"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Посъветваха ме да пиша в тази тема, за да си разкажа мъката   Дано не объркам нещо с писането ми тук  

Преди 10 дни почина чичо ми, лъчезарен, мил, услужлив човек, който всичко обичаха и уважаваха. Никога на никому нищо лошо не стори, но съдбата го отне от нас по - ужасен начин. На 05.12.2009г. той отиде за да помогне с изолацията на едно мазе в нова къща, но човека, който отговаряше за строежа ги подложи на риска да влязат да лепят изолациите 1 час след като е бил нанесен грунда (за тези, които не знаят, трябва поне 48 часа да минат за да е безопасно), съответно в момента в, който за запалили горелката всичко е експлодирало, ударната вълна го е изхвърлила извън помещението и той е бил без никакви наранявания, но се е втурнал вътре да извади другите 2 момчета, едното от които почина на същия ден, а другото (братовчед ми) все още се бори за живота си в центъра по изгаряния в Пирогов със 75% изгаряния.
Чичо ми беше млад - на 40 години, остави син, който 2010г. ще е абитуриент и сега най-много има нужда от него, млада съпруга, майка, която не може да понесе мъката, брат (татко ми), който едва се бори с болката, племенница, която го обичаше наравно с баща си и още много много скърбящи приятели и роднини.На погребението дойдоха повече от 300 човека, и както някой беше казал - "Може да разбереш какъв е бил човека, според това, колко хора има на погребението му". Всички много го обичаме и се чудим как да намалим мъката, която чувстваме, но ... живота трябва да продължи, но никога няма да е същия.
До колкото знам (дори и да ви звучи глупаво) в рода ни има някаква такава поличба - най-малкия брат умира на 40 години по ужасен начин:
* прадядо ми е умрял на 40 не знам точно как;
* дядо ми е умрял също на толкова, когато военните са отрязали някакъв електрически стълб и той се е стоварил върху колата му и е спукал черепа му;
*и чичо, който умира на 40 от експлозия.
Дано не съм сгрешила нещо с пускането на този пост тук, ако съм сгрешила, изтрийте мнението ми и съжалявам!  

Пожелавам на всички ви успехи и най-най-важното ЖИВОТ и ЗДРАВЕ!!!!

Прегръщам те и се моля Бог да ти даде сили на теб и всички твои близки!!!

Натали-Хонг, съжалявам много за чичо ти! Прегръщам те, дано намериш опора в мъката си! 

Доста се чудех дали да пиша.Поплаках си на вашите истории
1.Когато мама отиваше на работа и аз гушках тениската и
2.Баба която ми готви любимото зеле и ми маже филии с масло и чубрица.
3.Как седя на прозореца и чакам татко да дойде да ни види
4.Как прабаба ми почина и я сънувах после и колко плаках
5.Как баба(майка на баща ми) се разболя от рак и почина
6.Първата любов в училище и сърчицето което ми подари, а аз му дадох да прочете дневника ми  
7.Преместването
8.Мама и тате пак са заедно и после пак разделени
9. Батко е в казарма
10.Първата ми работа
11.Палтото което си купих с първата заплата и каква гордост беше
12.Срещнах мъжа си
13.Забременях
14.Баба ми която ме е гледала се разболя инсулт
15.Мама ни остави да живеем сами и заживя с баба и дядо
16.Родих сина си
17Треперещия глас на татко когато му казах че е дядо
18.Пак бременна
19.Голямото ми детенце тръгна на ясла и не съм сигурна кой плака повече
20.Омъжих се с малко шаферче
21Баба ми почина когато беба беше на 2 седмици, но поне видя децата ми и ме видя булка.
22.Погребението ужасно и сега плача мъчно ми е много че не можах да я видя и да и кажа че я обичам за всичко което е направила за мен.Благодарна съм.
23.Когато с Дени бяхме в Пирогов уж за обърнат тестис и ни мотаха 4 дена.Като ме държаха в неведение и лъгаха за да могат да си вземат парите от НЗОК а аз преживях кошмарни дни
24.Как Дени ми казва "Обичам те винаги, винаги"
25.Второто раждане и сълзите в очите на мъжа ми когато отивахме към Шйново
26.Малката сладка Деа когато ми я дадоха за пръв път
27.Думите които сме си казвали в яда си с мъжа ми но ще помня винаги
28.Татко всеки път когато ме целува и как ми е мъчно че се е случило така че да нямаме семейство
29.Как мама винаги е до мен за всичко, толкова я обичам че ме е страх че един ден няма да я има
30.Страхът дали ще съм добра майка и как ще възпитам децата си
Малко разбъркано стана Спирам че наистина се разчувствах друг път пак

Натали-Хонг , бъди силна и помни, че той винаги ще живее в сърцата ви. Съжалявам за загубата ви и дано почива в мир.
 

Благодаря на всички ви за милите думи и за това, че сте така мили!!! Радвам се, че все още се срещат хора като вас!!! Жалко само, че са рядкост!!! 

gery_roz всичко, което си написала е страхотно!

