СЕДМИ клас–12–И Силата и Слънцето са с нас -Второ класиране!(09.07.18–15.07.18)

http://m.bg-mamma.com/?topic=984944

РУО Стара Загора са свалили статистиката за първо класиране и сега може да се види само тази от второ в сайта им. При условие, че тя е „осакатена“ определено не разбирам това решение.
Има ли подобен случай другаде?

За протокола - Моята девойка се пребори за мечтания немски на второ класиране и сега лети от щастие. През цялото време се движеше по ръба и не даваше дума да се каже за друг език или друго училище. А аз се притеснявах как ще понесе евентуалния неуспех. Важното е, че всичко приключи и то в нейна полза. Усилията ѝ (самоподготовка, без частни уроци) заедно с късмета (нова паралелка с немски и френски, която явно изплаши много деца) дадоха резултат.
Поздравления за всички класирани и успех на борещите се за трето класиране!

Мариана Чакърова, позволете ми да не се съглася с Вас! Отговарям на написаното от Вас заради ХЕДРА, а не за да Ви опонирам пряко. Извинявам се, ако се почувствате засегната. Та моята истина, специално за теб, хедра: /не й пиша на ЛС, защото може да бъде полезна информация и за други майки на ученици, приети в ЕГ/

Проблемът е, че някои родители не чакат достатъчно дълго време детето им да се справи самО и му нямат достатъчно ДОВЕРИЕ, че и след няколко двойки ще успее да навакса и да подобри постиженията си! Добре, че преди много години мама и татко ВЯРВАХА в мен и успеха ми! Не ми намериха частен учител. Просто ме окуражаваха да уча повече. Бяха уверени, че в един хубав момент Faible (2) , в превод от френски език Слаб 2, на диктовките ми ще се превърне в друга оценка. Говоря за далечната 1991-1992 учебна година, когато бях в подготвителен клас на 33 ЕГ /тогава се водеше втора френска/. Беше ми адски трудно! Не бях учила френски дотогава.

Но имах хъс, амбиция, мотивация, желание да уча, да се боря и да успявам! До мен седеше момиче, което от няколко години учеше в Алианс-а, тоест знаеше добре френски на начално ниво, на всяка диктовка ме буташе и ми казваше - "препиши бе, Деси!" - аз не желаех и отказвах. Поредната двойка. Поредният плач вкъщи. И поредното учене до среднощ, за да си науча думите за утре. Защото си знаех, че утрешният ден ще ми донесе нови 100 думи за учене. Че никой освен мен няма да ми ги научи вместо мене. Че догодина ще уча разказвателните предмети на френски. Просто се хващах в ръце и учех, пишех, сънувах думи.

Да, добре, първи срок завърших зле. Едва вързах тройката. Но втори срок се подобрих като оценки. Стигнах четворка на писмен френски и петица на устен. В 8. редовен клас, в 9., в 10. и в 11. клас се подобрявах все повече и повече. Четях книги на френски в оригинал, записах се във Френския културен център и т.н. В 11. клас завърших с отличен на устен френски и с много добър на писмен френски. Успехът от дипломата ми за средно е 5.73. Предметите с малки изключения си ги учехме на френски език /говоря за биологията, историята, химията и географията, само физиката си я учехме на български език/.

Така че, ХЕДРА, зависи си от самото дете. От неговото желание да се пребори с трудностите. От мотивацията и амбицията му да се справи самО. Ти като майка и родител ще прецениш дали ще му трябва допълнителна помощ и подкрепа с езика. Но не се оставяй такива коментари като горния да ти влияят на решението, моля те. Вярвай повече в детето си, хвали го за положени усилия и не се вторачвай толкова в отрицателните бележки. Както навремето правиха мама и татко за мен. Дългосрочната цел мисля е по-важна от краткосрочните постижения и оценки!

П.П. Мисля, че е излишно да ти казвам, че ВИНАГИ можеш да ме потърсиш занапред! Ще помогна на твоето дете с уроците, ако има нужда. Ще го подкрепя, защото знам и помня какво е да си в подготвЕ. Успех и спокойствие желая!

Вихрогонче, бих ти харесала коментара поне наоколо десетки пъти, ако можех.
Амбициите на детето не идват от амбициите на родителя, а от неговата подкрепа и вяра в способностите му.

+ 1 - ние можем само да вярваме, поощряваме и подкрепяме. Останалото е в ръцете на децата ни!

Мерси. Просто бях искрена и откровена. А и мъничко настъпена се почувствах, признавам си.

Относно децата ни: моето е много различно от мен! Ама много ви казвам. Пред мен стоеше изборът да приема това или да не го приема.

Приех фактите. Не го тласнах към езикова или математическа гимназия. Не го измъчих с частни уроци по БЕЛ и по математика.

Повярвах в мечтите и амбициите му да се занимава със спорт и с рисуване. Подкрепихме го с баща му. Трябваше да излезем извън нашите си преценки за редно, правилно и традиционно.

