Явно си искат вниманието децата - начинът да се "оправи положението" е да им се предостави 
- Публикувана: 5 юни 2006, 11:59 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2006, 16:32 ч.
Посъветвайте ме!
Явно си искат вниманието децата - начинът да се "оправи положението" е да им се предостави
Туй си е бебешки пубертет и стремеж в часовете, в които сте заедно да му отделяш 150% внимание. И моето човече е така. Взимам го от ясли и започваме да си говорим, след което по пътя към дома се започва мрънкане за пръчки, топки, за това как ще ходим да гледаме батковците в парка да играят футбол, за китарата, която с 300 зора съм го накарала да я остави преди яслите у дома, и т.н. Искат да сме непрекъснато ангажирани с тях. Йоан също ми прави маймунджулъци. Вчера беше взел покривката от масата в хола и си я мяташе на главата и се завиваше с нея. Като го помолих да я оправи извика "Няма" и това беше. Едва го накарах да си събере разпилените моливи от земята и накрая му ги скрих..... Спокойствие и само спокойствие и огромно търпение (не че и аз го имам в излишък и не виквам понякога) но няма начин - това е период, който трябва да изживеят малките човечета.
По прочетеното отчитам че сте влезли в така наречената "трудна възраст".
ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ
Д-р Фицхю Додсън
Ако накараме група родители да определят с тайно гласуване най-уморителния период от предучилищната възраст на децата им, мнозинството с положителност биха посочили две години и половина, защото на тази възраст децата проявяват крайности. Ето защо честотната крива на пердаха достига своя връх точно тогава."
На този стадий детето не се вписва добре в никоя социална група и не е истински склонно да общува със себеподобните си. То все още се нуждае от майка си. Майката е слънцето, около което се върти младата планета.
Обикновено детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не си пада по компромисите, не обича да дели онова, което смята за свое, зле се приспособява към реалността. Не приема никакво изменение в съществуващото. Яростно протестира, ако мама или татко променят или прескочат някоя дума в позната песен или приказка. Възприема всяка рутинна домашна дейност като поредност от строго определени събития и абсолютно държи да се спазва установения ред. С това ни напомня за някой придирчив стар ерген-перфек-ционист с веднъж завинаги изработени навици. Но за ]раз-лйка от ергена детето може изцяло и внезапно да се промени. Давате му плодов сок в стъклена чаша, то иска в порцеланова. Предлагате му порцеланова, то държи на стъклена. Детето е тиранично. То обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Опитва се да върши неща, с които очевидно не може да се справи само, като наиример да си завърже връзките на обувките, и категорично отказва да приеме помощта ви. А когато забеле-жи че не се получава, избухва в сълзи и прави страхотна сцена. Може дори да ви обвини, че не сте му помогнали.
Този период е и време на силни изблици, на бури и напрежения, на чести смени на настроението. На всякакви крайности. Детето често се затруднява да направи и най-прост избор и да се спре на него окончателно. То се колебае, разтърсвано от противоречиви чувства, които го тласкат от „искам това" до „не го искам" и от „искам да правя еди какво си" до „не искам да правя нищо". Понякога взимането на такова просто решение като това дали иска сладолед и дали да спрат да му купят може да предизвика у него остра криза на нерешителност.
По същото време то, бие всякакви рекорди във всички области - може да прави едно и също нещо неопределено дълго време или да повтаря все една и съща фраза или дума, докато на майката й дойде до гуша и помоли за милост. Трудно приема новостите като ястие, което не е опитвало, или дреха, която току-що сте му купили. Необходима му е сигурността нагтарото и познатото. Затова обича ритуалите: всичко трябва да се прави винаги по един И същи начин. Детето на две години и половина е известно със своята взискателност. Не му противопоставяйте вашата! С дете на тази възраст трябва да се отнасяме с много търпение. Способността му да дели, да чака, да отстъпва е силно ограничена.
Ето откъс и и от една книга която описва признаците на 2 годишните деца
ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ
Д-р Фицхю Додсън
Ако накараме група родители да определят с тайно гласуване най-уморителния период от предучилищната възраст на децата им, мнозинството с положителност биха посочили две години и половина, защото на тази възраст децата проявяват крайности. Ето защо честотната крива на пердаха достига своя връх точно тогава."