Мерси 
Искам да ти кажа че те разбирам.Няма да мине с времето но си спомняй само хубавите неща.Баба ми почина преди година.Взела ме е на 1.9 месеца когато нашите са се развели и ме гледа до първи клас.Обичах я страшно много и още не мога да свикна че е я няма.Когато ходим в тях при майка сядам на леглото и и все едно никога не е била там нз как да го обясня
Още нещо няма да забравя как дядо ми (който не ми е роден дядо а втори мъж на баба) ми каза че очите са му в мен и в майка и работи и прави всичко за нас.А сега е болен

Съдбата е коварна, много!!! Все си мисля, че Бог прибира при себе си добрите, защото са го заслужили, да са на това по-добро място, а оставя грешните на земята за да могат да изкупят греховете си.Твърдо вярвам, че има Рай и, че всички, които обичаме,но са си отишли, са там.Крепи ме мисълта, че там е много по-хубаво и няма тази мъка и несправедливост с, която ние се сблъскваме всеки ден и, че за тях е по-добре да са там. И ти и всички останали трябва да се постараете да мислите така! В мислите ми сякаш говоря с чичо ми, не знам дали има някаква по висша сила, която ми помага да говоря действително с него в ума си(не зная как да го обясня), или просто това, че го познавам добре и знам как мисли и какво ще каже, но знам едно, близките ни не искат ние да страдаме, знаят, че ни е тежко и че боли, но не искат да е така. За това искам да кажа на всички ви - колкото и да ви боли, знайте, че:
*Там горе винаги има хора, които ви гледат и искат всичко да е наред с вас.
*Те не са сами там, защото, ако има друг близък, който е починал, той го е чакал горе.
*Много по-красиво и спокойно е там.
*Един ден, всички ние ще отидем на това място, но просто трябва да извървим пътя, който ни е било писано.

За това милички, колкото и да ви е болно, колкото и да ви липсват тези,които сте изгубили, мислете за това, че те са на това място, на което няма болка и ако са ви направили впечатление думите ми, сетете се за тях.

Съболезнования за загубата  ти, Натали! Когато близки хора си отидат внезапно много боли. Иска ми се да вярвам, че наистина са на по-добро място, иначе всичко изглежда толкова безсмислено.
Сигурно ще пиша по темата по-късно, много ме развълнува.

Румяна, прочетох ти другите постове, малко по-рано днес, искам да ти изкажа искрените ми съболезнования за вашата загуба, няма по-страшно от това!Каквото и да ти кажа в такъв момент е малко, но все пак...Живейте живота си с другата ти дъщеричка и не пропускай нито миг от нейното израстване, бъди до нея във всеки един момент, много е важно сега да бъдеш силна, защото тя има нужда от това, има нужда да си до нея и да я закриляш.
Никога няма да забравя колко е силен в момент моя 18 годишен братовчед, та той е още малък, от къде намира тази сила не разбирам, но той е силен, защото знае, че сега той е опората на това семейство, на майка си и на баба!!!Никога няма да забравя също, как на погребението той повтаряше на майка си "Няма страшно, спокойно, маме!" и как казваше това и на татко ми, който е голям и силен мъж, малкото момче явно порасна твърде бързо и беше и все още е опората ни!
Така, че бъди силна заради другото ти момиченце, тя наистина се нуждае от това!

Побутвам тази толкова човешка тема напред,защото покрай Коледа и Нова Година имам нужда да ви чета

