Сексът продава, но някак там се преситиха и шаманите се пренасят насам,отвори им се терен с благодатна почва.Нова и още непреситена на техните идиотии.Само че не са познали ако се надяват да стане бързо-тук не сме толкова отворени и има и ще има отпор.Младите лесно се поддават,но не всички-имаме толкова прекрасни деца все още.
- Публикувана: 18 юли 2018, 17:48 ч.
- Последно мнение: 12 май 2022, 19:57 ч.
Педофилията в прозореца на Овертон :(
Ще каже човек, че преди хората са живели в утопия и ако не бяха лошите джендър активисти, сега щеше да цари световен мир.
Някои неща в тази статия са доста пуритански, дори смехотворни. Гнусно е да се категоризират семейства с втори брак като "разбити", същото важи и за самотните родители. Не би ми хрумнало никога да определя тези хора като "неравностойни".
Бившият Пазарджишки кмет,който напи и насили момиче е на свобода с подписка.Колко му е отново да си го изберат,има още момичета...
https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/osvobozhdavat-bivshiia- … chenichka-6085518
https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/osvobozhdavat-bivshiia- … chenichka-6085518
Педофилите действат прикрито, но не им се налага нищо да "прокарват", защото от десетки години си действат необезпокоявани под шапката на католическата църква
https://m.dir.bg/dnes/svyat/katolicheski-duhovnitsi-prikrivali-n … rtvite-sa-hilyadi
https://m.dir.bg/dnes/svyat/katolicheski-duhovnitsi-prikrivali-n … rtvite-sa-hilyadi
Педофили има не само в католическата църква и католическите страни. Аз като малка два пъти съм попаднала на такива в България. Единият реши да онанира пред менв парка, докато ме гледа (за първи път виждах мъжки атрибути), а вторият си го извади и много настоятелно ме помоли да му помогна да си закопчае ципа. Посред бял ден, пред входа на съседния блок. Добре, че не бях от най-любезните с непознати деца.
В Германия се предлага помощ от около 15 години. Това го знам от една внушителна реклама, която се въртеше много по телевизиите "Kein Täter werden" - "Не ставай извършител ". Насочена е към хора, които забелязват в себе си влечението към деца и искат да си помогнат предварително, за да не извършат нещо ужасно. Довечера може да прочета по-подробно и да ви разкажа за нея.
В Германия се предлага помощ от около 15 години. Това го знам от една внушителна реклама, която се въртеше много по телевизиите "Kein Täter werden" - "Не ставай извършител ". Насочена е към хора, които забелязват в себе си влечението към деца и искат да си помогнат предварително, за да не извършат нещо ужасно. Довечера може да прочета по-подробно и да ви разкажа за нея.
Педофили има не само в католическата църква и католическите страни. Аз като малка два пъти съм попаднала на такива в България. Единият реши да онанира пред менв парка, докато ме гледа (за първи път виждах мъжки атрибути), а вторият си го извади и много настоятелно ме помоли да му помогна да си закопчае ципа. Посред бял ден, пред входа на съседния блок. Добре, че не бях от най-любезните с непознати деца.
В Германия се предлага помощ от около 15 години. Това го знам от една внушителна реклама, която се въртеше много по телевизиите "Kein Täter werden" - "Не ставай извършител ". Насочена е към хора, които забелязват в себе си влечението към деца и искат да си помогнат предварително, за да не извършат нещо ужасно. Довечера може да прочета по-подробно и да ви разкажа за нея.
В Германия се предлага помощ от около 15 години. Това го знам от една внушителна реклама, която се въртеше много по телевизиите "Kein Täter werden" - "Не ставай извършител ". Насочена е към хора, които забелязват в себе си влечението към деца и искат да си помогнат предварително, за да не извършат нещо ужасно. Довечера може да прочета по-подробно и да ви разкажа за нея.
Ондайн, пиша бързо, че нямам време.
Това са ексхибиционисти, а не педофили. Те не нападат деца, а си показват гениталиите на всички, вкл. и на деца.
Да, в Германия се опитват да им помагат.
Също така, в Германия има хора, които се занимават с откриването им в мрежата. Дори май го правят без заплащане.