На този стадий детето не се вписва добре в никоя социална група и не е истински склонно да общува със себеподобните си. То все още се нуждае от майка си. Майката е слънцето, около което се върти младата планета.
Обикновено детето е упорито и непреклонно. Изисква желанията му да бъдат задоволявани на минутата. Не си пада по компромисите, не обича да дели онова, което смята за свое, зле се приспособява към реалността. Не приема никакво изменение в съществуващото. Яростно протестира, ако мама или татко променят или прескочат някоя дума в позната песен или приказка. Възприема всяка рутинна домашна дейност като поредност от строго определени събития и абсолютно държи да се спазва установения ред. С това ни напомня за някой придирчив стар ерген-перфек-ционист с веднъж завинаги изработени навици. Но за ]раз-лйка от ергена детето може изцяло и внезапно да се промени. Давате му плодов сок в стъклена чаша, то иска в порцеланова. Предлагате му порцеланова, то държи на стъклена. Детето е тиранично. То обича да заповядва. Държи се като малък цар, като господар на къщата. Опитва се да върши неща, с които очевидно не може да се справи само, като наиример да си завърже връзките на обувките, и категорично отказва да приеме помощта ви. А когато забеле-жи че не се получава, избухва в сълзи и прави страхотна сцена. Може дори да ви обвини, че не сте му помогнали.
Този период е и време на силни изблици, на бури и напрежения, на чести смени на настроението. На всякакви крайности. Детето често се затруднява да направи и най-прост избор и да се спре на него окончателно. То се колебае, разтърсвано от противоречиви чувства, които го тласкат от „искам това" до „не го искам" и от „искам да правя еди какво си" до „не искам да правя нищо". Понякога взимането на такова просто решение като това дали иска сладолед и дали да спрат да му купят може да предизвика у него остра криза на нерешителност.
По същото време то, бие всякакви рекорди във всички области - може да прави едно и също нещо неопределено дълго време или да повтаря все една и съща фраза или дума, докато на майката й дойде до гуша и помоли за милост. Трудно приема новостите като ястие, което не е опитвало, или дреха, която току-що сте му купили. Необходима му е сигурността нагтарото и познатото. Затова обича ритуалите: всичко трябва да се прави винаги по един И същи начин. Детето на две години и половина е известно със своята взискателност. Не му противопоставяйте вашата! С дете на тази възраст трябва да се отнасяме с много търпение. Способността му да дели, да чака, да отстъпва е силно ограничена.
Ето откъс и и от една книга която описва признаците на 2 годишните деца
И моето дете напълно отговаря на тази каринка.
Периода ще е труден и изнервящ
Аз в различните ситуации реагирам различно. Понякога чакам да се успокои сама. Понякога я гушкам и целувам, докато отмине. Понякога започвам да я мачкам и гъделичкам, за да я развеселя...
Едва ли има рецепти.
Периода ще е труден и изнервящ
Аз в различните ситуации реагирам различно. Понякога чакам да се успокои сама. Понякога я гушкам и целувам, докато отмине. Понякога започвам да я мачкам и гъделичкам, за да я развеселя...
Едва ли има рецепти.
Колко време продължава тази възраст - "две години и половина" ?
И аз това се питам че от снощи пак ме остави без дъх
И осъзнава какво прави защото точно след пет минути макс. идва и започва да ме гали и гушка - е как да не го схрускаш в такива моменти. Идва ми да го нацелувам и го правя разбира се и му обяснявам какво е направил и т.н. и той няма повече и добре и след 1/2 час айде пак наново.
И аз това се питам че от снощи пак ме остави без дъх
И осъзнава какво прави защото точно след пет минути макс. идва и започва да ме гали и гушка - е как да не го схрускаш в такива моменти. Идва ми да го нацелувам и го правя разбира се и му обяснявам какво е направил и т.н. и той няма повече и добре и след 1/2 час айде пак наново.