Не зная дали съм готова за темата, повече от две години чета споделените ви моменти и събирам смелостта да споделя моите, може би за да продължа напред спокойна.
 Та моментите ми започват със споменът за дядо ми, който ме попита какво искам да ми донесе (явно в командировка някъде е ходил, бях на четири) и аз му казах фулмастри, а той ми донесе моливи,разплаках се, а той ми обясни,че моливите  по-бавно се изхабявали и мога да рисувам повече. Моментът, в който той е в болница( с рак), а аз искам ябълка(пак съм на толкова година и нищо не разбирам), мама ме стрелва с поглед, но той ме завежда до шкафчето и ми дава една. Друг спомен ми е когато изхвърлих всички 2 чувала чушки (за печене предполагам) през балкона да замервам децата, наказаха ме да стоя с вдигнати ръце, докато татко чете вестник и аз му правя физиономии, мислейки си че не гледа, но мама ме издаде.
 Вечерите със сестра ми и слушането на музика на касетофон до главите ни без да го гасим, и как всяка вечер и разказвах деня ми с най-малката подробност и всичко, което ме вълнува(аз на десет, тя на осенайсет). Хилядите трудни моменти с първият мъж, с който имах връзка и борбата за неговото оцеляване(буквано един път припадна в ръцете ми и мен ме беше толкова страх за него, но още по-лошото беше ме страх за себе си – бях на 16, какво ще правя, вкъщи сме, татко не знае,как ще обясня- тогава разбрах какъв егоист съм) , със зависимостта, Но най-хубавото е, че от много години той е добре, пребори се, разделени сме от доста време(най-нормалната ми раздяла), безкрайно го уважавам и за мен той е един от най-силните хора.
 Кучето ми, което безкрайно много обичахме(а и сега, когато я няма) и обаждането от сестра ми - без думи само сълзи – сигурна бях че става въпрос за нея(тя беше пълноправен член на семейството), не за някой друг, а аз съм на хиляда километра и плача че не съм я видяла за последно – а тя беше до мен половината ми живот тогава.Думите на татко, че за първи път все едно е видял сълзи в очите на куче.След два дни се прибрах вкъщи, беше малко преди Коледа и беше най-тъжната ми Коледа. И как мама по навик доста след това, белеше краставици и хвърляше обелките там, където  се хранеше обаче нямаше кой да ги изяде. И досега не събирам смелост да си взема куче.
 Моментът, в който разбрах, че сестра ми(обичам те безкрайно много) е бременна и си дадох сметка, че не искам да съм далеч от семейството си,  не можех с думи да изразя радостта си. Появата на малката ми прекрасна племенница – аз я видях първа след сестра ми – беше ме страх да не е много червена или нещо такова и бях решила да не се превъзнасям, че е много красиво бебе, обаче така  си беше
 Настоящият мъж до мен и безумните емоции с него – от много хубави до много лоши, срещата с друг човек, влюбването и в крайна сметка връщането ми при сегашния, причините са много, но най-важната може би – разбрах че не искам човек, който да моделирам както аз пожелая, той беше гоов да направи всичко за мен, но не и аз за него(явно съм си сбъркана).Зациклянето и лутането тези две години, в които нараних много и бях нарена много.И трудността ми да взема решение.
Горан Брегович в Банско и аз съм там, слушам го на  метър от него и съм много много щастлива. И само след няколко дни …Мама я заболява главата, петък е, всички мислим че е шипове или нещо такова. Понеделникът, мама и татко ще ходят на лекар,аз съм на работа, но съм спокойна. Обаждането от татко и отново без думи, само плач разбирам,че става нещо много страшно.Чувам само думата тумор….Обаждам се на сестра ми и отивам към Пирогов, а мама е в шок и се чувства добре(знае всичко , видяла е скенера), защото й вливат нещо от което не я боли главата, аз плача и я прегръщам, а тя – най силната жена и моят герой ми казва- Мамо, не е ли малко рано да се сбогуваме?.Докторът, който ни спря мен и баща ми пред вратата и каза много е голям и на много лошо място, навлезнал в мозъка.Изследването, и че е доброкачесвен и думите на опериращия хирург – да не я отписваме. Дните до операцията и усещането, че не мога да издържа, че се задушавам и че не мога да приема ако нещо се случи..Операцията, успешно направена, важното е как ще се събуди.  Сутринта след операцията, звънът на татко на телефона и не мога да повярвам обажда се мама. Безкрайната радост,че мама е добре(вече минаха 8месеца),благодарение на лекарите и на волята й да живее.Не се предаде и за момент.Мамо обичам те.Всеки път когато с нея пием кафе, ходим на пазар или идва вкъщи да ми помага, всеки момент с нея ми напомня колко съм щастлива всъщност, въпреки всички други неща. Ужасът от това, че вече съм порастнала и ще се сблъсквам с такива неща, но се моля да не е скоро…
Баба ми дава пари за билет за концерт(благодаря ти бабо) и отивам заедно със сестра ми.
Има още много мигове, белязали живота ми и за добро или зло са ме направили такава, но за момента само тези имам нужда да споделя – някои искам да забравя, други не мога да изрека гласно.Въпреки всички трудности и кошмарни преживявания,взех решението, сега съм спокойна, (пък каквото има да става ще става).
Пожелавам на мен и семейството ми хубава и спокойна 2010година Както и на всички вас

Queeny Niece, 

Цялото ми семейство. Тази година на Бъдни вечер. Как разбрах какво е коледно чудо  . Моето чудо, измолено от моите ангели. Как бях по-щастлива от всичко на света заради хората, които обичам, заради неща, които те правеха за себе си, дори не за мене. Обичам ви всичките. И любимчо, в който всички продължаваме. И как освен това един добър млад човек имаше дом с нас. Мисля, че за първи път този човек не беше сам. И как всички бяхме свободни и себе си.

Май 2008 как срещнах една жена. Октомври 2008 как осъзнах ролята на тази жена в живота ми. Януари, май, юни, юли, септември, октомври, ноември, декември 2009 как настъпи промяната в моя живот. Благодаря ти. Не знам, дали ще ми се падне късметче да направя за тебе нещо измеримо с това, което ти направи за мен в онзи слънчев есенен ден, но си спомних за първи път от много години какво е да разчиташ, че не е необходимо да носиш всичко сам. Господ праща ангели да носят най-тежкото. И понякога тези ангели са хора, на които също им е студено на ръцете през зимата. Обичам те много, скъпа.

Триумфатор, колко хубаво.............................................................