Къде в Анталия?

nai dobrite h-li v antaliq sa topkapi palace, porto bello i kremlin palace stra6ni sa

здравейте. Да ви питам знаете ли някакви одзиви за XANDU BELEK i MIRACLE RESORT LaRa, ЗАщото неска си направих резервацията . ?   МЕРСИ

Здравейте! Тъй като бяхме в Анталия тази година, да се включа и аз. Почивахме за пръв път в Турция. След известни колебания се спряхме на Анталия. Била перлата! Добре, нека си е перла, но не останахме чак толкова очаровани.  Пътувахме със самолет и хотелът ни беше 3 звезди. Но не звездите бяха проблем-от хотела сме принципно доволни, имаше собствен басейн, бяхме на закуска  и вечеря, имаше климатик и телевизор в стаите, тераска с изглед към морето, баня-ОК. Но...никой от местните не разбираше друг език освен турски. Само на рецепцията един човек разбираше горе-долу английски. По улиците-пустош. Няма жив човек. Само ние се разхождахме като луди. Тук-там по някой супермаркет-в тях също никой не разбира никакви езици. Радвали ни се били, че сме българи? Не, оказа се, че просто не знаят къде  е това. Два пъти стана на въпрос откъде сме и ни гледаха с почуда. Прословутата им любезност? Не, нямаше такова нещо, беше си напълно "нормално", точно като у нас. Момчето, дето раздаваше шезлонги на плажа пък беше определено нервно. Просто не му обръщахме внимание. Първият ден видяхме съблазнителна реклама на "чорбасъ", "говечлар" и "кебап", решихме да обядваме там, но като ни поднесоха сметката, набързо ни охладиха ентусиазма-не можех да си представя, че това, което поръчахме  е възможно изобщо да струва толкова-то не беше дори заведение, а нещо като...нашите шкембеджийници. Дадоха панерче с отдавна нарязан хляб на мъжа ми, защото си беше поръчал супа и сервитьорът, като видя, че си взех една филийка, дойде и демонстративно го отнесе от масата ??? А защо не сме видели цените ли? Ами защото нямаше цени в менюто, а за поръчката трябваше да показваме с пръсти. Говореха си хората само на техния език. Където и да попиташ, ти избръмчават нещо на техния си език и ходи се чуди какво казват.  В околността имаше няколко супермаркета, където пазарувахме за обяд впоследствие-домати, краставици, кашкавал, хляб-цените бяха като нашите, бяха обявени на табелки, нямаше проблем. Предварително ни бяха казали, че на всеки етаж в хотела имало апарат за питейна вода, което се оказа, че не  вярно, купувахме си, от 5-литровите туби, на цена като нашата.В хотела, разбира се, беше забранено да се внася храна  и вода, а да се купува от ресторанта на хотела, но увивахме храните сред хавлиите за плаж и така. А защо не поръчвахме в хотела ли? Защото първата вечер мина едно момченце-сервитьорче и ни пита бихме ли желали да пием нещо към вечерята и ние, естествено знаем, че тъй като не сме на ол инклузив, ще си платим пиенето, поръчаха децата 2 коли, а ние-щото знаем, че алкохолът бил много скъп там, поръчахме скромно 2 тоника. После се оказа, че колата е по 2 долара, а тоникът-незнайно защо – по 7 долара единият. От тук нататък вече ни се отщя да ходим и на допълнителните екскурзии, тъй като не знаехме  какви още изненади ни очакват и с какво ще разполагаме докрая. Лошото беше, че няма и кого да питаш. Плажът-някакъв невероятен камънак, който още в 10 часа се нажежава-до морето-с чехли. Като излизаш-врелите камъни се набутват в джапанките ти на всяка крачка. Пълзиш по камъняка и съскаш. Беше обявено, че плажът е пясъчно-каменист, но пясък не видяхме. Нямаше и чайки. В басейна на хотела можеше да се къпем следобед, тъй като сутрин водата беше ледена. Защото я сменяха и го чистеха, винаги беше много чист басейнът, в интерес на истината. Хотелът беше на 10-15 км от града, но се отказахме