Въпросът е, че в крайна сметка ги лекуват, а не ги вкарват в затвора.
Педофилите са твърде често и ексхибиционисти. Може да са също така воайори, както и садисти.
Съгласна съм с OnDiNe_ . Като малка живеехме в близост до такъв човек. Беше си педофил за мен, не само ексхибиционист. Не може някой да си го размахва пред малки деца и да няма педофилски наклонности.
Съгласна съм с OnDiNe_ . Като малка живеехме в близост до такъв човек. Беше си педофил за мен, не само ексхибиционист. Не може някой да си го размахва пред малки деца и да няма педофилски наклонности.
Педофилите са твърде често и ексхибиционисти. Може да са също така воайори, както и садисти.
Съгласна съм с OnDiNe_ . Като малка живеехме в близост до такъв човек. Беше си педофил за мен, не само ексхибиционист. Не може някой да си го размахва пред малки деца и да няма педофилски наклонности.
Съгласна съм с OnDiNe_ . Като малка живеехме в близост до такъв човек. Беше си педофил за мен, не само ексхибиционист. Не може някой да си го размахва пред малки деца и да няма педофилски наклонности.
Педофилът е на вид нормален, възпитан, чувствителен, образован. Има склонност към професии, които му дават достъп до деца. Но това вече не е толкова релевантно, защото си имат интернет и хора, които ги снабдяват с деца.
Ами то самият акт на ексхибиционизъм е нападение и нарушаване на чуждото пространство 
. Води се сексуално престъпление, а извършилите го могат да попаднат в регистрите на сексуалните престъпници. Това че често няма физически контакт с жертвата, не го прави нещо безобидно.
. Води се сексуално престъпление, а извършилите го могат да попаднат в регистрите на сексуалните престъпници. Това че често няма физически контакт с жертвата, не го прави нещо безобидно. Абсолютно съгласна.
Въпросът е, че са по-различна категория отклонение.
Престъпление е.
Без да го омаломажаваме, далеч по-безобидно от педофилията. Педофилите се обединяват, подкрепят, правят си мрежи в нета, плащат за производство на клипове с деца, произвеждат клипове с деца, убиват деца. Не бият на очи по улиците.
Разбира се, че е сексуално насилие да си го извадиш пред дете или да го накараш да те пипа, уж да ти закопчее панталона. Психическо е, но е насилие. Педофилията няма само едно лице и педофилите нямат само един профил - прикрити, организирани, подмолни, някъде на високи позиции . Разбира се, че има и такива и аз знам за тайните им (и не толкова) общества, тези, които работят с деца и всичко, което се говори до тук. Но да им създавате някакъв образ (чувствителен, образован) е абсурдно - това може да засегне всеки. И не всеки е лош или иска да направи нещо на дете - точно затова я има тази кампания Не ставай извършител. Финансиран от Фолксваген и фондация Хензел и Гретел, в проекта участват много университети и институти, психолози, психиатри, криминолози, медии, сенати, политици, здравни каси и здравни заведения и тн. Целевата група са най-вече хора с това заболяване (?), които са готови да се подложат на дългата и тежка процедура по превенция. Не казвам терапия, защото тя би значело, че има лечение. Гарантирана им е пълна анонимност и конфеденциалност.
Всички мислим за педофили те като за чудовища, недостойни за съчувствието и снизхождението ни, но истината е, че са болни и че даже е нужно да бъдат лекувани. Нужно е не само на тях, а на цялото общество. Разбира се това е възможно само при желание от тяхна страна.
Терапията има за цел да не се посегне на дете и да се предотврати консума на детско порно. В самостоятелни или групови упражнения, участниците се учат да потискат импулсите си, да приемат сексуалните си предпочитания и как да избягват всички обстоятелства, които правят възможно посегателство. Работи се и върху способността им за емпатия и правилно разбиране на поведението на децата. Работи се с лекари, психолози, психотерапевти, хора на науката и медикаменти. Това е дало и възможност на учените да надникнат зад кулисите на педофилската психика, като разказват, че в повечето случаи те самите са били жертва на същото в детство. Разказват как педофили те говорят дори за любов, като забравят да споменат травмите,които са им причинени. Педофилия та се заражда в пубертета и във всички случаи в живота на човек, преживял травматизиращи събития. Около 10 000 човека са взели участие в тази терапия, търсейки помощ.
