Село за постоянно живеене в Южна България

Най-важно е как се чувствате там и че има място
Ще постегнете къщата и ще ви е дом!

А каква е причината?

Здравейте, с приятелката ми искаме да избягаме от града а на мен май ми се живее в някое спокойно селце може би близо до някой град в който може да се работи и да не се патува много +имот под наем защото за сега нямаме средства да закупим свой.. Дори ако не село кой град не толкова депресиращ с гадни хора бихте препоръчали

Гурково е все още град, с предимно не българско население.

Да, да ...По всички критерии мога да ти кажа едно китно планинско селце с красиви къщи без престъпност и прекрасни хора Града е на 3 км и той е прекрасен и хората са добри . Даже за две такива селца знам . но няма да ги напиша тук . Ако се интересуваш от моето мнение можеш да ме питаш на лични кои са селцата .

Всяко малко селце далеч от трите големи града е хубаво - за 1 месечна почивка!  
Максимум 1 до 2 години всеки млад и се е върнал -  не може да издържи дълго в тези места!    
Особено като мине и една сурова зима на такова затънтено селце.  
Като се убеди с очите си какво да си отцепен 15 дни от цивилизация и да  си на свещи две седмици!
Да лягаш в 16.30 ч.  на стъмване  - защото няма ток и си отцепен от над двуметров сняг.

Ти се майтапиш!

Поздравления за това, че сте взели това решение - да вдъхвате живот в село. Дано да има повече такива като вас! Успех от сърце ви желая.

Може би зависи и от хората, но по принцип съм съгласна с горното!
С мъжа ми мечтаехме да живеем в село край София и да пътуваме всеки ден - това ни беше идеята и целта, докато бяхме само с едно дете (и то почти бебе още). Тогава не се развиха така нещата, но винаги сме си мечтали за къща и двор. Преди 2г си купихме малка вила в село малко след Ботевград - мечтаното ни местенце - равен двор, само с трева и малко овошки (за да играят децата и да си опънеш шезлонг), село в планината, но в същото време с асвалтирани улици и не по чукарите. Като ходим уикендите не ни се тръгва, иска ни се и си мечтаем да работим там дистанционно, но не бихме живяли там постоянно (на този етап) основно заради децата - големите са вече тийнейджъри и цял месец там примерно им доскучава (въпреки че карат колелета и са разучили с мъжа ми разни планински пътеки, ходихме и до съседното село), но няма много деца (зимата хич), няма училище, детска градина, аптека... Красиво и е прекрасно, но точно за почивка. Пътят до София е 1ч., не е много, но миналото лято пътувахме няколко пъти директно за работа, ами плюс час път си е все пак, ставаш по-рано. И като се замислиш зимата първо ринеш 30 минути поне сняг, за да си изкараш колата. Една зима, добре, че купихме лопата за сняг от София и беше с нас в колата, едвам отворихме малката врата от сняг, за да отворим и влезем в двора изобщо, после колко сняг се изрина, за да се вкара колата.
При буря, или по-проливен дъжд (а в планината вали и зиме, и лете) спира тока. Не че е голяма драма (примерно телевизия не гледаме там), но яденето наполовина изпечено, а народът - гладен. Kaто няма ток, не се къпеш (освен за смелчаците със студена вода).

Но пък имаме приятели, пак в село край София - живеят си постоянно там, гледат си зеленчукова градина, децата са на домашно обучение. Казват, че имат и приятели там и с кой да играят. До София пътуват рядко, когато им се наложи. Та си зависи явно и от хората, и от мястото.

Писах на лично, ако може да споделите за селата.

Много благодарим! Нямаме търпение вече.

Ние се преместихме в с. Ивайло, Пазарджишко. Има си всичко и е толкова близо до града, че е почти квартал. Като цяло е тихо и спокойно, случва се от време на време да прихванем някое изпълнение от махалата, но е поносимо. Живеем тук малко повече от година и половина и сме под наем. Пазарджик ми се вижда приятно място, макар че като че ли липсват нощни забавления (ние не страдаме, защото имаме малко дете и така или иначе си стоим вкъщи). Районът е достатъчно спокоен, за да се придвижвам 99% от времето с колело, имаме стабилна интернет връзка (работим дистанционно и за нас това е важен критерий), добро впечатление ми прави, че всякакви аварии - ВиК или с електроподаването, се отстраняват в доста кратък срок, и мога да кажа, че врати не заключваме и не сме имали абсолютно никакви проблеми. Като цяло циганите не излизат от махалата, освен до магазина и не се мотаят наоколо. Дано тази информация ти е полезна =)

А как избрахте самото село?

Ако въпросът ти е насочен към мен - съпругът ми видя обявата за къщата и аз казах "защо не". А и е само на час от София, което намирам за голям плюс.

Да към теб е ,попитах как я избрахте,какво ви грабна ,местоположние,или само идеята да сте на село проучвахте ли или направо на обявата?