Мечта за дете или чувство за дълг

  • 14 596
  • 232
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 5 119
Не е задължително да е тотално обезличаване, зависи от самите нас и от нагласата ни за родителството. Няма как животът тотално да не се промени, това е ясно, просто трябва да го подредиш спрямо приоритетите си.
Познавам хора, които смятат родителството за равносилно на полудяване, обезличаване, превръщане в затворник и т.н. Ами нямат деца, честно и открито си казват че не искат деца и ги уважавам за това. След като представата и нагласата им е такава, вярвам че това е правилното решение за тях. Детето променя живота, но и родителите променяме живота на децата, ако човек не намира в себе си свободен ресурс за детето какъв е смисъла...

# 121
  • Мнения: 5 074
За обезличаване ще дам един много прост пример,който всички, мисля,ще разберат-родител,който се чувства зле където и да отиде,ако детето му не е с него.
Не е щастлив да иде на кафе с приятели,да иде на басейн,на почивка...ако детето го няма(не говоря за 15 годишни тинейджъри,а за малките калпазани,по които толкова се прехласват някои).
Има и много други примери, но този е доста ясен и спретнат.
Познавам не малко такива хора.Това Е обезличаване.
А не да дадеш от времето си за да го научиш на нещо или да му помогнеш/грижиш.

# 122
  • София
  • Мнения: 3 050
Не мога да си представя, че ще оставя 8 месечното си момиче, за да ходя да си вея д-то. Тя се нуждае от мен сега. Пък нека е обезличаване. От сега се чудя как ще се справи без мен като тръгна на лекции, целия септември по 8-9 часа? Много е малка още и основните и нужди са свързани с мен.

# 123
  • Мнения: 4 159
eей, само в бг мама могат да дават оценки на килограм
кое било обезличаване , и кое не
и според кой, според някоя потребителка -все едно е мерилото на света
темата беше за друго, нека не я изместване с безмислени изказвания

# 124
  • Мнения: 275
Е, то ако по детето си не припадаш, по кой....Аз пък не виждам нищо срамно и нещо лошо в това човек да обожава детето си. Като единствено дете в семейството за мен винаги е било предизвикателство да се съобразявам с когото и да било. Още по- голямо предизвикателство е да има в живота ми някой, който да е по- важен за мен от мен 😁. Е, да, ама преобразяването е пълно и обожавам детето си, което ми е по- ценно от въздуха. Ако ме види някой, който ме познава по- отрано, определено ще помисли, че е друг човек😎
А защо трябва да се припада по каквото и да било в т.ч. и детето? и никой не твърди че е срамно да го обожаваш. Blush Има просто прекалено много залитания по деца които са ми чужди. И сестра ми е същата. Има уникалнато дете но не го издига в култ ( или поне пред обществото) , вкъщи насаме предполагам е същото. За мен няма нищо лошо в това да не се захласваш по всяко дете и да подсачаш "О, на леля. О, на мама, баба и т.н." Говорим за нормалности.Това пак е мое виждане. Обожаването и лигнята са коренно различни за мен. Коментираме, че не се впечатляваме излишно на деца , дори на нашите сами ( аз все още нямам, чакам го).

# 125
  • Мнения: 5 074
Не мога да си представя, че ще оставя 8 месечното си момиче, за да ходя да си вея д-то. Тя се нуждае от мен сега. Пък нека е обезличаване. От сега се чудя как ще се справи без мен като тръгна на лекции, целия септември по 8-9 часа? Много е малка още и основните и нужди са свързани с мен.

Не говоря за бебе!
И не говоря да си вееш задника...
Извинявай,ама бабата на детето да ти каже-аз ще я гледам следобяда,иди на кафе,разходи се с приятелки и ти да излезеш и да се чувстваш подтисната,че за 1 месец си излязла за 3 часа без детето...Е,извинявай....

# 126
  • Мнения: 24 706
Извинявай, но огромен процент от бабите не стават за гледане на деца. Затова може би не им е спокойно на майките.
Ама и това, как ще се справи бебето без мен не е ок. Все му е тая на бебето кой ще му сменя памперса няколко часа

# 127
  • Мнения: 2 560
Joy, като се появи детето ти ще видим дали ще бъдеш на същото мнение.

# 128
  • Варна
  • Мнения: 36 808
Аз схванах за какво говори Вервам и смятам, че е права. Щото познавам такъв човек, който почти се обезличи - с все гузната съвест, че влиза да се изкъпе, докато бебето спи, а трябва да седи да го гледа как диша щот може да спре да диша. Добре, че слезе на земята, пък и детето порасна и нещата се наместиха.

# 129
  • Мнения: 275
Joy, като се появи детето ти ще видим дали ще бъдеш на същото мнение.
Да. Ще уведомя дали съм припаднала или просто го ОБИЧАМ. Моля ви правете разлика ! Не съм човек даже който и си хаби думите по 10 пъти за едно и също ( а  написах по- горе ясно що за човек съм). Не припадам по нищо в живота си. За мен това е излишно. А колкото до бебето ми - ще го обичам. Много време отделих в обяснението за мен, а темата е друга. Flowers Hibiscus

# 130
  • Мнения: 5 119
За обезличаване ще дам един много прост пример,който всички, мисля,ще разберат-родител,който се чувства зле където и да отиде,ако детето му не е с него.
Не е щастлив да иде на кафе с приятели,да иде на басейн,на почивка...ако детето го няма(не говоря за 15 годишни тинейджъри,а за малките калпазани,по които толкова се прехласват някои).
Има и много други примери, но този е доста ясен и спретнат.
Познавам не малко такива хора.Това Е обезличаване.
А не да дадеш от времето си за да го научиш на нещо или да му помогнеш/грижиш.
Първо, има голяма разлика между болднатите неща и червеното Wink Второ, не говориш за бебета, ама и за келешчета не говориш, то не останаха много възрастови групи между тях Wink

eей, само в бг мама могат да дават оценки на килограм
кое било обезличаване , и кое не
и според кой, според някоя потребителка -все едно е мерилото на света
темата беше за друго, нека не я изместване с безмислени изказвания
+1 Simple Smile