Ще ви преведа една статия за гледната точка на един педофил, макар темата да не е за този тип педофили. Само да седна на лаптопа.
Всички мислим за педофили те като за чудовища, недостойни за съчувствието и снизхождението ни, но истината е, че са болни и че даже е нужно да бъдат лекувани. Нужно е не само на тях, а на цялото общество. Разбира се това е възможно само при желание от тяхна страна.
Терапията има за цел да не се посегне на дете и да се предотврати консума на детско порно. В самостоятелни или групови упражнения, участниците се учат да потискат импулсите си, да приемат сексуалните си предпочитания и как да избягват всички обстоятелства, които правят възможно посегателство. Работи се и върху способността им за емпатия и правилно разбиране на поведението на децата. Работи се с лекари, психолози, психотерапевти, хора на науката и медикаменти. Това е дало и възможност на учените да надникнат зад кулисите на педофилската психика, като разказват, че в повечето случаи те самите са били жертва на същото в детство. Разказват как педофили те говорят дори за любов, като забравят да споменат травмите,които са им причинени. Педофилия та се заражда в пубертета и във всички случаи в живота на човек, преживял травматизиращи събития. Около 10 000 човека са взели участие в тази терапия, търсейки помощ.
Ще ви преведа една статия за гледната точка на един педофил, макар темата да не е за този тип педофили. Само да седна на лаптопа.
Всички мислим за педофили те като за чудовища, недостойни за съчувствието и снизхождението ни, но истината е, че са болни и че даже е нужно да бъдат лекувани. Нужно е не само на тях, а на цялото общество. Разбира се това е възможно само при желание от тяхна страна.
...Това е дало и възможност на учените да надникнат зад кулисите на педофилската психика, като разказват, че в повечето случаи те самите са били жертва на същото в детство. Разказват как педофили те говорят дори за любов, като забравят да споменат травмите,които са им причинени. Педофилия та се заражда в пубертета и във всички случаи в живота на човек, преживял травматизиращи събития. Около 10 000 човека са взели участие в тази терапия, търсейки помощ.
Ще ви преведа една статия за гледната точка на един педофил, макар темата да не е за този тип педофили. Само да седна на лаптопа.
Именно. Това болднатото е същността на нещата.
За съжаление, обаче, напоследък се твърди, че педофилията била вродена. Раждаш се с нея, била си съдба. Дори била сексуална ориентация.
Ето това видео разбуни духовете:
"Kaртини със сексуални фантазии маниакално заливат ума му:Ралф П е педофил и се бори срещу катастрофалната си наклонност. За мъже като него сега има помощ.
Когато момиченцето, лятно леко облечено, сяда на мястото срещу него и на всичкото отгоре му се усмихва приятелски, Ралф П. реагира трескаво. Сърцето му бие учестено, той диша бързо и на пресекулки. Избива го пот.
Той се опитва да гледа в страни, но не успява. Втренчил се е в момиченцето в продължение на минути.Той става рязко и слиза от автобуса, макар че неговата спирка е още много далече. Цял час върви безцелно из града - той е мъж, бягащ сам от себе си.
Ралф П. преживява такива ситуации отново и отново. В ресторанта. На ескалатора в мола. В асансьора. Насред супермаркета. И вечно се пита - защо аз? По дяволите, защо точно аз?
Момичетата, които го вкарват в нечестиво вълнение и го карат да забравивсичко около себе си, са млади. Твърде млади. Десе, единадесет, най-много дванадесет годишни.
Ралф П. е педофил.
"Мразя наклонността си. Повдига ми се от нея." И след кратка пауза - "Но никога не съм злоупотребил с дете".
Той е в средата на 50-те, тъмнорус с бяла коса по слепоочията, седи в една от залите на берлинската Карите (първата полница, в която се провеждат терапиите на Не ставай извършител). Един незабележим човек, с който е лесно да се разбереш и с лице като на всеки друг на света. Особени белези - никакви.
