Hit the road, Jack! - или как слагате край на връзките си

Никак,изстисквам връзката до край.
Единствения път,в който прекратих връзката аз беше когато друг мъж се появи на хоризонта и за това давам 5-тия отговор,макар и да не е точен.

Имала съм 2 сериозни връзки преди да се омъжа. С втория проведохме мноооого дълъг изчерпателен разговор, на края на който и двамата бяхме осъзнали колко неизбежна е раздялата. В добри отношения сме към днешна дата. Женен е, с дете, познавам семейството му. С първия беше мъка (тук добавям и един липсващ отговор - sms). След дълги опити от моя страна да обсъдим ситуацията и да приключим по човешки, все не му увираше главата и продължаваше да ме кани да излизаме, на семейни празници и разправяше наляво - надясно, че сме си заедно, че всичко е ок. Накрая не издържах и му написах 1 sms. Явно като го видя черно на бяло го осъзна и повярва, че наистина е дошъл края. Не беше приятно, ама като не разбира....

Късам по индиректен начин. Не обичам протяжни разговори. Спирам да звъня, не приемам покани за среща. Ако в леглото е минало катастрофално й давам да разбере, че е така и че вината е в нея.

А защо да е в нея вината?! Понякога е нужно време двама души да се напаснат. Аз никога не съм можела да кажа на мъж, че е тотално зле в леглото. Измисляла съм хиляда други причини, но това не бих могла да го причиня на който и да е мъж.

Ти не беше ли високоморален благочестив чичко? Сега се изказваш като най-големия столичен курвар.

Защото не е достатъчно мила да му каже, че 10-на сантиметровото оклюмало нещо, което предлага е 20 -сантиметрова, гордо вдигнала глава радост за окото и не само за него.

Вярно! Както е вярно и че относно сантиметрите, си е природа, но ако и  по-важното липсва... Май мацката трябва да почерпи, че се е отървала.

Фен съм на директните неща, обаче предната ми връзка беше кошмар(и връзката,и раздялата). Трябваха ми около две седмици, след като казах “край” да го убедя, че наистина е край и че връщане назад няма. Това нещо му го говорех всяка вечер, когато ми звънеше, за да ми кажел лека нощ. Уж ме разбираше, а сутрините имах смс-и от него:”Добро утро слънчице,наспа ли се” и хиляда други глупости, все едно не сме водили никакъв разговор предната вечер. Сто пъти му казах, че не го обичам вече, неговия отговор беше:”Е,какво от това,аз нали те обичам”?!?! След тези две седмици тормоз, реших просто да спра да му вдигам и да му отговарям на съобщенията. Тогава се почна идването до вкъщи, следенето, опит за влизане взлом в апартамента и едно-две 12 часови висенета на пейката пред входа. И това две седмици, после явно разбра, че съм сериозна, и преминахме на фазата с обидите, хиляди глупости на целия квартал, включително и на майка ми. Но поне мен ме остави на мира.

Лавандуло, лавандуло!
Вината за катастрофата в леглото е на некадърния и невдигащ го достатъчно келеш.
Който си го може, го прави дори и да е за последно.

онагледяващо късам. нося си лист хартия на последната среща и театрално го разкъсвам. 'ето това сме ние'

Ууууу каква разбивачка на мъжки сърца само...

Без много приказки изчезвам, в стил скрита лимонка, за онези, що нямат усет. Аз съм крайно неизискваща, не понасям шаблонните и казармени отношения.  Никога изневярата не ми е била в списъка с проблемите,  по-скоро обсебването и липсата на унисон в нагласите.

Труден характер си.

С изречение от сорта на "Вече не ми е интересно. Искаш ли да си останем приятели?"

Най-често не искат.

Моето мнение е, че всеки възпитан човек дължи на партньора си цивилизовано отношение, изразяващо се в последен разговор, дори да не е очи в очи. Разбира се това не включва ситуациите с насилници и манипулатори, които биха били провокирани към агресия или поредното умело обезсмисляне на трудно взетото решение и връщане в изходна позиция. Никога не са ме зарязвали, винаги инициативата е била моя, но предполагам просто интуицията ми ме е мотивирала да изпреваря събитията, така че егото ми да не пострада, защото съм усещал инстинктивно, че раздялата е неизбежна и всичко друго е сляпа самозаблуда.
Един единствен път приключих връзка без абсолютно никакви обяснения. Нито последна среща, нито разговор по телефона, нито дори писмо - просто се оттеглих, преустановявайки всякакъв вид общуване. Причината за решението ми бе, че усещах, че тя вече не изпитва чувства към мен и всеки нов разговор за нас и бъдещето ни би и бил неприятен и досаден, но пък същевременно е нямала сигурен спасителен вариант и аз, вероятно, съм бил за предпочитане пред все още неясното бъдеще без мен. По-скоро считам, че навярно ми е била благодарна, че и спестих една наистина нежелана ситуация, в която или и се налагало да ме излъже за чувствата си, или да е искрена и по този начин да ме нарани.
Като цяло, когато ми се е налагало да приключвам отношения, без значение дали е било нещо сериозно или авантюра - старал съм се да оневиня жената срещу мен, да не нараня самочувствието и да не посея омраза, и гняв. Поради тази причина, обикновено, съм представял истината деликатно, а когато това не е стигало - стараел съм се да се представя в достатъчно негативна светлина, за да осъзнае тя самата, че не съм човекът за нея. За съжаление това, като че ли, е имало обратен ефект в доста случаи.
В заключение бих споделил, че от моята гледна точка на мъж и в повечето случаи, жените са тези, които търсят логичен финал в сърдечните отношения. Те са тези, които обикновено търсят отговори и обяснения, докато мъжът, ако има възможност - би си ги спестил и изчезнал, защото изпада в ужас, при мисълта за подобна ситуация.