ама какво да правя=е оправданието ми =повдигнах леко чергата и кофата на земята,поръките на покойната ми баба да не се къпем в реката,че можем да се удавим ,ловенето на жаби и дисекция с бръснарското ножче на дядо=децата понякога могат да са жестоки.Съседката е починала и цяла тумба деца отиваме на погребение=ковчега е със златен варак /между цветята се подават носовете на черни лачени обувки ,мирис на малки карамфилчета и тамян.Дядо ни е купил Балкан=че колело ,за мен и сестра ми=уча се да карам и по невнимание се бухвам в канавката с коприва.Вече се ползват първите спринцовки за еднократна употреба =имам една и си я кътам прилежно.На малките пуйчета тайно от баба инжектирам чешмяна вода с разтворени таблетки витамин Ц=ЕСТЕСТВЕНО след няколко дни животинките опват петалата.Тогава разбирам ,че медицината не е всесилна.
2.Училището почва.За първи път се разочаровам от др.Стоянова=порицана сим пред целия клас ,защото не мога да изрецитирам стихотворението§Аз съм българче§ ама аз не съм българче,демек стихотворението не е адресирано до мен.
3.В 7 часа като отивам на училище ме блъсва кола=имам 5 фрактури=майка ми като ми вижда лицето и започва да плаче.За около година се възстановявам,нищо ми няма.
4.Започва смяната на имената.Повтарят ни упорито,че имаме български корени.Бутват ни в ръцете списък с имена и молба за възстановяване на имената си,отново съм раздвоена като си знам историята на моя род.И до ден днешен когато тока прекъсне си спомням с ужас за онези дни=и тогава имаше режим на тока.
5.Радостта ,че съм приета отведнъж в университете=просто няма да се налага да чета същите работи и догодина,и удовлетворение от себе си,че съм зарадвала мама и татко.
6.Започва Голямата екскурзия=заминават си много близки на сърцето ми хора.Ние оставаме,защото има неприятности около нас.Всеки ден идват в нас хора от ДС и правят обиски.Разпитват ни за неща дето не сме и сънували.Около чичо ми се инсценира процес и набързо е тикнат в затвора.
7.Колегите в кавички не искат да имат за приятел такава като мен,прокажена ли съм що ли
8.Демокрацията идва,В една майска вечер чичо се завръща=много радост и сълзи.Въздухът даже по онова време се дишаше по друг начин.
9.Моето приятелче ми се обяснява в любов.Ще падна .Да ама една такава любов е обречена на провал,ние не можем да мислим за нищо по=напред,след 2 годишно ходене следва изневяра от негова страна и аз пак съм във вакуум.
10.Една наша обща позната ни е запознала със сегашния ми мъж.Идва в България и за 3 дни малко= малко трябва да се опознаем.След всичко случило се въобще нямам намерение да започвам нещо ново.Хитрите жени крият по принцип предните си връзки.Аз нямам намерение да се харесвам на някого,разказвам му всичко=ако остане добре,ако не=още по=добре.
11.Сключваме брак в България и след седмица заминаваме за Истанбул.Аз рева като магаре през целия път=лицето ми се подува и става червено като маймунско д.
12.След година и нещо съм бременна,с объркани чувства съм=още даже нямам гражданство,страхувам се и се чувствам неподготвена.
13.Вземам детето си =толкова е малко =страхувам се да не му причиня нещо
14.ЯВЯВАМ се на изпит тук ,представям се най=добре пт групата,в която само аз съм завършила в чужбина.Пак им натривам самочувствието=кеф голям.
15.Същия ден научавам че баба е получила инсулт =отново бух в калта аз.
16.Казвам на патрона мой състудент че аз вече няма да работя с него,вземам си шапката и чао.
17.Засега съм в мир с душата си =научих се да не газя малките тревички бягайки към красивите и далечни рози 

haksev, 4 години работих в турска фирма и това са най-добрите ми роботодатели! Страхотни хора! Интелигентни и много работливи. Осигуряваха ме на 500 евро и понеже нямах отпуска 2 години, когато закриха фирмата ми платиха 2 години отпуска + 1месец преизвсетие + 1 месец режийни, кажи ми къде ще стане това...В ТР много ни уважават, не говоря турски, говорехме си на английски. След години учене на италиански, си намерих работа във фирма на италианси инвеститори в БГ...пълен провал...колежката се ч..ше с шефа и не се знаеше кой управлявя. Трагедия ... напуснах...