Пред него има анкета. Ралф П. се опитва да отговори искренно на въпроси, които са му тежки и неудобни. "На колко години са сексиалните ви партньори във вашите фантазии?", "Как се описвате в сексуално отношение? Нормален? Перверзен?", "За какво мислите, когато онанирате?"
Той участва в терапия, целта на която е педофилите никога да не изживяват сексуалните си фантазии, фиксирани в деца.
По реклами и билбордове засегнатите мъже са призвани да се запишат. "Има помощ, при това безплатна и конфеденциална"
Апелът е адресиран до едно голямо малцинство - около един процент от всички мъже между 18 и 70 години се броят за педофили. Това прави същото число като болните от Паркинсон.
Проектът на Карите трябва да спасява битиета. Никое друго престъпление не предизвиква такава погнуса като злоупотребата с деца, не унищожава така бързо репутацията на извършителя. И никое друго престъпление не води до такива катастрофални последствия за жертвата.
Детски преживявания, отдавна смятани за преодоляни, често отключват след години недоверие в партньора, водят до импотентност и фригидност. Често жертвите като възрастни са неспособни да имат сексуална връзка.
Числата са плашещи - годишно полицията регистрира 14 000 случая, а тъмните цифри са далеч по-плашещи. Смята се, че около 8,6% от момичетата и 2,8% от момчетата са били жертва на сексуално посегателство. По медиите се тръби за убийства на деца (8 годишно) или отвличания, но това са изключенията. Повечето престъпления изобщо не стигат до полицията.
От мъжете, участващи в проекта, се очаква много. В старата сграда от червени тухли, в която някога Робърт Кох откри причинителя на туберколозата, се търси сега основно едно - откритост.
Мъже, които цял живот са крили сексуалността си и са я пазели в тайна от родители, братя и сестри, приятели, колеги, а понякога и от собствената им жена, сега трябва да признаят в групова терапия - "Да, аз съм педофил".
"Това за тях е кошмар" - казва психологът и координатор на проекта. Той знае, чена засегнатите мъже им се иска да скрият наклонността си от света и от себе си. Но той знае, че можем да контролираме само неща, за които сме приели, че са част от нас.
А става въпрос именно за контрол. Терапията се върти около един въпрос - какво да правя, когато ме прихване?
Отговорите са лесни, поне на теория - в такива моменти не се пие алкохол, не се взимат наркотици, всякакво избягване на загуба на задръжки. Да не се доближаваш до деца и да отказваш всякакви техни молби. Да не гледаш порно.
На практика е трудно. Постоянно се упражняват техники, да се устои на изкушението. И също на изкушението да даваш вината в такива цитуации на детето. Терапевтът често чува изрази като "Момиченцето беше облечено с една много къса тениска. И през цялото време ме гледаше прелъстително", или "Аз какво съм виновен, че това момченце в киното реши да се мотае точно до мен"
В ролеви игри мъжете влизат в ролята на децата, за да се възприемат от гледната точка на жертвата. Да разберат, че децата дори и да са сексуални същества, те никога и при никакви обстоятелства не желаят сексуални контакти с възрастни"
Изследвания показват, че често стават жертви именно деца, на които им липсва грижа и обич, които отчаяно се опитват изобщо да бъдат забелязани. Терапевтът знае от разказите на пациентите си колко е лесно да се спечели доверието на децата. "Някои са щастливи ако дори ги наречеш по име".
Очакванията от терапията са огромни. "В началото повярвах, че сега започва един нов живот." - казва Ралф П. Мечтата му - да не бъде вече изложен на фуриите на сексуалността си, на мечтите си, на фантазиите си. И да стане като другите мъже - да пожелае възрастна жена, да я обича. Съвсем нормално.
Обаче мечтата му се разбива още на първата сесия. Когато терапевтът му казва, че влечението не се лекува, а само справянето с него, на Ралф П, му идва веднага да избяга, да захвърли терапията. Да си спести ежеседмичното няколкочасово пътуване до Берлин, мъчителните групови разговори така или иначе. Думите отекват в главата му - "Изцерение не е възможно".
"Много участници са шокирани, когато това им се изясни", казва терапевтът. И реагират огорчено, когато им обясни, че сексуалните наклонности се формират в пубертета окончателно. И че никой не може да си избере по какво да си пада, дали иска да е хетеро или обратен, какви са сексуалните му желания - този избор го нямаме.
"То е просто съдбата ни - казва психологът - просто настроение на природата" и допълва "Няма нищо общо с добро и зло и нищо общо с вина" - защото той знае, че неговите пациянти постоянно се борят с чувството за вина.
Когато Ралф П за пръв път чувства, че незрели момиченца го привличат, е на 16 и е на лагер. Тогава той опитва да разкара тези мисли. Когато забелязва, че те не го напускат, го обзема гняв към самия себе си.
"Ей свиня" - проклина се той, "Ей перверзна свиньо". Той вече се вижда пред съда - наплют, заплашван, намразен от всички. Ралф, злоупотребяващият с деца.
За да се разсейва, той създава контакти с момичета на неговата възраст. Но тези, с гърдите, го отблъскват с женствените си форми. Фантазиите му кръжат около все същото - момиченца преди пубертета, които искат да се гушкат с него, които той милва и целува. При всички положения, само това му е важно - без насилие и без проникване.
От страх да не загуби контрол, Ралф П. все повече се отдръпва - ибягва басейни, спортни зали, кина и всички места, на които се събират много хора и има деца.
Приятели, пред които да може да се отвори, няма. Той е сам с картините в главата си.
Той прекъсва следването си на педагогика - опасността от постоянна конфронтация с деца като учител е твърде голяма. Той работи на един кран, самотен високо горе и не говори по цял ден с никого.
Личният му лекар, на който е признал след дълго обмисляне, е реагирал безпомощно. Той му предписва лекарство за сваляне на кръвното, което намалява сексуалното желание и го изпраща при психиатър. Който психиатър само кръстосва ръце, поглежда го с отващение и казва : "Да ви помогна не мога. Мога само да кажа - горките деца".
Ралф П. се опитва да живее в нормалния свят. Той среща една жена, която го е привличала като е била на 10 и за първи път рискува да има връзка. За да издържи на физическата близост, той си я представя като дете. Това не трае дълго.
Когато той най-после й признава какво става, жената реагира с разбиране - "Сексът не е всичко", обяснява тя. Но тя никога повече не го докосва, нито той нея. Връзката се разпада.
Два пъти Ралф П. се опитва да се самоубие. На 18 гълта свръхдоза хапчета, бива открит по една случайност. На 52, след края на връзката си, полицаи го издърпват обратно на поста в последната секунда. Затварят го в психиатрия за месеци.
"Това не е единичен случай. Почти всички пациенти имат фантазии за самоубийство. Нуждата доживот да подтискаш нещо толкова естествено за другите хора, като сексуалността, никога да не я изживееш, води до депресия и агресия към самия себе си."
А това, че зад нъждата от секс се крие и отчаяно желание за любов и привързаност, не прави терапията по-лесна. "Аз знам, че никога няма да ги има тези неща за мен"
За да изтърпят на натиска, за пациентите има медикаменти. На 14 дни на Ралф П. му бият инжекция Androcur, блокираша хормоните. Той му дава усещането да държи под контрол сексуалността си и да не го заливат картини в главата му. От тогава той чувства нещо подобно на радост в живота.
Обаче - ако само веднъж съграши, се е заклел да се накаже със смъртно наказание - безмилостно. С този необикновен пакт той се опитва да се принуди към въздържание. "Ако само веднъж посегна на дете, ще се самоубия. И този път никой няма да ме спаси"
Когато момиченцето, лятно леко облечено, сяда на мястото срещу него и на всичкото отгоре му се усмихва приятелски, Ралф П. реагира трескаво. Сърцето му бие учестено, той диша бързо и на пресекулки. Избива го пот.
Той се опитва да гледа в страни, но не успява. Втренчил се е в момиченцето в продължение на минути.Той става рязко и слиза от автобуса, макар че неговата спирка е още много далече. Цял час върви безцелно из града - той е мъж, бягащ сам от себе си.
Ралф П. преживява такива ситуации отново и отново. В ресторанта. На ескалатора в мола. В асансьора. Насред супермаркета. И вечно се пита - защо аз? По дяволите, защо точно аз?
