Публикувана: 5 юни 2006, 11:58 ч.
Последно мнение: 9 юни 2006, 22:22 ч.

Как учите децата си да се защитават?

2 999
53
1

# 15 5 юни 2006, 16:12 ч.

Мнения: 1 001

Цитат на: dorothy в пн, 05 юни 2006, 15:46

Цитат на: Li в пн, 05 юни 2006, 14:38

Г- н Клисуров, аз затова казвам, че като не мога да се разбера с родителите, просто леко казвам на детето да седат един от друг далеч с моето, ако това не помогне отправят по-силно предупреждение, а на децата обяснявам, че щом се нараняват докато не се разберат и да започнат да си говорят нормално, задължително далеч един от друг. Като разказвам за това и на учителката, а ако не аз тя да предаде на другите родители.

Това "Г- н Клисуров" тук във форума чак ме обижда.

Иначе сте први, последователността трчбва де е (поне според мен, аз така направих):
1. Разговор с учителката и родител, без присъствие на детето;
2. Разговор с родител пред детето;
3. Преупреждение към детето (пред родител), че ще го вкарам в затвор за малолетни, ако още веднъж докосне дъщеря ми. Ако не може да се владее, да стоят в два различни края на помещението.
Но това, което мисля, че помогна е публичното разрешение на дъщеря ми да има ПРАВО НА ОТВЕТЕН УДАР.

# 16 5 юни 2006, 16:21 ч.

Мнения: 1 001

Май обърках кое на кое е цитат, но се надявам да сте ме разбрали.

А за конкретният случай - определено говори с възпитателката (лелката) и родителите на детето. Не знам дали госпожата може и дали родителите искат да го превъзпитат (понякога се чудя защо всички родители не са като вас от orum.bg-mamma.com), но е важното дъщеря ти да знае, че има подкрепата и защита ти.

# 17 5 юни 2006, 16:59 ч.

София
Мнения: 7 242

За сега няма да говоря единствено защото детето беше наистина разстроено, но само за два часа /което малко ме учудва, имайки предвид първоначалната му реакция/. После се успокои - измихме куклата, зашихме цветето, отново започна да й се радва. Ще я разпитам и ако наистина е "преглътнала", няма да "търся възмездие", но много внимателно ще я разпитвам за поведението на това дете /преди известно време тя ми каза, че я мачкало и стискало - понеже бяха уж приятелки, останах с впечетлението, че просто и се е радвало по-грубичко/. Ако обаче забележа, че случката й е повлияла по-дълготрайно, от привидно показаното, ще взема мерки.
klisurov, наистина мисля, чи си дал добър съвет на детето си /относно "ответния удар"/, като преди това си направил всичко възможно, нещата да се решат по "мирен път". Аз надали бих имала чак такова търпение. Вярно, че съм против боят, но моето дете ми е най-важното и гледам приди всичко то да се чувства добре и да защитя неговите интереси. Ако това предполага да го подстрекавам да отвръща на удара с удар, ще го направя /не, че то ще ме послуша/. За съжаление ние можем само да съветваме, а децата реагират по техния си начин.

# 18 5 юни 2006, 17:35 ч.

Мнения: 2 439

Още Конфуций е казал "Не съм длъжен да нападам, но съм длъжен да се защитавам". Единствената защита е адекватната защита, всичко останало е нещо друго, което не мога да определя. Адекватността обаче не се изразява в удрянето на шамар на детето, а в навременното разрешаване на конфликта. В градината това означава, че веднага трябва да се отиде при госпожата и да се каже за случката, а в училище - да се каже на учителката. Двете ми деца тренират бойни изкуства и никога не започват да се бият. Но те не проявяват агресия, защото не са я наблюдавали в семейството и не я възприемат като форма на общуване. Обаче едно "възпитавано" дете как да реагира освен ако повтори модела на поведение, пред очите му - с бой, крясъци, обиди, простотии. Затова подходящото ответно поведение е да се прекъсне сцената с авторитета на госпожата или учителката. Като родители сме научили децата си на този вид защита на техните права и интереси. Те знаят, че никой няма право да ги разстройва по никакъв начин, но и те нямат право да разстройват другите деца.

# 19 5 юни 2006, 17:49 ч.

София
Мнения: 7 242

percepolis, както писах, детето се е обърнало към г-жите, но отговорът е бил да се оправят сами /по принцип г-жите в ДГ са много внимателни и винаги се стараят да разрешават справедливо споровете, но в случая в буса са били г-жи от училището, които само бегло познават детето/. т.е. не винаги може да се разчита, че възрастните ще вземат адекватно отношение по проблема или изобщо, че ще има такива наоколо. На 5,5 г. едно дети вече освен да "изказва", както дъщеря ми много обича да прави, трябва и да има собствени представи за "добро" и "лошо" и съответно да знае как да се предпазва при нужда. Не е задължително на "удара да отвръща с удар". Може и да се защитава например с думи, както Анда предлага, или просто да бяга... И аз търся алтернативи, но ако някое дете разбира само от бой, не виждам по-какъв друг начин може да бъде "поставено" на място. А такива деца за съжаление има.