Пожелавам ти успех!

А сеха продължение на моите моменти:

29. Установих, че съм пропуснала смъртта на леля ми...толкова млада си отиде, на 44 и на нея дължа толкова неща: записаме на английки във втрори клас, на програмиране в трети / 87г......кой ти разбира от програмиране тогава, играехме на една игра с жабки/ сигурно преподавателте са имали друга идея, но това ми останало, а и не само, все пак завърших ИТ

30. Обичам  мъжът, с който съм и прозрях, че искам да съм него! Не само искам да съм, с него, но искам дете от него, не едно, а повече...
31. На 09.03. си отиде дядо ми...първият .... много ми е тежко.... но знам, че са заедно с леля ми им е хубаво...

Моите 17 мига:
Имам гадже,а съм на 14години,най-важната съм в училище,защото той идва да ме взима с кола,на 18 е
Естествено,отказвам се да уча,защото мога да печеля много пари като работя,вместо да си губя времто в училище.
На гаджето ми родителите са висшисти,а моите разведени ,въпреки това сме заедно.След две години,той ми казва, че трябва да се разделим,защото имал изпити,аз разбирам,че се вижда с обща наша приятелка.Решавам да сложа край на живота си.Изпадам в ужасна депресия,но,явно здравия разум надделява.Запознавам се с друг,обичам го много,забременявам от него,но сме заедно само от месец,решавам,че трябва да направя аборт,тъкмо съм станала на 18,той,на 25.Пет години бяхме заедно,през което време го обвинявах мислено,за това че не ме спря да направя аборт.
08.12.98г,сестра ми се обажда да ми каже че баща ни е убит.Не мога да повярвам,прибирам са в къщи,седим и чакаме до телефона,никой нищо не знае.След часове се разбира,някакъв го наръгал с нож в сърцето,умрял е за 5 мин,сам,докато онзи го е ритал,защото бил с отклонения,умствени.Минаха дни преди да се разплача,до последно отказвах да повярвам,чак когато го видях в ковчега,ми стана ясно че наистина е мъртъв.Липсва ми ужасно много и до днес.
Виждам се пак с първия мъж в живота ми-висшистът,вече се е дипломирал и баща му го е уредил на хубава работа.Идва на изнасянето на 6месеца на тате,аз съм трогната,започваме да се виждаме,аз зарязвам този,с който съм пет години,за да съм с първия.
Спирам,за сега.Ще дописвам

Не мога да събера смелост да пиша. Чета и чувствата, които ме заливат са …чудовищни. Невероятно е, красиво е, безмълвно е. Страница по страница събирам парченцата живот с всеки един от вас. Благодаря, че ме накарахте да затворя очи и да се върна назад. Освобождаващо е.
И стигнах до моите парченца. Събрах я тази смелост.

