Дайте съвет за тактика

Катнадийн еправа-дай му шанс да бъде баща.
Същото направих и аз-изоставена бременна в 4-5 месец,не е виждал детето си в продължение на 2 и пол.години,изсипана една камара помия върху мен,след много безсънни нощи от ненамиране на отговора на въпроса как не му трепна да поиска да види малкия,няма ли сърце този човек и след огромно търпение , правя точно това - давам му шанс ако не да бъде,то поне да се опита да бъде баща....Пък каквото сабя покаже...

Алена много се радвам, че си немирла сили!
РАдвам се от спокойствието на постат ти - помня колко беше притеснена когато зъ пэрви път писа... радвама се, че времето ти е помогнало и ти си стъпила здраво на земята и имаш сили дори на онова незаслужило говедо да помогнеш... пък ако стане - ще спечели само детето!
Възхищавам ти се.

КАси, прощавай за разводняването!

Каси, моя опит не мога да изсясня във форума точно... но само за да отговоря на изискването ти- хем съм дете на разведени родители, хем бащата на детето ми никога не е живял с нас, дори не сме били два дена непрекъснато заедно и също така в 4 месец ме осведоми, че не е готов да става баща
Аз макар те дразня с моите "широко скроени" възгледи все пак ще кажа, като питаш... в началото като се роди бебето аз бях непрекъснато иинициатор на тези срещи... сега след почти 3 години съм оставила изцяло нещата да се нареждат сами- ако се обади да пита как сме- казвам му, не му натяквам не изисисквам нищо.... ако поиска да я види- вижда я....за мен е важно да имат връзка, да знае кой е баща й, да го познава... ако като порастне иска да го вижда по-често, отколкото той иска- ще търся решение.... за сега знае, че той живее далече и затова рядко може да я вижда.
Няма да превърна своето огорчениев причина те да не се познават.. не разсъждавам изобщо по въпроса той дали и какво заслужава, но знам, че дъщеря ми заслужава да познава баща си и да не се чуди как изглежда... заслужава също шанс сама да го прецени и аз напълно се доверявам дори и сега на детската й преценка. Само ще ти кажа, че когато беше на 1г имаше период когато не беше го виждала 3 месеца, но когато го видя отиде в него и каза"тати" не беше го забравила... това сложи точка на разсъжденията ми по въпроса дали да го ограничавам да я вижда. "Аз и той" сме нещо напълно различно от "тя и той" и така трябва да бъде според мен. Ако не си простиш и не му простиш... много ще ви е трудно на всички.....

каси, да те питам нещо - ти самата знаеш ли какво искаш? искаш ли детето ти да има все пак някаква връзка с баща си? започни оттам - изясни нещата първо за себе си. ще ти бъде по-лесно. не мисли за това какъв пример би могъл да бъде ТОЙ за детето си, защото с изключение на някакви си 48 часа сумарно месечно, в останалите около 700 пример за подражание ще бъдеш ТИ. пък и докато криси започне да подражава, има толкова време, че е много вероятно дотогава да му намериш по-достоен образец. 
обърни ситуацията иначе - виж какво детето ще спечели от евентуалната ангажираност на баща му, та дори това да са малко повечето пари, които никога не са излишни.
казваш, че вашия човек вечно ти си го ръчкала за всичко. защо тогава очакваш някаква самоинициатива от него? като е толкова "по течението" създай му течение - изгради му навиците, които ти искаш той да притежава - било даване на пари, време с детето или каквото и да е там.
заключи някъде за кратко излишната гордост и започни да комуникираш с човека, когото не искаш да виждаш. повярвай ми, ще спечелите и ти, и малкото ти зайче.  това не значи да отстъпиш от позициите си - напротив, по този начин само ще ги бетонираш. 

Каси, ние и на живо поговорихме малко... Не знам какво ще решиш. Но не се опитвай да го манипулираш, накрая сама ще се оплетеш. Не си усложнявай живота.
А колкото до това дали да го оставиш да вижда детето - не знам... Там съвет не мога да ти дам.

Каси, само мъъъничко да се довмъкна в темата. Това, че БНД живя 2-3 месеца с нас в началото вервай ми, беше просто ужасно....Не го интересуваше никак какво прави онова вързопче, което пищи и не знае защо. Гледаше да прекарва минимум часове в къщи и то в другата стая. Така че, аз тогава за себе си виждах как няма да пожелае никога да се направи поне малко на баща. Но с "очовечването" на дребната нещата се промениха - започна да търси и той контакт с малката. Е, не очаквай да се захласват с игри и забави до безкрай. Става дума поне за някакъв интерес и малко разнообразие за детето - на този етап поне!
А това, че само като се сетя как ми е тровил живота тоя тиквеник и всички демони в мен се развилняват - то си е ясно...гледам по-рядко да пускам демоните да вилнеят или като ми се мерне пред очите, ама малката е в другата стая - тогава бълвам огън!
Та исках да ти кажа, че сега може и да не проявява интерес към малкия вашия БНД, ама като порастне малко адски вероятно е да ви се натриса в къщи и да иска да го извежда навън с цел фукане пред другите - гледайте какъв син имам за чудо и приказ!