# 20 5 юни 2006, 18:01 ч.

Мнения: 2 439

В подобен случай за такива възпитателни методи по т.нар. самоучителна метода веднага уведомявам директорката на градината. Децата не са там на самостоятелно отглеждане, а друг път госпожата ще си помисли дали да остави децата да се оправят сами.
Идеята ми е, че децата не могат да се защитават сами докато са малки и трябва да се научат в кой момент и от кого да искат съдействие в критични ситуации. И трябва да ги научим ние родителите, а не по-бабешки да ги караме да се свиват и да се оставят да ги тормозят.
Дъщеря ми е на 6 години и би се разстроила също от подобна постъпка, която е много грозна и със сигурност творение на "добре възпитавано дете". Бих я успокоила, даже ще й купя още една кукла и след това право в градината за обяснения - от майката, от госпожата, от директорката.
Но определено в никакъв случай директен бой на другото дете. То това и очаква, за него боя е в реда на нещата за съжаление.

# 21 5 юни 2006, 18:34 ч.

Мнения: 3 491

Изобщо не мисля, че 5-6 годишни имат достатъчно социални умения, че да бъдат оставени да се оправят сами. Госпожите за мене не са се намесили, когато е трябвало. Що се отнася до мене - уча си децата така, както правят околните родители. Ако някое дете има проблем с друго, и другото е виновно, ходи директно при майката/бащата на другото, гледа ги в очите и казва проблема. Системата работи много добре. Как ли пък няма да се стреснеш и стегнеш, като дойде 5-годишно и започне да ти държи морал!

# 22 5 юни 2006, 21:22 ч.

Мнения: 2 792

Аз лично се притеснявам да ги уча да удрят умишлено , в такива случай съм давала като съвет "Не позволявай да те ударят"(което в действителност включва и възможността да се приложи и физическа сила, като самозащита).
Цвети е попаднала в доста неприятна ситуация, в случая явно се е притеснила от агресивното поведение и това още повече я е стресирало. В такива ситуации аз се опитвам да им внуша, че не зависимо от агресията на от срещноата страна, те са в правото си и трябва да си го отстояват, а не да се плашат. Основното, което трябва да се внуши на детето, е да има достатъчно самочувствие да се противопостави на агресията и да не позволи тази агресия да се излее върху него (не точно да напада и да удря, а да не допусне да бъде нападното или ударено).
Ето сега Димана, мина покрай мен и я питах:
-Имаше ли проблеми с някой в училище?
и тя:
- Не.
- А опитвал ли се е някой да те бие?
- Да.
- А ти какво правиш в такива случаи?
- Защитавам се.
- А те опитвалит се пак да те бият?
- Не. Laughing

Значи при нея този метод помага.

Още нещо, когато някой и вземе нещо и не иска да и го върне, я уча първо да си го взима и да обяснява, че тя не е съгласна да и се отнемат нещата и не й е приятно да бъдат унищожавани нещата, т.е. че е напълно в правото си да претендира да и се върне нейното нещо, дори и ако отсрещната страна откаже да й го върне и да не се притеснява да потърси съдействие и да настоява за такова, ако учителката й откаже Grinning

Последна редакция: пн, 05 юни 2006, 21:35 от Кифлата

# 23 6 юни 2006, 09:13 ч.

София
Мнения: 7 242

Вчера се чух само по телефона с Цвети, т.к. спа у баба си. "Докладва" ми, че се е запознала с нова приятелка на площадката, поиграли си добре, но после момиченцето я ударило с празна консервена кутия по главата и Цвети си тръгнала. Баба й потвърди, че е било така - Цвети дошла при нея, казала й за случката и поиска да си ходят, което и направили. Казах на Цвети, че е постъпила правилно, като си е тръгнала, но все пак е трябвало да каже на дугото момиченце, че е невъзпитано и че тя не играе с такива деца. За сега мисля да се придържам към тази тактика т.е да я уча да се защитава, до колкото може, с думи. И ще и набивам известно време в главата, че никой няма право да я обижда, удря или да взема нещата й без нейно съгласие и т.н.

# 24 6 юни 2006, 09:52 ч.

Мнения: 967

Когато съм тръгнала на ясла баба ми ме е учела ако някой ме бие да го ритна по кокалчето на крака (защото там боли много) и веднага да отида при учителката (защото ако стоя плътно до учителката този, когото съм ритнала няма да посмее да си отмъсти). Майка ми веднага се е възпротивила на това подстрекаване към насилие, но според мен е НЕОБХОДИМО в това агресивно време, в което живеем да научим децата си да се защитават. Аз не смятам, че боя е добра защита. Смятам, че хладнокръвното поведение е по-добрия вариант. По-нагоре друга майка беше написала и аз напълно подкрепям, че трябва да научим децата си да гледат строго и хладнокръвно агресора в очите с поглед "не ме е страх от теб, разкарай се от тука" и да му госорят със сериозен тон. това отказва най-силно впечатление и би повлияло най-добре в такива ситуации, а и усвоят ли умението да подтискат уплахата и гнева си и да гледат прав в очите и в бъдеще като възрастни ще постигат надмощие с мирни цели.