Момичетата, които го вкарват в нечестиво вълнение и го карат да забравивсичко около себе си, са млади. Твърде млади. Десе, единадесет, най-много дванадесет годишни.
Ралф П. е педофил.
"Мразя наклонността си. Повдига ми се от нея." И след кратка пауза - "Но никога не съм злоупотребил с дете".
Той е в средата на 50-те, тъмнорус с бяла коса по слепоочията, седи в една от залите на берлинската Карите (първата полница, в която се провеждат терапиите на Не ставай извършител). Един незабележим човек, с който е лесно да се разбереш и с лице като на всеки друг на света. Особени белези - никакви.
Пред него има анкета. Ралф П. се опитва да отговори искренно на въпроси, които са му тежки и неудобни. "На колко години са сексиалните ви партньори във вашите фантазии?", "Как се описвате в сексуално отношение? Нормален? Перверзен?", "За какво мислите, когато онанирате?"
Той участва в терапия, целта на която е педофилите никога да не изживяват сексуалните си фантазии, фиксирани в деца.
По реклами и билбордове засегнатите мъже са призвани да се запишат. "Има помощ, при това безплатна и конфеденциална"
Апелът е адресиран до едно голямо малцинство - около един процент от всички мъже между 18 и 70 години се броят за педофили. Това прави същото число като болните от Паркинсон.
Проектът на Карите трябва да спасява битиета. Никое друго престъпление не предизвиква такава погнуса като злоупотребата с деца, не унищожава така бързо репутацията на извършителя. И никое друго престъпление не води до такива катастрофални последствия за жертвата.
Детски преживявания, отдавна смятани за преодоляни, често отключват след години недоверие в партньора, водят до импотентност и фригидност. Често жертвите като възрастни са неспособни да имат сексуална връзка.
Числата са плашещи - годишно полицията регистрира 14 000 случая, а тъмните цифри са далеч по-плашещи. Смята се, че около 8,6% от момичетата и 2,8% от момчетата са били жертва на сексуално посегателство. По медиите се тръби за убийства на деца (8 годишно) или отвличания, но това са изключенията. Повечето престъпления изобщо не стигат до полицията.
От мъжете, участващи в проекта, се очаква много. В старата сграда от червени тухли, в която някога Робърт Кох откри причинителя на туберколозата, се търси сега основно едно - откритост.
Мъже, които цял живот са крили сексуалността си и са я пазели в тайна от родители, братя и сестри, приятели, колеги, а понякога и от собствената им жена, сега трябва да признаят в групова терапия - "Да, аз съм педофил".
"Това за тях е кошмар" - казва психологът и координатор на проекта. Той знае, чена засегнатите мъже им се иска да скрият наклонността си от света и от себе си. Но той знае, че можем да контролираме само неща, за които сме приели, че са част от нас.
А става въпрос именно за контрол. Терапията се върти около един въпрос - какво да правя, когато ме прихване?
Отговорите са лесни, поне на теория - в такива моменти не се пие алкохол, не се взимат наркотици, всякакво избягване на загуба на задръжки. Да не се доближаваш до деца и да отказваш всякакви техни молби. Да не гледаш порно.
На практика е трудно. Постоянно се упражняват техники, да се устои на изкушението. И също на изкушението да даваш вината в такива цитуации на детето. Терапевтът често чува изрази като "Момиченцето беше облечено с една много къса тениска. И през цялото време ме гледаше прелъстително", или "Аз какво съм виновен, че това момченце в киното реши да се мотае точно до мен"
В ролеви игри мъжете влизат в ролята на децата, за да се възприемат от гледната точка на жертвата. Да разберат, че децата дори и да са сексуални същества, те никога и при никакви обстоятелства не желаят сексуални контакти с възрастни"
Изследвания показват, че често стават жертви именно деца, на които им липсва грижа и обич, които отчаяно се опитват изобщо да бъдат забелязани. Терапевтът знае от разказите на пациентите си колко е лесно да се спечели доверието на децата. "Някои са щастливи ако дори ги наречеш по име".