Извинявай, но огромен процент от бабите не стават за гледане на деца. Затова може би не им е спокойно на майките.
Ама и това, как ще се справи бебето без мен не е ок. Все му е тая на бебето кой ще му сменя памперса няколко часа
Брой ме мен в тази болднатата категория Joy Докато беше бебе го кърмех толкова често че нямаше как да го оставя на някого, това доведе (а може би не е било точно това, не знам) до страшна привързаност, съответно когато се е налагало да го оставя за 6-7 часа падаше голям рев и страдание. Сега много се забавлява с бабите си, оправят се, бабите много се стараят, но всяка тяхна помощ ми излиза през носа. Или детето после е толкова разлигавено/изнервено че не можем да се оправим часове наред у дома, или по отношение на бабите ми излиза през носа (всяка помощ си има цена). Ами гледам колкото можем да се справяме сами.

Аз схванах за какво говори Вервам и смятам, че е права. Щото познавам такъв човек, който почти се обезличи - с все гузната съвест, че влиза да се изкъпе, докато бебето спи, а трябва да седи да го гледа как диша щот може да спре да диша. Добре, че слезе на земята, пък и детето порасна и нещата се наместиха.
Дълго време не го оставях сам докато съм сама в къщи, защото повръщаше и се давеше докато спи. Имай си едно на ум, че понякога жените не са изкукали обезличени майчици, а нямат друг избор и не им е лесно. Не знам твоята приятелка дали е имала основание, но понякога и най-абсурдните за нас неща са единствен ход за другите.

# 131
  • Мнения: 5 074
Извинявай, но огромен процент от бабите не стават за гледане на деца. Затова може би не им е спокойно на майките.
Ама и това, как ще се справи бебето без мен не е ок. Все му е тая на бебето кой ще му сменя памперса няколко часа

Ами,не са неспокойни заради грижите,просто не са щастливи,ако НЕПРЕКЪСНАТО детето не е с тях.
Цитирам позната:"не се чувствам добре да се забавлявам(под забавление разбирай да излезе с позната за час,два или по магазини на спокойствие),а него(детето) да го оставя вкъщи.
Ама пък иначе е щастлива да не може да си купи една дреха от непрекъснато тичащото дете покрай нея.Или да седне в заведение и да няма време да си поръча,какво остава да изпие или хапне нещо.
Това просто не е нормално за мен.
Родителят трябва да си има свой живот,който да го радва.Обратния тип хора за мен са нещастни,дори да не е сега,детето рано или късно си отива и тогава,ако си загубил всичко покрай него оставаш съвсем сам и "гол".
Какво лошо има майката да се занимава с йога или плуване и всяка седмица по 2 пъти да ходи и да се отдава на подобни занимания?Стига да има кой да гледа,естествено.
Защото аз познавам не малко майки,които не биха го направили,защото:"как така аз ще се забавлявам и няма да съм с детето"....

# 132
  • Варна
  • Мнения: 36 808
В случая НЯМАШЕ основание. Затова го написах. Ако имаше подобни опасения и някакъв такъв случай, да, тогава държанието щеше да е нормално.

Аз пък от бебе съм я оставяла моята редовно за по един уикенд с моите родители. Обичам си детето, липсва ми като не е наоколо, но и аз си имам нужда от моето време, както и тя от нейно. Иначе сме много привързани една към друга. Но сега тя има най-силна връзка с мен и баща си, а след това - също силна с баба си и дядо си. Мисля, че това само обогатява живота на едно дете, тя изкарва там прекрасни моменти, а за тях е голяма радост. И определено не ми излиза през носа тази помощ. То даже не е помощ в истинския смисъл на думата (вече), а един пълен купон и за нея и за тях. Празна ми е къщата като я няма, но не си позволявам да я ограничавам от време с други хора щото нали, аз съм самотна.

И да, и на почивка бих отишла сама, ако имам нужда. И грам няма да се чувствам виновна.

# 133
  • Мнения: 5 074
Ама аз не виждам защо изобщо трябва да се чувстваш виновна?
Щастлив родител-щастливо дете!


п.с. В предните ми постове визирам деца между 2 и 10 години,понеже някой беше попитал...

# 134
  • Мнения: 275
От къде и как тръгна тая тема за обезличаването на майката не знам. Но е факт. И аз познавам много майки, да не кажа повечето ми приятелки милите самички гледат първо дете..то не е думата обезличаване..те се ЗАЛИЧИХА от картата на света. Но това е нормално котато няма кой да те смени дори за час. И така стават едни роботи, депресирани , един неспирен кръг. Даже съм имала телеф.разговор в който не знаеше една моя близка кой ден е...Но това е когато гледат сам самички и няма помощ от никъде. Ето това е тежко...поне за мен. Но по темата за 'обезличаването' има фактори много. И да, има такива жени. И следствието прилича на съпруга ми и брат му- на по 32г мъже в 6 сутринта майка им става да им прави кафе???( Ето това пък е още една тема как са възпитани и защо все още тя слугува като вол). Но това не тръгва от пелените според мен, а от модела вкъщи. Много такива мъртви души ( майки и бащи) познавам. Но в 99% от случаите грешката е само и единствено тяхна.Мое си мнение, но факторите да се стигне до там са много.

Общи условия

Активация на акаунт