Съжаляваме ли? Не. Надяваме ли се за неговото добро бъдеще? Да. Вярваме ли му, че ще постигне успех в живота си? Да. Ще бъде ли приет в гимназия с рисуване? Не знаем още. Затова се молим. Ами това е.

И аз съм на същото мнение.
Като цяло по въпроса с ученето съм още на детския акъл. Имам прекрасни спомени от детството си и не мога да си го представя прекарано в учене.

При мен беше точно обратното - нямах никакъв интерес към училището. За три години в гимназията смених четири училища. Бях ужасен бунтар. Години по-късно, когато ми дойде желанието за учене (бях вече на 20), разбрах че всъщност съм имала потребност да уча, но потребността да се бунтувам е била по-голяма. Разбира се, наваксах всичко пропуснато с цената на тройни усилия.
Затова на моите деца просто не им давам повод да се бунтуват. Не ги притискам, не ги проверявам, не си позволявам да не зачитам мнението им. Отлични ученици са и двамата и се справят прекрасно, не само в училище, но и в социалния си живот, и в отношенията си с нас - родителите.

Вихрогонче, винаги съм харесвала искрените ти мнения..Но този път няма да се съглася. Доколкото помня Хедра е учител по език, не френски, но това няма значение. Важното е, че има пряк поглед над езиковото обучение днес, над подхода на децата при затруднения, над мотивацита им да се справят въпреки тях и въпреки поредицата от ниски оценки.Не става дума, доколкото разбирам, за регулярни уроци, а за спорадична помощ при нещо неусвоено и неразбрано, което на верижен принцип ще докара и още проблеми, ако не бъде изчистено навреме.

Русалке, Вихрогончето я е разбрала съвсем добре. Дори предлага помощ за спорадичните уроци.

И аз съм на мнение, че трябва се вслушваме и вглеждаме в децата си.
Като изключим нормалното поведение в тази възраст, съпроводено с мързел и непукизъм, мисля, че децата вече имат някакви изградени интереси, формирани навици и доста реална представа за това, къде стоят сред връстници и приятели. Променят средата си на общуване и се насочват към по-дълготрайни цели.
Ролята ни на родители трябва да е пренасочена от воденето за ръка, до стоенето на няколко метра зад тях, готови да се намесим, ако нещата тръгнат на зле. Трябва да ги оставим да грешат, да взимат поуките си и да стават все по-уверени в силите и способностите си!
Вихрогонче, продължавайте да го подкрепяте! Каквото и да стане, ако има желание от негова страна и подкрепа от ваша, нещата ще се наредят!

Слънчева, не съм учител, но покрай децата ми имам наблюдения над случващото се с техни набори ДНЕС.Децата с множество двойки по език в 8 клас си носят пропуските и в горните класове.Понеже точно през изминалата учебна година в училището на децата ми се определяше на база писмен изпит с формата на реалния кой да бъде допуснат до същинския за сертификат в 12 клас, искам да споделя, че двамата недопуснати от класа им са същите, които 3-4 години по- рано, в 8 клас, имаха множество двойки една след друга.Не става дума за вторачване в оценки и бележкарство от страна на родителите, нито за болни амбиции,  а за гледането на оценките като на показател, че нещо  в усвояването куца. Аз лично бих дала шанс във времето за самостоятелно преборване с проблема, но ако видя, че нещата не потръгнат, бих потърсила вариант за допълнителна работа навреме, докато натрупаните пропуски все още могат да се запълнят така, че детето да не изостава осезамо от останалите.

Моят син започва да чете Дон Кихот от две седмици Всеки път, като се чуем по телефона, ми казва - утре я почвам. И така две седмици...Малкият чете Емил от Льонеберя някъде от 20-ти юни...Въобще, едни читатели са в нас - хвани единия, удари другия!

Относно френския. Хич не чакайте детето само да се справи с двойките. Като им знам учебниците, това с изплуването  като барон Мюнхаузен, който сам се тегли за косата, е много трудно. И в един момент се стига до там да завършат и да са супер зле с френския.
То това се отнася и за другите езици. Като видя някой да пише, че испански и италиански се учат лесно, се питам тоз човек сблъсквал ли се е с граматика на романски език.
За немския е ясно.
Аз лично не бих чакала тройка за срока, за да се търси помощ. Без значение за кой език става въпрос. И ако не ми е все едно, разбира се

Да, разбира се, че ако нещата вървят системно така и няма подобрение  за по-дълъг период от време, трябва да се потърси помощ.
На мен ми е интересно, как стои въпросът с частните уроци по езика, още от 8 клас в повечето ЕГ.
Нямам преки впечатления и все ме е страх да повдигна темата, защото е ясно, че скокотлива.
Всички сме чули за градските легенди, че в НЕГ, 73-то, тук-там се чува и за испанската, не може да се изкласи без такива. Ясно е, че има деца, които се справят и без, но всеобщото настроение е, че те са изключения.
Не си представям дете, отишло в СМГ примерно, да ходи на уроци по математика. Не съм и чула за такъв случай...

Та, какъв е проблемът в ЕГ?