Очакванията от терапията са огромни. "В началото повярвах, че сега започва един нов живот." - казва Ралф П. Мечтата му - да не бъде вече изложен на фуриите на сексуалността си, на мечтите си, на фантазиите си. И да стане като другите мъже - да пожелае възрастна жена, да я обича. Съвсем нормално.
Обаче мечтата му се разбива още на първата сесия. Когато терапевтът му казва, че влечението не се лекува, а само справянето с него, на Ралф П, му идва веднага да избяга, да захвърли терапията. Да си спести ежеседмичното няколкочасово пътуване до Берлин, мъчителните групови разговори така или иначе. Думите отекват в главата му - "Изцерение не е възможно".
"Много участници са шокирани, когато това им се изясни", казва терапевтът. И реагират огорчено, когато им обясни, че сексуалните наклонности се формират в пубертета окончателно. И че никой не може да си избере по какво да си пада, дали иска да е хетеро или обратен, какви са сексуалните му желания - този избор го нямаме.
"То е просто съдбата ни - казва психологът - просто настроение на природата" и допълва "Няма нищо общо с добро и зло и нищо общо с вина" - защото той знае, че неговите пациянти постоянно се борят с чувството за вина.
Когато Ралф П за пръв път чувства, че незрели момиченца го привличат, е на 16 и е на лагер. Тогава той опитва да разкара тези мисли. Когато забелязва, че те не го напускат, го обзема гняв към самия себе си.
"Ей свиня" - проклина се той, "Ей перверзна свиньо". Той вече се вижда пред съда - наплют, заплашван, намразен от всички. Ралф, злоупотребяващият с деца.
За да се разсейва, той създава контакти с момичета на неговата възраст. Но тези, с гърдите, го отблъскват с женствените си форми. Фантазиите му кръжат около все същото - момиченца преди пубертета, които искат да се гушкат с него, които той милва и целува. При всички положения, само това му е важно - без насилие и без проникване.
От страх да не загуби контрол, Ралф П. все повече се отдръпва - ибягва басейни, спортни зали, кина и всички места, на които се събират много хора и има деца.
Приятели, пред които да може да се отвори, няма. Той е сам с картините в главата си.
Той прекъсва следването си на педагогика - опасността от постоянна конфронтация с деца като учител е твърде голяма. Той работи на един кран, самотен високо горе и не говори по цял ден с никого.
Личният му лекар, на който е признал след дълго обмисляне, е реагирал безпомощно. Той му предписва лекарство за сваляне на кръвното, което намалява сексуалното желание и го изпраща при психиатър. Който психиатър само кръстосва ръце, поглежда го с отващение и казва : "Да ви помогна не мога. Мога само да кажа - горките деца".
Ралф П. се опитва да живее в нормалния свят. Той среща една жена, която го е привличала като е била на 10 и за първи път рискува да има връзка. За да издържи на физическата близост, той си я представя като дете. Това не трае дълго.
Когато той най-после й признава какво става, жената реагира с разбиране - "Сексът не е всичко", обяснява тя. Но тя никога повече не го докосва, нито той нея. Връзката се разпада.
Два пъти Ралф П. се опитва да се самоубие. На 18 гълта свръхдоза хапчета, бива открит по една случайност. На 52, след края на връзката си, полицаи го издърпват обратно на поста в последната секунда. Затварят го в психиатрия за месеци.
"Това не е единичен случай. Почти всички пациенти имат фантазии за самоубийство. Нуждата доживот да подтискаш нещо толкова естествено за другите хора, като сексуалността, никога да не я изживееш, води до депресия и агресия към самия себе си."
А това, че зад нъждата от секс се крие и отчаяно желание за любов и привързаност, не прави терапията по-лесна. "Аз знам, че никога няма да ги има тези неща за мен"
За да изтърпят на натиска, за пациентите има медикаменти. На 14 дни на Ралф П. му бият инжекция Androcur, блокираша хормоните. Той му дава усещането да държи под контрол сексуалността си и да не го заливат картини в главата му. От тогава той чувства нещо подобно на радост в живота.
Обаче - ако само веднъж съграши, се е заклел да се накаже със смъртно наказание - безмилостно. С този необикновен пакт той се опитва да се принуди към въздържание. "Ако само веднъж посегна на дете, ще се самоубия. И този път никой няма да ме спаси"