# 25 6 юни 2006, 10:33 ч.

Мнения: 22 905

Цитат на: Li в пн, 05 юни 2006, 14:38

Добре де, мами, според вас не е ли възможно родителите да научат детето да се "бие" (най-вече да раздава шамари и ритничета), като авторитетно и убедително насадят в него убеждението, че тези "умения" се използват само при самозащита?! Или в краен случай при защита на по-слабо другарче. Защо това трябва непременно да го превърне в агресор?! Нали философията на повечето източни бойни изкуства е именно такава - не провокирай конфликт, но бъди подготвен да отвърнеш, ако те нападнат. (В тази връзка явно момичето-каратистка не е попаднало при добър инструктор, щом е останала с впечатление, че може да "тренира" върху другарчетата от градината).
С мъжа ми сме единодушни, че синът ни трябва да владее някои основни хватки за самозащита. Мисля, че ако му се поднесат в подходяща форма, тези уроци ще изградят у него именно сили и възможности да се защитава, а не да напада.
Безспорно при момичетата въпросът е по-деликатен и "леденият" тон и строгият поглед ми се струват напълно подходящи женски оръжия. Но аз, като си спомня колко пердах съм изяла и раздала в детската градина, мисля, че и на малките госпожици няма да им е излишен някой и друг урок по самоотбрана.

Това е така,но много често татковците учат малките си синове да се бият,но не обясняват кога и защо могат да го правят.Имам много примери на познати деца,които използват боя за щяло и нещяло в отношенията си с другарчетата.А родителите се радват,че можело да се оправя само... newsm78

Аз не подстрекавам агресия в сина си.Обяснявам ,че не е добре да се бие,но има право да ср защити,ако няма кой да му помогне.

# 26 7 юни 2006, 11:28 ч.

Мнения: 544

Да си кажа и аз болката Sad

Синът ми ходи на ясла от 2 месеца. Всичко е много добре, хубаво го гледат, забавляват го, научи много неща за това кратко време, сестрите са чудесни, НО...
От около седмица ми се оплаква, че го бият, при което на мен ми се изправи косата. Не знаех какво да мисля, да му вярвам ли, много бях объркана. В петък като го взех сестрата ми каза, че едно от децата(няма да споменавам имена) го е ударило. Така разбрах, че това дете бие моето всеки ден!? Удрял го по главата!? В понеделник сутринта отидох при директорката с молбата да го преместят в другата ясла, но тя ми обясни, че няма зя кога понеже в края на месеца ще ги съберат пак. Обеща ми да разреши проблема.

# 27 7 юни 2006, 11:49 ч.

Мнения: 1 001

Цитат на: kathrin в ср, 07 юни 2006, 11:28

Да си кажа и аз болката Sad

Лошото е, че детето е малко и трудно му се обеснява. Първия ден, когато заведохме Александра на ясла, сестрата "докладва"
- Спокойно, аз цялата съм оскубана, половината деца са набити, но дъщеря ви е добре.
Положихме много усилия, да й обясним, че никой не се удря и слава Богу, успяхме. Но затова пък сега я 'малтретират" в училище и й трябваше Юспециално" разрешение да се самоотбранява. Хубавото е, че първи клас премина без да се възползва.

# 28 7 юни 2006, 13:02 ч.

Мнения: 544

Продължението:
В понеделник казали на баща му, понеже той го взе, че това дете било такова, никой не можел да се справи с него, включително и техните!!!
Във вторник сутринта, още докато ме видя сестрата започна - вие сте се оплаквали и т.н и т.н. (директорката ги извикала и наистина им се накарала). Аз я поправих, че не съм се оплаквала от тях, а съм помолила да ми преместят детето тъй като никак не ми е приятно да научавам, че някой го удря по главата. И разговора стана един дълъг, в крайна сметка детето било такова, с труден характер, баща му починал, то се травмирало и така нататък... Наистина е много лошо, че така му се е случило (да не дава Господ), но не мисля, че това го оправдава да се държи агресивно.
Преди време бих се заклела, че няма да уча Тони да удря, но вчера точно това направих! Казах му да не посяга пръв, но удари ли го това дете да го бие докато се разплаче. Много ме е срам и ми е гузно, но си ме боли за моето.

# 29 7 юни 2006, 14:27 ч.

София
Мнения: 7 242

[quote author=kathrin link=topic=105095.msg1879834#msg1879834 Много ме е срам и ми е гузно, но си ме боли за моето.
[/quote]

И аз така... Първо и обясних как да действа с думи /но тя е по-голяма/, после и казах, че в краен случай може да се защитава, като й обясних, че не се удря по лицето и главата, а най-добре /както някой тук писа/ да рита по кокалчетата на краката. И мен ме е срам, но...

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: