Кое му е спорното? Аз нея я чета винаги и искрено 'и симпатизирам в интерес на истината. Останала съм с впечатление, че един от приоритетите 'и е синовете 'и да растат с мъжка фигура и тя в случая какво чувства или не чувснва е въпрос, който нито е от... дори третостепенна важност, нито влиза в нечия работа. Тя ще направи за децата си всичко, въпреки себе си. Тя и сега го прави, включително го е правила. И защо това да е нещо лошо? Ми, не е.
- Публикувана: 20 юли 2018, 13:51 ч.
- Последно мнение: 27 септ. 2018, 20:13 ч.
Бихте ли си взели жена с дете ?
Ами именно де. Тя е ок с този компромис(всъщност за нея дори може да не е такъв), ок е да не се разлива в краката му, ок е и той да не е това или онова. Иска мъж в къщата при нейните условия, каквито и да са те, или описаните, или други в допълнение.
За теб този модел не е модел, не е ок, за нея обаче е, и?
Няма общовалиден модел
За теб този модел не е модел, не е ок, за нея обаче е, и?
Няма общовалиден модел
Аз съм си супер щастлива с моя и нямаме никакви проблеми. Категорично съм против развод. Сега никой не знае какво му е писано.
Моят мъж работи, аз не го издържам. Постът ми беше към светеца и другите потребители, които смятат, че всичко е пари. Ми не не е. Парите ми са най-малкия проблем. Аз бих искала от един мъж да се грижи за децата физически, не държа да се грижи финансово. Сега стана ли ясно.
Моят собствен мъж се грижи за синовете ни и физически и финансово и емоционално. На мнение съм че друг мъж няма да го прави. Темата е бихте ли се оженили за жена с дете -ако съм мъж не бих защото трябва да се полагат грижи за деца, които не са твои и като цяло компромисът е твърде голям. Но понеже се включи един разбирач по финансовите въпроси му написах моят мнение въпреки че не съм в такава ситуация.
Моят мъж работи, аз не го издържам. Постът ми беше към светеца и другите потребители, които смятат, че всичко е пари. Ми не не е. Парите ми са най-малкия проблем. Аз бих искала от един мъж да се грижи за децата физически, не държа да се грижи финансово. Сега стана ли ясно.
Моят собствен мъж се грижи за синовете ни и физически и финансово и емоционално. На мнение съм че друг мъж няма да го прави. Темата е бихте ли се оженили за жена с дете -ако съм мъж не бих защото трябва да се полагат грижи за деца, които не са твои и като цяло компромисът е твърде голям. Но понеже се включи един разбирач по финансовите въпроси му написах моят мнение въпреки че не съм в такава ситуация.
Любота, привързаността на един мъж към една жена неминуемо се разпростира и върху децата ѝ или поне най-малкото личи, че мъжът се старае нещата да проработят.
За да опитам да имам каквато и да било връзка с чужди деца, първо трябва да съм обикнал и да съм се привързал към майка им. Ако това се е случило, със сигурност бих дал всичко от себе си да изградя добри отношения и с децата ѝ. Дали ще успея е съвсем друг въпрос, разбира се.
За да опитам да имам каквато и да било връзка с чужди деца, първо трябва да съм обикнал и да съм се привързал към майка им. Ако това се е случило, със сигурност бих дал всичко от себе си да изградя добри отношения и с децата ѝ. Дали ще успея е съвсем друг въпрос, разбира се.
Любота, привързаността на един мъж към една жена неминуемо се разпростира и върху децата ѝ или поне най-малкото личи, че мъжът се старае нещата да проработят.
За да опитам да имам каквато и да било връзка с чужди деца, първо трябва да съм обикнал и да съм се привързал към майка им. Ако това се е случило, със сигурност бих дал всичко от себе си да изградя добри отношения и с децата ѝ. Дали ще успея е съвсем друг въпрос, разбира се.
За да опитам да имам каквато и да било връзка с чужди деца, първо трябва да съм обикнал и да съм се привързал към майка им. Ако това се е случило, със сигурност бих дал всичко от себе си да изградя добри отношения и с децата ѝ. Дали ще успея е съвсем друг въпрос, разбира се.
Това абсолютно не е задължително условие, особено за по-инфантилните жени. Една потребителка по-назад в темата беше написала как дълги години наред новия и мъж и синът и не са се харесвали изобщо.
Прочетох няколко страници от темата и сега се чудя за какво спорите? Важното е, че децата са добре, здрави са. Другото ... все ще се намери начин. Надявам се да попаднете на подходящ човек. А какво ще кажете когато детето е с увреждане? Все още е малко, трябва да съм около него постоянно. Ако изляза с някой, то е през деня за няколко часа, и е рядко. А за гости с преспиване и дума да не става. Не че няма мъж, който да приеме това. Но е още по трудно да го намериш.
Прочетох няколко страници от темата и сега се чудя за какво спорите? Важното е, че децата са добре, здрави са. Другото ... все ще се намери начин. Надявам се да попаднете на подходящ човек. А какво ще кажете когато детето е с увреждане? Все още е малко, трябва да съм около него постоянно. Ако изляза с някой, то е през деня за няколко часа, и е рядко. А за гости с преспиване и дума да не става. Не че няма мъж, който да приеме това. Но е още по трудно да го намериш.
Въпросът като цяло е много деликатен и спорен същевременно... Защото колкото хора толкова и мнения... Аз от личен опит - много го обичах мъжа, но от първия момент не можах да се отпусна пред детето, защото то самото беше много резервирано към мен, подковавано от майката и неокуражавано от бащата... И аз бях по-резервирана, за да не му натрапвам присъствието си... А бащата след няколко срещи ми заяви, че не съм искала детето му... И сравняваше как съм се държала към моите деца и че държанието ми не било еднакво... Опитвах се да обясня, давах доводи, но нищо не беше прието... С времето с детето изградих много добри отношения, макар че майката продължаваше да го настройва срещу мен и децата ми, самите деца много се заобичаха, но бащата в крайна сметка не ме взе, точно защото бях с деца... Искаше да съм майка само на неговото дете...