да ходим, защото нито знаехме с кой автобус да отидем, още по-малко с кой да се върнем и как да кажем къде искаме да отидем, а пък за цени на билети не знаехме какво ще ни стоварят. Иначе минаваха автобуси много, но на тях си пишеше на турски. Отидохме предпоследния ден на обиколна екскурзия из Анталия. Групата беше само руснаци, екскурзоводът говореше на руски, децата нищо не разбраха, добре де, това беше най-малкият проблем. Анталия се оказа невероятен град, много чист, с много зеленина, много поддържан, нови блокчета навсякъде, градинки, палми. Първо ни отведоха на един паметник, където отегчително дълго ни разказваха исторически факти, почти никой не слушаше. После гледахме водопадите-красиво беше, пръските идваха до нас и беше свежо. След това екскурзоводът ни юрна през старата част на Анталия. Беше просто невероятно! Някакви сокачета, малки дюкянчета, стари турци, които седяха пред стоката си на паважа и ни канеха. Някакви шарени стоки и вълшебства! Чехлички с помпончета, елечета с шевици и локум в малки сандъчета. Незнайни подправки, в малки пликчета, подредени в сандъчета. Онези сувенирчета със сините очи против уроки. Сергийки с ледено студена вода. Пристанището. Корабчета за екскурзии. Бананови дръвчета с банани на тях. (Зелени, защото ни обясниха, че зреят през март. Бяха цъфнали, снимах невероятния им лилав цвят.) Невероятно плажче-пясъчно, закътано встрани от пристанището, в едно заливче, където част от шезлонгите и чадърите бяха във водата.  Всичко това го взехме на тичане, не ни позволиха да видим каквото и да било. Тичахме и по някакъв баир по една малка уличка в старата част. Една рускиня само успя да се снима с един колоритен дядо и това беше. Видяхме портата на Адриан и до нея ни чакаше автобусът. Закара ни право в някаква супер луксозна кожарска фабрика! При близо 50 градуса ни заведоха да си купуваме кожуси! Продавачите ни поеха още от вратата и почнаха много натрапчиво да ни обличат с кожлаците, на което повечето от нас не се дадоха. Никой не купи нищо оттам. След това следваше обяд, беше включен в екскурзията, за който пак ни караха 1 час нанякъде. След обяда решихме, че вече ще се прибираме, че ни писна, но –не! Отпрашихме към бижутерска фабрика! Пак суперлуксозна, пак някакви витрини, аларми и след всеки от нас вървеше по петите по един продавач. Как ли си изкарват заплатите тия, като пак никой нищо не купи.  По-голямата част от групата попитаха къде е изходът. Отправихме се накъдето ни показаха, но пак-не! Озовахме се в някакво килимарско отделение, откъдето отново ни награбиха. Последното нещо, което би ми хрумнало, е да си намотая един килим от там и да го нося на рамо в самолета. Изходът от килимите се оказа някакво заведение с баклави и локуми. На въпроса колко струва едно парченце локум с ядки-беше около 250 гр, ни беше отговорено-40 евро. Най-накрая, слава богу, ни закараха в хотела. Но ей така ще ми остане онова-невидяното в Анталия, стария град и всички онези прекрасни неща, покрай които препускахме като коне и не ни позволиха да разгледаме. Защото едва ли ще отида някога пак там. Добре, че беше една седмица, избутахме я някак. Като се върнахме, отидохме за няколко дни на нашето море-и евтино, и всеки те разбира, и плажът ти плаж, и чайки летят и обслужването си е добре-любезни били, радвали ни се-дрън-дрън-те въобще не знаеха къде се намира такова нещо като България. Излизало по-евтино от нашето черноморие-пак дрън-дрън, ние дори не бяхме в 5 звезден хотел. Истината е, че бяхме до тук с Турциите и другите глупости. Това го пиша просто като едно различно мнение от общата еуфория. Не, че сме били недоволни, ама...няма да ходим повече там.