Бихте ли си взели жена с дете ?

Аз пък много се дразня, когато се прави опит да се балансира наличието на дете с някой голям дефект у мъжа. Детето израства и дава положителен принос в живота, ама кусурите само се влошават с годините.

Възможностите за избор са правопропорционални на възможностите на мозъка. При някои и на 20, и на 40 си остават едни и същи.😉

Хах, а на мен напоследък ми се свалят дечковци около 10г. по млади от мен. ( за справка колегите ми независимо един от друг ми дават около 27г. макс 30г., защото съм дребна и с детско лице).Обаче освен да ида на някой фест или парти с тях-за друго абсурд. Но не толкова възрастта, ами разсъжденията им ме отблъскват. Същата работа и с такива от 45г. нагоре. Тъй че един Скуба, независимо от физическата си и финансова красота, която той изтъква не би ме привлякъл. Аз бих гледала дете на партньор, над 5 г. възраст обаче, защото още имам ужасни спомени от моето дете и не държа да е ерген, защото не искам повече да раждам.

Вижте сега, не е до възможности за избор кой ще те сгаджоса, а колко възможности имаш за пълната програма - брак и просперитет. Щото те много могат да се умилкват и въртят, ама колко ще си отворят портфейлите и ще градят брачен живот, а не ергенлък със слугиня у дома?

При мен след детето изборът е бил по-скоро негативен - базовото положение беше да съм сама. Ако е някой с дефекти и кусури, особено ако е неудачник и сметкаджия, нямаше да се захващам.

Аз си имам някаква концепция за брака, която включва една хубава материална основа за всички, защото това много добре решава проблемите с децата - не се правят дребните сметки за сладолед, уроци, дрехи, просто не се забелязват тия разходи чак толкова.

Но както и на момите, при мен неща като акъл, образование и някакъв вид са основата, оттам нататък се търси мъж с тия параметри плюс нещо интересно отгоре за душата, да ме кефи. Ако ги няма тия неща, или има само материалните, без екстрата за душата, работата не става.

М/у другото сега мислено направих преглед на колегите и колежките във фирмата , които знам, че имат втори бракове или съжителства и деца преди тях ( над 100 човека сме)-ами не всички са перфектни като визия и килограми и характер-ама ето на и за техният влак са се намерили пътници. Тъй че всичко е въпрос на късмет и привличане все пак.

Ама Сирена, аз назад питах - за каво 'и е на жена, разведена, с всички екстри на опита и основа в професионален и материален план пак да се вкара в брак? Ввесто да си вземе само туй-онуй.😆

Е сега, има брак и брак, може пък да е такъв, дето няма да е слугиня.

Аз си взех втори мъж, защото се разведох на 28 - какво да правя цял живот, направи си бях млада. И трябваше да си мина пак основополагащите ранни години, пак с деца. В момента не е купон, ама ще стане съвсем скоро.

А и с двама съзнателни с хубави цели материалният план може да се подобри доста.

Според мен само авторитарен мъж не би "взел" жена с дете. Няма да може да упражнява контрол над ситуацията с послушанието и възпитанието. От една страна - детето ще излиза с мантрата "Ти не си ми баща да ме възпитаваш" , от друга страна- майката няма да допусне някой неадеквантик да се меси в отношенията и с детето , защото то за нея , до окончателното му отглеждане , е фактор номер едно в живота и. Това се отнася и за жените, които не приемат чуждото дете на мъжа. Това са егоистични хора, които поставят личните си желания като център и не са способни на емпатия. От такива, по-далече. Ако човекът е качествен и с личен пример и отношение създава положителен модел у чуждо дете , какво по-ценно от това. Не е задължителна обичта. По - скоро е въпрос на толерантност и богатсво. Защото всеки човек в повече до теб те обогатява по някакъв начин.

Отговарям за себе си - търсех баща за децата си. Искам да видят и да знаят как изглежда едно нормално семейство. Не искам да израснат с мисълта, че това, което за съжаление сме им показали с биологичния им баща, е нормално. Трябва да видят, че семейството може и да е хубаво, със смях, веселие, усмивки. Защото за да има смях, значи сме надделели над битовизмите, затова веселието според мен е черешката на тортата, нещо, което мога да си позволя едва след изпълнените задължения.