Точно за това става дума. Инициатива от негова страна ще има, ако изобщо, 1нъж на двумесечието. Точно в този смисъл казах - да го манипулирам- сега той се носи по течението и това течение е исканото от мен- 3 месеца пауза. Сега ще видя като поискам по-честичко да идва, дали ще тръгне и по това течение. Е такъв е тоя - трябва някой да му показва пътя, иначе може и десетилетия да не го намери.
Аз незнам какво искам - това е без значение. Важно е какво трябва да се направи - а може би трябва да имат връзка дете и баща. Да, в общия случай това трябва. Незнам дали в частния случай - с такъв баща - няма да му донесе само разочарования. Мисълта ми е - ще каже "Ще дойда да го видя другата седмица" - и не се обади 2 месеца. Какво ще обяснявам на това дете. В такъв смисъл и примера - бившата ми свекърва е същата, синът й е същия - казват нещо и не го правят после. Тя едва ли нарочно го е възпитала да е такъв.Просто той неволно го е попил от нея. А дали няма това да се случи и на мойто дете?
Хубавото наистина е, че дотогава може да се намери по-достоен пример за подражание.
Искам да взема решение,защото е навремило. Време минава, оня се ослушва, утре детето ще проходи и ще започне да разбира... а и искам да взема решение, което мога да изпълня след това, а не да променям мнението си. ... ....

Морги, в последното си права. Когато му казах: айде поизчезни от хоризонта за малко - той каза: ок, ама айде после като мине време ще ми се обадиш и ще започнем да контактуваме. Така че наистина сега не знае какво да прави, но после може нещата да се променят.

Каси, много е рано за генерални решение - илии е трябвало да ги вземеш преди да забременееш или сега е излишно да избързваш с "генерални" решения.
МАлкия е САМО на 5 месеца. ЗА да почне да разбира и да попива - му трябват още поне 2 години! МАй доста време да прецениш какво да правиш.
Затова - живей си живота както ти е удобно в момнта, а ще вземеш решение по-нататък като имаш повече материал за да обмислиш нещата.
За сега сте пресни-пресни родители и надали БНД е показал нещо - не си видяла нито най-добрите му страни нито най-лошите като БАЩА. ПОизчакай - нека се улегнат нещата и след 1година ако още не си решила - тогава е време да се притесняваш

А от сег на сетне ще видиш, че тепърва ще взимаш едно решение и после ще го сменяш още 10 пъти поне /покрай детето на мен ми се вижда невъзможно майка първескиня да е толкова добре ориентирана, че това да не й се налага поне веднъж седмично да го прави /

Мислех си,Каси, ако можеш да се поуспокоиш малко и да озаптисаш тези "бушуващи" страсти в теб,ако имаш достатъчно сили,да покажеш пълно безразличие към тази мъжка особа. Просто да се правиш,че изобщо не ти пука за него,че си живеете страхотно и без него. Аз лично успях да го постигна-2 год. и половина не сме се чували,не сме се виждали-но когато се появи,му отворих вратата едва ли не като добре дошъл/а ми идеше да го изпъдя като куче,но смисъл никакъв.../Не го спирам ,когато иска да измине 300 км.и да дойде да види малкия,давам му информация как е ,като се обади по тел.но винаги/е когато не е болен,де/му казвам само хубави неща-днес ходихме до зоол.градина и си изкарахме чудесно,а пък еди кога си бяхме на луна парк,после ще излезем да караме колело в локвите,вчера....и т.н.
Знам,че не се чувства добре но...това е една от тактиките...Като се почуства пренабрегнат,му забих веднъж въпроса дали съжалява за тези пропуснати години с детето си и отговора беше - да ,много.
Но нали съм Тома неверни,засега само се ослушвам,наблюдавам,допуснах връзката баща-дете,но не и връзка между нас,макар че той го искаше
Ще се осмеля да те посъветвам да се опиташ/знам колко е трудно,повярвай ми/ да покажеш безразличие  и как можете да си живеете и без него,в крайна сметка това и правите,нали?

каси, никак не е без значение какво искаш ти! явно си доста объркана все още. опитай се да подредиш главата си, за да ти бъде по-лесно и да си спестиш евентуални упреци в стила "аз правя каквото искаш (и съм по-добър от тебе поради това), но ти не знаеш какво искаш и вината си е твоя..." ти си в позицията на определящ правилата, козовете са в теб. не се ядосвай на това, което бившият ти не е, а го използвай. използвай го, за да изградиш една връзка баща-син или да не допуснеш такава. не можеш да предпазиш детето от разочарования, то трябва да знае, че те съществуват, за да се научи да се справя с тях растейки. ситуацията с бившия и неговата майка не е идентична със сина ти и неговия баща, поради простата причина, че не той отговаря за възпитанието му. едва ли би му повлиял лошо в няколкото часа, които ще прекарва с него. току-виж синът научил бащата какво значи да бъдеш баща и да си истински ангажиран. сега детенце е малко и той освен да го види в най-буквалния смисъл на думата, друго няма какво да направи. нека малчо порасне, бас държа, че таткото ще иска той да го научи да кара колело или да плюе надалече... 
_{а и да му казва "тате" като проговори...}