1.Малко вързопче, увито в одеалце на сини и бели квадратчета на края на спалнята – Това е братчето ти.
2. Ухае на препечен топъл хляб, липов чай, къщатата на баба и дядо, скрити сме под кухненската маса . Шепот и смях на деца.
Майка пере на двора, пералнята ръмжи и се тресе, а тя умело борави с онези смешни дървени щипки-маша за вадене на прането. Сапунена пяна до лактите на ръцете.
Дядо седи под крушата на сянка. Баба снове, мъничка, дребничка.
 3. Дъх на лято, тайфа хлапета, покачени на старо дърво, незабравимият вкус на филия с домашна лютеница. Татко се връща от работа, чувам бръмченето на Балканчето му.
Усмивка, пак ми е донесъл луканка.
 4.Рожден ден, моя. Седя унила на двора. Цялата съм в пъпки. Слънчевата светлина ме заслепява. Майка ми дава очилата на татко. Изглеждах.....зашеметяващо. Тъжно ми е. Внезапно вратата на двора се отваря и се втурват всичките ми съученици ухилени до уши. Беше един прекрасен рожден ден.
 5. Болница, една, втора.... Трябва да си силна, няма нищо страшно. Добре мамо, а сълзите ми са река. Каква ти сила, само можех да броя. 1,2,3,.....8 , асансьорът спря и аз заспах, най-после. След това видях белите отблясъци в черните коси на тате. И щастливата им усмивка.
Мамо, защо плаче таткото на Агнежка? Моето малко приятелче от Чехия не се върна от разходката си с асансьора до 8-я етаж.
Болката ме разкъсва, няма ли край. Искам да тичам, искам навън. Косата ми капе, безброй дупчици от игли.
6.Уча се отново да стъпвам, а професорът пред мен гордо ми показва как . Весел смях, хитра муцунка на осемгодишно хлапе -професорът не можеше да сгъва същия крак.
7. Лудото море, когато бях на 16. Приятели, пътища, стоп, коли, палатки, плажове и лица, лица. Срещнах толкова много хора. Розовите очила на шестнадесетгодишните.
8. Миризмата на влак, нощ и страх и ярост и безсилие.Само ако гъкнеш. Помогнете ми, МОЛЯ. Сигурно не ме видя. Не може да е друго.Повръща ми се. Не искам да си спомням.
9.Тръгвам, колата ни е пълна до горе с мои неща. Гърлото ми е сухо. Време е да порасна. Отивам в град, в който никого не познавам и където намерих едни от най-добрите си приятели. Отворих прозореца на душата си.
10. Тя няма да може да износи дете, а ако стане или ще е болно или тя няма да си стъпи на краката след раждането, цял живот ще гледаш болна жена. Идваше ми да ги убия за тези думи, грозни до безумие.
Всеки по пътя си. Облекчение. Свобода.
И срещата, която най-малко ми подсказа, че това Моята половинка сърце.
11. Края на април, последен изпит, ще празнуваме и внезапен въпрос: Ще се омъжиш ли за мен?   Потънах в ясните очи на мъжа си.
12. Щастливите и същевременно толкова трудни за нас 1996/97 години. Не съм и помисляла, че бременна в 7 месец ще плача пред витрина на хранителен магазин. Ей, така рукнаха тези пусти сълзи.
13. Ако не се справиш сега ще приложим форцепс – призля ми. Мога, мога. Готово, ето го. Тишина. Всички мълчат. Зала пълна с поне 20 души и всички мълчат. Само аз крещя, мисля си, че крещя. Най-голямото облекчение в живота ми, когато чух това тъничко прекъснато мякане. Боже, добре е. Гушнах  малкото синьо все още човече и заплаках с плач приличащ на скимтене.
14. Коледа е. Отново. Малкият разбойник спи вече, мъжът ми диша спокойно. Аз съм спокойна.....само ръката ми попадна там, където не трябва. Тези проклети бучки, тези проклети болести. Толкова съм слаба, много слаба. За разлика от майка ми.
В Онази болница е трудно да оцелееш психически.
15.16 март, операцията мина, прогнозите отлични. Ще чакаме хистологията. Прибираме се в къщи, а радиото в колата не спира да говори за убитото тригодишно детенце Пепи. Убила го е майчицата му. Как да забравя такъв ден.
Седмица по- късно, зълва ми звъни по телефона. Всичко е наред, никакви съмнения, какво повече мога да искам.
16. Раждането на малкия. Леко, бързо. Само тази пъпна връв, пак увита. Спокойна съм. Всичко е наред. От масата до магарето ме гледа бебче с лицето на мъжа ми.
17. Думи – Митачето има едно прекрасно, здраво сърчице.

Предполагам, че и при вас тези 17, не са само 17, а 1001….

Ния ,  !

Ния, не си слаба, не си