Мога да се справям и сама, но с хубав и умен мъж, който с желание се грижи за децата ми и ме обича, и аз го обичам - защо да не създам семейство?

Annabelle*, моето дете има семейството което 'и се е паднало. Животът е радост и тъга 😅, а пълното щастие върви с бяла риза, която се връзва на гърба.😉
Има и прекрасен баща, и все още не съм се загубила толкова, че да си повярвам  как някой би го заменил, дори и като съпрузи да се разминем.
Аз модела съм го живяла и според мен този, който не се опита да ме убеждава в неща, в които не може и няма как да ме убеди победи. Именно родителя, който ме отгледа сам. Родителят, който толкова държи и до ден днешен да ми натрапва нещата от твоя пост, ми не става, защото и до ден днешен не смее да застане зад този, който тряба(ло).😉

Нещата в живота не се случват на ниво големи идеи и морални гледни точки - случват се в рамките на деня. Ако там е ОК, всичко е ОК, кой каквито морални оценки да дава, не ми пука.

Абсурдно твърдение и тъжна самозаблуда е да се счита, че голямата разлика в полза на мъжа, без значение колко представителен и успял е той, му дава по-голям избор, досежно стойностни партньорки. Мисля, че на всички би трябвало да е пределно ясно естеството на отношенията между мъж на 50+ и жена, която е двадесетина години по-млада от него. Честа картинка е, да, но плачевна и не съжалявам девойката, а мъжа, който си мисли, че по този начин компенсира все по-осезателно натрапващата се мисъл, че далеч не е в първа младост. Освен това, в повечето случаи, девойката освен едната визия - друго не притежава, защото са малко тези, които притежават и визия, и интелект, и ще са готови да се прежалят да бъдат музи на чичко, който спокойно може да им е татко. Освен това чичкото и да иска - не може да им партнира достойно на енергията и ентусиазма, така че в един момент се превръщат в комична гледка.
По отношение заглавието на темата - мисля че същото би звучало съвсем резонно и като "партньор с дете", а не само "жена". Тенденцията на съдилищата е такава, че вече все по-често попечителството се присъжда и на бащата, а самата статистика е ужасяваща и броят на разведените двойки - все по-нарастващ.
Към "самотните мами" - не изпитвайте страх и комплекси от това, че с вас върви и дете. Вашият "таргет" са обикновено мъже, които все по-често осъзнават факта, че с момите нещо определено не е наред, за да са все още моми. Проблемът за мен е по-скоро в това, че хората не могат да се открият. Търсят се, но някакси се разминават и това е тъжно, защото буквално са един за друг, но пътищата им не се пресичат. И мисълта, че там някъде те чака твоята сродна душа не топли толкова силно, ако все още и двамата не сте попаднали един на друг.

Разбира се, че заможен мъж на всяка възраст има повече избор от незаможен такъв, животът го доказва. Друг въпрос е какви са неговите изисквания за партньор\ка.

Пожелавам ти щастие, от сърце! В моя случай биологичният баща сам се отказва от ролята си на баща. Както и абдикира от ролята на съпруг, но това няма значение вече.
Вероятно не съм се изразила добре, не търся постоянен хилеж и летене във висините - да, това си е за бяла ризка.
Търся усещането да се събудиш с усмивка и с вярата, че животът е хубав и че трудностите в него са именно само трудности, не пропасти, и искам да имам човек до себе си, с когото да споделя живота си. Това не е осъдително, нали? Децата ми го обичат и го търсят, това ми е лакмусът.

Теб изобщо не трябва да те интересува кое е или не осъдително в чуждите очи, ако си в хармония с избора си.
Лично мен чуждите избори не ме вълнуват и намирам всяко семейство, в което липсват тежки патологии за нормолно. За някои е нормално да липсва и емоционалната страна на нещата, за други не. Нормално е субективно понятие.