Тряба ми добър детски психолог

Мисля, че час по-скоро трябва да намериш добър детски психолог и да заведеш детето. Това, което чета е доста обезпокоително. Детето преживява някаква травма - случило се е нещо и то дори не намира сили да сподели. Не си мисли предварително черни картини - може да  е нещо безобидно, но детето да го е възприело тежко, децата гледат по различно на реалността от нас, но каквото и да е станало, сриозно или не, за детето ти е огромен проблем и ти трябва да му помогмеш (с помощта на психолог) да го преудолее. Стискам палци и успех
Сетих се нещо: Дъщеря ти обича ли да рисува - обикновено по филмите карат децата да рисуват и чрез картини те показват какво чувстват и за какво мислят. Ако можеш да я накараш да рисувате заедно може в рисунките и да видиш някаква следа...

Тази тема я бистрихме още преди две години, когато почина дядо ми. Може би нещата започват от там?
При нея става въпрос за разбиранията за живота, вселената и всичко останало
Прозрението за живота, такъв какъвто е /смърт, раздели, остаряване, насилие.../, често плаши, особено децата.
За нея приятелите не значели нищо и такива не и трябвало  тя прекрасно си се чувствала и сама.
Може би е разбрала, че когато човек се привързва става уязвим - ако загуби близък човек страда. Непукизмът обикновено прикрива чувствителност и уязвимост.
Другото, което ме тревожи в разсъжденията и е че смята, че всички са и длъжни и света се върти около нея. В тази връзка няма никакво уважение към възрастните (с изключение на мен и баща и).
Това може да е е начин да покаже разочарованието си от възрастните, които са се оказали по-слаби и не могат да и помогнат да преодолее страховете си "за живота, Вселената и всичко останало"
Така като го разказвам може да ви прозвучи като грешка във възпитанието, но нимам чувството, че не е така, защото промяната стана много рязко. Децата трупат впечетления /респ. някои от тях пораждат страхове/. "Прозрението" идва изведнъж.
И още нещо, което ме хвърли в паника - попита ме дали, ако изчезне някой освен мен ще забележи и ще му е мъчно
Може би осъзнава колко преходни с хората и че извън семейството почти всеки е заминим. Може би е много по-зряла от връстниците си и това я кара да се чувства самотна и неразбрана...

Не мисля, че и се е случило нещо конкретно. За мен просто е много умно и чувствително дете. Но разбира се, трябва да се посъветваш с детски психолог. Проблемът наистина е голям

Подкрепям и задължително се консултирай със специалист!!!Успех 

Много е хубаво, че ще прекарате няколко дни с нея, без бебето. Така ще можеш да говориш повече с нея, да споделяте впечатления, да се насладите на общуването - дано това я накара да отвори душичката си. Сподели някои свои неща, мисли или дори служебни неща, които те вълнуват, така може и тя да откликне. Дано бързо възстанови душевното си равновесие, все пак последната година много й се е събрало - бебе, училище, мама е на работа. Всичко хубаво и приятна почивка!

Lulito,  дано скоро се оправи момиченцето ти 
 Ако на мен ми зададяха въпроса дали ако изчезне друг освен теб ще разбере веднага бих се запитала защо игнорира баща си и баба си /евентуално дядо си/. Но най-вече баща си, а защо не и мъжа с който ти живееш /останах с такова впечатление, защото пишеш, че си разведена, а после че отивате на почивка тримата/. Ако е видяла нещо, което намира за нередно /тя вече усеща кое какво е и кое е редно/ или възрастен човек и е сторил нещо нередно, то поведението ще е агресивно, обърнато срещу самата нея,  срещу възрасните и с времето след като види, че ти не и помагаш и срещу теб. Според мен което и дете да питаш директно дали го тревожи нещо ще ти каже, че няма такова нещо. Според мен принципа е споделяш - и очакваш споделяне, ако не стане от първия път то на 100-я ще стане.  Има хубави идеи дадени от мамите. Ето един скорошен пример: Дени беше омърлушена петък и събота, неделя я почнах от далеко да подпитвам и да си говорим без да се гледаме /аз мия чинии, тя рисува на масата/ и ей така ни в клин, ни в ръкав изтърси, че две момичета не искали да играят с нея. После рязко смени темата и същия ден отказа да говори повече за това. Ама и аз какво давам със себе си примери сякаш съм велик психолог  , но исках да ти споделя колко ме впечатли начина по който просто пусна проблема да ме пробва, но категорично отказа да го разнищваме.

Дръж ни в течение   

Ох, аз пък веднага най - лошото си помислям. Прекалено често се случва тук и доста се говори за насилието на деца от бащи, дядовци,  други близки роднини, комшии и тн.
Едни от симптомите, които описват са затваряне в себе си, страх от споделяне защото това е тайна между детето и насилника, тайна, която идва със заплаха от какво може да се случи ако се разчуе. Неотлагай.
ИСкам да не е това и се моля:pray:
 

Моят, като беше на 7 годинки, мина през подобен странен етап. Не беше като при вас, но за има няма и седмица такъв тик на очите придоби, просто не можех да повярвам, че се случва с моето дете. Личния лекар даваше само капки за очи, ту инфекция ту алергия на очите. Виждаше всичко в черни краски. Бях прочела някъде метода вечер като се съберем на масата всеки да сподели най-хубавото, което му се е случило през деня и най-лошото. Е синчето само лоши неща споделяше и никога за нищо хубаво не се сещаше    Накрая сами решихме да се консултирахме с психолог. Според психолога причините били комплексни и една от тях може да е била моята бременност, въпреки че баткото беше много щастлив от този факт  Но както психологът каза, в повечето случаи и самото дете не знае причината за това поведение и е безсмислено родителите да се опитат да разрешават сами проблема. По негов съвет променихме поведението си към детето. Да чукна на дърво, за няколко месеца нещата отшумяха.

