Призраци на минали любови

Оффф  аз въздишах по стара любов дълго време и го сравнявах със следващите гаджета. Като естествено всичко беше в негова полза. Беше мъчителен, но поучителен период. Радвам се, че той се постара да го видя в истинската му същност и да престана с нереалистичните фантазии. Бащата на моето гадже след 20 години брак и 2 деца се събира с ученическата си любов.

Убеден съм, че без значение колко е сантиментален човек - всеки крие някъде в съзнанието си призрак/ци на минали/несподелени любови.
За мен лично е навярно споменът за едно недалечно лято, в което случайно се запознах с една девойка. Вероятно трябва да уточня, че въпросната не бе българка. Типична лятна свалка, без илюзии и очаквания. Бях очарован от хармонията на визия, финес, обноски, интелект и прекарвахме заедно всяка от оставащите и вечери, преди да се завърне обратно в родината си. Очевидно усещането бе споделено, защото тя по същия начин търсеше и се наслаждаваше на компанията. Така или иначе такива моменти отлитат адски бързо, а между нас, всъщност, нищо плътско не се бе случило. Като типичен представител на мъжкия пол - мисълта да правя секс с нея бе повече от изкусителна, предвид всички гореспоменати фактори, но до последно не направих стъпка в тази насока. Последната вечер я прекарахме идентично като предните, но в един момент, докато танцувахме тя ме попита дали има основателна причина, поради която не съм я отвел досега у дома - не е необходимо да си менталист, за да усетиш дали някой те желае или не. Точно тогава се наложи да и обясня причината за неадекватните си действия и постъпки - противно на собствената си природа бях решил, че без значение колко я желая и колко ми се иска да я прелъстя, в този момент изпитвам еднакво силно, макар и нелогично желание да оставя различен спомен за себе си. Вероятно и на двама ни щеше да ни хареса, вероятно и за двама ни тази кратка лятна авантюра би останала като хубав спомен... В крайна сметка това, което и споделих бе, че искам да си спомня за мен не като този някой, с който се е позабавлявала добре в леглото и извън него, докато е била в България, защото просто щях да съм един от многото или пък малкото, но избледнели и полузабравени. Това, което ми се искаше бе да не забрави тази авантюра, защото можем лесно да загубим бройката и да забравим тези, които са минали през леглото ни, но всички помним тези, с които това, по една или друга причина, не се е случило. Гореспоменатата прие моето обяснение, изпратих я до хотела и, целунахме се и аз си тръгнах, оставяйки я в нощта.
След този случай реших, че съм дал своята лепта в името на крайно саморазрушителната романтичност и повече не прощавам, особено след реакцията на една позната, чийто изблик бе - "Боже мой! Ако на мен ми бе причинил това и си беше тръгнал, без да си ме изчукал - щях да ти издера очите!"
Така или иначе считам, че по-скоро ми е приятно и се лаская от начина, по който съм постъпил, вместо да съжалявам за нещо пропуснато и неосъществено.

Имах и аз такъв призрак. След години си писахме и от първоначалния ми ентусиазъм нищо не остана. Толкова се е променил към лошо, че олицетворява всички лоши черти презирани от мен в мъжете, а именно скръндза, женкар, лъжец, пяница и най-вече завършен егоист.  Имах терапевтична нужда да ги видя написани тези качества хаха.

Имам/х и аз един призрак. Беше съвършена любов. Аз бях винаги преди всичко. И един ден той изчезна, след много странни обстоятелства, някъде в Англия. Може би вече не е жив. Аз все тайничко се надявам, че е щастлив,някъде по света, но съм почти сигурна че се е случило нещо друго. А дали бих имала нещо с него, ако се появи сега?! Наистина не знам, но си мисля, че вече нищо няма да е същото, аз съм много различна сега. По - скоро в мен остана въпроса, какво би било, ако?!

Елронд, за мен постъпката ти е достойна! Наистина така спомена за теб ще е по - силен.

Имам/х една такава любов подобна на тази на Елдорадо. Не мисля, че ако отново сме заедно, ще е същото като някога. Въпроса Какво би било, ако ... вече почти не си го задавам. Нека миналото си остане минало.

Не. То само това ми тряБваше.

Винаги нещо нереализирано ти се струва интересно и притегателно, като добавим, че обикновено се сещаме с умиление за по-младите си години. В този смисъл е интересно понякога да контактуваме тайно с бивше гадже, обикновено това не води до никъде и оставя тъпо чувство.
От друга страна знам не малко случаи, когато бивши съпрузи се събират отново, разбрали че са един за друг. Имам познати, които са имали ученическа любов, разделят се. Жената се омъжва за друг и има дете, мъжът не е женен. В един момент жената се развежда и се жени за първата си любов. Живеят и до ден днешен, гледат детето на жената, нямат техни.

При мен са трудни нещата.
С първата ми и най-голяма любов дълго време се срещахме по улиците и се разминавахме като непознати,защото живеехме на 100 метра разстояние.Естествено не пропусках да го гледам лошо и да го карам да се чувства като червей.Аз пък винаги изглеждах перфектно,сякаш да му покажа какво е изпуснал.После разбрах че не си струва заради един мъж.Но чувството е неописуемо
Отне ми около година и нещо за да не чувствам нищо към него,в последствие се махнах от там и вече не го срещам.
С един от последните даже се получи смешно-случайно го видях прибирайки се от работа,не беше сам,а с новата.Няма да повярвате какво стана-този наглец ми поиска ПАРИ назаем
Такива призраци не искам,нищо че ви споделих само за два

Аз не виждам нищо романтично в тая работа. Напротив, инфантилно е и си е предателство към семейството(съпруг и деца).Всички имаме бивши, ама чак пък толкова..

Щом някой е вече бивш за мен, си има причини да е такъв.

Близка моя приятелка имаше ученическа любов с един младеж. В един момент връзката бе прекратена по негова инициатива. Всеки пое своя път. След години пак се събраха, ожениха се, имат дете. Бракът им продължи около 4 г. Той я "заряза" отново, заради друга. Сега не знам какво става с него, тя си живее все още сама с детето. А е страхотен човек, искрено се надявам да намери щастието си, а не да рови в призраци от миналото.

Материята не е за всеки. Отваряш тема на неподходящо място. Не става много ясно, за възкръснали бивши ли питаш или - за не/съществуващата любов отвъд времето и пространството.

Никога не съм се връщала към бивши, когато нещо се е счупило, няма как да го залепиш и да е като ново. Има достатъчно възможности напред за да гледаме назад. Но нещо по-интересно ми се случи - много пъти съм мислила да се разделя с настоящия си партньор (8г. заедно), все нещо не ми достигаше с него, имала съм паралелни връзки с много страст и емоция, за които той не е разбирал. В крайна сметка нито една от тези паралелни връзки не се оказа толкова силна за да продължа с нея. Получи се обратното - те ми помогнаха да оценя човека до мен вместо да ме разделят с него.

Толкова силна или толкова обещаваща сигурност? Нищо кой знае колко интересно не ти се е случило, описваш стандартни модели на отношения

Бе те са стандартни, но пък обществено поощряваната идея е, че за всеки са уникално интересни и невъзможни за случване от други. Забавно, нали?

Интересни са, защото са различни. За повечето. Потребности
Темата не е за това, нека не я закопаваме в ямата на изневярата.
Ако авторката наистина е наясно какво точно пита, мога да си поговоря с нея на лс.