Преди години една плачеща жена ме помоли да постоя до нея за една цигара време, току-що и бяха казали, че има рак. Тогава бях тинейджърка, казах и, че не всичко е загубено, че трябва да се бори, че ще се оправи....днес не съм сигурна, че ще мога да си тръгна. Със сигурност този момент ме е белязал завинаги, разбрах, че най-важното нещо на света е да бъдем добри и да си помагаме.
Имах и една приятелка, Надя, която беше болна от рак, само на 12 години беше. Това дете завинаги ще си остане герой. Имаше над 9 операции и почти половин година непрекъснат престой в болницата. Баба и и дядо и също са едни от най-големите герои, които съм виждала. Знаеха за лошите прогнози на лекарите и въпреки всичко всеки ден зареждаха детето с обич и оптимизъм.
Имах и една приятелка, Надя, която беше болна от рак, само на 12 години беше. Това дете завинаги ще си остане герой. Имаше над 9 операции и почти половин година непрекъснат престой в болницата. Баба и и дядо и също са едни от най-големите герои, които съм виждала. Знаеха за лошите прогнози на лекарите и въпреки всичко всеки ден зареждаха детето с обич и оптимизъм.
От момента, в който разбрах, само тя ми е в главата. Позволявам си да използвам темата и да напиша това, което бих искала да й кажа: "Юлка, знам, че си на по-добро място. Усмихвай се широко, както само ти можеш. Нали знаеш, че Бог откъсва най-хубавите цветя за себе си? Гледай ни отвисоко и ни набивай канчетата, когато грешим. Обичам те!"
. Благодаря ви, че ви има и че сте до мен. 
, лошото е минало, поплачи си ,да ти олекне .
)