Ето ни, завърнахме се
Прекарахме много хубаво, но за съжаление още повече се затвърди мнението ми, че проблема ни е за психолог. Детето беше много щастливо, хранеше се почти нормално (все пак тя винаги си е била доста злояда), но като се прибрахме в БГ и тя пак тотално отказа
Дребната е на 9 месеца. И на мен поведението на каката много ми прилича на привличане на внимание, но ми се струва, че малко късно се сети Плюс това вниманието към нея далеч не е намаляло. Имайки се предвид, че беше първи клас, а и ходи на доста извънкласни занимания, по- скоро бебето беше леко пренебрегвано на моменти.

Имам известни опасение, относно поведението на бившия ми съпруг. Ина много се радва, като ходи при него, но това първо се случва много рядко и второ там буквално я оставят на сомоотглеждане   Последният път я си беше легнала в 3 часа през нощта, като през това време бяха стояли в някаквъ кръчма и  после ми пееше чалгаджийски парчета От една страна беше супер щастлива, че за 3 дни беше яла само 3 кроасана и порция пържени картофи и си е легнала по никое време. От друга страна и беше ясно, че това не е редно, защото ми каза "ами мамо, той тате и жена му, даже един сандвич не ми направиха и не ме попитаха дали съм си измила зъбите". Или аз съм прекалено досадна с яденето и миенето на зъби или усеща, че баща и не и обръща нужното внимание


Имах известни опасения да не е ставало нещо в училище, но все повече се съмнявам това да е причината.

Днес почвам да търся детски психолог. Благодаря много на всички, които ми изпратиха ЛС с координати на такива 
Благодаря и на всички останали  Дадохте ми известни насоки за размисъл. Много се надявам скоро да се пооправи положението, защото в момента сме застрашени от влизане в болница в следствие отказа и да яде

Четейки темата и аз за това се замислих. Дано не е това разбира се!

Бих желала да поясня, че хомеопатията лекува човека като едно цяло - на физическо, психическо и умствено ниво! Поради това отстоявам мнението си, че с хомеопатия детето би се оправило по-бързо. Това, разбира се е мое мнение, ако имаш съмнения потърси мнението и на други хора, които се лекуват с хомеопатия. Желая ти успех, каквото и да решиш. Надявам се малката бързо да се оправи и това да остане само лош спомен за вас.  

Минахме го това. Бяхме и на психолог.  Но в медицивски център, не в училището.

Доволна съм. Имаше защо.  Но трябва да знаеш, че изисква време.

Ако искаши обади ми се на Лични. И без това ще я търся за една друга майка. Като ще говоря за един човек, направо ще говоря  за двама.

  Luluto следя ти темата от както я пусна, честно казано подозирах, че има нещо в отношенията с баща й, което да провокира подобно поведение. Това, което си писала за режима, който има с него до обоснова съмненията ми, интересно ми е как ти реагираш на нарушаването на правилата, когато разбереш. Децата са страшно буквални в тази възраст, от една страна показват  самостоятелност, но от друга те още търсят защита и подкрепа, тя има създаден режим от теб, приема го рутинно, не спазването му е някаква форма на бонус  , но от теб се очаква да реагираш отрицателно и киритично в такива случаи. Ако си преценила, че ситуацията е деликатна и  е по-добре да не изказваш пред нея неодобрението си, тя няма ка да го разбере, за нея не оспореното неправилно е проява на липса на загриженост. Разбира се проблема, може да е съвсем другаде, дано консултациите с психолог да ви помогнат.
 

Лулу,

включвам се само, за да ви пожелая успех! Дано да намериш добър специалист и детенце да се оправи скоро

Аз като на всяка манджа мерудия....та и по тази тема да се изкажа
Поздравявам те за решението да се обърнете към специалист. ОПределено това е верния път за решаването на проблема. Стискам палци да попаднете на точния човек
 Моят син е много по-малък на 2 и половина е, но зимата ми направи същия панаир. Тотален отказ от храна. Направи гладен запек, коремчето му се изду като на сомалийче, хлътнаха му бузите и очите му изглеждаха точно толкова ококорени като на твоята щерка красива
Причината беше, че освен него гледах и едно момиченце на същата възраст на едни приятели за около 3 месеца. Децата си обшуваха и си играеха перфектно, но Крис абсолютно спря всякакъв прием на храна. Оцеля, защото пиеше натурални сокове и защото го хранех нощем с шише докато спи  Беше ми станало фикс. по цял ден правех филийки, кремчета..и какви ли не чудесии, за да го прилъжа да яде. Докато в един момент не се усетих, че той просто много силно ревнува от другото дете и си задоволява егото, като ме държи непрекъснато в напрежение и концентрирана върху проблемът му с яденето.
Принудих се да откажа на хората да им гледам момиченцето, спрях да говоря в негово присъствие за неяденето, както и да го моля да яде и чудото стана. Пожелавам ти бързо да решите проблема и всички в къщи да се успокоите.