И за мен няма обяснение липсата на каквато и да емпатия. Дори и от собствен опит някои майки да не могат да говорят за умора, то има достатъчно примери за неспокойни и неспящи бебета. И да, недоспиването е физически много по-изморително от ходенето на работа.
Другото неразбираемо за мен нещо е колко лесно се прощава на бащата, че не е психияески подготвен за промените след раждането, докато за майката е абсолютно недопустимо да има каквито и да е колебания.
Скрит текст:
Моето дете беше трудно бебе, буквално съм припадала на улицата от недоспиване,
но пък от момента, в който му изникнаха зъбите, е супер сговорчиво и спокойно дете. През последните 1.5 години рядко се е случило да ме изнерви или грижата по него да ми дотежи (гледаме си го сами с баща му). Това не ми пречи да вярвам на други родители колко изтощително им е през бебешкия пубертет или да начуквам канчета колко са се отпуснали, че понякога напрежението и грижите им идват в повече.
но пък от момента, в който му изникнаха зъбите, е супер сговорчиво и спокойно дете. През последните 1.5 години рядко се е случило да ме изнерви или грижата по него да ми дотежи (гледаме си го сами с баща му). Това не ми пречи да вярвам на други родители колко изтощително им е през бебешкия пубертет или да начуквам канчета колко са се отпуснали, че понякога напрежението и грижите им идват в повече.
Другото неразбираемо за мен нещо е колко лесно се прощава на бащата, че не е психияески подготвен за промените след раждането, докато за майката е абсолютно недопустимо да има каквито и да е колебания.
Предложи му кажи му, че имаш нужда да е до теб поне още една седмица че ти е трудно така и той ще си почине . 
