Здравейте! Искам да ви попитам дали ходите на събиранията на класа си? Тези, които са за навършване на Х години от завършването. Аз нямах най позитивния опит, но не бих казала, че завършихме с лоши чувства. Просто се чувствах супер различна в класа си и имаше период, в който ме дразнеха и изолираха доста гадно и хем искам да отида защото ми е мило, хем ми е притеснено. Отделно бяхме много малък град и те повечето там си останаха и поддържат повече връзка едни с други, аз поех тотално различен път и не съм ги чувала много много.
- Публикувана: 2 авг. 2022, 19:05 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2022, 00:29 ч.
Ходите ли на събирания на класа?
Причините са без значение. 
Аз абсолютно никога не съм ходила на събиране от този род (не съм имала врагове или някакви неприятности, просто не се интересувам). Класът ми не беше сплотен и всъщност, не вярвам да имат такива събирания. Същото се отнася за състудентите - никога не сме били общност, отделни хора са били близки.
Майка ми също никога не е ходила, баща ми ходи редовно и до сега, както на съученици, така и на състуденти.
Майка ми също никога не е ходила, баща ми ходи редовно и до сега, както на съученици, така и на състуденти.
Не ходя. Не се вълнувам и интересувам изобщо. С който ми е приятно, поддържам връзка и толкова.
Аз ходя винаги с голям кеф,нищо че нямах много близки приятели точно от моят клас,и изобщо от моя випуск,но пък все пак бяхме много сплотени и общуването с повечето ми съученици ми доставя истинско удоволствие.Миналата година не успях да ида на 20-тата ни годишнина от завършването,защото бях бременна и докторът ми ми забрани да напускам София.Сега се обмисля нова среща тази година заради мен и още няколко човека,които също не успяха да отидат и се надявам да се получи.Със състудентите опитахме,но не се получи,там бяхме много близки,но пък само 12 души курс и буквално се пръснахме из целия свят и е трудно да се съберем.
Аз ходих на 10тата годишнина. И от класа имаше съвсем малко хора, с които почти нямаше какво да си кажа. Беше по-скоро събиране на випуска. Общо взето, усещането беше някак некомфортно. Хората много се променят, различни неща ги интересуват и някак си не се чувствах на място. Втори път не бих отишла. Както са казали и другите, с когото искаш, поддържаш връзка.
И аз не ходя. Ние никога не сме били някакъв супер здружен клас, имаше си една групичка, които бяха все заедно, ама до колкото знам вече почти никой с никой не поддържа връзка. Аз си контактувам с тези, с които ми е приятно. Единствено ми е странно като срещна някой бивш съученик по улицата и той почне да ми приказва, все едно сме първи приятели, пък докато сме били в училище реално почти не сме си говорили.
На скоро даже имаше предложение да се събираме за среща, на което май никой не откликна.
На скоро даже имаше предложение да се събираме за среща, на което май никой не откликна.
Тази година имахме 10 г от завършването. Не отидох. Мисля, че дори половината не са отишли. Не бих казала, че бяхме задружен клас. Поддържам връзка с 2-3 души, които са ми останали като приятели и с тях се виждам без поводи.
С другите не съм си комуникирала след бала, с някои се имаме във фрейсбук и толкова. Не отидох, защото не ми се ходеше.
С другите не съм си комуникирала след бала, с някои се имаме във фрейсбук и толкова. Не отидох, защото не ми се ходеше.
До колкото знам,срещи никой не организира.Но дори и да имаше,не бих отишла.Не бях близка с никой от съучениците си.Даже на бала ми се подиграваха,че искам да следвам в университет.Голямата мечта на момчетата беше на бала да се напият така,че да не помнят нищо.Постигнаха го.Било е яка излагация,добре,че не отидох.С момичетата също не съм била близка.Преди няколко години ги намерих във фейса и им писах.Не ми отговориха,макар,че бяха прочели съобщението.Не бяхме се виждали и чували от завършването,поне 20 години.Само едната ми отговори,от нея разбрах,че почти всики са си останали в малкия град,в който учехме,не бяха учили нищо след средното.Оказа се,че само аз от 40 човека клас съм завършила висше,никой друг нищо не е постигнал и съответно срещи не се и правят.Понеже повечето са в града,се срещат и поддържат връзка,а аз заминах по чужбина,после се върнах и се омъжих,но живея в друг град,доста далече.Както казах,дори и да има срещи,не бих отишла.В средното се чуствах като не на място заобиколена от елементарни същества,интересуващи се само от алкохол.Сега не поддържам връзка с никой от тях.С колегите от УНИТО поддържам връзка,но само с някои от тях.С двама живеем в един град и редовно се засичаме по парковете с децата.Отделно от това,единия колега чатка от компютри и го викам редовно,когато имаме проблем.
Аз съм от София, живея си тук, завършила съм преди цяла вечност и не би било проблем да се видя и със съученици, и със състуденти, но никой нищо не е организирал, за съжаление. Нямаме си и контактите, даже и не знам защо така се получи. Съвсем случайно разбеах, че трима от съучениците ми не са между живите вече, отишли са си млади…
Ако някой организира среща, да, бих отишла с голямо удоволствие и бих поддържала връзки с всички, които искат.
Ако някой организира среща, да, бих отишла с голямо удоволствие и бих поддържала връзки с всички, които искат.