Зависи от много неща, аз като цяло мисля, че детето има нужда и от женско, и от мъжко /ежедневно/ присъствие. Наясно съм с ограниченията си и мисля, че за децата ми е добре да има някой, който да им показва и другата гледна точка. И друг модел на поведение.
- Публикувана: 20 юли 2018, 13:51 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2018, 20:13 ч.
Бихте ли си взели жена с дете ?
Така като ви чета и леееко се депресирах. Мъжа ми почина докато бях бременна. Нямам живи родители, нямам достатъчно близки роднини. Сега сгрешила ли съм като съм я родила. Естествено, че имам притесненията "ако ми се случи нещо", но и за миг не е стояла дилемата да я има ли тази моя прекрасница. Всъщност сега тази тема ме накара да мисля как ли изглеждам в очите на другите. На мен лично не ми пука.
Ели, съвсем различно е. Твоята /и моята/ ситуация не е причинена от нас. Ох, не знам, вие ли не разбирате, ние ли не се изразяваме правилно.
Ти си в небрано лозе, ни напред, ни назад, но не си Избирала да стане така. На всеки може да се случи, но съзнателно да избереш това, ми се вижда странно и просто недостатъчно далновидно.
Ти си в небрано лозе, ни напред, ни назад, но не си Избирала да стане така. На всеки може да се случи, но съзнателно да избереш това, ми се вижда странно и просто недостатъчно далновидно.
Утре да сгънат байрака и детето остава само, ама то това няма значение..
Или поне едно ménage a trois да си спретнем, ей така, за застраховка.
И при двама може, но е по-малко вероятно и двамата родители да се гътнат, докато детето е малко. Не че не се случва изобщо, но човек е една идея по-сигурен и спокоен, когато не е сам родител.
Ели, мисля, че е очевадна разликата между твоя казус и взетото съзнателно решение да си направиш дете без баща.
Така като ви чета и леееко се депресирах. Мъжа ми почина докато бях бременна. Нямам живи родители, нямам достатъчно близки роднини. Сега сгрешила ли съм като съм я родила. Естествено, че имам притесненията "ако ми се случи нещо", но и за миг не е стояла дилемата да я има ли тази моя прекрасница. Всъщност сега тази тема ме накара да мисля как ли изглеждам в очите на другите. На мен лично не ми пука.
Не са празни приказки, Луна. Съвсем реалистични са. Проверила съм го на собствен гръб.
Затова казвам, че тези приказки са празни. Инак съм наясно, че и на мен може да се случи, и на съпруга ми... какво трябва да значи това в очите на пишещите нашироко по тези въпроси - да не раждам, докато не събера един, два милиона, във всеки един момента да няма кредити, да има жилище и подсигурени пари за гледане, евентуално да се плаща на някого.... какво точно!?
От скука понякога се пишат хиляди глупости. Едно предвиждаш, друго ти чука на вратата. Това е животът.
Ами да, аз се бях подготвила с тези неща - жилище, разбира се нямаше кредити, работа - осигурено, аз да мога да поема. А тези разсъждения, които ти ги чета ... слушам ги доста често от човек, който на практика нищо не преживял в живота си и разчита на друг за горните неща. Значат нещо и още как. Това само показва, че при теб има кой да поеме, т.е. ти си осигурена в това отношение. Ако не беше, щеше да знаеш от собствен горчив опит колко е важно да си, или щеше да си го направила /да си се подсигурила/ или щеше да знаеш, колко е грешно да не се подсигуриш. А ти не знаеш, т.е. не си патила.
И хайде за да си тежа на мястото ще ти кажа, че тези неща ги слушам от мъжа ми. Хайде, от мен да мине, изплюх камъчето. Не му е важно, ама не му е, щото си го има на тепсия. Къде от мен, къде от мама му. От такива, които са мислели. Предварително.
И хайде за да си тежа на мястото ще ти кажа, че тези неща ги слушам от мъжа ми. Хайде, от мен да мине, изплюх камъчето. Не му е важно, ама не му е, щото си го има на тепсия. Къде от мен, къде от мама му. От такива, които са мислели. Предварително.
Така като ви чета и леееко се депресирах. Мъжа ми почина докато бях бременна. Нямам живи родители, нямам достатъчно близки роднини. Сега сгрешила ли съм като съм я родила. Естествено, че имам притесненията "ако ми се случи нещо", но и за миг не е стояла дилемата да я има ли тази моя прекрасница. Всъщност сега тази тема ме накара да мисля как ли изглеждам в очите на другите. На мен лично не ми пука.
Желая ти от все сърце здраве, кураж и щастие. Твоята е друга. Покойният ти мъж сигурно има живи близки роднини, които да се погрижат за детето още 5-10 или 15 години. На твое място бих уредила нещата, даже при нотариус. При нужда социалните мятат детето където има място, дори мястото да не е добро, защото няма живи родители да се оплакват и църкат. После търсят роднини, но само ако са наблизо. Едва ли ще търсят усърдно брат в Австралия или леля в Боливия. Ние имаме документ с имена телефони и адреси на близки, които са поели обещание да се погрижат за децата ни. Обяснява се и на децата как действат в подобен случай ако са по-големи.
Едно предвиждаш, друго ти чука на вратата. Това е животът.
Ами да, аз се бях подготвила с тези неща - жилище, разбира се нямаше кредити, работа - осигурено, аз да мога да поема. А тези разсъждения, които ти ги чета ... слушам ги доста често от човек, който на практика нищо не преживял в живота си и разчита на друг за горните неща. Значат нещо и още как. Това само показва, че при теб има кой да поеме, т.е. ти си осигурена в това отношение. Ако не беше, щеше да знаеш от собствен горчив опит колко е важно да си, или щеше да си го направила /да си се подсигурила/ или щеше да знаеш, колко е грешно да не се подсигуриш. А ти не знаеш, т.е. не си патила.
И хайде за да си тежа на мястото ще ти кажа, че тези неща ги слушам от мъжа ми. Хайде, от мен да мине, изплюх камъчето. Не му е важно, ама не му е, щото си го има на тепсия. Къде от мен, къде от мама му. От такива, които са мислели. Предварително.
И хайде за да си тежа на мястото ще ти кажа, че тези неща ги слушам от мъжа ми. Хайде, от мен да мине, изплюх камъчето. Не му е важно, ама не му е, щото си го има на тепсия. Къде от мен, къде от мама му. От такива, които са мислели. Предварително.
Лентяйка с една дума, нали, Пълна луна, щото не пише като теб. Или щото не съм пускала теми. Пооберете си малко глупостта.
Говорила съм с моя партньор, ако някой от нас внезапно си отиде, другият поема ангажимента за всичките ни деца независимо от това, че нямаме общи деца.
Не съм специалист по правните въпроси, но ако, не дай си Боже, нещо се случи, твоят партньор ще има ли изобщо някакви законови права върху децата ти от друг? Това, в случай че вторият ти мъж не ги е осиновил, разбира се.